Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
81 2 фев 2014, 15:13, 16819 прочитания

Бюджетният дефицит с четирикратно увеличение за година

Разходите за инвестиции и съфинансиране на европейски проекти растат най-много

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проблемни са приходите - при нито един данък събираемостта не е такава, каквато правителството е очаквало. Общото неизпълнение е 480 млн. лв.

Четирикратно е нараснал бюджетният дефицит през миналата година и е достигнал 1.44 млрд. лв., след като за 2012 г. той бе едва 350 млн. лв. В отношение към брутния вътрешен продукт това прави 1.8%, докато за предходната година той бе 0.4%.

Причините за това може да се обяснят с един тревожен и един положителен факт. Първо, има проблем с приходите, защото отчетът показва, че при нито един данък събираемостта не е такава, каквато правителството е очаквало. Общото неизпълнение е 480 млн. лв. На това управляващите са реагирали по класическия начин, чрез "виртуални икономии" от разходи, които са били изкуствено раздути в процеса на планиране на бюджета. Така например за лихви са платени със 189 млн. лв. по-малко от заложеното в плана. На повърхността тази икономия е компенсирала неизпълнението на приходите, но всъщност е много вероятно този разход нарочно да е бил завишен, така че да служи за буфер и да ограничава исканията на отделните министерства за допълнително финансиране.


Положително е, че държавата увеличава инвестиционните си разходи - с 13% до 4.1 млрд. лв., както са нараснали и разплащанията по проекти, които се финансират от Европейския съюз. Разчетите на бюджета с Брюксел показват дефицит от 555 млн. лв., което означава, че сертифициращият орган – Национален фонд, е одобрил разплащания с национални средства, които Европейската комисия трябва да възстанови през тази година. Това също е значителна промяна спрямо 2012 г., когато по евроразчетите имаше излишък от 330 млн. лв. Той показваше, че от Брюксел са преведени средства, които държавата не е разплатила. Въпреки това обаче общата сума на европейските помощи, постъпили в България, е 2.5 млрд. лв., а не 3.6 млрд. лв., което означава, че и този план е изпълнен само на две трети.

Тревожен ли е дефицитът

Бюджетният дефицит винаги е приеман с противоречиви оценки от икономистите. От една страна, той показва с колко държавните разходи са надхвърили приходите за конкретната година и този недостиг се финансира или със спестявания във фискалния резерв, или със заеми, които натоварват данъкоплатците в бъдещи периоди. От друга страна обаче, дефицитите са неизбежни, когато икономическият цикъл следва низходяща тенденция. Затова и те се допускат, когато чрез тях се провеждат реформи или се правят инвестиции, които повишават конкурентоспособността на икономиката.



Притеснителните приходи

Освен от развитието на икономиката изпълнението на бюджета зависи и от това дали приходната администрация се справя в събирането на данъци, осигуровки и акцизи. А резултатите в тази насока са притеснителни.

Агенция "Митници" например е събрала с 323 млн. лв. по-малко от планираните за цялата година приходи, докато Националната агенция за приходите е събрала 120 млн. лв. повече (след намаляване на задачата чрез актуализацията през лятото) и така нетният ефект е минус 203 млн. лв. Ако обаче се добави и неизпълнението в плана за събиране на социални и здравни осигуровки, излиза, че в консолидирания бюджет са постъпили 480 млн. лв. по-малко от планираното. Toзи факт е тревожен, защото показва грешно планиране или слабости в събирането на приходите, след това трябва да се компенсират чрез буферите в бюджета, а това означава орязване на планирани разходи в други области.

Най-видим проблемът беше в Агенция "Митници", която беше управлявана от четирима души в рамките на една година – трима директори и един изпълняващ длъжността. Това създаде усещане за безвластие, при което не беше ясно дали не се възраждат стари корупционни практики и покровителство над контрабандата.

В годишния отчет на агенцията спадът на приходите се обяснява с поевтиняване на вносните стоки и намаление на количествата горива. Конкретни обеми обаче не се посочват, а липсват и други обективни критерии, по които външен наблюдател да прецени ефективно ли работят митниците.
В събота министър-председателят Пламен Орешарски разкритикува работата на приходните агенции пред радио "К2". "Има огромни възможности и те не са разкрити. Тази година ще бъде ключова за тях, ще видя дали ще реализират големите ни амбиции", каза той.

Депутати от ГЕРБ коментираха, че в последните месеци е отчетено увеличение на приходите, което не било реалистично, а се дължи на жест от фирми - големи данъкоплатци, близки до правителството. Те декларирали внос и плащали данъчни задължения, преди да настъпи крайният срок за това, и по този начин размерът на приходите се увеличавал по изкуствен начин с цел годината да се приключи с дефицит в рамките на заложената цел.

Такъв подход наистина съществува, като той се прилагаше и от правителството на ГЕРБ, но източник от Министерството на финансите категорично отрече подобен подход да е прилаган от новото правителство.

"Причината за увеличение на приходите се крие в това, че държавата стана предвидим партньор на бизнеса, който изпълнява задълженията си към частния сектор", заяви източникът пред "Капитал Daily". И допълни, че приходите, събрани през януари, видимо са над размера си през първия месец на миналата година и очакванията за новата година са оптимистични.

Да има ли приоритетни сектори
Държавата полага усилия за общо подобряване на бизнес средата, без да акцентира върху стимули за един или няколко конкретни сектора, заяви финансовият министър Петър Чобанов на конференцията "Индустрии на растежа", организирана от списание "Мениджър". Според него това е правилният подход и резултатите са налице, защото делът на продуктите с висока добавена стойност нараства в общия износ на България.
Така Чобанов влезе в задочен спор с друг участник в събитието - Даниел Грос от изследователската организация Център за изследване на европейските политики. Той посочи, че българският износ е в облагодетелствана позиция в момента, тъй като все още цените на суровините са високи на международните пазари, а точно те имат основен дял в експорта на страната. Когато конюнктурата се промени обаче и техните цени започнат да падат, износът на България ще се свие. Затова според Грос трябва политиката целенасочено да насърчава производството и износа на продуктите с висока добавена стойност.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат 2 Вечерни новини: Задържан зам.-министър на екологията в акция за отпадъци, още корона ограничения падат

И още: Прокуратурата няма да разследва Цветан Цветанов за апартамента от "Артекс", Китай затяга хватката над Хонконг

28 май 2020, 1337 прочитания

Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев 1 Прокуратурата обвинява зам.-министър, близък до Валентин Златев

Според разследващите арестуваният Красимир Живков е участвал в схеми за внос и износ на отпадъци

28 май 2020, 1861 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Безработицата пак се покачва

Пред декември нивото й отново е преминало 13%

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10