С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
48 3 фев 2014, 14:54, 5689 прочитания

Каква поредна финансова драма

Кой е прав в престрелката за бюджета между ГЕРБ и финансовия министър

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Данните за изпълнението на бюджета през 2013 г. станаха (очаквано) повод за сблъсък между ГЕРБ и управляващите. През уикенда на специална пресконференция в централата на партията, лидерът Бойко Борисов заяви, че неправилното финансово управление на България ще доведе до катастрофа още през 2015 г. Веднага след това, от екрана на bTV, финансовият министър Петър Чобанов отговори, че "сме много далеч от апокалиптичната ситуация, която се рисува от ГЕРБ".

Истината както винаги е по средата. Бюджет 2013 г. беше изготвен от кабинета "Борисов", а ревизиран от сегашните управляващи, така че и двете страни имат своите причини да защитават една или друга теза. И все пак, ако се дистанцираме от политическите атаки, ситуацията към момента изглежда така:


Наистина ли предстои финансова катастрофа?

Данните за изпълнението на консолидирания бюджет за 2013 показват, че държавата не е успяла да събере 480 млн. лв. данъчно-осигурителни приходи. Тези данни дадоха повод на ГЕРБ да прогнозира актуализация на бюджета за тази година и катастрофа за България догодина.

Да се дават толкова крайни оценки е рано. Най-малкото, все още няма данни дори за изпълнението на бюджета през януари. А само от един месец (който между другото е традиционно слаб откъм приходи) не могат да се правят кой знае какви изводи. Дали бюджет 2014 г. ще трябва да се ревизира или не, ще стане ясно най-рано след няколко месеца. Тогава ще има и малко по-ясни показатели накъде върви европейската и нашата икономика, има ли оживление на пазара на труда и дали предизборно управляващите съвсем не са полудели да харчат. Както и дали приходните агенции работят добре. От всички тези фактори зависи и какво ще е състоянието на приходите в държавата.



Факт е обаче, че ГЕРБ беше започнал процес на свиване на бюджетните дефицити (дупката в държавните финанси през миналата година е 1.44 млрд. лв. (1.8% от БВП) при 350 млн. лв за 2012 г. (или 0.4% от БВП). Сегашното управляващо мнозинство леко смени курса с обяснението, че трябва ще води проциклична политика. Друг е въпросът, че е спорно доколко наливането на повече публичен ресурс в нереформирани и корумпирани системи дава някакъв положителен резултат.

И все пак, дефицитът за 2013 г. не е надхвърлил планираните 2% от БВП дефицит. Резултатът е постигнат чрез "виртуални икономии" от разходи, които са били изкуствено раздути в процеса на планиране на бюджета. (Виж тук).

Какъв е проблемът с приходите за тази година?

Според ГЕРБ заложеният ръст в данъчните приходи за 2014 г. е неизпълним на фона на отчетените минуси за 2013 г. и ще се стигне отново до актуализация на бюджета.

Тази година наистина ще е напрегната откъм приходната част. Митниците и НАП ще трябва да съберат 1.5 млрд. лв. повече от данъци и осигуровки (6.5% ръст спрямо 2013). Ако към сметката добавим и сегашното неизпълнение от почти половин милиард, базата става още по-ниска, т.е. предизвикателството си е голямо.

Заради промени в данъчните закони през тази година ще има няколко еднократни положителни ефекти за бюджета. Но те са една малка част от това, което се очаква да се събере (Виж тук).

Останалото ще зависи от това дали ще има икономически растеж, инфлация и дали приходните агенции ще могат да подобрят събираемостта. В събота премиерът Пламен Орешарски разкритикува работата им. "Има огромни възможности и те не са разкрити. Тази година ще бъде ключова за тях, ще видя дали ще реализират големите ни амбиции", каза той пред радио "К2".

Финансовият министър Петър Чобанов пък заяви, че "през втората половина на годината са събрани с 520 млн. лв. повече данъчни приходи, отколкото през първата половина". Подобно сравнение обаче е леко некоректно – първите няколко месеца на годината традиционно са слаби откъм приходи. Данните за изпълнението по месеци показват, че проблемни за бюджета са юни, юли и август, когато прирастът на приходите на годишна база е отрицателен. За първите пет месеца на 2013 г. постъпленията в бюджета са повече в сравнение с година по-рано. Т.е. негативно на събираемостта са повлияли по-скоро процеси като смяната на властта и безвремието, което настъпва в институциите в такъв момент.

А с акцизите?

През тази година митниците ще трябва да съберат с 260 млн. лв. повече постъпления от акцизи в сравнение с миналата. В същото време агенцията не е изпълнила ревизирания си план за 2013 г. с почти 60 млн. лв. Постъпленията са едва 8 млн. лв. повече спрямо 2012 г., което е едва 0.2% ръст. В бюлетина за изпълнението на бюджета, който се публикува от Министерство на финансите се посочва, че "забавянето при постъпленията от акцизи се дължи основно на отчетения спад при акцизите върху горивата и тютюневите изделия". Точни данни какъв е този спад обаче липсват.

В същото време преди няколко седмици зам.-финансовият министър Людмила Петкова обясни, че през последните години държавата е загубила няколко милиарда лева от сивия сектор на цигари, след като през 2010 г. рязко беше увеличена акцизната ставка. Тя заяви още, че има елемент от намалено потребление, но той е символичен. (виж тук)

Слабите резултати на митниците могат да се обяснят и с безвластието, което настъпи в агенцията след изборите. В рамките на една година институцията беше управлявана от четирима души. Това създаде усещане за безвластие, при което не беше ясно дали не се възраждат стари корупционни практики и покровителство над контрабандата.

Има и още една въпросителна – в началото на годината държавата разхлаби контрола върху производството и складирането на акцизни стоки, а обяснява, че ще подобри събираемостта им. Финансовото ведомство предложи нова наредба с правила къде, колко и какви измервателни уреди трябва да монтират компаниите, които търгуват или произвеждат акцизни стоки (цигари, алкохол и горива) в своите данъчни складове. С нея отпада задължението за пломбиране на голяма част от контролните точки на тези складове като сервизни отвори на съдовете за съхранение на акцизни стоки, монтирани под земята отдушници, тръбопроводи и т.н. (повече тук)

Ще се увеличи ли дългът и това притеснително ли е?

От 2009 г. насам бюджетът е на дефицит. При липсата на осезаем икономически растеж, единственият избор на управляващите да го финансират е от резерви, чрез по-високи данъци или дълг. Правителството на ГЕРБ използваше фискалния резерв, след това финансира нуждите си и от пазара. В същото време започна поетапно да свива дупката в държавните финанси. Това обаче е трудно без реформи – намалението на дефицита беше основно за сметка на инвестиционни и по-малко – на текущи разходи.

При фискален резерв почти на позволения минимум от 4.5 млрд. лв. и със заявка за повече държава в икономиката, това правителството няма много полезни ходове. За да финансира дефицитите (които са планирани да намаляват, но ще се правят и след 2016 г.), кабинетът ще трябва или да тегли заеми, или да увеличи някои данъци. Последното означава да повлияе негативно на икономиката и то в момент, в който се очаква някакво оживление.

Конкретно за тази година правителството планира да привлече до 3 млрд. лв. външен дълг и още 1.2 млрд. лв. заеми чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар. Средствата ще се използват за погасяване на 2.5 млрд. лв. падежиращ дълг (общо през тази година и през януари на 2015 г.), както и за финансиране на бюджетния дефицит от 1.47 млрд. лв. Заради извънредното набиране на средства, за да се платят падежиращите глобални облигации през януари 2015 г., дългът през 2014 г. ще се увеличи до 18 млрд. лв. След това управляващите не са поели ангажимент този таван да падне и през 2015 г. той ще е на същото ниво.

Засега България успява да набере безпроблемно пари от дълговите пазари. Ако се окаже, че бюджетът не се изпълнява и е нужно още извънредно финансиране обаче, инвеститорите няма да са толкова благосклонни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща Вечерни новини: Кюрдите сключиха сделка с Русия и Сирия срещу Турция, Орбан загуби Будапеща

И още: Кьовеши официално е европейски главен прокурор; Борисов свиква Съвета за сигурност заради Сирия

14 окт 2019, 3211 прочитания

Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти Иво Прокопиев: Прокуратурата създава предпоставки за саморазправа с журналисти

В МВР е постъпила информация за потенциална заплаха, свързана с журналистически разследвания и публикации в "Капитал"

14 окт 2019, 1128 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Янаки Стоилов с предупреждение към "икономически групи"

Зам.-председателят на БСП и лидер на т.нар. ляво крило в партията настоява за реформизъм

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Кино: "Писма от Антарктида"

Модерна мелодрама за лъжата от любов