Университетите: автономни или не
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Университетите: автономни или не

Лидерът на БСП Сергей Станишев е сред вносителите и на двата законопроекта

Университетите: автономни или не

За две седмици БСП внесе две законови поправки за висшето образование. Едната дава повече независимост за университетите, другата - по-малко

Люба Йорданова
5753 прочитания

Лидерът на БСП Сергей Станишев е сред вносителите и на двата законопроекта

© Анелия Николова


Да са автономни ли университетите или да не са? Управляващите явно не могат да намерят отговор на този въпрос, след като за по-малко от две седмици внесоха две напълно разнопосочни законови поправки.

Първо в края на януари се появи законопроект на лидерите на БСП Сергей Станишев и на ДПС Лютви Местан и депутатите от двете партии Милко Багдасаров и Алиосман Имамов, който позволява на държавните висши училища да определят сами броя мандати на ректорите, деканите, директорите на департаменти, филиали и колежи и техните заместници. Досега хората на тези длъжности имаха право на два мандата според Закона за висшето образование. Аргументът на вносителите за промяната е, че мандатността е вътрешен проблем за висшите училища и част от академичната автономия, което прави излишна външната регулация. Според депутатите от БСП и ДПС академичната общност в България е в състояние да поеме отговорност за управлението на висшите училища "в съответствие с най-добрите европейски практики на саморегулация и автономия".

Макар и спорно (представители на академичната общност разкритикуваха идеята с основателния аргумент, че тя може да доведе до "пожизнени феодали" в някои висши училища), предложението наистина се вписва в идеята за университетска автономия. И ако в България решенията и бюджетите на някои висши училища не се управляваха от доста компрометирани личности, в предложението може би нямаше да има нищо лошо.

Девет дни по-късно

отново Сергей Станишев и група народни представители от БСП внасят втори законопроект за промени в Закона за висшето образование. Той намалява максималния размер на таксите, който висшите училища могат да искат от студентите на 30% от държавната субсидия за съответната специалност (в момента е до две трети от субсидията). Това силно ограничава свободата на университетите по отношение на бюджетите им и ги прави още по-зависими от държавната издръжка и от броя студенти.

Мярката е предвидена да влезе в сила чак от 1 януари 2015 г. (удобно, за да изпълни популистките си цели, но да избегне натоварване за бюджета, който ще трябва да запълни дупката от по-ниските такси), а аргументът на БСП е, че така се разширява достъпът до висше образование. Ректорите веднага разкритикуваха идеята и поискаха срещу нея по-висока субсидия.

Преди тази идея Министерството на образованието и науката всъщност беше започнало промяна в начина на финансиране на университетите, която вървеше в правилната посока. Висшите училища с най-добри оценки от рейтинга, както и тези, които обучават във важни за държавата специалности, получиха бонус към субсидията си. Ако тази система се разшири така, че финансирането да зависи още повече от качеството на обучението (и заедно с това се подобрят възможностите за стипендии и кредити), висшите училища ще могат да се конкурират истински помежду си и пазарът естествено ще отхвърли ненужните специалности и университети.

Алтернативата е на всекиму по малко, която облагодетелства раздаването на дипломи без съдържание. И със сигурност не прави университетите автономни.

Да са автономни ли университетите или да не са? Управляващите явно не могат да намерят отговор на този въпрос, след като за по-малко от две седмици внесоха две напълно разнопосочни законови поправки.

Първо в края на януари се появи законопроект на лидерите на БСП Сергей Станишев и на ДПС Лютви Местан и депутатите от двете партии Милко Багдасаров и Алиосман Имамов, който позволява на държавните висши училища да определят сами броя мандати на ректорите, деканите, директорите на департаменти, филиали и колежи и техните заместници. Досега хората на тези длъжности имаха право на два мандата според Закона за висшето образование. Аргументът на вносителите за промяната е, че мандатността е вътрешен проблем за висшите училища и част от академичната автономия, което прави излишна външната регулация. Според депутатите от БСП и ДПС академичната общност в България е в състояние да поеме отговорност за управлението на висшите училища "в съответствие с най-добрите европейски практики на саморегулация и автономия".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    hk avatar :-P
    the next K

    Ако не друго, то Стани-ШЕФ добре е подбрал марката очила - Порше дизайн :)
    А сега сериозно - и без очила е видно, че образованието ни е пълна смехория, точене на пари, топлене на едни хабилитирани места от 60+ годишни преподаватели и пълнене на програмите по специалности с безсмислени и непрактични предмети, за да имат въпросните лица препитание ... Без реформа и заставяне на университетите да си променят, осъвременят програмите и материала, включен в тях, това образование е безсмислено, чиста загуба на пари за държавата, а за студентите и време.
    Стига държавата е наливала средства за безработни висшисти. Време е да се орежат ВУЗ-овете, да се закрият филиалите им по всякакви паланки и държавата да определи приоритетни специалности, за които да субсидира. За всички останали, който иска да е икономист - ами бизнесът е извън уни-то; юрист - да си плаща и така нататък.
    Докато всеки сам не възприеме, че образованието е негова лична отговорност, то и образованието ни ще е такова.

  • 2
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Предложението на социалистите е предсказуем ход: замяна на държавни (не техни) пари за лоялност. Това няма никаква практическа стойност за подобряването на образованието. Опит за увеличване на зависимоста от държавата/партията.

    Ако имаха искрено желание за вдигане на стандарта, университетите трябва да се отворят за конкуренция. Ето две мерки които биха сравнително бързо донесли резултати:
    - оценка на курса на всеки един преподавател от студентите (редовна практика във всеки един уважаващ себе си университет на запад).
    - всяко професорско място на всеки 5 години отворено и предлагано на международен конкурс. Конкурс с ясни критерии в който поне един от оценяващите е чужденец от някой от топ 500 университета в света.

  • 3
    mom33313886 avatar :-|
    mom33313886

    pzashev, какво въобще коментираш за искрени желания.. Те имат единствено искрено желание: власт на всяка цел, защото ден година храни.
    Цялото образование го разбиха точно бсп. И то с цел - тъп и манипулируем народ.

  • 4
    dreamseeker avatar :-?
    Deyan Popov

    [quote#1:"the next K"]хабилитирани места от 60+ годишни преподават[/quote]
    Всичко добре звучи, как образованието ни е зле, как еди какво си. Но преди да правиш плеяда от твърдения провери информацията си първо. Твърдението, че хабилитирани само на 60+ не е вярна, най-малкото всички хабилитирани се пенсионират на 65, а е единствено възможно да бъдат увеличени за доценти + 2, а за професори +3, тоест в най-крайния случай се пенсионират на 67 и 68. И не си прав за образованието. Аз съм завършил медицина. Образованието ми общо струва 42 000 лева, от които аз съм платил 6000 (извинете родителите ми) другите 36000 лева са от държавата. Ако я нямаше тази субсидия, аз никога нямаше да уча медицина, а медицина щеше да се учи само от хора с големи финансови възможности. И последно твърдението, че се появяват безработни вишисти е невярно, тъй като при тях според последния доклад безработицата е 4%, друг е въпроса, че половината не работят на места, на които им трябва такова образование :) Апелът ми е не говорете наизуст ... С най - добри пожелания :)

  • 5
    mairefriel avatar :-|
    LK

    До коментар [#1] от "the next K": До болка позната и вече доста банализирана констатация. Най-лесно е човек да тури всичко и всички в един кюп и да ги набеди, че са престарели маскари...

  • 6
    mairefriel avatar :-|
    LK

    До коментар [#2] от "pzashev": Подобни оценки се правят и в доста български висши училища. Въпросът е, че както в САЩ, където е статистически доказано, че на университетските сайтове оценки на преподавателите дават най-вече недоволните студенти, така и тук тази система на оценяване НЕ Е ОБЕКТИВНА. Преди атестация на други колеги съм наблюдавала как студентите в унивеситета XXX попълват съответните анкетни карти, как се наговарят за оценките или пък бързо-бързо отбелязват някакви отговори - само за да мине номерът и да се изтика поредната досадна задача.

  • 7
    mairefriel avatar :-(
    LK

    Първата хрумка на управляващите е вредна и опасна - наистина става дума за феодализация на ректорския пост в немалко висши училища. Втората им хрумка е отявлено популистка. Но надали те биха могли да родят нещо по-добро от феодализация и популизъм! Дано поне феодализацията не мине - ама в такъв парламент сигурно ще я гласуват и ще дадат "зелена улица" на овчедушието в БГ "академична общност". Тъжно, много тъжно!

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Принципиално са смесени доста идеи, като например академичната независимост и финансирането на системата за висше образование. Както финансирането, така и администрацията не трябва да имат пряка роля върху учебния процес и съдържанието му - това е ролята на учения-университетски преподавател. Европейската, считай немската университетска философия приема ротацията на професори в ролята на ръководители. Американската предполага че ръководителят е менаджерска длъжност главно реализираща се във взаимоотношенията на институцията с външния свят: бизнес, политици, държавни органи, дарители. Традиционно българският модел приема философията на немците, с "редакциите" привнесени от съветската система, която общо взето е също изградена по немски модел, по- късно силно идеологизиран. Мисля че в България има нужда от усъвършенстване на мехаанизмите на обществен контрол и гъвкаво реагиране на изискванията на националната стратегия, когато има такава, а не тип Плод Зеленчук.
    Колкото до конкурси за 700 лева заплата с международни комисии това е направо смешно. Няма университет в света, освен в диктатури, който да процедира по такъв начин. Може би е разумно отменянето на баронската система на асистентите -слуги на професори. Още при постъпване младият преподавател трябва да е независим, и ако се докаже в рамките на 5 години да се назначава на постоянна длъжност, по подобие на американската система. Студентските оценки имат процент на значимост, но при положение на въведени критерии за организация на процеса, съдържание и съответствието му с модерните изисквания, дисциплина на преподавателя и т.н , средно над 50 показателя за да има обективност, а не играта на добър и лош.

  • 9
    mairefriel avatar :-?
    LK



    До коментар [#8] от "daskal1":

    "Студентските оценки имат процент на значимост, но при положение на въведени критерии за организация на процеса, съдържание и съответствието му с модерните изисквания, дисциплина на преподавателя и т.н , средно над 50 показателя за да има обективност, а не играта на добър и лош."

    Защо приемате, че БГ студентите ще се изпълнят с възторг при вида на тези 50 показатели (за да се отблъсснете от бла-бла стила, би било добре да посочите някой друг пример)? За съжаление, на мнозина от тях им липсва нужната мотивация, за да попълнят далеч по-простичките анкети, които им се предоставят сега.

    Иначе с някои от констатациите Ви по-горе се съгласявам - в общи линии. От колега от Латвия разбрах, че при тях преобяваването професорски и доцентски конкурси на всеки 5 години се практикува. Не ми стана ясно обаче дали от това системата е станала по-ефективна.

    Прав/а сте за международните комисии. Освен всичко друго това е голяма тегоба - понеже в журито за собствената ми процедура участваха двама чуждестранни колеги (от Великобритания и САЩ респективно), мога да заявя, че доста страх брах да не нарушим СВЕЩЕНИТЕ правила по някакъв начин. Както може да се предположи, Университетът ХХХ, в който работя, нямаше как да им плати командировки, а пък НАП се оказа, че не обича да работи с чужденци... ама никак...

    Колкото до асистентите, в България малко от тях започват кариерата си с докторска степен и оттам няма как да не правят първите си стъпки под нечие ръководство. Разбира се, да се зачита достойнството и правото им на избор е важно, но това не е толкова въпрос на промяна на системата, колкото на чисто човешки отношения. Мога да споделя доста примери за отявлено раболепие пред висшестоящи дори и в иначе свободолюбивия американски контекст...

    Последно: според мен голямата опасност е в неограничените възможности, с които (не дай Боже) са на път да се сдобият ректорите. Немалко от тях са безскрупулни кариеристи с менящи се политически пристрастия. Агентурното минало на някои също е фактор, който трябва да се вземе предвид в българските условия. "Механизмите на обществен контрол и гъвкаво реагиране на изискванията на националната стратегия, когато има такава, а не тип Плод Зеленчук", за които говорите, са пак в сферата на бла-бла. Изглеждате (раз)умен човек - защо не спрете да използвате малкозначещи клишета?























































    До коментар [#8] от "daskal1":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK