КЗК препоръча ведомствените болници да могат да отварят медицински центрове и да работят с всички здравноосигурени

Ведомствените болници да имат право да отварят медицински центрове, в които всички здравноосигурени да могат да бъдат преглеждани с направления от здравната каса. Това е записано в решение по въпроса за конкуренцията на пазара на здравни услуги на Комисията за защита на конкуренцията. Тя се е самосезирала по въпроса дали ведомствените болници, които получават пари от бюджета, могат да структурират медицински центрове и да преглеждат пациенти с направления, платени от здравната каса. В момента правителствената, военната, МВР и транспортната болница нямат право да имат собствени поликлиники, в които да приемат за преглед обикновени граждани. Ако звеното все пак съществува, пациентите трябва да си платят за посещението при доктор и не могат да се ползват от правата си. В същото време останалите болници имат право да регистрират медицински центрове.  Самите ведомствени клиники също могат да настанят на територията си поликлиники и центрове за доболнична помощ, но само под наем. 

За и против промяната

Болница "Лозенец" (правителствена), ВМА и останалите клиники са изразили становища, че нормативната уредба трябва да се промени, така че да имат възможност да сключват договори със здравната каса и да предоставят извънболнична помощ, ако разполагат с капацитет да я осъществяват.  Според НЗОК отказите за сключване на договори с ведомствените болници могат да се основават само и единствено на обстоятелството, че съответното лечебно заведение не отговаря на някое от общите или специалните изисквания за сключване на договор с касата.

Неправителствената организация "Център за защита на правата в здравеопазването" счита, че конкуренцията се нарушава,  когато болниците като собственици разкриват ДКЦ или медицински център. Причината е, че по този начин се заобикаля разделянето на двата вида медицинска помощ и болничните центрове имат конкурентно предимство, защото разполагат с възможността за незабавна хоспитализация или насочване от клиниката към извънболнично лечение в собствен ДКЦ или МЦ. Центърът смята още, че ако лечебно заведение получава субсидия от държавата, то не би трябвало да участва на пазара на медицински услуги и да сключва договор със здравната каса, защото ще има предимство пред останалите лечебни заведения.

Законодателят да реши

КЗК предлага на законодателите и здравното министерство да преценят ефектите от вертикалната интеграция медицински център - болница. Според регулатора положителните страни  са икономия от мащаба, като част от спестения финансов ресурс би се прехвърлил частично върху пациентите под формата на по-високо качество на услугите. "Подобно разширяване на дейността на болничните лечебни заведения би разширило и улеснило достъпа на пациентите до извънболнична помощ, особено в малките и отдалечени или труднодостъпни места", смятат от КЗК.