С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
77 7 фев 2014, 17:41, 21367 прочитания

Те се връщат, за да работят

Четири истории защо и как добре реализирали се българи зад граница правят бизнес в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Неизползваният потенциал на българите в чужбина

Умове с идеална цел

Оттук или оттам, за емигрантите, които помагат на най-скърцащите системи - науката, образованието и културата

Как България да печели от миграцията

Време е да счупим глупавия мит, че българите в чужбина са безвъзвратно изгубен ресурс

Потенциалът. Възможностите за растеж. Нормализирането на средата. Това са трите най-споменавани причини, върнали обратно редица добре реализирали се българи в чужбина. Повечето от тях са направили крачката "кръгом", за да направят нещо собствено, на своя земя и да помогнат този икономически потенциал да се реализира. В замяна не искат повече от това държавата и политиците да не им пречат и да не рушат създадения досега с една идея по-добър стандарт на живот.

Димитър Костадинов

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

понастоящем управляващ съдружник в българската консултантската компания Entrea capital, се връща в България преди десет години. Заминава за САЩ малко след промените, където учи две години. После се връща за кратко и получава бакалавърската си степен от Американския университет в България. През 1998 г. отново заминава за САЩ, за да учи магистратура. Известно време работи там, а след това в Япония и Великобритания за UBS (Investment Banking). Поради дългото си отсъствие от България на практика е пропуснал най-трудните години на прехода. Връща се през 2004 г. и за кратко е финансов и икономически съветник на тогавашния министър на транспорта Николай Василев.


"По това време, в периода 2001 - 2004 г., много млади  хора и професионалисти се върнаха, защото перспективите пред България бяха много добри", казва той. "Аз се върнах с идеята, че ако не Швейцария, то България има шанс да се превърне в нова Чехия в Източна Европа."

След работата си в държавната администрация Костадинов прекарва няколко години в ING Bank България, където отговаря за портфейла корпоративни клиенти на банката. През 2008 г. се присъединява към настоящите си партньори, създали Entrea Capital - консултантска компания, насочена първоначално в управленското консултиране и набиране на капитал, а след това фокусирана върху инвестиционното банкиране, конкретно сливания и придобивания. Споделя, че първите две години са били изключително трудни, още повече че по същото време в България има отрицание, че има криза, а той и колегите му са повече от наясно, че това, което се случва отвъд Атлантическия океан по онова време, ще връхлети и България със страшна сила. В крайна сметка бизнесът им еволюира и те решават да се занимават повече с инвестиционно банкиране. Днес компанията им вече е асоцииран представител на Rothschild за България и има знакови сделки зад гърба си. Това в момента е основният им бизнес, но той и партньорите му разглеждат възможности и за инвестиции в малки и средно големи бизнеси. Дори вече правят подобни инвестиции.

"Десет години по-късно равносметката не е много добра. Очакванията ми от 2004 г. не се осъществиха. Много е жалко, че за десет години прогресът на България е толкова малък", казва Костадинов. За повторно заминаване обаче трудно може да говори, тъй като вече се е установил, има семейство, създал е и бизнес. "Създали сме жива компания. Налагаме своя стил на работа и независимо, че не сме работодатели на 1000 души, хората, които наемаме, имат принос за България. Инвестираме и в тях, а и много от тях също се завръщат от чужбина, където са учили и работили. Затова засега сме тук", отсича той.



Доволен е, че най-после се заражда гражданско общество и младите хора имат позиция. Радва се, че вижда предприемачи в България, които развиват регионален и дори глобален бизнес. "Аз все пак съм оптимист и много се надявам и нашите деца да останат в България", макар че е скептичен за качеството на образованието днес. "За мен решението е просто: институциите тук трябва да започнат да работят за трайното повишаване на стандарта на живот в страната, само това ще задържи хората тук", обобщава той.

Росен Иванов


Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

който е другият управляващ съдружник в Entrea capital, също е възпитаник на Американския университет в България. След завършването си работи за Procter & Gamble в Букурещ. Следват две години в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, а оттам заминава за САЩ, където завършва MBA в Харвардския университет. После работи в McKinsey & Co. в Ню Джърси и Ню Йорк. Въпреки международната си кариера казва, че никога не се е разглеждал като имигрант. "Винаги съм знаел, че рано или късно ще се върна в България. Просто беше въпрос на време. Дори четях и се интересувах повече за България и Източна Европа, отколкото за САЩ", споделя Иванов. През 2007 г. прави крачката и се връща в страната, воден от надеждата за потенциала на България да расте и да предлага нови възможности.

Шест години по-късно прави следната оценка: "По-депресиращо е не какво е сега, а това, че някой може да ти отнеме надеждата за потенциал за развитие и растеж. Ако и тя изчезне, оставането тук се обезсмисля." В същото време се радва, че е успял да започне нещо свое, както винаги е искал, и че то е в областта на привличането на инвеститори. Равносметката му заедно с партньорите му в Entrea е, че като консултанти по сделки по сливания и придобивания от 2007 г. до сега са успели да привлекат за България кумулативно 800 млн. евро чуждестранни инвестиции. Още докато е в Лондон, а след това и в "Харвард", си спомня, че често се е виждал с хора, с които са искали да направят нещо за България и темата за привличането на инвестиции към страната е била свързващият ги фактор. Още тогава той работи за позитивния имидж на страната и опита й да се отваря към чуждите инвеститори. Днес продължава да го прави. Активно следи предприемаческата среда в България и подкрепя различни проекти с финансиране или менторство. Казва обаче, че липсата на елементарна политика, подобряваща живота в страната, често го потиска.

По подобен начин се чувства и

Борислав Стефанов


Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА

който до преди няколко месеца оглавяваше Българската агенция за инвестиции (БАИ). Той също е възпитаник на Американския университет в България, а след това и на "Харвард". Още от дете пътува много по света и сам казва, че никога не се е задържал много в една държава и трудно се определя като човек, принадлежащ само на едно място. В България се връща с покана да оглави БАИ през 2009 г. Тогава дори не мисли, че така влиза в политиката и държавната администрация, а по-скоро приема работата като продължение на това, което вече под една или друга форма е правел за консултантската Boston Consulting Group, а именно да разработва проекти за привличането на инвестиции.

И все пак в България се чувства у дома. Това, което най-много му харесва, е, че мястото е толкова малко, че можеш винаги да срещнеш познат. Че си само на няколко часа от хубава планина и море и освен това разходите ти за живот са приемливи на фона на това, което можеш да печелиш, т.е. вижда една добра основа за живот. Но има и много неща, с които трудно се примирява. "Дразни ме, че сред обществото няма подкрепа за каквато и да било промяна, въпреки че хората виждат как всяко правителство толерира само определени кръгове. Дразни ме и образователната система. Имаме 50 университета, но реално образованието е девалвирало. Същото важи и за здравеопазването." Тревожи го и липсата на повече предприемчивост сред хората. "Например икономиката се доминира от малки и средни компании, повечето от които обаче са безсмислени. Къде е предприемачеството да отвориш поредния магазин в гаража си само защото съседът ти е направил същото? Трябва да имаш някаква добавена стойност, за да има смисъл да те има и да оцелееш", казва Стефанов. И въпреки че е натрупал разочарования, той иска да остане в България и в момента работи по собствен проект за привличането на чуждестранни инвеститори в България за вложения на зелено, т.е. от нулата.

Тодор Калайджиев

е възпитаник на два реномирани американски университета. Първо завършва "Дартмут", а после и университета "Вашингтон". Кариерата му на програмист минава през Amazon и Google в САЩ. "Всички мислеха, че съм луд, че напускам Google и се връщам в България да не правя нищо или пък нещо, което не съм сигурен дали ще се получи. Това беше преди една година. Все още не знам дали ще се получи... Но аз съм доволен в личен план", започва разказа си Калайджиев. Споделя, че се е върнал по непрофесионални причини, защото тук се чувства, както той казва, "по- у дома си и с нормални отношения между хората". Въпреки многото години, прекарани в САЩ, не успява да свикне с начина на живот. "В Щатите някак си много ми се струваше фалшив светът... Аз не го приех като свой", казва той и допълва, че в крайна сметка винаги е искал да живее в България в по-дългосрочен план.

Връща се с идеята да прави нещо собствено, а не да разработва софтуер по поръчка за някого, както според него правят повечето софтуерни компании в България. Съответно се залавя да доразработва един свой стар проект, свързан с автомобилите, и един, свързан с туризъм. Автопродуктът представлява програма за диагностика и конфигурация на настройките на автомобила през телефона. Мобилното приложение се казва Carista, направено е за Android и е на пазара от миналата година. Идеята му е да спестява време на хората с излишно ходене до сервиза. Туристическия проект, наречен Wanderant, пък разработва с двама приятели. Той отново е мобилно решение, чиято цел е да помага на хората да планират по-добре пътуванията си. То обаче още е на етап бета тестване, т.е. събира потребители, които да го изпробват и да дадат обратна връзка на екипа дали приложението им помага, какво им харесва, какво не.

Около двете си начинания Калайджиев опознава предприемаческата среда в България. "Учудих се, че тук има немалко общество на стартъп предприемачи и има фондове, които ги подпомагат и около които се въртят хора и събития", разказва той. Все още финансира начинанията си с лични средства и получава помощ, като например безплатен офис и консултантски съвети от Teres Capital, чийто офис използва. Така поддържа месечните си разходи много ниски спрямо това, което би плащал в САЩ например.

"Поддържам контакти с колегите си от Google, повечето бяха изненадани, но позитивно настроени към мен и решението ми да правя нещо собствено. Даже последния път, като ходих в Щатите, ме питаха кога ще се връщам. Казах им, че ще трябва да направят офис в България", допълва шеговито той и продължава: "Имаше един период, в който баща ми ми казваше "абе, я не се връщай, стой си там, гледай тук каква държава сме, не е за живот". Сега обаче се радва, че съм тук."

Тодор харесва живота, който води тук. Струва му се по-истински. "Даже прекалено истински - с политиката и протестите", отбелязва той. "Знаех, че политическата ситуация е зле, но не очаквах, че ще тръгне към по-лошо", казва той. И все пак това не го кара да мисли, че е сбъркал. Би се замислил да си тръгне само ако "политическите простотии продължават толкова много, че да имат ефект над личния ми живот. Например, ако се сблъскам с корупция или групировки във връзка с бизнеса, това би ме прогонило", допълва Калайджиев. Но бърза да добави, че се надява, че няма да се стигне дотам.

Всъщност тази надежда крепи всички: и предприемачите, и бизнес консултантите, и вероятно всеки българин, върнал се да развива уменията си тук и в полза на България. Надеждата, че може все пак има потенциал да създава нещо различно и перспективно.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 2177 прочитания

Трудните книжки 3 Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 1424 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
На Леденика лазерното шоу

Проектът на Враца за пещерата е христоматиен пример за съмнително възлагане на обществени поръчки и отчайващ краен резултат

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

Кино: "Болка и слава"

Алмодовар вълнуващо за спектакъла на живота и корените на творчеството

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10