С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
50 7 фев 2014, 15:03, 67206 прочитания

Стоте бутафорни туристически обекта

или в какво се превърнаха знакови исторически и природни забележителности "благодарение" на еврофондовете

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Проектите, които предизвикаха недоволство

Увеличаване



Ако съществува закон за гравитация към кича, както твърди проф. Николай Михайлов, то проявленията му в България се увеличават правопропорционално на външното финансиране, предназначено за българските общини. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие". Логично е, в условията на изтънели бюджети общините да инвестират тези средства разумно, с дългосрочен ефект върху качеството на живота в района. Законът от първото изречение обаче и принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим", упорито водят до безумни резултати.

Вълна от недоволство


Трявна, Стара Загора, Перник, Раднево, Свищов, Враца – това са само част от градовете с проекти по мярката за туристически атракции, чийто краен резултат е тотално разочарование за голяма част от местните хора. Тревненци дори направиха петиция, в която настояват за запазване на автентичността на града си след вида на "подобренията", финансирани с европейски средства. Причината е шоуто "Звук и светлина" върху часовниковата кула, школото и стария мост, заради което автентичните постройки са опасани с кабели и мигащи неонови маркучи. "Това е неприемливо за нас във вида, в който го виждаме, защото не пресъздава духа на възрожденска Трявна", започва петицията. Проектът "Трявна – градът, в който се ражда красота" е за над 3 млн. лева. Пред БНР художникът Пламен Пенев го нарече "среден пръст за историята".

Възстановяването на пернишката крепост Кракра с бозави полимерни плоскости за 4 млн. лева също предизвика гневни реакции сред местните, малка групичка от които дори излязоха на протест. Зам.-министърът на културата Велислава Кръстева разпореди проверка на проекта, но тя не откри нищо нередно. "Няма неизпълнение, следван е първоначалният проект", коментира пред "Капитал" Велислава Кръстева. "Проблемът е естетически, няма как да регламентираш кое е хубаво и кое не", допълни тя.

Възстановяването на древния римски град Августа Траяна в Стара Загора беше определено отарх. Петър Киряков като "несръчно и откровено грозно". Според него използваната на обекта тежка строителна техника е унищожила автентични римски колони и плочи от оригиналния римски път. Съсипаните части от пътя са посипани с чакъл. Архитектурният парк в Раднево пък си е христоматиен пример за бутафорен проект - футуристични статуи в съседство с тухлени кули и части от несъществуваща крепост. Стойността му е около 4 млн. лева, или над 28% от бюджета на община Раднево за 2013 г. Защитниците на въпросните проекти казват, че възприятието за естетика е субективно и идва предимно от хора, които не са специалисти. Въпросните проекти освен това са съгласувани с Министерството на културата. Но автентичността и художествените качества са само едната страна на проблема.



"Всеки посетител на споменатите забележителности минути след първоначалното им въздействие би усетил горчивия вкус. Защото той, както и останалите граждани на Европейския съюз са непреки съучастници в една вакханалия под мотото "Да построим туристически атракции и нискокачествени диснилендове на най-ценните ни и свети обекти на природното и културното ни наследство", коментира пред "Капитал" арх. Делчо Делчев от Движение "Трансформатори".

Омагьосан кръг


Спорните резултати от мярката за туристически атракции се дължат на много фактори. "Един от тях е кой осигурява финансирането – спонсор, община, държава", коментира Людмил Вагалински, директор на Национален археологически институт с музей към БАН, член на специализиран експертен съвет за опазване на недвижими кутлурни ценности.

"Този "фактор" обикновено има собствена визия, а тази на общините е "колкото по-големи са мащабите и обемите – толкова по-атрактивно, съответно туристите са повече". Не бива да се прекалява. На посетителя трябва да му е ясно кое е автентично, кое е надградено и кое няма нищо общо с оригинала", казва Вагалински. Липсата на обществено обсъждане на визията за проектите е друг сериозен пропуск според шефа на НАИМ. "Щом има консенсус сред местните, че пернишката крепост например е бутафорна и сюрреалистична, значи проектът, концепцията въобще не са съгласувани с населението. Това е големият пропуск – липсата на обществено обсъждане, на дискусия, в която местните да си кажат мнението. Това винаги е по-трудно, но е по-добрият вариант.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пътят през Кресненското дефиле привлече всички големи български строители Пътят през Кресненското дефиле привлече всички големи български строители

В най-голямата пътна поръчка в България за последните години има само една чужда компания със самостоятелно участие и три в смесени консорциуми

15 фев 2019, 1185 прочитания

Седмични новини за енергетика Седмични новини за енергетика

В рубриката събираме всички най-важни новини от последните седем дни

15 фев 2019, 664 прочитания

24 часа 7 дни

15 фев 2019, 4972 прочитания

15 фев 2019, 3033 прочитания

15 фев 2019, 2753 прочитания

15 фев 2019, 2750 прочитания

15 фев 2019, 1909 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Брюссель в иллюминаторе*

Какво се случва с БСП преди конгреса и защо Сергей Станишев няма да стане европейски комисар

Човек с минало

Комисията по досиетата е обявила с решение принадлежността на Емилиян Гебрев към ДС

Задава ли се нова ядрена надпревара

Оттеглянето на САЩ и Русия от договора за ракетите със среден и малък обсег ще подкопае най-вече сигурността на Европа

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Отрова в руската салата

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 15.02.2019 Прочетете