Стоте бутафорни туристически обекта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стоте бутафорни туристически обекта

Пернишката крепост "Кракра" е надградена с полимерни плоскости, които приличат на картон

Стоте бутафорни туристически обекта

или в какво се превърнаха знакови исторически и природни забележителности "благодарение" на еврофондовете

Десислава Лещарска
69120 прочитания

Пернишката крепост "Кракра" е надградена с полимерни плоскости, които приличат на картон

© Надежда Чипева


Ако съществува закон за гравитация към кича, както твърди проф. Николай Михайлов, то проявленията му в България се увеличават правопропорционално на външното финансиране, предназначено за българските общини. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие". Логично е, в условията на изтънели бюджети общините да инвестират тези средства разумно, с дългосрочен ефект върху качеството на живота в района. Законът от първото изречение обаче и принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим", упорито водят до безумни резултати.

Вълна от недоволство

Трявна, Стара Загора, Перник, Раднево, Свищов, Враца – това са само част от градовете с проекти по мярката за туристически атракции, чийто краен резултат е тотално разочарование за голяма част от местните хора. Тревненци дори направиха петиция, в която настояват за запазване на автентичността на града си след вида на "подобренията", финансирани с европейски средства. Причината е шоуто "Звук и светлина" върху часовниковата кула, школото и стария мост, заради което автентичните постройки са опасани с кабели и мигащи неонови маркучи. "Това е неприемливо за нас във вида, в който го виждаме, защото не пресъздава духа на възрожденска Трявна", започва петицията. Проектът "Трявна – градът, в който се ражда красота" е за над 3 млн. лева. Пред БНР художникът Пламен Пенев го нарече "среден пръст за историята".

Възстановяването на пернишката крепост Кракра с бозави полимерни плоскости за 4 млн. лева също предизвика гневни реакции сред местните, малка групичка от които дори излязоха на протест. Зам.-министърът на културата Велислава Кръстева разпореди проверка на проекта, но тя не откри нищо нередно. "Няма неизпълнение, следван е първоначалният проект", коментира пред "Капитал" Велислава Кръстева. "Проблемът е естетически, няма как да регламентираш кое е хубаво и кое не", допълни тя.

Възстановяването на древния римски град Августа Траяна в Стара Загора беше определено отарх. Петър Киряков като "несръчно и откровено грозно". Според него използваната на обекта тежка строителна техника е унищожила автентични римски колони и плочи от оригиналния римски път. Съсипаните части от пътя са посипани с чакъл. Архитектурният парк в Раднево пък си е христоматиен пример за бутафорен проект - футуристични статуи в съседство с тухлени кули и части от несъществуваща крепост. Стойността му е около 4 млн. лева, или над 28% от бюджета на община Раднево за 2013 г. Защитниците на въпросните проекти казват, че възприятието за естетика е субективно и идва предимно от хора, които не са специалисти. Въпросните проекти освен това са съгласувани с Министерството на културата. Но автентичността и художествените качества са само едната страна на проблема.

"Всеки посетител на споменатите забележителности минути след първоначалното им въздействие би усетил горчивия вкус. Защото той, както и останалите граждани на Европейския съюз са непреки съучастници в една вакханалия под мотото "Да построим туристически атракции и нискокачествени диснилендове на най-ценните ни и свети обекти на природното и културното ни наследство", коментира пред "Капитал" арх. Делчо Делчев от Движение "Трансформатори".

Омагьосан кръг

Спорните резултати от мярката за туристически атракции се дължат на много фактори. "Един от тях е кой осигурява финансирането – спонсор, община, държава", коментира Людмил Вагалински, директор на Национален археологически институт с музей към БАН, член на специализиран експертен съвет за опазване на недвижими кутлурни ценности.

"Този "фактор" обикновено има собствена визия, а тази на общините е "колкото по-големи са мащабите и обемите – толкова по-атрактивно, съответно туристите са повече". Не бива да се прекалява. На посетителя трябва да му е ясно кое е автентично, кое е надградено и кое няма нищо общо с оригинала", казва Вагалински. Липсата на обществено обсъждане на визията за проектите е друг сериозен пропуск според шефа на НАИМ. "Щом има консенсус сред местните, че пернишката крепост например е бутафорна и сюрреалистична, значи проектът, концепцията въобще не са съгласувани с населението. Това е големият пропуск – липсата на обществено обсъждане, на дискусия, в която местните да си кажат мнението. Това винаги е по-трудно, но е по-добрият вариант.

Иначе поставят хората пред свършен факт, казва Вагалински.

Според арх. Делчо Делчев има недостатъци и в регламента за одобрение на общинските проекти. "Проектът, чрез който се кандидатства по оперативна програма, е различен от инвестиционния проект (който е част от документацията). Вторият за разлика от първия се изработва под ръководството на сертифициран архитект, който може и да няма добри идеи, но заедно с екипа си от други специалности носи отговорност с години напред. За сметка на това екипът разработил проекта, с който се кандидатства пред управляващия орган, не само че не носи никаква отговорност за това какво е предложил и разписал, но е и умело прикрит. Това са или консултантски фирми, гравитиращи около една или друга общинска структура, или висококвалифициран служител от същите структури", казва арх. Делчев.

Другото слабо звено по веригата е нещо, наречено КСС – количествено стойностни сметки. "Това е един много важен документ от всеки проект, търсещ финансиране – таблица, в която са описани всички видове материали и дейности със своите парични стойности. Това е библията на всеки проект, финансиран по оперативна програма. За разлика от Библията и Корана, които позволяват тълкувание, тук ако пише "доставка и монтаж на пембени плочки", накрая туристическата атракция ще бъде украсена в пембено", казва още арх. Делчев.

"Трудността да се измислят адекватни решения, невъзможността необмислените да се променят в процеса и безсмислената надпревара в харчене на европейски и български пари ни довеждат днес да си блъскаме главите с бутафорни и евтини ефекти – прояден от молци и мухлясал чеиз, които ще предадем на следващите поколения", обобщава арх. Делчев.

Комплекси, липса на вкус или...

Защо се получава така, че благородни в същността си инициативи като възстановяване на важни археологически обекти са изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция? "Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс", коментира Анета Василева от архитектурна група WhATA.

Според нея като всяка малка и културно периферна страна България има силни чувства към историята си и решава съвременните си комплекси с художествено украсени геройства от миналото. В тази връзка не е ли нелепо точно ние да се подиграваме на македонския проект "Скопие 2014? "Да си припомним инициативата "1300 години България" примерно, която в края на 70-те и началото на 80-те години превърна българската култура, архитектура и ахеология в една тотална историческа епопея, за да подчертае могъщите и горди корени на българската държава. През соца правеха реконструкции, допълнения и възстановки на останките на Царевец, Шуменската крепост или Плиска примерно, пак "художествено украсени", но с по-смислен детайл, с подбрани материали, с далеч по-добра историческа обосновка. Тоест на статистите в баталните сцени на [филма] "Хан Аспарух" им се виждаха електронните часовници и пломбите, но чак като се вгледаш, А днес ни ги навират в очите", казва Анета Василева.

Според нея има още един проблем и той е подборът на епохите, които "си струва да бъдат възстановявани" по критерия "гордеем се с тях". "Нали не мислите, че на чужденците купчина антични камъни са им по-интересни от бетонните чудовища на соца? Правилно, изобщо не са им по-интересни", коментира тя.

С пари от програма "Регионално развитие" и програмата за селските райони се финансира и превръщането на природни забележителности в туристически атракции. И тук нещата са излезли от контрол. Проектът за Леденика (виж текста на стр. 27) например е толкова нелеп, че арх. Делчо Делчев подозира конспирация на еколози, която да откаже туристите от посещения на Врачанския Балкан. Скоро ще започне и изпълнението на проект за осветление и оборудване на екопътека до Крушунските водопади, който включва монтаж на детски катерушки, влакче и табло за морски шах. Работата е там, че тоталният дисонанс на въпросните проекти с околната среда и грубата човешка намеса в природата (и историята) не са смешни, а тъжни. За хората от засегнатите общини те са и обидни.

Проектите, които предизвикаха недоволство

Ако съществува закон за гравитация към кича, както твърди проф. Николай Михайлов, то проявленията му в България се увеличават правопропорционално на външното финансиране, предназначено за българските общини. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие". Логично е, в условията на изтънели бюджети общините да инвестират тези средства разумно, с дългосрочен ефект върху качеството на живота в района. Законът от първото изречение обаче и принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим", упорито водят до безумни резултати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

50 коментара
  • 1
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    в един момент и тези еврофондове, субсидии и всякакви други некадърно замислени и още по-заплашително имплементирани помощо ще спрат... защото не водят до нищо добро, само до загуба на капитал, кич, корупция и т.н. и вместо да помогнат, създават повече проблеми...

  • 3
    balkantourist avatar :-|
    balkantourist

    Какво друго могат да измислят т.нар. местни власти, когато много често на тези длъжности се избират хора без образование и се назначават по роднинска и партийна линия, което всъщност е едно и също.

  • 4
    jugozombi avatar :-?

    Закъсняла реакция. За повсеместното "възстановяване" на руини трябваше да се говори преди финансираната с европейски фондове вълна от последните години.

  • 5
    thramondana avatar :-(
    thramondana

    Хубава статия, но защо пропуска Созопол, където милиони от държавния бюджет се наливат във вид на бетон върху обекти на културното ни наследство и върху морския бряг?!

  • 6
    victor2 avatar :-?
    victor2

    Историците какъв дял имат в тези въстановки, зрители? Нямат ли крайната дума?

  • 7
    vaniadim avatar :-|
    vaniadim

    Един от най-добрите проекти по тази програма е този в с.Мезек, общ.Свиленград. Отлична реставрация на крепостта, интересни холографски изображения в Тракийската гробница, средновековен атракцион от естествени материал и разбира се стрийт арт с тракийски изображения. Заслужава си да се види! Има и добри проекти реализирани от общините, за разлика от описаните в статията примери!

  • 8
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat
    • -11
    • +108

    достатъчно е да се посети Цари Мали град и ще се пръснеш от смях след 5-тата минута, а в края на 30-та - ще си насълзен от обида и гняв. Сами се "закопаваме" и после ревем.

  • 9
    pavlin.s. avatar :-|
    pavlin.s.

    Като Търновец искам да споделя мнение, че Трапезица не ме дразни (тъй като е посочена на картата). Много добре си върви реставрацията според мен.

  • sulio_parvi
    • -108
    • +14

    обикновенно недоволните "познавачи", които коментират в статията са тези със също толкова грозни и кичозни проекти, но недопуснати до усвояване на кинтите. НЕка сега да врещят колкото искат кинти за тях НЯМА , НЯМА и да има. А на Капитал слава Богу вече никой не обръща внимание и хората, и властта така, че ефект няма да има, а тези,прецаканите с кинти, като видят, че воплите им в Капитал не действат, ще се фръцнат и ще идат другаде да се жалват. Само не ми стана ясно защо трябва да ми натрапват мнението си навсякъде. ДА си се карат в къщи на жена си и ако може да ме освободят (по възможност трайно,невъзратимо и завинаги) от присъствието си в медиите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK