Ако съществува закон за гравитация към кича, както твърди проф. Николай Михайлов, то проявленията му в България се увеличават правопропорционално на външното финансиране, предназначено за българските общини. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие". Логично е, в условията на изтънели бюджети общините да инвестират тези средства разумно, с дългосрочен ефект върху качеството на живота в района. Законът от първото изречение обаче и принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим", упорито водят до безумни резултати.
Вълна от недоволство
Трявна, Стара Загора, Перник, Раднево, Свищов, Враца – това са само част от градовете с проекти по мярката за туристически атракции, чийто краен резултат е тотално разочарование за голяма част от местните хора. Тревненци дори направиха петиция, в която настояват за запазване на автентичността на града си след вида на "подобренията", финансирани с европейски средства. Причината е шоуто "Звук и светлина" върху часовниковата кула, школото и стария мост, заради което автентичните постройки са опасани с кабели и мигащи неонови маркучи. "Това е неприемливо за нас във вида, в който го виждаме, защото не пресъздава духа на възрожденска Трявна", започва петицията. Проектът "Трявна – градът, в който се ражда красота" е за над 3 млн. лева. Пред БНР художникът Пламен Пенев го нарече "среден пръст за историята".
Възстановяването на пернишката крепост Кракра с бозави полимерни плоскости за 4 млн. лева също предизвика гневни реакции сред местните, малка групичка от които дори излязоха на протест. Зам.-министърът на културата Велислава Кръстева разпореди проверка на проекта, но тя не откри нищо нередно. "Няма неизпълнение, следван е първоначалният проект", коментира пред "Капитал" Велислава Кръстева. "Проблемът е естетически, няма как да регламентираш кое е хубаво и кое не", допълни тя.
Възстановяването на древния римски град Августа Траяна в Стара Загора беше определено отарх. Петър Киряков като "несръчно и откровено грозно". Според него използваната на обекта тежка строителна техника е унищожила автентични римски колони и плочи от оригиналния римски път. Съсипаните части от пътя са посипани с чакъл. Архитектурният парк в Раднево пък си е христоматиен пример за бутафорен проект - футуристични статуи в съседство с тухлени кули и части от несъществуваща крепост. Стойността му е около 4 млн. лева, или над 28% от бюджета на община Раднево за 2013 г. Защитниците на въпросните проекти казват, че възприятието за естетика е субективно и идва предимно от хора, които не са специалисти. Въпросните проекти освен това са съгласувани с Министерството на културата. Но автентичността и художествените качества са само едната страна на проблема.
"Всеки посетител на споменатите забележителности минути след първоначалното им въздействие би усетил горчивия вкус. Защото той, както и останалите граждани на Европейския съюз са непреки съучастници в една вакханалия под мотото "Да построим туристически атракции и нискокачествени диснилендове на най-ценните ни и свети обекти на природното и културното ни наследство", коментира пред "Капитал" арх. Делчо Делчев от Движение "Трансформатори".
Омагьосан кръг
Спорните резултати от мярката за туристически атракции се дължат на много фактори. "Един от тях е кой осигурява финансирането – спонсор, община, държава", коментира Людмил Вагалински, директор на Национален археологически институт с музей към БАН, член на специализиран експертен съвет за опазване на недвижими кутлурни ценности.
"Този "фактор" обикновено има собствена визия, а тази на общините е "колкото по-големи са мащабите и обемите – толкова по-атрактивно, съответно туристите са повече". Не бива да се прекалява. На посетителя трябва да му е ясно кое е автентично, кое е надградено и кое няма нищо общо с оригинала", казва Вагалински. Липсата на обществено обсъждане на визията за проектите е друг сериозен пропуск според шефа на НАИМ. "Щом има консенсус сред местните, че пернишката крепост например е бутафорна и сюрреалистична, значи проектът, концепцията въобще не са съгласувани с населението. Това е големият пропуск – липсата на обществено обсъждане, на дискусия, в която местните да си кажат мнението. Това винаги е по-трудно, но е по-добрият вариант.
Иначе поставят хората пред свършен факт, казва Вагалински.
Според арх. Делчо Делчев има недостатъци и в регламента за одобрение на общинските проекти. "Проектът, чрез който се кандидатства по оперативна програма, е различен от инвестиционния проект (който е част от документацията). Вторият за разлика от първия се изработва под ръководството на сертифициран архитект, който може и да няма добри идеи, но заедно с екипа си от други специалности носи отговорност с години напред. За сметка на това екипът разработил проекта, с който се кандидатства пред управляващия орган, не само че не носи никаква отговорност за това какво е предложил и разписал, но е и умело прикрит. Това са или консултантски фирми, гравитиращи около една или друга общинска структура, или висококвалифициран служител от същите структури", казва арх. Делчев.
Другото слабо звено по веригата е нещо, наречено КСС – количествено стойностни сметки. "Това е един много важен документ от всеки проект, търсещ финансиране – таблица, в която са описани всички видове материали и дейности със своите парични стойности. Това е библията на всеки проект, финансиран по оперативна програма. За разлика от Библията и Корана, които позволяват тълкувание, тук ако пише "доставка и монтаж на пембени плочки", накрая туристическата атракция ще бъде украсена в пембено", казва още арх. Делчев.
"Трудността да се измислят адекватни решения, невъзможността необмислените да се променят в процеса и безсмислената надпревара в харчене на европейски и български пари ни довеждат днес да си блъскаме главите с бутафорни и евтини ефекти – прояден от молци и мухлясал чеиз, които ще предадем на следващите поколения", обобщава арх. Делчев.
Комплекси, липса на вкус или...
Защо се получава така, че благородни в същността си инициативи като възстановяване на важни археологически обекти са изпълнени лошо, набързо и със съмнителна концепция? "Авторите им възстановяват образи, за които нямат достатъчно доказателства, но са твърдо уверени, че така правят България магнит за културен туризъм. Или просто добавят нови неща с лоша архитектура и детайл. Е, резултатите са по-скоро парченца от кичозна картичка, която обаче не може да създаде илюзията, че оттук би минал Индиана Джоунс", коментира Анета Василева от архитектурна група WhATA.
Според нея като всяка малка и културно периферна страна България има силни чувства към историята си и решава съвременните си комплекси с художествено украсени геройства от миналото. В тази връзка не е ли нелепо точно ние да се подиграваме на македонския проект "Скопие 2014? "Да си припомним инициативата "1300 години България" примерно, която в края на 70-те и началото на 80-те години превърна българската култура, архитектура и ахеология в една тотална историческа епопея, за да подчертае могъщите и горди корени на българската държава. През соца правеха реконструкции, допълнения и възстановки на останките на Царевец, Шуменската крепост или Плиска примерно, пак "художествено украсени", но с по-смислен детайл, с подбрани материали, с далеч по-добра историческа обосновка. Тоест на статистите в баталните сцени на [филма] "Хан Аспарух" им се виждаха електронните часовници и пломбите, но чак като се вгледаш, А днес ни ги навират в очите", казва Анета Василева.
Според нея има още един проблем и той е подборът на епохите, които "си струва да бъдат възстановявани" по критерия "гордеем се с тях". "Нали не мислите, че на чужденците купчина антични камъни са им по-интересни от бетонните чудовища на соца? Правилно, изобщо не са им по-интересни", коментира тя.
С пари от програма "Регионално развитие" и програмата за селските райони се финансира и превръщането на природни забележителности в туристически атракции. И тук нещата са излезли от контрол. Проектът за Леденика (виж текста на стр. 27) например е толкова нелеп, че арх. Делчо Делчев подозира конспирация на еколози, която да откаже туристите от посещения на Врачанския Балкан. Скоро ще започне и изпълнението на проект за осветление и оборудване на екопътека до Крушунските водопади, който включва монтаж на детски катерушки, влакче и табло за морски шах. Работата е там, че тоталният дисонанс на въпросните проекти с околната среда и грубата човешка намеса в природата (и историята) не са смешни, а тъжни. За хората от засегнатите общини те са и обидни.
Ако съществува закон за гравитация към кича, както твърди проф. Николай Михайлов, то проявленията му в България се увеличават правопропорционално на външното финансиране, предназначено за българските общини. Балони, прелитащи над Мадарския конник, гирлянди от светещи диоди върху старата часовникова кула в Трявна, плексигласови навеси над останките от древен римски лагер в Свищов – това е представата на местните власти у нас за развитие на устойчив туризъм. Гореописаните дейности са финансирани с над 200 млн. лева по мярката за туристически атракции от Оперативна програма "Регионално развитие". Логично е, в условията на изтънели бюджети общините да инвестират тези средства разумно, с дългосрочен ефект върху качеството на живота в района. Законът от първото изречение обаче и принципът "да усвоим по-бързо едни пари, защото ще ги изгубим", упорито водят до безумни резултати.
50 коментара
в един момент и тези еврофондове, субсидии и всякакви други некадърно замислени и още по-заплашително имплементирани помощо ще спрат... защото не водят до нищо добро, само до загуба на капитал, кич, корупция и т.н. и вместо да помогнат, създават повече проблеми...
Какво друго могат да измислят т.нар. местни власти, когато много често на тези длъжности се избират хора без образование и се назначават по роднинска и партийна линия, което всъщност е едно и също.
Закъсняла реакция. За повсеместното "възстановяване" на руини трябваше да се говори преди финансираната с европейски фондове вълна от последните години.
Хубава статия, но защо пропуска Созопол, където милиони от държавния бюджет се наливат във вид на бетон върху обекти на културното ни наследство и върху морския бряг?!
Историците какъв дял имат в тези въстановки, зрители? Нямат ли крайната дума?
Един от най-добрите проекти по тази програма е този в с.Мезек, общ.Свиленград. Отлична реставрация на крепостта, интересни холографски изображения в Тракийската гробница, средновековен атракцион от естествени материал и разбира се стрийт арт с тракийски изображения. Заслужава си да се види! Има и добри проекти реализирани от общините, за разлика от описаните в статията примери!
достатъчно е да се посети Цари Мали град и ще се пръснеш от смях след 5-тата минута, а в края на 30-та - ще си насълзен от обида и гняв. Сами се "закопаваме" и после ревем.
Като Търновец искам да споделя мнение, че Трапезица не ме дразни (тъй като е посочена на картата). Много добре си върви реставрацията според мен.
обикновенно недоволните "познавачи", които коментират в статията са тези със също толкова грозни и кичозни проекти, но недопуснати до усвояване на кинтите. НЕка сега да врещят колкото искат кинти за тях НЯМА , НЯМА и да има. А на Капитал слава Богу вече никой не обръща внимание и хората, и властта така, че ефект няма да има, а тези,прецаканите с кинти, като видят, че воплите им в Капитал не действат, ще се фръцнат и ще идат другаде да се жалват. Само не ми стана ясно защо трябва да ми натрапват мнението си навсякъде. ДА си се карат в къщи на жена си и ако може да ме освободят (по възможност трайно,невъзратимо и завинаги) от присъствието си в медиите.