С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
38 7 фев 2014, 17:30, 8344 прочитания

В капана на бедността

Какво спира България да влезе в клуба на богатите според последния доклад на МВФ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Властта трябва да се изправи срещу корупцията. Има трайна тенденция българската икономика да расте по-бавно от средните темпове за източноевропейските държави. Без реформи догонването на средните доходи в ЕС ще отнеме поне четири десетилетия. 
Изводите са от последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ), който идва след традиционната есенна среща на представителите му с правителството. Допреди няколко години анализите му за България се очакваха с огромен интерес. Подобно на трепета, който сега предизвикват идващите от Брюксел. Разбираемо - от инстанцията на кредитор и консултант дълго време фондът активно участваше във формирането на финансовата и икономическата политика на държавата. След като България се разплати с МВФ, докладите от Вашингтон станаха с препоръчителен характер, а констатациите в тях постепенно започнаха да се правят като по матрица. Дотолкова, че станаха доста скучни. 

Последният анализ на фонда обаче е с по-различно съдържание. И с нетрадиционно остри послания. Кръгът от проблемни области, които имат нужда от реформа, за да стане България част от клуба на богатите в ЕС, се разширява и стига до корупцията и склонността на властта да облагодетелства определени фирми за сметка на останалите. Според експертите от фонда България има нужда от решителни мерки за повишаване на растежа, но и от укрепване на буферите, които да предпазят икономиката и финансите й от нови шокове. А такива не са изключени, предвид политическото и социално напрежение в страната и все още крехкото възстановяване на световните пазари.

По-бързо



Досега фондът се фокусираше върху препоръки с конкретни мерки за финансова стабилност и рядко обръщаше внимание на ниските доходи и специфичните проблеми на българската реалност. Този доклад обаче се насочва в друга посока. В него се отчита, че повече от десетилетие България провежда ефективни политики за макроикономическа и финансова стабилност, които са й помогнали да премине сравнително добре през кризата, през събитията около сътресенията в съседна Гърция и вътрешните политически трусове. Въпреки това страната ни остава най-бедният член на ЕС с доходи, които са наполовина на средните в общността. А единственият билет за вход в клуба на богатите се казва ускорен икономически растеж.

"Предварителната оценка за изминалата година е 0.5% растеж и 3% в средносрочен план, докато очакванията за ЕС като цяло са БВП да нараства средно с 2% в периода до 2018 г. Тази разлика от само един процентен пункт предполага изключително скромно повишаване на доходите и при запазване на тази разлика догонването ще отнеме четири десетилетия", посочват от фонда.

Според МВФ има трайна тенденция българската икономика да расте по-бавно от средните темпове за източноевропейските държави. Тоест България изостава и допускането за догонване до 40 години може да се окаже дори оптимистична прогноза. Само преди два месеца друга международна институция – Световната банка, също предупреди за подобен сценарий - българската икономика ще ускори растежа си през следващата година, но той ще бъде по-нисък от голяма част от останалите нови страни - членки на ЕС.



Проблемът не е еднопластов – от една страна, кризата промени структурата на българската икономика – ако по време на бума растежът се теглеше от инвестициите и кредитирането, сега се разчита основно на износа. Въпросът е дали този двигател е достатъчно мощен, за да донесе висок растеж. Като и кога към него ще се включи и по-сериозен приток на чужди капитали.

От МВФ допълват кръга от проблемни области, които трябва да бъдат реформирани, ако управляващите желаят да ускорят икономическия растеж и да намалят безработицата. А тя според фонда вече се е превърнала в структурна - засегнати са предимно младите хора и тези в селските райони. Част от проблема отново е свързан с различната структура на икономиката преди кризата. В периода на икономически бум преди 2009 г. имаше голямо търсене на ниско квалифицирана работна ръка и то идваше от строителния и производствените сектори, които се оказаха и най-засегнати от кризата. Друга част от проблема според МВФ обаче се дължи на "пропуски в инфраструктурата и образованието". Повечето прогнози са през тази година нивото на безработица да остане близо до 12%.

Корупция, имиграция, политическа криза...

Решението на проблема с ниския растеж и високата безработица според МВФ е (няма да ви изненадаме) реформи. Те минават през подобряване на инфраструктурата, образованието, както и условията за правене на бизнес.

"В същото време, ще бъде от решаващо значение властта да се изправи срещу корупцията, склонността за облагодетелстване на определени фирми и институционалните пропуски, които възпрепятстват инвестициите и ефективността на стоковите и факторните пазари. Ключови области за реформа са съдебната система, както и антимонополните и антикорупционните режими", посочват от фонда.

Според експертите е нужна и още една порция промени, насочени към компенсиране на имиграцията и застаряването на населението. Влошаващата се демография оказва директен натиск върху пенсионната система. Дефицитите в нея на свой ред се финансират от бюджета. Така в един момент управляващите ще трябва да отделят все по-голяма част от парите, които събират от данъци, за изплащане на пенсии за сметка на други области. Според фонда започналата по времето на ГЕРБ реформа в посока увеличаване на възрастта за пенсиониране е била в правилната посока. Експертите му изчисляват, че заради замразяването й дефицитът в пенсионната система до 2040 г. ще достигне почти 6% от БВП вместо 4% при сценарий продължаващо увеличение на възрастта и стажа.

Състоянието на публичните финанси и пенсионната система биха могли да се подобрят и чрез реформи в посока интеграция на ромите, по-добро образование. Подобни политики ще гарантират нови попълнения на пазара на труда, съответно по-голяма част от населението ще внася осигуровки и данъци, с които да се плащат пенсиите на тогавашните възрастни хора. 

От фонда дават и още една препоръка - правителството да се въздържа от мерки, които влияят на цената на труда на нискоквалифицираните и младежите. Междувременно обаче кабинетът "Орешарски" увеличи минималната работна заплата (такова се планира и през следващите години), въведе трудови договори за стажантите - все реверсивни действия.
От международната институция твърдят, че политическото и социалното напрежение в страната може да отложи желанието за структурни реформи, включително такива, които да намалят средносрочните фискални рискове. Факт е, че повече от половин година от управлението на този кабинет заявка за сериозни промени няма. Вместо това се излъчват все по-разнопосочни сигнали за премахване на плоския данък (едно от основните ни конкуренти предимства – виж графиката), за спасяване на закъсали заводи и прочее ретроградни идеи. Единствената промяна в правилната посока е започналото облекчаване на административните режими.

Въпросът е, че докато не се направят едрите реформи, потенциалът за растеж на българската икономика ще остане нисък, а това, в комбинация с високата безработица ще забави допълнително процеса на сближаване на доходите с тези в ЕС. Освен това застаряващо население в комбинация с нисък растеж ще увеличи и натиска върху бюджета.
МВФ оценява риска от разхлабване на финансовата политика в контекста на политическата криза в страната като нисък. Ако се тръгне в тази посока обаче, експертите очакват като резултат загуба на предимството на България като фискално стабилна и предпазлива държава. Това между другото ще затрудни и достъпа й до дълговите пазари, което пък повишава уязвимостта й към шокове, подобно на проблемните държави от периферията на еврозоната.

Според експертите съществуват и малко по-краткосрочни рискове - за неизпълнението на бюджет 2014. "Властите трябва да бъдат подготвени да адаптират разходите така, че да се постигне целта за дефицит, който не надвишава заложените ограничения", се посочва в анализа. От МВФ обръщат внимание и на процедурите за подбор на проектите, които ще получат пари от фонда за растеж от 500 млн. лв. Уви, междувременно средствата бяха разпределени, и то при спорна ефективност и минимум прозрачност (виж стр. 18). От МВФ препоръчват постепенно дефицитът в бюджета да се премахне, както и да се помисли за продължаване на пенсионната реформа, която беше замразена за година (засега) от кабинета.

Застраховка срещу външни шокове

Преблемите, които може да си предизвикаме сами, не са единственият риск за икономиката. Външните заплахи също остават - финансовите сътресения в еврозоната може да се подновят, особено след като излязат резултатите от стрес тестовете на банките тази година. Друг фактор, който може да обърка хода на икономиката, са евроизборите – нова политическа криза в проблемните държави от периферията може да рефлектира върху реформите за стабилизиране там.

Масовото затягане на паричната политика в развиващите се пазари, заедно с опита на Китай да ограничи кредитния балон в страната, са друг потенциален източник на глобални проблеми. Защото тези мерки се отразяват на развиващите се пазари. Проблемите в държави като Турция, Бразилия, Индия обаче може да се върнат като бумеранг към развитите икономики, които разчитат на износ към развиващите се. Всичко това засяга и България, защото ефектът тук също ще е по-малко износ (Турция е най-големият ни експортен пазар извън ЕС) и инвестиции. Сигурно се досещате за крайния ефект - по-слаба икономика и по-висока безработица. 

"Възстановяването на глобалната икономика оттук нататък ще е бавно и като кардиограма - с периоди на спадове и подеми. Ако България иска да се развива по-бързо, й трябва стратегия. Лошото е, че почти никой не влиза във властта с идеята да промени нещо за обществото ", казва финансист.

Според МВФ освен реформи държавата трябва да укрепи и защитните си сили - т.е. да се застрахова срещу бъдещи неблагоприятни шокове. Когато през 2009 г. кризата се усети и в България, страната имаше някакъв натрупан резерв, което й позволи да финансира разтворилата се дупка в бюджета, без да вдига основни данъци и да е зависима от дълговите пазари. Икономиката се ребалансира с вътрешни сили - с цената на затягане на кредита и на потискане на растежа (виж графиката за нетните чужди активи), но това й помогна да премине през най-тежките моменти от кризата без особени шокове. В момента страната финансира дефицитите със заеми, така че една от възможните мерки е постепенно да започне да свива дупката в бюджета. Все пак един от важните уроци на тази криза е, че е трудно да живееш дълго време с повече, отколкото реално изкарваш.
 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно 1 Вечерни новини: Още държави в Европа с коронавирус, Нено Димов остава в ареста окончателно

И още: Проф. Петко Салчев ще управлява здравната каса; Нови предложения за свиване на рекламата на хазарта; Предсрочните избори в Румъния стават по-малко вероятни

25 фев 2020, 5218 прочитания

Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия 1 Данните за вноса се оказаха непълни, предстои ревизия

Причината е нов начин на отчитане на някои видове борсови стоки, твърдят от НСИ и митниците

25 фев 2020, 2564 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Те се връщат, за да работят

Четири истории защо и как добре реализирали се българи зад граница правят бизнес в България

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10