С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 7 фев 2014, 16:33, 7614 прочитания

Половин милиард лева по-късно

Основният проблем с националната програма за инвестиции не е политически, а финансов - как ще се контролират толкова много пари за толкова кратко време?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Камбурово е малко село в община Омуртаг, Североизточна България. Има около 1200 души население и освен тях явно има огромни и много запуснати зелени площи. Защото, след като правителството тази седмица разпредели набързо половин милиард лева за общини и министерства, Омуртаг получи почти половин милион - 495 хил. лева, с които да извърши в Камбурово рехабилитация на обществени зелени площи. Така това малко село се оказа едно от населените места с най-много пари на глава от населението, получени от правителството тази седмица - 360 лв. на човек.

Но жителите на Камбурово няма да са най-доволните хора от раздаването. За тази титла спокойно могат да претендират частните собственици на търговски комплекс в центъра на Русе. Те де факто ще се окажат получателите на 7-те милиона лева, с които кабинетът ощастливи дунавския град. В края на 2013 г. правителството даде 2 млн. на Русе, за да купи 22% от подземните гаражи на спортната зала, която придружава търговския център. Сега дава още 7 млн., с които общината да купи и останалата част от подземния гараж. Идеята е парите, които частният инвеститор "Проект Русе" получава, да отидат за довършването на спортната зала. Интересната част от сделката е, че навремето общината влиза в съвместно дружество с частния консорциум (в който тогава участват и собствениците на "Приста ойл" братя Бобокови), като внася земята срещу обещание на частника да завърши спортната зала. Сега се налага държавата да изкупува части от построеното, за да получи обещаното.


Това са само два от интересните моменти в огромния списък с общински проекти (368), който кабинетът "Орешарски" одобри за финансиране на бързо заседание тази сряда. Без съмнение ще излизат още много други истории, защото, когато изсипеш половин милиард лева за стотици проекти, които си прегледал за едва 11 дни, няма как да претендираш, че си подбирал особено качествено.

Подаръци ще има...

Някои интересни истории вече излязоха. 3-те милиона лева за реконструкция и модернизация на "Лудогорец Арена" (представян на сайта на клуба като "футболния храм на Североизтока") привлякоха вниманието на спортните сайтове. Собственикът на разградския клуб Кирил Домусчиев неведнъж искаше държавата да инвестира в неговия проект и очевидно желанието му се е сбъднало.



В списъка има много инфраструктура и доста полезни неща. Например 7-те милиона за улиците на Враца са напълно спешни, както всеки минавал през града ще признае. Изграждането на професионално училище с насоченост "Земеделие" в община Марица също звучи смислено, поне на хартия.

Има обаче и доста други озадачаващи примери като посочените по-горе. Шампионът по спечелени проекти - община Сатовча, с цели 15, например е получила 320 хил. лв., за да направи енергийноефективна собствената си сграда.
Кметът на Кюстендил Петър Паунов явно се спогажда с всички власти, защото отново получи пари за вечния си проект за балноецентър.

Фотограф: Цветелина Белутова

Или да вземем Кюстендил. Градът е спечелил два проекта - "Акрополът на Пауталия" и център за долекуване. Както обясниха от общината пред "Капитал", първият проект е бил подготвен за европейската програма за туристически атракции (която страда от своите си проблеми - виж текстовете на стр. 22-25), но не е бил одобрен, затова сега е бил олекотен с половин милион и съответно е получил 5 млн. лв. за възстановяването на стара крепостна стена. Вторият проект пък е част от прословутия балнеолечебен център, за който Кюстендил изтегли облигационен заем за 6.5 млн. евро през 2011 г., но който продължава да не съществува. За сметка на това кметът и общинските съветници спорят вече две години за липсващи 2 млн. лв. от изтегления заем, с които според кмета са били покрити стари възнаграждения и задължения. Сумата, получена сега от бюджета за проекта, е 2.5 млн. лева.

Да си мерим общините

Тази програма беше обречена на гледане под лупа още от самото й обявяване. Първото обвинение към разпределението на програмата, разбира се, беше политическо. Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов призова финансовия министър Петър Чобанов да обясни на десетки кметове от опозиционната партия защо са подбрани тези проекти. Пред "Капитал" един от тях - кметът на Димитровград Иво Димов, обяви, че "партийният принцип е бил водещ" при избора. "За съжаление не се получи така, както беше обявено. Имахме седем проекта, разработени във всяка област, на стойност от 700 хил. лв. до 4 млн. лв. Не беше избран нито един", казва той недоволно и посочва съседното Харманли, управлявано от БСП, което има пет спечелени.

Статистиката, направена от "Капитал", показва, че общините на БСП в списъка доминират откровено, но ГЕРБ и ДПС имат изравнени като стойност средства (виж таблиците вляво). Общини на ДПС и БСП също така водят списъците с най-много проекти и най-много пари на глава от населението. Споменатите по-горе Омуртаг и Сатовча са лидери по спечелени проекти и са под контрола на движението, а друга община на ДПС - Черноочене, пък е в топ 10 за най-много получени пари.

За това има обяснение донякъде във факта, че ГЕРБ имат големи общини като София, Бургас и Русе, докато ДПС ръководи много малки общини. Но е повече от ясно, че е имало активно политическо лобиране - Черноочене например е единствената селска община в област Кърджали и е сред получилите най-много пари.

Но политическите пристрастия не са най-големият грях на тази програма. Такива е имало винаги, както ГЕРБ би трябвало да помнят, тъй като едва преди две години те раздаваха пари на ръка, когато кметовете пристигаха в кабинета на Симеон Дянков, и статистиката не беше въобще в полза на опозицията. Този проект поне даде заявка да се избави от тази зависимост и да даде шанс на всички.

Големите проблеми, които се крият в проекта на кабинета, са свързани не с политическото, а с финансовото.
Община Черноочене е явен пример за силата на ДПС при тези преговори - единствената селска община в Кърджали е в топ 10 на най-големите получатели на пари.

Фотограф: Цветелина Николаева

Бързата работа, срам за одита

Цялата програма стана набързо и изглежда сглобена така, че да запълни дупката, която се получава при края на предишния европейски програмен период и започването на новия. Тази година общините ще изпълняват вече поети проекти, тъй като договарянето почти приключи, а следващото вероятно няма да започне преди 2015 г. На практика областните управители директно са предавали нагоре всички получени проекти - над 1000, а оценяващите (шестима министри и кметът на Пазарджик Тодор Попов, който е председател на сдружението на общините) са успели измежду този водопад от идеи да подберат 360 плюс проектите на министерствата за общо 11 дни. "Разпореждането на премиера бе селекцията на проектите да приключи още миналата седмица, но ние нарочно забавихме внасянето им, за да сме сигурни, че ще подберем най-полезните", каза тази седмица финансовият министър Петър Чобанов. "Наистина не сме се задълбочавали в запознаване с технически характеристики, но проектите ще създадат заетост и доходи в краткосрочен план. Нашите служители работиха денонощно, за да изберат най-качествените." Бързането обаче е лош съветник. 

Освен че измежду проектите със сигурност ще има още доста спорни като изброените по-горе, критериите за подбора им остават напълно неясни. Предварително бяха обявени цели 11, сред които създаване на заетост, намаляване на безработицата и т.н, но е ясно, че много от тези проекти не могат, а и нямат за цел да изпълняват такива задачи. За нито един от критериите не беше обявено тегло, нито беше публикувана методологията, по която са оценявани. "Когато кандидатствам по европроекти, пращаме техническа аргументация, финансова обосновка и т.н. Тук е един лист хартия", казва кметът на Димитровград Иво Димов. Той, а и доста други имат право да се оплакват, че не знаят защо проектите им не са приети.

Повечето общини със сигурност са преработили проекти, които са правили за еврофинансиране - те са много по-сложни, изискват повече време за подготовка и надали за времето, което имаха да работят, общините са сглобили нови предложения. Но да събереш един проект за няколко милиона лева на лист хартия, колкото беше апликационната форма за правителствената програма, звучи несериозно. А още по-трудно ще е да го оцениш на базата на неясната методология и сбитото представяне.

И това е най-сериозният проблем пред правителствената идея. Европрограмите, по чийто тертип е създадена тази, имат строга система за контрол и одитиране - междинни звена, централни звена, одитен орган, европейска одитна система. Целта й е да гарантира, че злоупотребите и разхищението на средства е минимизирано. Да, тази система има много дефекти в проблемни държави като България, но дори тук за последните няколко години ситуацията се подобри спрямо 2007-2008 г. Редовното биене през пръстите на кметовете, което беше въведено чрез финансовите корекции, ги кара, дори с нежелание, да се учат на правилата за обществени поръчки. В тази нова програма нито има ясно споменати органи за контрол, нито санкции. Областните управители ще трябва да "следят и докладват" на три месеца, а министерствата - да се отчитат на министъра на финансите. Това значи, че на практика кметовете ще могат да решават как да проведат поръчките, какви критерии да заложат и ако някой им потърси сметка, то ще е доста по-късно, ако Сметната палата например се заинтересува.

Предвид, че по европрограмите непрекъснато се откриват грешки и проблеми с общинските поръчки (заради такива все пак бяха прекъснати плащанията по "Околна среда"), това надали е най-прозорливата стратегия. Освен ако целта не е да настъпи финансова Коледа, в която да се раздават пари на близки фирми по места, Министерството на финансите ще трябва да измисли бързо как да контролира раздадените пари.

Не по-малко странна е ситуацията с министерствата. Те са получили почти всичко, което са поискали (13 от 16) и сега разполагат с доста пари, които да харчат. МОСВ например има 17 милиона за управление на отпадъците и 12 милиона за управление на водните ресурси. За ведомство с бюджет 44 млн. лв. това са сериозни пари. Правосъдното министерство има 30 млн. лв. за подобряване работната среда на съдилищата. Как и кой ще отчете какво е изпълнено по тези три плана и дали е постигнат ефект с разходването на тези общо 59 млн. лв.? Европейските пари не успяха да помогнат нито за стратегията за отпадъците, нито за водния сектор въпреки огромните суми, налети в последните години. Преди пет години пък правосъдието реализира няколко проекта по ОПАК, като повечето бяха със сходен предмет, но ефектът е повече от спорен. Така например отидоха средства за случайното разпределение на делата, което преди няколко седмици беше посечено като ключов проблем от ЕК. Проект за 700 хил. лв. получи Военноапелативният съд, а единственият резултат от него беше… продължаващо все още разследване за злоупотреби.

Това са въпроси, чийто отговор трябва да дойде бързо. Министерства и общини ще получат 30% от стойността до дни след постановлението. До 10 юни пък трябва да се провери докъде са обществените поръчки, за да се заменят с други, ако има обжалвания. Такива със сигурност ще има, както показва досегашният опит, а и сроковете най-вероятно няма да се спазят. Но след като обеща прозрачност при избора, а не успя да я постигне, сега е време министерството на финансите да помисли доста по-сериозно за прозрачност при контрола. В противен случай ще излезе, че добрите намерения са били използвани за това, за което винаги ги ползват - за заблуда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1548 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2372 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
RE:визия на Сметната палата

Или как БСП и ДПС се готвят да сменят председателя на одитния орган и да вкарат свои хора в управлението му

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10