Увеличението й беше замразено от това управляващо мнозинство с аргумент, че не е най-добрият модел за реформа. От думите на Орешарски стана ясно още, че държавата ще запази валутния борд и ставките на корпоративния, подоходния данък и ДДС. Бюджетът ще продължи да е на дефицит още поне една петилетка, като едва през 2016 г. той ще се свие под 1% от БВП. Според премиера това е единственият начин фискалната политика да не пречи на икономическото възстановяване на България.

Представителите на реалния сектор, които имаха възможност да задават въпроси към властта, принципно се съгласиха с повечето от очертаните политики, но разкритикуваха бизнес средата и някои от законодателните инициативи на управляващите (виж карето).

Мъглявата реиндустриализация

Премиерът очерта в каква посока възнамерява да работи кабинетът - стимулиране на икономиката, устойчивост на икономическия растеж чрез иновации и реиндустриализация. "Аз и кабинетът нямаме нищо против сферата на услугите. Но искам да се разбере, че услугите нямат потенциал за икономическия растеж. Една от ревизиите за икономическото развитие, които светът направи, както и нашите европейски партньори, е, че фокусирането само и единствено върху услугите, не създава предпоставки за устойчив растеж. Затова и една от целите в програмата "Европа 2020" е реиндустриализация на европейските икономики", каза Пламен Орешарски. Той уточни, че това няма да става с държавни средства.

"Няма да правим държавна индустрия и да реанимираме фалирали предприятия, нито един бюджетен лев няма да бъде вложен в подобряване на производствени активи. Говорим само за насърчаване на частни инвестиции и работни места в индустриални предприятия от частния сектор", каза той. Премиерът обясни, че има интерес от страна на чужди инвеститори да започнат производства с нови технологии, като ползват само имената на фалирали бивши индустриални гиганти.

Изказването на Орешарски изцяло противоречи на конкретните действия на ръководеното от него правителство - то планира да национализира фалиралото "Химко" срещу 50 млн. лв. и да купи за няколко десетки милиона "Ремотекс Раднево". В случая парите не идват директно от бюджета, а от държавни фирми, което отново е публичен ресурс.

Противоречив сигнал как държавата разбира процеса на реиндустриализация изпрати и финансовият министър Петър Чобанов. На брифинг пред журналисти той заяви, че правителството може да инвестира в предприятия като обърне в дялово участие свои публични вземания, т.е. по схемата дълг срещу собственост.

Публичните вземания на държавата обаче представляват несъбрани бюджетни приходи и всяко тяхно обръщане в акционерен капитал са операции, касаещи фискалната политика. Чобанов допълни, че има и редица държавни предприятия, които могат да придобиват дялове и по този начин няма да се използва публичен ресурс.

Основният идеолог на реиндустриализацията - министърът на икономиката Драгомир Стойнев, не присъстваше на форума и не стана ясно какви точно са плановете на държавата. Финансовият министър все пак намекна, че има някаква концептуална мисъл в тази област и заяви, че скоро ще се представят конкретните намерения на правителството и схемата, по която трябва да се реализират.

Бавното бързане към електронното правителство

Пламен Орешарски заяви, че ситуацията с електронното управление е много тежка, но не можа да убеди присъстващите, че кабинетът си поставя като приоритет да я подобри.

"Отчайваща е диагностиката – пълно е с хардуер във ведомствата, но няма софуер, така че системите да си говорят. Предстои огромна работа, набелязали сме стратегия за развитието, като задачата ни е в програмния период да електронизираме над 700 услуги на публичната администрация, от които 100 ще са на областно ниво. Тя ще се завърши, когато софтуерите на ведомствата започнат да си говорят на един език и гражданите и бизнеса ще спрат да губят време", каза Орешарски.

Под програмен период обаче той има предвид 2014 - 2020 г., което е времето, за което България ще има възможност да усвоява новия пакет от европейски средства. С аргумент, че не иска да създава нереалистични очаквания, министър-председателят отказа да поставя конкретни срокове за създаването на електронно правителство. Изказването му идва само седмица след признанието на транспортния министър Данаил Папазов, че има ведомства, които се съпротивляват срещу електронното управление, а и че държавата не може да си позволи да плаща на софтуерни специалисти доходите, които те получават в частния сектор.

Пенсионната реформа - когато има консенсус

Не стана ясно и кога държавата ще започне реформа на пенсионната система. По думите на премиера, за да се предприеме такава, ще трябва да се постигне "широк обществен консенсус". В края на тази година управляващите замразиха започналия по времето на ГЕРБ процес на увеличение на стажа и възрастта за пенсиониране и обещаха да измислят по-справедлива схема, обвързана с продължителността на живота. Засега обаче няма стартирал дебат в тази посока.

Покачването на възрастта за пенсиониране целеше да се свие (макар и с малко) дефицитът в бюджета на държавното обществено осигуряване. В своя последен доклад за България МВФ посочва, че заради замразяването на реформата дефицитът в пенсионната система до 2040 г. ще достигне почти 6% от БВП вместо 4% при сценарий продължаващо увеличение на възрастта и стажа.