С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 14 фев 2014, 17:30, 10856 прочитания

Опасна ли е дефлацията

Продължаващият шести месец спад на цените се отдава на еднократни ефекти, но сигналите от глобалната икономика вещаят риск той да е по-продължителен

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

За обикновените потребители намаляващите цени са добра новина: с една и съща сума днес те могат да си позволят повече стоки или услуги в сравнение с вчера.

Подобен процес обаче не е полезен за икономиката, защото води до порочен кръг, от който трудно се излиза. Очакванията спадът да продължи логично води до забавяне на покупките. Намаленото потребление принуждава компаниите да свалят стойността на своята продукция, което пък свива маржовете и печалбите им. И за да бъдат конкурентни, в един момент те прибягват или към намаляване на заплати, или към съкращения. Което пък води до още по-свито потребление, логично – до нисък ръст на икономиката. Спиралата се завърта, а излизането от нея обикновено е бавно и мъчително.
 


В България вече шести пореден месец националната статистика отчита дефлация на годишна база. За последно потребителските цени бяха на отрицателна територия в края на 2009 г., когато кризата се усети най-силно. Затова и логичният въпрос сега е дали дефлацията е опасна за икономиката. Още повече че цените на производител в промишлеността също са надолу.

Може и да не е толкова зле

Свиването на потребителските цени започна през август миналата година, когато статистиката отчете -0.7% инфлация на годишна база. На месечна база индексът на потребителските цени мина на отрицателна територия още през март и през повечето месеци има спад.



"Голяма част от дефлацията в България се дължи на изкуствено понижените цени на електроенергията за домакинствата и на спада на цените на горивата и храните в световен мащаб", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него дефлацията е опасна, ако вътрешната среда е такава, че всичко, което се прави, "се спихва". А нашият случай не е точно такъв.

"Много важен сигнал за нашата инфлация са цените на услугите. Те са много точен индикатор за състоянието на икономиката и доходите. Ако там имаме дефлация – е зле. Ако имаме нарастване на този компонент над основния индекс – прегряваме", твърди банков анализатор. Ако се погледне индексът на потребителските цени – услугите регистрират спад на годишна база още от юли насам. На месечна обаче има инфлация през ноември и декември.

Индексът на цените на производител в промишлеността също спада, но това се дължи основно на добивните компании и лесно може да се обясни с понижението на котировките на суровините на международните пазари.

Опасност дебне отвсякъде

Дори и в момента дефлацията да се дължи по-скоро на еднократни ефекти, новините, идващи отвън, също не са благоприятни. Потребителските цени в еврозоната намаляват от есента на миналата година и през януари инфлацията достига 0.7% - далече от целевите 2% на Европейската централна банка (ЕЦБ). А почти две трети от износа ни са насочени за там.

"Връзката между европейската инфлация и нашата не е много пряка: докато при тях водещ ефект за понижението имат горивата и храните, при нас си е по-класическа дефлация, т.е. понижение на цените, обхващащо широк кръг продуктови групи и услуги", твърди банковият анализатор.

Въпреки това последните данни за еврозоната увеличиха опасенията от дефлация и там, още повече че през ноември (когато инфлацията отново беше 0.7%) Европейската централна банка (ЕЦБ) намали основната лихва до 0.25% - най-ниското равнище, откакто институцията функционира. "В момента лихвите са рекордно ниски на паричния пазар в Европа, но евтиният финансов ресурс така и не стига до реалния сектор", констатират в свой доклад от Industry Watch.

Георги Ангелов допълва, че заради стрес тестовете на банките в еврозоната, всички се въздържат от кредитиране и предпочитат да трупат капитал. Така че е спорно дали, ако ЕЦБ предприеме нови мерки за увеличаване на ликвидността, банките ще използват тези пари да кредитират реалния сектор. А това означава, че инфлацията ще продължи да е ниска.

Според банков анализатор европейският проблем е свързан с необходимостта от бързо решаване на проблема със забавеното кредитиране, т.е. там има търсене, но лихвите са твърде високи, най-вече в периферията. "Това означава, че проблема на еврозоната ще се реши с бързо приключване на проблема с банките - банков съюз, надзор, механизми за резолюция и т.н.", казва той.

"Последните данни изцяло потвърждават решението на управителния съвет да поддържа нерестриктивната си парична политика толкова дълго, колкото е необходимо, което ще помогне за постепенното възстановяване на икономиката в еврозоната", се казва в последния месечен бюлетин на ЕЦБ. Преди седмица президентът на европейския регулатор Марио Драги обори твърденията, че еврозоната може да пострада от дефлация в японски стил, и успокои, че тенденцията при инфлацията е свързана с по-ниските цени на храните и енергията.

Започналото затягане на паричната политика в САЩ и опитът на Китай да смали кредитния балон в страната обаче също не помагат особено. И вече се оценяват като нов потенциален риск за възстановяването на световната икономиката, който през развиващите се пазари ще се пренесе към Европа по линия на експорта. А това бързо може да върне и притесненията около все още неразрешените дългови проблеми на континента.
"Неотдавнашните трусове на развиващите се пазари ще засегнат експортно ориентираните европейски икономики, но няма сигнали, че еврозоната върви към дефлация", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за Reuters. 

В допълнение преди няколко седмици ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреди, че опасността от дефлация в развитите страни може да забави възстановяването на световната икономика тази година. Тя заяви, че понижаването на потребителските цени е пагубно за икономиките, излизащи от рецесия, защото повишава реалната стойност на дълговете.

Реалният ефект


Дори и през тази година България да се измъкне от сянката на дефлацията, очакванията са за продължаващ спад на цените на храните и суровините. Още повече че ако китайската икономика започне твърдо приземяване, котировките на медта също ще я последват.

А това поставя под въпрос и изпълнението на приходите в бюджета. Според Ангелов при ниска инфлация и умерен икономически растеж (дори и той да е 2% от БВП) заложеният ръст от 6-7% при приходите тази година ще се постигне трудно. Това означава, че ще трябват допълнителни мерки за повишаване на събираемостта.

България няма много полезни ходове за противодействие на спадащите цени. Монетарните инструменти са изключени, а с тях и повечето бариери за внасянето на инфлация отвън. Фискалните мерки на разположение също не са много - резервът на правителството е около минималните си стойности, а възможностите за поемане на повече дълг са свързани с прекрояване на бюджета. Рязко събуждане на кредитирането не се очаква и БНБ едва ли би прибегнала до ново отхлабване на задължителните резерви на банките. Затова и основната надежда е рисковете в международен план да не се реализират.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Борисов се разколеба и за еврото 2 Борисов се разколеба и за еврото

Не е ясно дали премиерът иска да потуши неоснователни страхове, или реагира в типичния си стил при първата по-силна съпротива

18 фев 2020, 491 прочитания

Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират

И още: Размяна на остри реплики по върховете на държавата, Нидерлания заговори за разделяне на Северна Македония и Албания при преговорите за ЕС

17 фев 2020, 3086 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Обадете се пак след три години

БСП предлага ново ограничение пред чуждите инвеститори в земеделска земя

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10