Опасна ли е дефлацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опасна ли е дефлацията

Опасна ли е дефлацията

Продължаващият шести месец спад на цените се отдава на еднократни ефекти, но сигналите от глобалната икономика вещаят риск той да е по-продължителен

Вера Денизова
11048 прочитания

© Shutterstock


За обикновените потребители намаляващите цени са добра новина: с една и съща сума днес те могат да си позволят повече стоки или услуги в сравнение с вчера.

Подобен процес обаче не е полезен за икономиката, защото води до порочен кръг, от който трудно се излиза. Очакванията спадът да продължи логично води до забавяне на покупките. Намаленото потребление принуждава компаниите да свалят стойността на своята продукция, което пък свива маржовете и печалбите им. И за да бъдат конкурентни, в един момент те прибягват или към намаляване на заплати, или към съкращения. Което пък води до още по-свито потребление, логично – до нисък ръст на икономиката. Спиралата се завърта, а излизането от нея обикновено е бавно и мъчително.

В България вече шести пореден месец националната статистика отчита дефлация на годишна база. За последно потребителските цени бяха на отрицателна територия в края на 2009 г., когато кризата се усети най-силно. Затова и логичният въпрос сега е дали дефлацията е опасна за икономиката. Още повече че цените на производител в промишлеността също са надолу.

Може и да не е толкова зле

Свиването на потребителските цени започна през август миналата година, когато статистиката отчете -0.7% инфлация на годишна база. На месечна база индексът на потребителските цени мина на отрицателна територия още през март и през повечето месеци има спад.

"Голяма част от дефлацията в България се дължи на изкуствено понижените цени на електроенергията за домакинствата и на спада на цените на горивата и храните в световен мащаб", казва Георги Ангелов от "Отворено общество". Според него дефлацията е опасна, ако вътрешната среда е такава, че всичко, което се прави, "се спихва". А нашият случай не е точно такъв.

"Много важен сигнал за нашата инфлация са цените на услугите. Те са много точен индикатор за състоянието на икономиката и доходите. Ако там имаме дефлация – е зле. Ако имаме нарастване на този компонент над основния индекс – прегряваме", твърди банков анализатор. Ако се погледне индексът на потребителските цени – услугите регистрират спад на годишна база още от юли насам. На месечна обаче има инфлация през ноември и декември.

Индексът на цените на производител в промишлеността също спада, но това се дължи основно на добивните компании и лесно може да се обясни с понижението на котировките на суровините на международните пазари.

Опасност дебне отвсякъде

Дори и в момента дефлацията да се дължи по-скоро на еднократни ефекти, новините, идващи отвън, също не са благоприятни. Потребителските цени в еврозоната намаляват от есента на миналата година и през януари инфлацията достига 0.7% - далече от целевите 2% на Европейската централна банка (ЕЦБ). А почти две трети от износа ни са насочени за там.

"Връзката между европейската инфлация и нашата не е много пряка: докато при тях водещ ефект за понижението имат горивата и храните, при нас си е по-класическа дефлация, т.е. понижение на цените, обхващащо широк кръг продуктови групи и услуги", твърди банковият анализатор.

Въпреки това последните данни за еврозоната увеличиха опасенията от дефлация и там, още повече че през ноември (когато инфлацията отново беше 0.7%) Европейската централна банка (ЕЦБ) намали основната лихва до 0.25% - най-ниското равнище, откакто институцията функционира. "В момента лихвите са рекордно ниски на паричния пазар в Европа, но евтиният финансов ресурс така и не стига до реалния сектор", констатират в свой доклад от Industry Watch.

Георги Ангелов допълва, че заради стрес тестовете на банките в еврозоната, всички се въздържат от кредитиране и предпочитат да трупат капитал. Така че е спорно дали, ако ЕЦБ предприеме нови мерки за увеличаване на ликвидността, банките ще използват тези пари да кредитират реалния сектор. А това означава, че инфлацията ще продължи да е ниска.

Според банков анализатор европейският проблем е свързан с необходимостта от бързо решаване на проблема със забавеното кредитиране, т.е. там има търсене, но лихвите са твърде високи, най-вече в периферията. "Това означава, че проблема на еврозоната ще се реши с бързо приключване на проблема с банките - банков съюз, надзор, механизми за резолюция и т.н.", казва той.

"Последните данни изцяло потвърждават решението на управителния съвет да поддържа нерестриктивната си парична политика толкова дълго, колкото е необходимо, което ще помогне за постепенното възстановяване на икономиката в еврозоната", се казва в последния месечен бюлетин на ЕЦБ. Преди седмица президентът на европейския регулатор Марио Драги обори твърденията, че еврозоната може да пострада от дефлация в японски стил, и успокои, че тенденцията при инфлацията е свързана с по-ниските цени на храните и енергията.

Започналото затягане на паричната политика в САЩ и опитът на Китай да смали кредитния балон в страната обаче също не помагат особено. И вече се оценяват като нов потенциален риск за възстановяването на световната икономиката, който през развиващите се пазари ще се пренесе към Европа по линия на експорта. А това бързо може да върне и притесненията около все още неразрешените дългови проблеми на континента.

"Неотдавнашните трусове на развиващите се пазари ще засегнат експортно ориентираните европейски икономики, но няма сигнали, че еврозоната върви към дефлация", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле в интервю за Reuters. 

В допълнение преди няколко седмици ръководителят на Международния валутен фонд Кристин Лагард предупреди, че опасността от дефлация в развитите страни може да забави възстановяването на световната икономика тази година. Тя заяви, че понижаването на потребителските цени е пагубно за икономиките, излизащи от рецесия, защото повишава реалната стойност на дълговете.

Реалният ефект

Дори и през тази година България да се измъкне от сянката на дефлацията, очакванията са за продължаващ спад на цените на храните и суровините. Още повече че ако китайската икономика започне твърдо приземяване, котировките на медта също ще я последват.

А това поставя под въпрос и изпълнението на приходите в бюджета. Според Ангелов при ниска инфлация и умерен икономически растеж (дори и той да е 2% от БВП) заложеният ръст от 6-7% при приходите тази година ще се постигне трудно. Това означава, че ще трябват допълнителни мерки за повишаване на събираемостта.

България няма много полезни ходове за противодействие на спадащите цени. Монетарните инструменти са изключени, а с тях и повечето бариери за внасянето на инфлация отвън. Фискалните мерки на разположение също не са много - резервът на правителството е около минималните си стойности, а възможностите за поемане на повече дълг са свързани с прекрояване на бюджета. Рязко събуждане на кредитирането не се очаква и БНБ едва ли би прибегнала до ново отхлабване на задължителните резерви на банките. Затова и основната надежда е рисковете в международен план да не се реализират.

Автор: Капитал

За обикновените потребители намаляващите цени са добра новина: с една и съща сума днес те могат да си позволят повече стоки или услуги в сравнение с вчера.

Подобен процес обаче не е полезен за икономиката, защото води до порочен кръг, от който трудно се излиза. Очакванията спадът да продължи логично води до забавяне на покупките. Намаленото потребление принуждава компаниите да свалят стойността на своята продукция, което пък свива маржовете и печалбите им. И за да бъдат конкурентни, в един момент те прибягват или към намаляване на заплати, или към съкращения. Което пък води до още по-свито потребление, логично – до нисък ръст на икономиката. Спиралата се завърта, а излизането от нея обикновено е бавно и мъчително.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Опасна е.
    Въпроса е какво стана с мангизите, "напечатани" от двете страни на океана.

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    [quote#0:"К-л"]Започналото затягане на паричната политика в САЩ и опитът на Китай да смали кредитния балон в страната обаче също не помагат особено. И вече се оценяват като нов потенциален риск за възстановяването на световната икономиката...[/quote]

    "световната икономикаТА"?...

    Но както и да е.

    Госпо'ице Денизова, нали именно затова става дума - за предпазване от нови кредитни балони. За какво "възстановяване" говорите тогава? За ново раздаване на пари на всеки гащник, за да си купи Мерцедес и ДжиЕсЕм? Или за наливане на субсидии в бездънните джобове на гърци, италиянци и испанци?

    Твърде много хора не виждат (или не искат да видят) реалността - икономическият ръст не бива да е самоцел и първостепенна грижа на икономисти и политици само и само за да бъдат създадени паразитни работни места за тълпата. Да не говорим, че се създават и условия за генериране на корпоративни свръхпечалби и все по-голяма разлика в доходите на средна класа (бедни) и богати.

  • 3
    cuklio avatar :-|
    Цъкльо ВЪРНЕТЕ СТАРИЯ ДИЗАЙН.

    До коментар [#1] от "rainbou1"

    Китайците ги събират усърдно ....... :) .

  • 4
    glog avatar :-|
    glog

    Ако не друго, дефлацията, а и спадащият темп на нарастването на цените на произведените стоки, е знак, че кризата, която най-напред беше отричана, а сега се говори че си отива, на практика още продължава. И макар за нея да са виновни бизнесмените, крайните потребители са тези, които в крайна сметка понасят цялата тежест на този процес.

    Всъщност на теория криза не трябва да има, защото системата на глобализирания капитализъм е създадена именно за до няма такива кризи. Но изглежда че не са я предупредили че формалната такава е целта на нейното създаване, и тя си прави каквото си иска.

  • 5
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    ще се налопи да се научим как функционира стопанството в условията на дефлация. продължително време.

  • 6
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    На теория е така, но колко много виртуална хартия се напомпа в икономиките на САЩ и ЕС, Великобритания,зависи и какви стоки и услуги ще засегне дефлацията и до каква степен. Не е задължително да стане по-лошо за всички експортни отрасли, зависи и от някои нюанси в отделните страни/ако визираме ЕС /
    А България е пък съвсем отделен случай. В Бг властват неофициални олигополи и инфлацията / или дефлацията - чудо невиждано в България / при основните потребителски стоки се определя по неясни за класическата икономика правила...

  • 7
    ironside avatar :-|
    Ironside

    Нали толкова умело и с толкова силна намеса държавата действаше рестриктивно на икономиката? Щом са толкова компетентни сега да печатат пари и да водят експанзивна политика. Да разберат най-сетне, че държавата не трябва да се меси в икономиката... Laissez-faire!

  • 8
    nye avatar :-|
    nye

    До коментар [#4] от "glog":
    [quote#4:"glog"]Всъщност на теория криза не трябва да има, защото системата на глобализирания капитализъм е създадена именно за до няма такива кризи. Но изглежда че не са я предупредили че формалната такава е целта на нейното създаване, и тя си прави каквото си иска. [/quote]
    Спасяването на частните финансови дружества с парите на данъкоплатците хич не звучи като "глобализиран капитализъм", даже напротив избива доста в ляво. И цялата тая глупост я измислихме, за да нямало "по-тежка" криза, че нали са "прекалено големи", за да фалират. Те и динозаврите са били големи и също толкова неприспособими, затова са и измрели. В крайна сметка, банките си прибраха париците, а реално в пазара ликвидност не се наля. Сещам за онази приказка със зелника ...

  • 9
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Дефлацията е особено опасна за длъжниците, но не и за кредиторите...да споменавам ли имена......

  • 10
    zax50315885 avatar :-|
    Teaser

    Капитал стига сте цитирали тези плямпала а-ла Ангелов или Индустри бъркоч (Бог(не)да(л)нов), а вземете и подгответе един свестен материал....по темата..не с тези ниски топки


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK