(Н)е-правителство

В югозападната българска община Струмяни живеят 5885 души на площ от 355 кв.км. Тя се състои от 21 населени места, между които Гореме, Махалата, Колибите, Драката, Игралище и, разбира се - административният й център Струмяни.

Може би ще останете изненадани, но община Струмяни е един от шампионите по предлагане на работещи електронни услуги в страната. Проектът за електронно управление на благоевградската община всъщност спокойно може да бъде разглеждан от останалите държавни и местни административни структури като абсолютен микропример за подражание.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

От края на 2010 г. общината предлага над 100 електронни услуги през сайта си. За сравнение администрацията на близо двумилионна София предлага... около седем. Местните жители могат да получават всякакви разрешителни и удостоверения, както и да плащат данъци и такси онлайн.
 
Проектът е финансиран през Оперативна програма "Административен капацитет", като услугите постоянно се разширяват и развиват. Стойността на проекта е 260 360 лв. От местната администрация заявиха, че първоначално служителите не са били убедени в ползите от новата система, но постепенно са разбрали колко улеснява работата им. Деловодството е автоматизирано и изпълнението на всякакви административни задачи сега отнема далеч по-малко време и усилия от преди.

Единственият проблем? Почти никой не ги използва. Населението в региона е основно застаряващо, а и няма техническите условия.

И така Струмяни става пример не само за добри практики - привличане на европейско финансиране, реализиране, интегриране и предлагане на работещи е-услуги, но и на общото отношение на институциите в държавата към електронното правителство - пълен хаос, който позволява малката благоевградска община с жители, които нямат голям интерес към дигиталните услуги, да разполагат с повече от 100, а двумилионната столична община все още да разчита предимно на хартиения носител.

Хаос и еклектика



Ако има едно-единствено нещо, което със сигурност трябва да се направи, за да потръгне развитието на електронното правителство в смислена посока, това е вкарването на ред и посока. А това не може да се случи без категорична ангажираност на най-високо политическо ниво. Един от вариантите, който видяхме по времето на служебния кабинет, е чрез обособяване на отделно министерство. Втори - известен от втората половина на мандата на ГЕРБ, е Съветът за електронно управление, председателстван лично от премиера, събиращ членове от най-високо административно ниво. Третият пример е от предишните 12 години, когато отговорността за дейностите по е-управлението беше разпръсната в различни агенции, дирекции и министерства - подход, доказано неефективен.

Правителството на Пламен Орешарски дойде на власт в момент, когато в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) се финализираха проекти по Оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК) на стойност около 30 млн. лв. До момента приетите и изготвени по тях софтуери и системи стоят на трупчета, а сигналите от най-високо политическо ниво вместо ясни и категорични в посока развитие на е-управлението, са противоречиви и двусмислени. В средата на миналия месец правителството на Пламен Орешарски, което до момента, по всичко изглежда, все още се ориентира в е-ситуацията, даде разнопосочни сигнали за бъдещето на електронното управление в рамките на този мандат. Самият премиер коментира, че "е рано да се говори за електронно правителство в България", по време на среща с представители на Американската търговска камара в България. "Въвеждането му ще погълне много време и пари, с които в момента държавата не разполага, обясни премиерът." Междувременно на срещата между бизнеса и правителството, организирана от "Капитал", вицепремиерът Бобева заяви обратното - ще развиваме е-правителството. Малко след това премиерът смени позицията си на "въвеждането на електронното правителство е скъп и продължителен процес и по тази причина правителството ще се фокусира върху развитието на електронни услуги, а не на цялостно електронно правителство."

Междувременно ресорният за е-управлението министър на транспорта Данаил Папазов призна също, че четири месеца след влизането му в МТИТС експертите във ведомството не успяват да му предоставят анализ на свършеното до момента. Това вероятно е свързано с факта, че с идването си на власт в МТИТС бяха слети двете дирекции, които отговарят за електронното правителство, а заедно с бившия зам.-министър си тръгнаха и ключови експерти, работещи по темата. Фактът, че настоящият зам.-министър с ресор ИТ и съобщения Георги Тодоров е юрист по образование без достатъчно опит в сферата на информационните технологии вероятно също допринася за трудната ориентация на върха на МТИТС. А бързото адекватно включване на министъра на транспорта в развитието на електронното правителство е от ключово значение, защото в сегашната институционална конфигурация именно той отговаря за развитието на е-правителството в България. А без човек на висока позиция в държавната власт, който системно да форсира нещата, толкова сложен и комплексен процес като електронното управление просто няма как да се случи.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Защо обаче е толкова важно"