Ключът от е-палатката

"Да започнеш изграждането на електронното управление от системата за е-идентичност е като да започнеш да строиш една къща от ключалката на вратата й", обича да се шегува доц. Радослав Йошинов, директор на лабораторията по телематика към БАН. Той е един от хората, които съветват последните няколко правителства по въпросите на електронното управление. За жалост неговият черен хумор като че ли има шанс да се превърне в реалност.

Когато в края на август 2012 г. тогавашният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски подписва договор за създаване на регистър за електронна идентичност на потребителите с консорциума "БОРИКА – Банксервиз", той едва ли е предполагал, че 18 месеца по-късно картите за е-идентификация, създадени по силата на този проект, все още ще са само безполезно парче пластмаса в портфейлите на своите притежатели. Историята на пилотния проект за българска електронна идентичност (еИД) е по-скоро трагикомичен разказ и нагледно демонстрира как едно съвсем нормално работещо технологично решение може да стане безсмислено и да бъде изпразнено от съдържание със задружните усилия на чиновници и политици. А също така показва и как някои от най-сериозните пречки пред въвеждането на електронни услуги и електронно управление въобще не са свързани с технологиите.