Ключът от е-палатката
Пилотният проект за изработка на карти за електронна идентичност е ярък пример за хаоса при въвеждането на електронното управление
"Да започнеш изграждането на електронното управление от системата за е-идентичност е като да започнеш да строиш една къща от ключалката на вратата й", обича да се шегува доц. Радослав Йошинов, директор на лабораторията по телематика към БАН. Той е един от хората, които съветват последните няколко правителства по въпросите на електронното управление. За жалост неговият черен хумор като че ли има шанс да се превърне в реалност.
Когато в края на август 2012 г. тогавашният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски подписва договор за създаване на регистър за електронна идентичност на потребителите с консорциума "БОРИКА – Банксервиз", той едва ли е предполагал, че 18 месеца по-късно картите за е-идентификация, създадени по силата на този проект, все още ще са само безполезно парче пластмаса в портфейлите на своите притежатели. Историята на пилотния проект за българска електронна идентичност (еИД) е по-скоро трагикомичен разказ и нагледно демонстрира как едно съвсем нормално работещо технологично решение може да стане безсмислено и да бъде изпразнено от съдържание със задружните усилия на чиновници и политици. А също така показва и как някои от най-сериозните пречки пред въвеждането на електронни услуги и електронно управление въобще не са свързани с технологиите.
Защо еИД, а не електронен подпис
Когато става дума за е-услуги, може би най-важният въпрос е свързан със сигурността и автентикацията. И тъй като гражданинът и чиновникът в този случай нямат физически контакт, администрацията трябва да трябва да установи самоличността на другата страна по дигитален път. Най-лесният и логичен начин това да се случи би трябвало да бъде добре познатият електронен подпис. Да, но само на теория. Оказва се, че той е недостатъчна автентикация за държавните и общински органи. Причината: от юли 2011 г. в него не трябва задължително да фигурира единният граждански номер (ЕГН) на съответния човек.
"Електронният подпис се оказа недостатъчен и с него човек не може да се идентифицира пред електронните системи – той може да иде при доставчик на удостоверителни услуги и да си купи е-подпис с каквото и да е име – с псевдоним например", обявява по това време тогавашният зам.-министър на транспорта Валери Борисов, чийто ресор е изграждането на електронното управление. Така липсата на ЕГН, което от години е универсалното средство за разпознаване в държавните информационни системи, се превръща в непреодолима пречка, която принуждава стратезите на държавната дигитализация да потърсят алтернативен подход. А именно издаване на отделна карта за дигитална идентификация.
Това е причината през август 2012 г. министерството на транспорта да включи пилотния проект за разработка на еИД документи в групата на 8-те ключови дейности в сферата на електронното управление, съфинансирани по линия на оперативна програма "Административен капацитет" на ЕС. Сумата, отделена за тях, е около 12 млн. лв.
Прототипът на картата за електронна идентичност, разработен от консорциума "БОРИКА – Банксервиз", е идентичен със съвременните банкови смарт-карти с чип. Тя съдържа името на притежателя, защитен код на персоналното ЕГН и парола. Достъпът до услугите трябва да се осъществява след въвеждането 4-цифрен PIN. Според създателите й картата не съдържа лични данни. Тя върви в комплект с четец, който се включва в USB порта на произволен компютър и чиято инсталация и настройка е сравнително елементарна. По груби оценки пластиката и устройството за разпознаването й би трябвало да струват от порядъка на 20-25 лв. Така, поставяйки своето еИД в процепа на четеца, всеки българин може да гарантира пред електронната администрация, че действително е човекът, за който се представя. Или поне такива бяха първоначалните намерения.
Суровата реалност
Според плановете на транспортното министерство по линия на въпросния проект трябваше да бъдат изработени първите 4000 карти за електронна идентичност. Техни получатели трябваше да са представители на държавната администрация, членове на бизнес организации, технологични експерти, журналисти и т.н. Основната задача на първите потребители беше да тестват работата на картите и услугите, работещи с тях, и да сигнализират за евентуални бъгове в системата. Като хора с подчертан афинитет към високите технологии част от служителите на "Капитал" също проявиха желание да се включат в тестовата фаза на инициативата.
Всичко това трябваше да се случи в началото на 2013 г. Или поне на теория. На практика нещата се развиха по съвсем различен начин. През февруари миналата година в резултат на вълна от улични протести и сблъсъци с полицията премиерът Бойко Борисов изненадващо реши да подаде оставка. След като нито една от опозиционните сили не успя да излъчи свой кабинет, президентът Росен Плевнелиев сформира служебно правителство и насрочи дата за парламентарни избори.
Що се отнася до пилотния проект за електронна идентичност, конкретният резултат беше, че служителят в транспортното министерство, пряко ангажиран с бета-тестовете, внезапно излезе в нелегалност и престана да си вдига телефона. Няколко седмици по-късно се оказа, че промяната на политическата конюнктура е резултирала в д-ъ-ъ-ъ-лга отпуска по болест. След разпускането на служебното правителство и идването на кабинета на Пламен Орешарски въпросният служител напълно изчезна от радара, а проектът като че ли потъна в небитието...
Втори дубъл
Няколко месеца по-късно, точно когато всички вероятно са си мислели, че пилотният проект се е разпаднал от само себе си или пък че е поредното отроче на ГЕРБ, е изпратено в коша от новата тройна коалиция, изведнъж се оказа, че това изобщо не е така. В края на септември миналата година представители на транспортното министерство започнаха да раздават вече изработените смарт-карти за електронна идентичност. По-добре късно, отколкото никога, вероятно са си казали в този момент по-оптимистично настроените участници в тестовата фаза.
Радостта им обаче вероятно е била твърде кратка. Добрата новина беше, че смарт-картите като че ли наистина функционират нормално и съдържат информацията, нужна за работа с електронните системи на държавата (три имена на кирилица и латиница и ЕГН). Лошата беше, че проверката на всичко това като че ли е единственото нещо, което за момента можете да направите с въпросните пластики. Жестоката реалност е, че в момента няма нито една работеща електронна функционалност, до която да имате достъп чрез картата за електронна идентичност.
На теория още през пролетта на миналата година Столичната община трябваше да пусне онлайн достъп до 50 от своите услуги. Тук влизаха неща като издаване на удостоверение за раждане, брак, семейно положение, родствени връзки, смърт и т.н., смяна на адрес, за размер на дължимите местни данъци и прочее. На практика обаче нищо от това до момента не съществува на сайта на софийското кметство. И по всяка вероятност фактът, че Столичната община в момента е най-големият бастион на бившите управляващи от ГЕРБ, има пряка връзка с неслучването на тази фаза от проекта. "Въпросните услуги са разработени от фирмите изпълнители, но още не са интегрирани в сайта на софийската община", каза за "Капитал" бившият транспортен зам.-министър Валери Борисов, който отговаряше за е-управлението. А без реално работещи електронни услуги няма как да разберем дали новите смарт-карти наистина функционират безпроблемно, което за кой ли път ще постави практическото приложение на електронното управление в режим на стендбай.
А ако всичко това не се случи още едно известно време, годината неусетно може да стане 2016. Тогава изтича договорът на "Сименс" за производство на българските документи за самоличност. Когато това се случи, управляващите за втори път ще получат златния шанс да интегрират в една пластика личните карти и електронната идентификация точно както е в дигиталния шампион Естония. И ако това най-накрая стане факт, времето, енергията и парите, инвестирани в настоящия пилотен проект, може да се окажат поредният лежерно пропилян обществен ресурс.
