Най-строго пазената тайна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-строго пазената тайна

Най-строго пазената тайна

Новата земеделска програма най-накрая беше представена и вероятно ще има доста недоволни

Деница Ватева
3065 прочитания

Когато преди три седмици служители на ЕК дойдоха да представят пред българския бизнес общата селскостопанска политика, която ще действа до 2020 г., останаха изненадани от въпросите, на които се наложи да отговарят. Едно от питанията например беше дали Брюксел може да одобри проект на програмата за развитие на селските райони, който не е съгласуван с неправителствения сектор. Абсурдът стигна дотам, че член на работната група по програмата - представител на асоциация "Биопродукти", дори помоли европейските служители да му предоставят копие от варианта, изпратен за съгласуване от правителството в София, тъй като по думите му никой не го е виждал.

Подготовката на България за новата земеделска програма, която трябваше да влезе в сила тази година, се оказа строго пазена тайна. Преди повече от година представители на различни сдружения коментираха, че са изолирани от процеса за определяне на приоритетите за бъдещото финансиране, а в последните месеци недоволството достигна пик заради упорития отказ на агроминистерството да предоставя информация какво планира да заложи като възможности за получаване на субсидии. Тази седмица мъглата се вдигна внезапно. Земеделското министерство реши да представи публично "един сравнително готов проект" на програмата по думите на зам.-министър Явор Гечев. Предсказуемо, той ще доведе до нова вълна недоволство най-вече заради желанието на различните отрасли да получат по-голямо финансиране.

От нисък старт

Следващата програма за развитие на селските райони е с по-нисък бюджет от сегашната. За нея са предвидени 2.84 млрд.евро, което е намаление с около 400 млн. евро. Но дори и тази сума не е окончателна, тъй като част от парите в новия програмен период ще трябва да бъдат отделени като финансиране на продължаващи петгодишни проекти за агроекология, започнати преди 2013 г., стана ясно от думите на Гечев. Така ще се стигне до допълнително намаление на парите за нови проекти. По-ниската сума вече създава напрежение, а според зам.-министъра "никой бранш не е доволен от предвиденото за него финансиране".

За бюджетите по най-атрактивните мерки от програмата се очертава доста сериозна битка. Така например досегашните две мерки за модернизация на земеделски стопанства и хранителни предприятия, които в периода 2007 - 2013 имаха бюджет от общо около 813 млн. евро, в следващата програма ще се влеят в една обща схема. Тя ще бъде с бюджет общо 753 млн. евро, или с 60 млн. евро по-малко. Това намаление се неутрализира от отделянето на подпрограма за инвестиции на малки фирми с бюджет от 82 млн. евро, но за останалите пари ще има много по-сериозна конкуренция. Причината е, че освен земеделските стопанства и фирмите от хранителния сектор за тях ще могат да кандидатстват още общини, държавни фирми, сдружения за напояване и др. Същевременно се разширява и обхватът на допустимите за финансиране дейности - така например вече ще могат да се изготвят проекти за напоителни и отводнителни съоръжения, съвместни инвестиции на група от производители и др.

Подобна е и ситуацията при публичните мерки от програмата, по които кандидатстват общините, читалищата и вероизповеданията. В предния програмен период, когато имаше схеми за обновяване на населените места и за основни услуги за населението, първоначално бяха заделени близо 600 млн. евро. Впоследствие сумата бе увеличена с одобрени от Брюксел корекции в програмата с още над 100 млн. евро. В новия програмен период отново се предвижда една обща схема с бюджет от 631 млн. евро, но освен общините, вероизповеданията и читалищата по нея ще може да кандидатства и агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни технологии" към транспортното министерство. Причината е, че до 2020 г. се предвижда финансиране за изграждане на инфраструктура за широколентов интернет в селата. Това беше точката на раздор с общините, които викаха гръмогласно срещу влизането в парите им на държавна агенция. Тъй като другата общинска програма - "Региони в растеж", този път ще е фокусирана върху по-малко общини, парите по селски райони останаха много важни за всички други. Тъй като земеделското министерство представи само презентация, а не цялата програма, не стана ясно дали парите за селски интернет ще са отделени, както беше говорено (50 млн. евро), или ще бъдат на конкурентен принцип.

Възможностите

В ситуацията с очертаващия се недостиг на финансиране по програмата България не е с вързани ръце. Причината е, че европейските правила допускат да се прехвърли определена сума между двата компонента на общата селскостопанска политика - директните субсидии на площ и програмата. Така например България може да вземе до 15% от преките плащания (5.4 млрд. евро до 2020 г.) и да ги насочи към програмата, което дори би я направило с по-голям бюджет от предходния. Според Николай Вълканов от Института за пазарна икономика би било голяма грешка, ако страната не се възползва от тази възможност. "Преките плащания имат твърде спорен ефект и в дългосрочен план намаляват конкурентоспособността на фермерите, докато въпреки своите слабости програмата се явява по-добър инструмент за подкрепа на отрасъла, тъй като позволява по-равномерно и целенасочено разпределение на средствата", коментира още той. Земеделското министерство обаче не е представяло предложение в тази посока и не се знае дали с него биха се съгласили основните получатели на субсидии - зърнопроизводителите. Като се има предвид, че те излизат на протест дори при забавянето на субсидиите, е ясно защо това е трудно решение, което е слабо вероятно при едно правителство, което очевидно избягва да взима такива.

Разбира се, има и аргументи в противоположна посока. Така например през последните години има траен ръст на новата обработваема земя. Това на практика означава, че директните субсидии от ЕС, които се превеждат всяка година, се разпределя между повече производители и съответно средният размер на помощта на декар е по-нисък. Отделно от това в предния програмен период България усвояваше почти  100% директните плащания, но въпреки че направи повече от 10 корекции в програмата за селските райони, изгуби пари по нея.

Новата програма обаче идва твърде късно за всякакви по-мащабни нововъведения. Явор Гечев обяви, че очаква септември схемите да тръгнат, но това е изненадващо оптимистично твърдение. Изпращането й до Брюксел, връщането за коментари, минаването им през работната група и повторното изпращане ще отнеме месеци. България трябва да подпише Споразумение с ЕК до средата на годината, а след това идват евроизборите и нова комисия. В тази ситуация, ще е късмет, ако представеният първи вариант на програмата успее да се превърне в официален до края на 2014 г. А ако се забави още, пари за земеделците ще има реално след средата на 2015 г.

Земеделие за всички

Когато преди три седмици служители на ЕК дойдоха да представят пред българския бизнес общата селскостопанска политика, която ще действа до 2020 г., останаха изненадани от въпросите, на които се наложи да отговарят. Едно от питанията например беше дали Брюксел може да одобри проект на програмата за развитие на селските райони, който не е съгласуван с неправителствения сектор. Абсурдът стигна дотам, че член на работната група по програмата - представител на асоциация "Биопродукти", дори помоли европейските служители да му предоставят копие от варианта, изпратен за съгласуване от правителството в София, тъй като по думите му никой не го е виждал.

Подготовката на България за новата земеделска програма, която трябваше да влезе в сила тази година, се оказа строго пазена тайна. Преди повече от година представители на различни сдружения коментираха, че са изолирани от процеса за определяне на приоритетите за бъдещото финансиране, а в последните месеци недоволството достигна пик заради упорития отказ на агроминистерството да предоставя информация какво планира да заложи като възможности за получаване на субсидии. Тази седмица мъглата се вдигна внезапно. Земеделското министерство реши да представи публично "един сравнително готов проект" на програмата по думите на зам.-министър Явор Гечев. Предсказуемо, той ще доведе до нова вълна недоволство най-вече заради желанието на различните отрасли да получат по-голямо финансиране.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Ще пратят набързо нещо, което да облагодетелства фирмите около ДПС/БСП.

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    По-нисък бюджет, но всичко се изплаща на хапки.Преди дни обявиха че дават за земеделските производители суми,които трябвало да бъдат получени миналата година.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK