Обадете се пак след три години

Че то и няма ограничения и то отдавна. Ако имаше ограничения например най-големият собственик на земеделска земя нямаше да е румънска фирма.

Тъй като проблемът е многообхватен, а и е ясно, че всеки закон трябва да е брилянтно изпипан, тук ще се спра само на обвинението в популизъм. Така че въпросът е: Наистина ли става дума за популизъм, а не за реално решаване на един важен проблем?

Дефинитивно казано, в областта на политиката популистки са онези политически обещания и действия, които се приемат от широките народни маси като нещо хубаво, полезно и/или изгодно, но които на практика не са такива и които дори могат да се окажат нещо лошо, вредно и/или неизгодно. При това положение тъй като, според статията, нямаме никаква обосновка за това, което се прави, няма как да знаем, дали то е популистко или не.

Разбира се, критиците ги определят като популистки защото в парадигмата, наречена „тотална симетрична глобализация”, най-общо е казано точно така. Но това, което се развива във вид на финансово–икономическа криза от 2007 година до сега, както и фактът, че на САЩ за да тръгнат към изход от кризата им се наложи на практика да отрекат една от тези догми и да започнат своята слединдустриална реиндустриализация, показва, че някои от основните догми на тази парадигма очевидно са погрешни. За сега обаче никой не е казал и доказал, кои точно от тези догми са погрешни.

Следователно, доколкото собствеността върху земеделските земи в една земеделска по своите територии държава е особено важно за нея, законовото регламентиране на тази област трябва да се изгради на възмжно най-пълен и изцяло конкретен анализ, без да се ползват готовите догми на парадигмата. Нещо, което не е направено и не се прави, поради което ние не знаем, дали това, което се прави под формата на законово регламентиране, е популистко или не. Но знаем, че то се прави без да е ясно, какъв ще бъде резултатът от него – както за държавата, така и за народа.

Чужденците и в момента избягват забраната като регистрират в България фирми и изкупуват собствеността на тяхно име. Всеки чужд гражданин, който пристигне в страната ни може да открие примерно ООД или ЕООД и да започне да изкупува земя, защото фирмата , регистрирана по българския търговски закон е БЪЛГАРСКО юридическо лице, за което ограничения не съществуват. Точно по този начин чуждестранни фирми реално се явяват собственици на крупни масиви земеделски земи у нас. А това трудно може да бъде преодоляно с ограничения в закона, защото би се тълкувало като дискриминация.

Поредният абсолютно кух и лобистки закон. Понеже разни комуняги преди време заграбиха много земя, сега се опитват да ограничат навлизането на пазара на нови играчи, за да спекулират с цените на земята и продукцията. Който е решил да купува ще си купи дружество на три години, или ще вкара съдружник с 0,1% някой българин, и закона е заобиколен.

Глупотевина, само ще създадат отново работа на КС.

Има и други парадокси - например, чужденец иска да си купи къща с двор. Налага му се да открие фирма за да купи парцела под къщата. Такива принудителни фирми без дейност има вече хиляди! Хем искаме да живнат разни запустяващи селца, хем изобретяваме куп пречки пред това!