С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 14 фев 2014, 17:24, 7954 прочитания

Какво по дяволите се случва на границата

На преговорите с Турция само България отива с неизпълнени искания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Пак сме от страната на булката." Така представител на транспортния бранша коментира преди доста време пред "Капитал" поредната драматична ситуация на турската граница. На повърхността проблемите с южната съседка се проявяват под формата на километрични опашки от камиони от двете страни на гранично-пропускателните пунктове, изнервени недоспали шофьори, разваляща се стока, закъснели доставки и неустойки за транспортните компании. Последното затваряне на границата отпреди дни разкри дори и по-висши форми на драматизъм, след като няколко камиона посред нощ се опитаха да пробият блокадата на Капитан Андреево на висока скорост, като инцидентът не мина без пострадали.

В хроничната роля на булката от години, разбира се, е България. Оплакванията на превозвачите от транспортните политики на турската страна са разнородни. От недостатъчната бройка разрешителни за превоз, през глобите, до които се стига, ако стоката е с произход извън Европейския съюз, въпреки че е натоварена в европейска държава. Оплакванията стигат до времевите интервали за превоз, които не позволяват на по-ефективните превозвачи да превозят стока от Турция за Испания и да се върнат за още товар в Турция по-рано от позволеното. Силната позиция на южната съседка е в това, че стоките за и от Изток се увеличават. България обаче до момента не използва силните си предимства, които са повече от очевидни. Страната е основният път към Европа за огромната турска флота. Недоволството от политиката на Турция в защита на собствените й превозвачи обаче не може да се сравнява с това към българската администрация, която от години се оказва неспособна или нежелаеща да защити интересите на българските компании. Така случайно или не при последната блокада на границата превозвачи поискаха среща с лидера на ДПС Лютви Местан, за да даде гаранции, че няма да има политическа намеса в конфликта.


Положителното при последната гранична криза, започнала на 30 януари, беше, че българските институции най-накрая заеха крайна и твърда позиция за по-дългосрочно решаване на проблемите, като редица компании заявиха подкрепата си към политиката на администрацията. През последната седмица обаче специализираният проблем беше политизиран, на гърба на превозвачите започнаха да се трупат дивиденти, заговори се за отстъпки към турската страна, а в транспортния бранш се прояви за пореден път разцепление. Дали всичкият излишен шум ще е в ущърб на българската страна, ще стане ясно след 17 февруари, когато двете страни най-накрая ще седнат на масата за преговорите.

Какво се случи този път

На 30 януари границата беше затворена за превозвачите, ползващи единични разрешителни за превоз и транзит (има и многократни т.нар. СЕМТ разрешителни). Накратко, още миналата година България поиска увеличаване на разрешителните за превоз за трети страни. Те са тези, които на практика позволяват достъп до пазара. С тях може да се превозва стока от развиващата се турска икономика за различни от България държави, Турция - Германия например. Турция няма интерес от подобно увеличение за българите, тъй като това би означавало по-малко товари за турските превозвачи. Турската страна поиска да си получи количествата разрешителни, договорени през 2012 г., а България продължи да настоява за преговори. По въпроса със срещата получи мълчание, а по турските искания - ултиматум, в който настоява да си получи всички разрешителни за полугодието, иначе спира да признава всички разменени в началото на годината. България на свой ред направи същото.



Така границата стана невъзможна за преминаване за превозвачите, разчитащи на единичните разрешителни, основно по-малки компании, които предпочитат да купуват нужния документ превоз за превоз (вместо многократните СЕМТ-ове, важащи цяла година). Впоследствие турската страна, която също страда от затварянето на основния си път към Европа се съгласи на среща на 21 февруари. Напрежението обаче ескалира, като някои от малките превозвачите блокираха цялото движение за всички тежкотоварни автомобили. Ситуацията бързо беше вдигната на политическо ниво. Като защитник на малките компании се появи управителният съвет на АЕБТРИ, организацията, продаваща ТИР карнетите. Добре познатите лица, сред които един бивш зам.-министър на транспорта от кабинета "Станишев", Георги Петърнейчев, заплашиха с камиони в столицата, ако държавата не реагира адекватно. Страстите се успокоиха още на същия ден след среща с вицепремиера Даниела Бобева, която обещала да изпрати писмо до Турция. А транспортният министър Данаил Папазов отнесе критики от Бойко Борисов, че е на ваканция в Сингапур. В крайна сметка блокадата беше вдигната, а турската страна премести датата на срещата 4 дни по-рано от предвиденото - не на 21, а на 17 февруари, което беше изтълкувано като резултат от усилията на българските управляващи, а не като резултат от протестите в Гърция например, които тотално могат да отрежат сухопътната връзка на Турция с Европа. 

В понеделник на масата за преговорите

Въпреки че насрочването на среща не е равносилно на решаване на проблема България моментално стана по-толерантна към съседката си, като в знак на добра воля и преведе всички разрешителни, за които тя настояваше. Или с други думи, на масата за преговорите само България отива с неизпълнени искания. Нещо повече, транспортният министър Папазов заяви пред депутати, че ще отиде в Турция с предложението на турските шофьори да бъдат връщани ДДС и акцизът за горивата, които зареждат у нас. Така Папазов се надява, че ще ги стимулира да зареждат на нашите бензиностанции, като предложението в момента се обсъждало с икономическия министър Даниела Бобева и финансовия Петър Чобанов. За подобни отстъпки за себе си от години настоява българският транспортен бизнес, но по всичко личи, че турските им колеги са с предимство. Към момента турската държава стимулира българските шофьори да зареждат на нейна територия, като просто не позволява да се влиза в страната с повече от 550 литра гориво в резервоара.

Българските искания са в няколко основни посоки - увеличаване на бройката на транзитните разрешителни (Турция има по 250 000 на година, а България само 10 000), както и на тези за трети страни, които и за двете държави са по 1100. Другото направление е международните документи за превоз да бъдат съобразени с международните стандарти и турската страна да не прилага странни изисквания като това за времето между два превоза или за произхода на стоката. Отделно грешки давала и турската електронна система, която понякога отчитала валидни разрешителни като вече използвани, обясни Папазов.

Разделяй и владей


България отива на преговорите и с един леко разединен транспортен сектор. Или поредната гранична криза разкри още разделителни линии, но на местна почва между малки и големи компании, които няма как да бъдат от полза в опитите да се постигне една по-сериозна цел, тъй като умело се използва от турската страна. Представители на малки фирми твърдят, че СЕМТ разрешителните се дават под масата на определени хора с протекции от най-високо ниво. Конспирациите на местна почва наподобяват твърденията на президента на турската автомобилна асоциация UND Четин Нухоглу. "Това не трябва да бъде приписвано само на българското правителство или на всички български превозвачи, тъй като това е позицията на две български компании, които през последните пет-шест години станаха наистина силни", заяви той пред истанбулския вестник Hurriyet.  

Дни преди срещата резултатите от кризисната ситуация изглеждат така. В групата на печелившите е турската страна, която си получи разрешителните, и може би морският турски превозвач U.N. Ro-Ro Isletmeleri, които предлага фериботни връзки с Европа. Компанията е собственост на американската KKR & Co, но според Bloomberg предстои продажба, като кризата и увеличената работа за компанията може да вдигнат цената й. От българска страна може да спечелят търговците на горива, а управителния съвет на АЕБТРИ отново успя да се превърне във фактор. Все пак България си е оставила леко открехната вратичка, тъй като може да обяви дадените вече от нея разрешителни за невалидни. Това обаче би било една изключително крайна реакция, каквито до момента страната не е демонстрирала. Така само плюсовете за българските превозвачи все още са неизвестни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор 3 България вече няма как да отлага механизма за разследване на главния прокурор

Бойко Борисов се размина с Венецианската комисия за това как трябва да се гарантира независимост на процедурата

6 дек 2019, 2523 прочитания

Трудните книжки 3 Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

6 дек 2019, 1560 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Опасна ли е дефлацията

Продължаващият шести месец спад на цените се отдава на еднократни ефекти, но сигналите от глобалната икономика вещаят риск той да е по-продължителен

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Звуковата терапия на Стейси Кент

What a Wonderful World: певицата за нуждата да имаме споделени преживявания в кризисно време

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10