С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
18 15 фев 2014, 17:25, 13859 прочитания

Как да се върнем в електронната игра

Пет неща, които трябва да се направят, за да се развърже възелът на електронното правителство в България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Част от темата

Електронното правителство

(Н)е-правителство

Как грешките в 12-годишната история на българското е-управление могат да се използват за бъдещото му развитие

Ключът от е-палатката

Пилотният проект за изработка на карти за електронна идентичност е ярък пример за хаоса при въвеждането на електронното управление



"Развитието на е-управлението в Република България не се осъществява при спазване на принципите за ефективност и ефикасност, в полза на гражданите и бизнеса, което поражда рискове за успешната реализация на адекватна и модерна администрация, за създаване на благоприятна бизнес среда и за повишаване на качеството на демокрацията", се казва в доклад на Сметната палата за извършен одит на развитието на електронното управление за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2012 г. Документът идентифицира основни недостатъци в работата по електронното правителство до момента, сред които са липса на интегриран подход, липса на финансиране, липса на административен и експертен потенциал, липса на конкретни и измерими цели, липса на анализ за ползите, липса на национална система за отчитане на разходите и др.

"Не съм съгласен с всички констатации, направени в доклада на Сметната палата, но определено в него има много полезни заключения, които задължително трябва да се вземат предвид при бъдещата работа върху електронното управление", коментира за "Капитал" бившият зам.-министър на транспорта с ресор ИТ и съобщения Валери Борисов. "Ако това бъде направено, сегашните управляващи ще постигнат най-малко очаквания от обществото напредък", добавя Борисов.


Електронното управление не е нещо, което има начало, но няма край. То е процес, който започва и се развива, като към него постоянно се добавят нови системи и се подобряват старите. "Електронното управление представлява един пъзел. Има е-правителство, е-образование, е-здравеопазване, е-съдебна система, е-местна власт и трябва в правилния момент да слагаш правилното парче от пъзела", коментира за "Капитал" доц. Радослав Йошинов, директор на лабораторията по телематика към БАН, съветвал няколко правителства по въпросите на е-управлението. "За да направиш всичко това на практика, ти трябва оперативна съвместимост", добавя той. Съвместимост, която е много трудно да бъде постигната при силно децентрализирано управление на процесите, свързани с електронното управление в България.

1. Конкретни цели и осигурени бюджети

Според доклада на Сметната палата за развитието на електронното управление до момента не са определени измерители на ефекта от развитието на електронното управление върху икономическия ръст, живота и благосъстоянието на обществото, като например ръст на БВП, намаляване на безработицата, съкратени разходи на бизнеса, повишаване на доходите, оптимизиране на публичните приходи и разходи, ограничаване на корупционната среда, повишаване на обществения контрол и удовлетвореността на гражданите и бизнеса и др. Това поражда обективни трудности пред ефективно приоритетизиране на задачите, обосноваването на необходимите финансови средства, правилното оценяване на постигнатото и в крайна сметка – пред успешното изпълнение на стратегическите цели.



Без конкретен анализ на ползите от инвестициите в електронно управление е трудно да се отпуснат и средства от националния бюджет. Те от своя страна са необходими за поддръжка на вече изградените системи и софтуери. През последните 6 години всички проекти, свързани с е-правителството, са финансирани с европейски средства, които не могат да бъдат използвани за поддръжка. Така например последните проекти по оперативна програма "Административен капацитет" (ОПАК), които са предадени февруари миналата година, имат 12 месеца гаранция. Т.е. от март 2014 г. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) ще трябва да отдели собствени средства за тяхната поддръжка. Освен това "не звучи сериозно, когато защитаваме проекти по европейско финансиране да няма държавно участие за поддръжка и развитие", категоричен е бившият министър по развитие на е-управлението в служебния кабинет Роман Василев. Веселин Тодоров, член на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), пък добавя, че финансирането от националния бюджет, а не само от оперативна програми, е важно, за да се даде по-голяма динамика на най-ключовите дейности.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Луксозните хотели в София са поскъпнали с над 20% по време на европредседателството Луксозните хотели в София са поскъпнали с над 20% по време на европредседателството

Предлагането в 5-звездния сегмент ще нарасне с близо 50% до 2021 г., прогнозират от Cushman & Wakefield Forton

27 юни 2019, 142 прочитания

Битката за общественото радио Битката за общественото радио

Най-важното е медиата да прави качествена и безпристрастна журналистика

27 юни 2019, 346 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Поредният вреден опит за блокиране пазара на земя

Изискването за "уседналост" на купувачите от ЕС увеличава зависимостта на собствениците от местните феодали

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Пиратски филм

Операция на ГДБОП удари регионални оператори с обвинения за пиратство

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Човекът и мракът

Palacio de Velazquez в Мадрид показва първата голяма ретроспектива на японския художник Тецуя Ишида извън родината му

Хубаво е, но е фалшиво

Как изложба с фалшификати почти предизвика дебат за черния пазар на изкуство у нас