Романтиката е сега в заводите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Романтиката е сега в заводите

Романтиката е сега в заводите

Защо настоящите идеи на правителството за реиндустриализация са вредни

Вера Денизова, Илин Станев
22278 прочитания

© Инна Павлова


Комини, леярни, поточни линии, нови работни места, бетон... От няколко месеца управляващите мечтаят и работят за реиндустриализацията – новият курс, който поема страната (по Сергей Станишев), почти като от поема на Вапцаров. Дали обаче романтиката днес е още в заводите?

След идеята за национализация на машиностроителното "Ремотекс" – Раднево, което влезе в новините заради неплатени заплати на своите работници, дойде тази за възраждане на гордостта на социндустрията - отдавна затворения торов завод "Химко", Враца. Спомена се и за рестарт на производството във фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци". А лидерът на БСП допълни картината с "възстановяване мощта на българската енергетика и на ядрената в това число". Изобщо нов курс за завръщане на държавата в икономиката, който да донесе по-висок растеж и нови работни места.

Говоренето на политиците може да се разглежда като поредното популистко изхвърляне, нещо като временна упойка, с която хората да понесат усещането за тежка социална криза, което е обхванало България в последните поне две години. Дори и нищо да не се случи, избирателите във Враца и Раднево поне ще си кажат "е, поне тези опитаха". За последния месец обаче идват все повече сигнали, че нещо наистина се готови. Миналата седмица собствениците на "Ремотекс" са предложили оферта на Българския енергиен холдинг (БЕХ) за продажбата му. Тази седмица пък бивши активи на "Химко" бяха изненадващо закупени от компания, свързвана с енергийния предприемач Христо Ковачки.

Дори и да приемем, че наистина има някаква идея да се запазят работни места и да се насърчат инвестициите в индустрията, първите стъпки на правителството показват, че стратегията му е поне с 20-годишна давност и 30 градуса вляво от правилния курс. Придобилата в ЕС вече втора младост мода за "реиндустриализация" всъщност изисква не да се подкрепят утихващи или дори фалирали индустрии, а Европа да се съсредоточи там, където може да се състезава на глобално ниво, да се създават цели нови сектори и европейските предимства в науката да се прилагат на практика. Реставрацията на закъсали компании с публични пари разпилява и без това оскъдните ресурси на правителството и всъщност пречи на нови компании да навлизат на пазара. Тази седмица например стана ясно, че  софтуерната компания Luxoft ще създаде точно толкова работни места, колкото и рестартирането на "Химко". Само че с много по-добри условия на труд и заплати. Представете си, ако милионите, които министърът на икономиката Драгомир Стойнев е нарочил да закопае в ръждясалите инсталации на бившия химически гигант, бъдат насочени за привличането на нови бизнеси. В същото време леко раздаваните обещания за субсидии и подкрепа създават предпоставки всяка частна компания с проблем да се надява на помощ от правителството. Още повече че когато държавата помага на едно търговско дружество, това поставя в неравностойно положение останалите на пазара.

По-лошото е, че докато правителството се занимава с подобни планове, то всъщност погребва наченките на модерно мислене, които започнаха да покълват в последните години. Защото държавата наистина може и трябва да помогне на реиндустриализацията, но не като слон в стъкларски магазин и с мерки, които сякаш са извадени от ръководството за действие на правителството на Жан Виденов. Всъщност с внимателно насочени политики правителството може да стимулира бизнеса в България и да привлича чужди компании, които да внасят модерни технологии и ноу-хау. Това се е правило на много места и успешните примери не са един и два. Както преди време еврокомисарят Кристалина Георгиева се изрази, в мъгла се залепваш за фаровете на предната кола и да се надяваш тя да вижда пътя. А в Европа има поне няколко страни, които добре виждат пътя.

Имаме ли план

Кабинетът не е представил конкретна визия как точно ще се случи въпросната реиндустрализация. От изказванията става ясно, че се действа на случаен принцип. Идеите за придобиване на "Ремотекс" от държавата дойдоха след посещение на Драгомир Стойнев в Раднево по време на заплахата за стачка на миньорите. "Химко" изскочи, след като по партийна линия в министерството са пристигнали претопляните вече няколко години планове на един от бившите директори на завода. И всичко това, гарнирано с много обещания за пред публиката.

"Няма да правим държавна индустрия и да реанимираме фалирали предприятия, нито един бюджетен лев няма да бъде вложен в подобряване на производствени активи. Говорим само за насърчаване на частни инвестиции и работни места в индустриални предприятия от частния сектор", обясни премиерът Пламен Орешарски преди десетина дни на форум с бизнеса. И докато всички си отдъхваха след разумното изказване на премиера, стана ясно, че той няма нищо против национализирането на фалиралото "Химко" и купуването на "Ремотекс" - Раднево, да стане с пари на БЕХ. На теория средствата не идват директно от бюджета, а от държавна фирма, което не само че е par excellence публичен ресурс, но и идва от затънал в дългове сектор, който в скоро време ще трябва да бъде спасяван с бюджетни средства.

Противоречив сигнал изпрати и финансовият министър Петър Чобанов (да не говорим, че той нямаше и много против обратното изкупуване от държавата на ЕРП-тата). Пред журналисти преди няколко седмици той заяви, че правителството може да инвестира в предприятия, като обърне в дялово участие свои публични вземания, т.е. по схемата дълг срещу собственост. Публичните вземания на държавата обаче представляват несъбрани бюджетни приходи и всяко тяхно обръщане в акционерен капитал са операции, касаещи фискалната политика. Подобна политика има по цял свят, но успешните примери са, когато държавата действа като добър хедж фонд мениджър - анализира, влиза, съкращава разходи и излиза с печалба от предприятията. Модерният сред социалистите в България пример със спасяването на автоиндустрията в САЩ е точно обратният на това, което се планира в България. Освен че този сектор в САЩ е отговорен за четири милиона работни места, "Дженерал мотърс" и "Крайслер" имаха структурни проблеми - печелеха от основната си дейност, но губеха заради високите си социални разходи. След тяхното преструктуриране американската държава всъщност дори излезе на печалба. Българският пример за подобни действия е постоянното подмятане на "Топлофикация - София" между държавата и общината - дълговете се изчистват, а дружеството затъва все повече и повече.

Икономическият министър пък обяви на среща с представители на френския бизнес в страната, че "реиндустриализацията не е да строим големи заводи и да възстановяваме "Кремиковци", а да насочим частния сектор към сферата на промишлеността вместо към услугите". Как – не стана ясно. В същото време не липсват и разумни мерки от страна на правителството. Такава например е програмата за намаляване на административната тежест. Неведнъж и премиерът Орешарски, и икономическият вицепремиер Даниела Бобева, и финансовият министър Чобанов са обяснявали, че най-важната цел на държавата е да облекчи средата за правене на бизнес.

Между другото темата присъства и в предизборната платформа на БСП, наречена "Промяна за достоен живот в България". В нея се посочва, че за БСП спасението от безработицата е преди всичко в реиндустриализацията. "Предлагаме да се приеме 10-годишна програма за създаване на индустриални предприятия, осигурена чрез национален инвестиционен фонд, формиран със средства от европейски фондове и целеви външни и вътрешни източници, включително от търговски банки. (...) Ще спрем приватизацията на БДЖ и ще предприемем стъпки за разсрочване на дълговете на компанията. Обявяваме се против приватизацията на "Български пощи", е записано още в програмата на социалистите. И тя очевидно се следва: приватизацията на "БДЖ - Товарни превози" беше спряна, кабинетът отдавна говори и за преструктуриране на държавната банка за развитие така, че да финансира рискови бизнеси и дори да управлява финансовия инженеринг на програма "Конкурентоспособност". Тоест, ако трябва да обобщим разбирането на управляващите за реиндустрализация в една дума, тя би била – намеса.

Друг е въпросът, че и в момента делът на индустрията в икономиката ни е 24.6% - повече, отколкото е заложената цел в програмата "Европа 2020", и това, което наистина куца в България, са услугите с висока добавена стойност. "Това, че нещо пуши и бумти, не означава, че е полезно. Няма богата държава в света, на която услугите да са под 65-70% от БВП", казва икономистът Владимир Каролев.

Хм

Говоренето на управляващите се посреща със смесени чувства и от бизнес, и от анализатори. Още след първото изявление на министър Стойнев по темата ръководството на групата предприятия в сферата на енергетиката в старозагорския регион – "Металик", "Енергоремонт" и "Чугунолеене" - Първомай, се обяви против одържавяването на "Ремотекс". Те обясняват, че изпитват същите проблеми, а генезисът им е в политиката, провеждана от големите държавни предприятия от структурата на БЕХ - НЕК, "Мини Марица-изток" и "ТЕЦ Марица-изток 2". Поради забавяне на плащанията от страна на НЕК към производителите на електрическа енергия държавните предприятия на свой ред просрочват дължимите възнаграждения към доставчиците на оборудване и услуги в сектора. Тоест излиза, че в случая, вместо държавата да реши проблем, който самата тя е създала, иска да го направи по-голям, като купи частна компания и я направи част от непрозрачната структура на БЕХ.

"В България дебатът, така както беше започнат от представители на правителството, е по-скоро хитро използване на брюкселски език, за да се ренационализират едни активи. Липсва ясна икономическа логика как извън държавната индустриализация такава ще се случи и в частния сектор", е мнението на Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Голяма заблуда е да се смята, че това е просто говорене от страна на управляващите", допълва икономистът Красен Станчев. Според него тези, които са приватизирали "Химко" и "Кремиковци", освен че са реализирали масата на несъстоятелността и са осребрили активите, сега искат да продадат остатъците на държавата, за да спечелят и от това пак с подкрепата на държавата. Поне при "Химко" вече има признаци за подкрепа на тази теза.

"По действията на управляващите лесно може да се разбере дали правителството иска да направи нещо добро с "Химко", или ще харчи едни пари за политическа реклама", твърди Каролев. Той посочва, че първо би трябвало да се направи технически дю дилиджънс, и то от международни експерти. "Така ще е ясно колко пари са нужни, за да се стартира производство. След това трябва да се изготви финансов анализ. И едва тогава, ако държавата реши да извади дружеството от несъстоятелност, може да го продаде. Но ако просто чуем, че ще се дадат едни 50 млн. лв. без проучване...", не завършва мисълта си Каролев. Той твърди, че изготвен преди години дю дилиджънс на химическия мастодонт е показвал, че една част от производството му може да работи, ако бъде обновено. Според него обаче "Химко" постепенно се е превърнал в типичен пример за държавно предприятие - жертва на закъснялата приватизация. "Някои от тези заводи са докарани до състояние, в което са загубили предишната си стойност. Но имат някаква съпътстваща инфраструктура, разрешителни, земя, ток, вода, газ, разни железа и не е невъзможно да бъдат рестартирани. Една от причините това да не се случва е, че те са влезли в процедура по несъстоятелност", казва консултантът. Според него държавата може да помогне за по-бързото изваждане на "Химко" от несъстоятелност.

Дори и намеренията на правителството да са изцяло алтруистични, те са далече от здравата икономическа логика. "Изливайки държавни пари в определени компании, правителството само ще засили недоверието на потенциалните инвеститори към България. Те ще се чудят дали, ако вложат капиталите си в България, няма да са притискани от конкуренция, която се ползва с подкрепа от държавата",твърди бившият финансов министър Симеон Дянков. "Как ще се чувствате като инвеститор, ако правителството внезапно обяви, че възнамерява да подкрепи някоя друга фирма във вашия сектор? Това ще се отрази върху вашата печалба", допълва той.

Този филм вече сме го гледали

Има и още един аргумент против одържавяването на частни компании – държавата е лош стопанин и инвеститор. Поне по тези географски ширини. Клише е, но примерите от близката история са в изобилие. Повечето соцмастодонти като "Кремиковци", "Химко", "Плама" - Плевен, "Варненски корабостроителници" при държавното управление натрупаха безконтролно милиардни заеми. Логично в момента, в който бяха извадени за приватизация, не привлякоха качествени купувачи и умряха. Но за сметка на това тежаха дълго време на бюджета. Много от наследените от времето на социализма държавни предприятия, които работеха на загуба, получаваха субсидии чрез извънбюджетни сметки като държавния фонд "Енергийни ресурси" и Държавния фонд за реконструкция и развитие. През 90-те години на миналия век тези фондове бяха основният фактор за съхраняването на антипазарните порядки в икономиката. И по настояване на МВФ са закрити през 1999 г. По същия начин след преоформянето на задълженията на държавните фирми в ЗУНК облигации през 1994 г. молбите и натискът бюджета да поеме нови задължения на предприятия и банки не секваха. И постепенно създадоха у фирми и граждани нагласата, че държавата е винаги готова да поеме техните загуби. Резултатът дойде през 1996-1997 г. с масови фалити на банки, хиперинфлация и масово обедняване.

Най-интересното е, че дори тогава в държавата е имало добри примери. Красен Станчев припомня две успешни компании, поети от работническо-мениджърски дружества. Едното е КЦМ, Пловдив - оставено на самоуправление от правителството на Любен Беров и днес между световните лидери в отрасъла си. Другото е военното "Самел-90", което края на 90-те години също е приватизирано от РМД и досега работи добре, без да е съкратило нито един свой служител. "Като се приватизират правата на собственост и всички отговарят за състоянието на предприятието със своето материално и обществено положение, нещата вървят", казва Станчев.

"В условията на отворени пазари и конкуренция, валутен борд и фискални правила е абсолютно невъзможно да се тръгне към национализация. Ако ще го правим, трябва да подготвим сериозно почвата и да пуснем отново "фабриката за илюзии" – да затворим пазарите, да бутнем борда и да забравим за всякаква финансова стабилност", казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика.

И все пак, ако България иска да стимулира производството си, държавата има властови механизми за това (виж другия текст). А рецептата, която дават повечето икономисти, е проста - по-добра бизнес среда и инвестиции в образование. Иначе, както посочва Гунтрам Волф, директор на Bruegel - ако правителството се намесва и се опитва да посочва фаворити, нещата се объркват, правят се грешки и има риск властта да се оплете в частни интереси, вместо да стимулира цялостното развитие на производствения сектор. Или просто да вземе парите на едни хора и да ги даде на други. 

Примерът БДЖ

Заключението, че държавата е лош стопанин, може да бъде направено от бърз поглед върху отчетите на големите държавни дружества, които с години не могат да бъдат преструктурирани така, че да не разчитат на помощи от бюджета. Най-яркият пример за това са железниците, като превозвачът БДЖ е с общи задължения от 625 млн. лв. и запорирани сметки от страна на кредитори. Убедеността, че винаги може да разчита на помощ от държавата в критични моменти, не действа стимулиращо на компанията и желанието за реформи в нея е нулево. Подобен е и примерът с Национална компания "Железопътна инфраструктура". Най-големият работодател в България не изпълнява и предписанията на Световната банка за двама служители на 1 км железен път (в момента се падат по 2.92 души).

А междувременно в Европа

След като няколко стратегии и цели отминаха безславно в миналото, Европейският съюз започна през 2010 г. да търси по-реалистични идея за развитие. И така се роди "ренесансът" на индустрията. Това е отчасти повей от дебата в САЩ, който започна някъде около 2008 г. По-важният двигател за новата цел на Европа ("Мисия растеж") е успехът на Германия не само да се справи с кризата, но дори и да излезе по-силна. Как обаче всички да станем германци не става много ясно от прекалено общите цели на ЕК. "Тази стратегия на Европейската комисия не е особено смислена. Тя поставя прекалено голям фокус върху опита да се увеличи делът на индустрията в БВП, а това противоречи на законите и тенденциите в икономиката", казва директорът на иснтитута "Брюгел" Гунтрам Волф. "Делът на индустрията пада навсякъде по света през последните 30 години. Това е естествена тенденция и е знак за силата на индустрията - а именно, че ръстът на производителността се увеличава повече в индустрията, отколкото в останалите сектори на икономиката. Така че целта делът на индустрията да се увеличи от 16% в момента до 20% е напълно безсмислена", заключва Волф. Любопитно е, че държави толкова различни като Гърция и Дания имат почти еднакъв дял на индустриалното си производство, но едната е процъфтяваща социално икономика, а другата е фалирала портокалова държава.  

Самата стратегия на Европейската комисия идентифицира четири приоритетни области, към които трябва да се насочат усилия, за да се повиши делът на индустриалното производство в европейската икономика. На първо място са инвестиции в нови технологии, като в това се включват зелените производства, биогоривата и химикалите, интелигентни енергийни мрежи и ключови технологии като микроелектрониката, нанотехнологиите, науките за материалите, индустриалната биотехнология. Според ЕК пазарното развитие на тези технологии ще генерира непропорционално голям растеж в дългосрочен план.

Втората част от плана е подобряване функционирането на единния пазар както чрез по-добра правна рамка, така и чрез разширяване на конкуренцията в определени пазари като отбранителната промишленост. ЕК също така представи план с мерки за окуражаване на предприемачеството и в частност за налагането на повече предприемческо образование, както и повече защита за интелектуалната собственост на малките и средните предприятия на трети пазари  (т.е. извън ЕС). 

Другите две ключови мерки са подобрен достъп до финансиране за малките и средните фирми и инвестиции в човешкия капитал. Последните две мерки са особено важни, защото, както казва Волф, това, което отличава САЩ от Европа особено силно, са цените на енергийните ресурси и достъпът на предприемачите до кредити.

По-важното е, че ЕК се опитва да гледа напред, а не назад.

Комини, леярни, поточни линии, нови работни места, бетон... От няколко месеца управляващите мечтаят и работят за реиндустриализацията – новият курс, който поема страната (по Сергей Станишев), почти като от поема на Вапцаров. Дали обаче романтиката днес е още в заводите?

След идеята за национализация на машиностроителното "Ремотекс" – Раднево, което влезе в новините заради неплатени заплати на своите работници, дойде тази за възраждане на гордостта на социндустрията - отдавна затворения торов завод "Химко", Враца. Спомена се и за рестарт на производството във фалиралия металургичен комбинат "Кремиковци". А лидерът на БСП допълни картината с "възстановяване мощта на българската енергетика и на ядрената в това число". Изобщо нов курс за завръщане на държавата в икономиката, който да донесе по-висок растеж и нови работни места.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

46 коментара
  • 1
    yotata avatar :-|
    йотата

    Еми те като чуят "индустриализация" и веднага се фащат за кобура, пардон, се сещат за тежката индустрия. Со всичките пушаци, трясъци, смрадове, планини от сгурия и разноцветни рекички.
    А пък Европа очевидно има предвид неща, зад всяко от които седи много пипе.
    Ама докато кукута управляват тука, така ще е.

  • 2
    virakocha avatar :-|
    EU defender

    Тази псевдо реиндустриализация ще ни коства милиони загробени левове, както и още милиони, за да бъде осигурен производствен процес - суровини, консумативи, заплати... Нека апологетите на този пладнешки обир посочат поне едно печелившо държавно предприятие в сферата на индустрията? Ами няма такова. За сметка на това има немалко частни, които се развиват добре и печелят. Язаки имат вече над 3000 персонал в Сливен и Ямбол. Ама от Язаки няма как да откраднеш. Няма как да се намърдаш на входа и изхода и да ги точиш. А в държавното. Уха!

  • 3
    kalnik avatar :-|
    Калник

    "ако правителството се намесва и се опитва да посочва фаворити, нещата се объркват, правят се грешки и има риск властта да се оплете в частни интереси"

    Не е риск - това е целта.

  • 4
    the_core avatar :-|
    The Core

    ...Тази седмица например стана ясно, че софтуерната компания Luxoft ще създаде точно толкова работни места, колкото и рестартирането на "Химко"..
    То хубу, ама колко от тези ще гласуват за БьеСьеПьету, бре?
    Толку акъл комунята имат!
    Няма да сложат пари, че да създават електорат за по-умните партии!

    Иначе - от Стомнев акъл да чакаш е като да чакаш Азис да роди манекека..
    Освен гюбре - нищо друго!

  • 5
    antipa avatar :-|
    D-r D

    През годините политическата класа - без значение от боята - успу да отврати и постепенно маргинализира мнозинството от населението. И започна да реагира първосигнално: Управляващите (БСП) дават по 30 (т р и д е с е т !!!) лв на бедните. Те ще гласуват за тях. И каква е разликата с търговията с гласове, която въртят циганските баро? Ами че в случая търговията става официално - с пари от бюджета...
    Същото е с онази идиотщина с "реиндустриализацията" - щели да се отворят работни места...
    А някой запитва ли се ще сработи ли ръждивото и отчайващо остаряло като технологии и оборудване "Химко"? После - там са нужни и специалисти, не само общи работници . откъде ще се намерят?
    И последно - защо с 50 млн. пари от бюджета трябва да се купува от някакъв "бизнесмен"-завалия, който реално източи комбината, планина от скрап?

  • 6
    dagama avatar :-P
    da_gama

    Мда... ще наливат пари, които после по един познат на всички ни начин ще крадат! Това кино сме го гледали! И ще има "гьолове" на стойност стотици милиони.

  • 7
    the_core avatar :-P
    The Core

    На митинг на БСП ораторът (Стойнев или Станишев) говори:
    ..Имаше по времето на БКП евтин салам, сирене и кашкавал! Дойдоха демократите на власт и всичко поскъпна!
    Сега, когато ние сме на власт, пак ще има евтин салам, кашкавал и сирене...
    Един, леко пийнал посетител пита стоящия до него:
    -Абе, тези салама и кашкавала с тях си ли ги носят напред-назад?

  • 8
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#2:"virakocha"]Тази псевдо реиндустриализация ще ни коства милиони загробени левове, както и още милиони, за да бъде осигурен производствен процес [/quote]

    В основата на индустрията стои Индустриалецът. Няма ли го предприемачът, на останалите всичко да им оборудваш от държавния бюджет и накрая да им връчиш ключовете, нищо няма да направят. Ще завъртят по някое ишлеме докато се амортизират активите, след което първата криза в бранша ще ги помете.

  • 9
    hmc12310991 avatar :-|
    hmc12310991

    Имаше навремето един филм''Идиотите'' ,сега 3-ната ни пуска втора серия.О,велики финансисте,няма да спасявате фалирали предприятия с бюджетни средства,ама с дългова експозиция на държавна фирма може,а?

  • 10
    thepirineagle avatar :-|
    thepirineagle

    Тези със същия успех могат да "заделят"/"усвоят" и едни 50 млн. лева за опити за възкресение на мъртвите от гробищата, или да подмладят "електората" с 30-40 г. за едни 1 млрд ,ако искат,че след 10 години 70% от останалото население ще са пенсионери....Освен,че са "алтруисти" ,след подобни идеи доказаха окончателно и безвъзвратно какви "експерти" са....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK