С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
65 21 фев 2014, 16:46, 16782 прочитания

Тъмни схеми

Възможен ли е сценарий за отстраняването на президента Росен Плевнелиев и какви биха били последиците

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В седмиците преди изборите за европарламент България е изправена пред нов грандиозен скандал. След оповестяването на резултатите от няколко прокурорски проверки по сигнали на Николай Бареков парламентът започва процедура по отстраняването на президента Росен Плевнелиев. Цялата държава се занимава с това да обсъжда скандала и да брои депутати, за да види дали ще се съберат нужният брой гласове, за да се произнесе Конституционният съд, за когото няма никакво съмнение какво ще реши. Медиите на Делян Пеевски (наричани "приятелски" от Цветан Василев) триумфират. Рейтингът на Бареков расте. Волен Сидеров е в екстаз. БСП и ДПС са доволни, че вниманието е напълно отклонено от тяхното управление, и се надяват, че така ще спадне подкрепата за ГЕРБ на предстоящите избори.

На етапа, този сценарий звучи като теория на конспирацията. През последните месеци обаче, има няколко иначе разнопосочни  факта, които сочат, че планът за импийчмънт на президента наистина е бил обмислян. Според източници от ГЕРБ, в късната есен на миналата година, управляващите са предлагали сделка на Бойко Борисов - партията му да подкрепи в парламента остраняването на Плевнелиев, а в замяна той да стане президент на следващите избори. Предложението е било отхвърлено, но е показателно за амбициите на кръговете зад БСП и ДПС да отстранят единствения политик на висок пост, върху когото нямат контрол.   


Въпросът дали има сценарий за отстраняването на Росен Плевнелиев стана отново актуален миналата седмица. Тогава от черновата на становището на Венецианската комисия (Европейската комисия за демокрация чрез право на Съвета на Европа) за проекта за нов изборен кодекс се разбра, че в ранната есен на 2013 г. най-вероятно е съществувал такъв план. Един от текстовете, изпратен за коментар на институцията през октомври, гласи: "При произвеждане на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2014 г. едновременно с избори за президент и вицепрезидент на републиката и за народни представители районите за организационно-техническата подготовка на изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за президент и вицепрезидент на републиката съвпадат с изборните райони за народни представители." Това е единствената хипотеза за възможна комбинация от избори, описана в проекта. 

Лаборатории за политически инженеринг

"За пореден път в проект на закон намират място идеите и плановете на тайни лаборатории за политически инженеринг", реагира миналата седмица президентът Плевнелиев. Според него "по-притеснително е, че публично и без каквото и да било притеснение се демонстрира пред гражданското общество, че през изминалата есен, когато българските граждани бяха на улицата и призоваваха за морал в политиката, някой някъде на тъмно е правил задкулисни планове". "Това опит за държавен преврат ли е, или е решение на неясни кръгове", попита и Цецка Цачева, член на ръководството на ГЕРБ, според която е важно да се разбере дали в ДАНС има "информация къде се готвят тези процеси, кога трябва да бъдат финализирани".



Формулировката е част от допълнителните разпоредби на проекта, изработван в продължение на три месеца след многобройни консултации и заседания във временна парламентарна комисия, председателствана от Мая Манолова (БСП) и с участието на представители на т.нар. гражданско общество. В крайна сметка в парламента от името на социалистическата партия беше внесен редактиран вариант, в който текстът, предизвикал острата редакция на президента, не фигурира. 

По същото време (в края на миналата година) евродепутатът и член на ръководството на БСП Илияна Йотова имаше серия изяви срещу Росен Плевнелиев. Тя беше единственият политик на висока позиция в БСП, който официално лансира тезата за отстраняването на държавания глава. Пред ТВ7 например тя каза, че са "възможни предсрочни избори за президент", защото през "последните месеци е подложил президентската институция на голям риск". В рамките на около месец Йотова създаваше допълнителен фон с многобройни изяви - пред в. "Преса" тя каза: "Каквито и решения да взема оттук нататък господин Плевнелиев и по какъвто и да било въпрос, те винаги ще бъдат поставяни под съмнение. Дали са в полза на България, или обслужват определен политически проект. Участието му в публичния дебат до този момент е повече от неубедително. Затова от само себе си се поставя въпросът как беше избран в контекста на костинбродските бюлетини две години по-късно. Остават една камара въпроси, свързани с биографията му, на които няма отговори. Няма как да не направи впечатление, че по време на срещата на върха на Европейския съвет, в който се говореше какви мерки трябва да вземе Европа за офшорните фирми, г-н Плевнелиев е блестял с отсъствието си по тази тема. Всички можем да се досетим защо." 

Изказванията на Йотова тогава съвпаднаха с пика на кампанията, водена от Николай Бареков и подкрепяна от медиите на Делян Пеевски, около "офшорките" на президента и имота му в Гърция. В БСП нейният глас остана самотен - никой друг член на ръководството не е споменавал тази възможност. Попитани сега, представители на най-тесния кръг около Сергей Станишев също отрекоха да са обсъждали отстраняването на президента. "Разбирам да е народен трибун, да буни масите, да ни пречи, за да искаме да го свалим от власт, но това не е така", каза депутатът от БСП и началник на кабинета на лидера на партията Сергей Станишев Татяна Буруджиева. Според нея на управляващите им е нужна енергия и време за много по-важни проекти.

Представители на ДПС също отричат да са обсъждали отстраняване на президента. "Не, не", така отговори членът на централното оперативно бюро на ДПС Камен Костадинов на въпроса дали в движението са обсъждали вариант, при който да подкрепят искане за импийчмънт на държавния глава. "Президентът не ни интересува", беше и отговорът на друг член на ръководството - Йордан Цонев.

Разбира се, срещу идеята за импийчмънта категорично са и от ГЕРБ. "Абсурд!", отговори Бойко Борисов на въпроса дали биха подкрепили в парламента искане за отстраняване на държавния глава.

Официалните декларации на управляващите партии далеч не означават, че интересите, които стоят зад сегашната власт са изоставили планът за справяне с президента. Изключителната настоятелност на прокуратурата в проверките около държавния глава показва, че се търси всяка, дори и малка възможност той да бъде атакуван. Според източници от службите, със събирането на информация за миналото на държавния глава се занимават и служители от ДАНС. Резултатите от тези усилия вероятно се търсят в три посоки. Единият вариант е да се дискредитира президента, другият е да се използват намерените данни за поставянето му в зависимост, а третият е да се поиска отстраняването му от длъжност.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Конфликтните теми на седмицата; Съдът на ЕС за правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес (по българско дело); Какво е "дикастофобия"

17 фев 2020, 616 прочитания

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 2672 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Безветрие

Растежът на икономиката ще продължи да е бавен, но и рисковете той да не се реализира са ограничени

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Оскари в преход

На еклектична церемония Академията балансира между сигурността и риска. "Паразит" направи история. Брад Пит, Лора Дърн, Хоакин Финикс и Рене Зелуегър спечелиха при актьорите

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10