Новият кодекс, внесен в парламента след няколкомесечно разтакаване от Мая Манолова (БСП), имаше за цел не толкова да наложи съществени промени, колкото да отложи оставката на кабинета и нови избори, тъй като част от протестиращите от юни месец миналата година настояваха те да се проведат при нови правила. Започнала веднъж със заявката, че ще чуе исканията на гражданското общество обаче, поне тя нямаше друг избор, освен да прокара някакви изменения (и да вдигне шумотевица за значителност). С подкрепата на ДПС в парламента мнозинството отвори широко вратата пред потенциалните участници в изборите, като свали изключително много изискуемите депозити и подписки, а в същото време предвиди по 40 000  лв. за медийна кампания на всеки, който не получава държавна субсидия. Шарените избори не притесняват партиите в парламента, тъй като и четирите (БСП, ДПС, ГЕРБ и "Атака") имат относително стабилни ядра, които ще са допълнително облагодетелствани заради разпиляването на гласовете между малките участници. Допълнителни средства извън медийните пакети ще са нужни и заради разширения състав на общинските и районните комисии, както и заради факта, че за първи път членовете на секционните комисии ще получават пари за два работни дни вместо за един. Вотът през май м.г. без тези допълнителни екстри струваше над 20 млн. лв. на държавата.

Покрай конкретните битки по текстовете в кодекса станаха известни някои интересни партийни тенденции.  

ДПС се капсулира

Една от разделителните линии между партиите по време на гласуването на кодекса минаваше между ДПС и всички останали - за възможността агитацията да става на майчин език, за отмяната на т.нар. уседналост, за улесняването на гласуването на избирателите в Турция, дори и за методиката, по която да се изчисляват депутатските места и т.н. От всички текстове, които представителите на движението успяха да прокарат или пък настояваха до края, става ясно, че целта на партията е да вземе максимума в смесените райони на страната. В методиката например Мустафа Кардайъ настояваше местата на народните представители да се определят според "цената" на мандата, а не както стана през 2013 г. Заради преразпределянето на гласовете тогава ДПС успя да вкара Петя Раева от Видин с малко над 400 гласа, а пък от София влязоха депутати от всеки един от районите - нещо, което движението изобщо не очакваше, а и не желаеше. Ако тогава ЦИК работеше с методиката, която предлагаше Карадайъ ДПС щеше да получи още един мандат в Благоевград, или пък вместо три в Кърджали, щеше да вземе четири, изчисли за "Капитал" математик, експерт по темата. През 2013 г. от Кърджали ДПС излъчи трима, един влезе от БСП - Милко Багдасаров, и един от ГЕРБ - Цвета Караянчева. Като цяло гласовете за движението намаляха в сравнение с изборите през 2009 г. с над 200 000 гласа.

ДПС освен това успя да улесни отписването на избирателите си от т.нар. забранителни списъци за гласуване, направени според уседналостта (т.е. според това дали отговарят на условието да са живели три или шест месеца преди съответните избори в страната). Това ще може да става дори в деня на вота, и то след удостоверение, издадено от селския кмет или кмета на район, а не от кмета на общината, където са регистрите на ГРАО. Заповедите на кметовете, с които се определят границите на секциите, т.е. местата, където се гласува, ще се обжалват пред избирателните комисии, а не пред областните управители, защото и двете позиции например може да се заемат от представители на политически опоненти на ДПС. В комисиите ДПС и БСП ще имат мнозинство.       

Мажоритарният вот ще е тест за коалициите

ДПС беше в основата и на спорната промяна, свързана с преференциите. По предложение на Карадайъ залата прие, че бюлетините, в които няма отбелязано предпочитание за никой от кандидатите, ще се считат, че са в подкрепа на подреждането на листата, направено от съответната партия. Така се счита, че листата ще може да се пренарежда от второто място надолу, ако някой събере повече от седем на сто от гласовете за цялата листа. Правилото важи за изборите за парламент и общински съветници, но не и за евродепутати. Там преференцията е чиста - пет на сто. Текстът на ДПС създава огромна пречка пред промяната на водача, но не я прави невъзможна. Всичко зависи от активността и ангажираността на избирателите - ако те използват възможността да предпочетат някого в листата, преференцията ще работи. През 2009 г., когато имаше форма на мажоритарно гласуване на парламентарния вот кандидатът на БСП в Хасково Райна Йовчева получи над 12 000 гласа  повече от партийната листа (37 652 спрямо 25 069), но не стана депутат заради вълната ГЕРБ. При сегашната система най-вероятно тя би изместила водача Емилия Масларова въпреки "бетонирането й" чрез усложнената преференция.

През 2007 г. на изборите за европарламент например преференцията беше "чиста" 15%. От резултатите тогава е видно, че партиите, в чиито листи почти не е използвана тази възможност, са ДПС и "Атака". За сметка на това обаче активни са били привържениците на НДСВ и десните партии, но заради високия праг не се стигна до пренареждане.

Прагът за евровота през май обаче вече е само 5%. Проблемите най-вероятно ще възникнат за коалиции, в които партньорите са равностойни, като в Реформаторския блок например. Логично би било всяка партия да "тегли" за своя кандидат. Социолозите изчисляват тежестта на един мандат на около 150 000 гласа, което означава, че за първото място (при ниска избирателна активност) са нужни около 8000 гласа, за да се измести водачът.   

Възможно е прагът да създаде вътрешнопартийно напрежение и в БСП. Обявяването на листата на левицата беше отложено за средата на март, защото в избираемата зона от първите шест места Сергей Станишев е обещал да намери място за три партийни кандидатури и три от гражданската квота и коалиционни партньори - съотношение, което социалистите няма как да преглътнат. За "гражданската" позиция например се конкурират Достена Лаверн (дъщеря на политолога Мария Пиргова и протеже на Моника Станишева) и депутатът Петър Курумбашев. Ако един от двамата излезе извън шестицата, може да започне собствена кампания, която да го нареди на първо място в листата, стига да събере достатъчно гласове. В случая с БСП това не е лесно постижимо, защото най-вероятно става дума за над 30 000 гласа. През 2009 г. като мажоритарен кандидат, издигнат от социалистическата партия в София, Курумбашев получи над 36 000 гласа.   

БСП се раздира от интриги

Напреженията в БСП личаха през цялото време на подготовката и обсъждането на кодекса. Подразнени от готовността на Мая Манолова да отговори на обществените очаквания, раздавайки щедри обещания за промени, част от ръководството на партията не само отказа да й помогне в преговорите с ДПС, но дори и я саботира. До последно вътрешнопартийни кръгове я предупреждаваха, че ако не успее да прокара текстовете в пленарната зала навреме, други експерти ще напишат промени в действащите правила и ще я унижат. Притисната от свръхподготвеността на ДПС по темата, Манолова често изпадаше в истерии и беше докарвана до плач. Осем месеца тя не успя да постигне нито един компромис с движението и се наложи спорните моменти да се уточняват в движение в пленарната зала. Допълнителен шум в системата създаваха и претенциите на нейните съпартийци. Идеята страната да се раздели на 32 избирателни района (два във Варна - общински и областен) вместо на 31, както досега дойде заради сметките на депутата Борислав Гуцанов (БСП), че така ще елиминира влиянието на съпартиеца си Красимир Янков. Иронията е, че и двамата са членове на Изпълнителното бюро. Първият държи структурата на партията в града, а вторият - общинските организации в областта, заради което има превес в партийните събрания, когато се реди общата депутатска листа. При разделянето на два района Янков би останал с къса листа, т.е. областта би имала сигурно четирима депутати общо, защото 73% от избирателите (както нееднократно изтъкваше Гуцанов) живеят в града. За толкова малко позиции той щеше да се конкурира с избирателите от общини с преобладаващо население от ромски и турски произход. В комисия мина вариантът, харесван от Гуцанов, но в пленарната зала 15 депутати от БСП гласуваха с ГЕРБ срещу предложението и то отпадна.

Така между изтощителни и дразнещи интриги, взаимно изключващи се партийни интереси и тънки сметки депутатите от 42-ото Народно събрание сътвориха чудо - второ издание на Изборен кодекс за последните четири години, без от него да има много смисъл. И понеже нито мерникът на Искра Фидосова от ГЕРБ излезе точен, нито този на същата Мая Манолова през 2009 г., която въведе т.нар. мажоритарно гласуване (което се обърна срещу БСП), предстои да видим на евровота през май колко далече и този път ще се отклони стрелата от центъра на мишената.