Няма закон, няма проблем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Няма закон, няма проблем

Няма закон, няма проблем

Правителството иска да отмени регулацията на публично-частните партньорства с абсурдни мотиви

7456 прочитания

© shutterstock


Кое е най-сигурното лекарство срещу главоболието? Гилотината.

Така може да се обобщи обявеното преди няколко седмици от правителството желание да отмени приетия едва преди година Закон за публично-частното партньорство. За нуждата от подобен специализиран нормативен акт се говори още от времето на кабинета "Сакскобургготски". Но след като най-накрая беше приет, сега се оказа, че пречи. Истината е, че законът така и не започна да се прилага на практика, защото все още не са готови стратегиите и публичният регистър към него. Парадоксалното е, че този факт се посочва и в мотивите, с които правителството предлага да се отмени законът, въпреки че – забележете - изработването на липсващите стратегии и регистър е задача именно на кабинета.

Другият мотив за отмяна на нормативния акт е, че е много сложен. Според юристи законът наистина не е съвършен. Но проблемните моменти в него е можело да бъдат изгладени чрез няколко поправки и с малко повече практически указания към тези, които го прилагат. Това обаче е въпрос и на политическа воля, а тя очевидно не е в тази посока.

Каква я мислехме

Законът за публично-частните партньорства влезе в сила от началото на миналата година. Целта му е да регулира тези дейности от обществена полза, за които държавата или общините нямат достатъчно средства. Другата особеност е, че подобни действия не могат да генерират собствен приход или той е недостатъчен, за да се самофинансират. Така частният инвеститор извършва определен вид инвестиции за своя сметка, а публичният партньор му ги възстановява (с известна доходност) във времето. Законът предвижда това да става под формата на плащания от държавата или общината към частния партньор или пък чрез предоставянето на права върху имоти извън предмета на партньорството, където той да извършва стопанска дейност или услуги, които да му носят приход. 

За да се роди законът, му бяха необходими 9 месеца. Във финалния вариант дейностите, които могат да се изпълняват с публично-частно партньорство, бяха ограничени. Там попадат например строителството, управлението и поддържането на публичното осветление, системите за наблюдение, парковете, спортните съоръжения, социални сгради и места за лишаване от свобода. Договорите са със срок на действие от 5 до 35 години.

Това, което все още липсва, е публичен регистър на публично-частните партньорства (ПЧП), както и национална стратегия за тях и общинските планове, които на теория трябваше да бъдат предвидени в бюджет 2014.

Каква стана

Към закона имаше критики още когато се приемаше. Не само защото ще е сложен за прилагане, но и заради ограничения му обхват - само специалните случаи. От регулациите бяха извадени водните и транспортните услуги и оставени да се отдават под формата на концесия, тъй като не са класически обществени блага - потребителите им могат да се таксуват и така да носят приходи. А към тях има най-голям интерес.

Юристите обаче са единодушни, че в нормативния акт има два ключови момента. Единият е, че се премахват предпоставките за т.нар. скрита приватизация чрез увеличение на капитала на дадено дружество, в което държавата или община участват с апорт на активи. Със закона за ПЧП се въвеждаше т.нар. блокираща квота за публичния партньор. Независимо от дела си в смесеното дружество той може да блокира решения за изменение на устава или на дружествения договор, за увеличаване и намаляване на капитала, за извършване на разпоредителни сделки с имущество и други. Целта е да се избегне моментът, в който частният партньор увеличава капитала на компанията и на практика размива стойността на държавното участие.

След отмяната на Закона за ПЧП уредбата на смесените дружества ще остане в един вид "правна дупка", което според юристи ще отвори вратата за злоупотреби. "Идеята на закона за ПЧП беше да се затвори и тази врата, но сега отново ще се плува в мътна вода", твърди търговски адвокат.

Другото достойнство на закона според Александър Трифонов, който е специализирал в материята за ПЧП, е, че изборът на частен партньор трябва да става по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), което гарантира, че ще има състезание. "Колко по-лесно е да се използва концесионната процедура, при която дори и да има само един кандидат, той може да спечели. Не е трудно да се предположи, че ще спечели този концесионер, който има за партньор държавно или общинско предприятие - привлекателен мотив за прокарване на корупционни практики и вземане на решение при избор на частен партньор", допълва Трифонов.

Интересно е, че в мотивите към проекта, с които правителството предлага отмяна на закона, се посочва, че изискването частният партньор да се избира по ЗОП "изпълнява европейските изисквания за провеждане на състезателна процедура". В мотивите обаче се допълва, че това практически ще затрудни провеждането на процедурите, "тъй като определянето на частен партньор, с който да се сключи договор за ПЧП със срок от 35 години, е в значителна степен по-комплексно и сложно начинание".

Има и друг начин

След като бъде отменен сегашният закон, най-вероятно няма да се пише нов. Според експерти от сдружението на общините това няма да е проблем, тъй като има достатъчно добре уредена законодателна база, която позволява да се случват подобни партньорства – Законът за задълженията и договорите, този за концесиите, за общинската собственост. Според тях отмяната е добро решение, тъй като нормативният акт е усложнил неимоверно процедурите за инвестиционни схеми. А и много общини си имат собствени наредби за ПЧП.

Според юристи законът е добър. "Можеше да бъде допълнен и облекчен, да се изготвят типови договори и примерни партньорства. Това, което се искаше, за да започне да се прилага, е да се дадат практически указания. Другото е държавата да реши и изкомуникира за кои дейности е склонна да прави ПЧП", твърди адвокат. Според него и аргументацията за отмяна на нормативния акт е слаба - няма анализ кои текстове затрудняват практическото приложение.

Но така или иначе политическата воля явно е да се действа на принципа няма закон, няма проблем.

Краткият път на една обществена поръчка

Липсващите подзаконови нормативни актове към закона реално са на път да бъдат написани. На 21 декември миналата година Министерството на финансите пусна обществена поръчка за доразработване и оптимизиране на подзаконовата нормативна уредба към Закона за публично-частното партньорство, както и за изготвяне на секторни анализи за препоръчителни публично-частни партньорства. Офертите се подаваха до 30 януари и трябваше да бъдат отворени още на следващия ден. Отварянето обаче беше отложено, а две седмици по-късно на правителствения портал за обществени консултации се появи проект за отмяната на Закона за ПЧП. От Министерството на финансите обясниха, че тъй като законът все още не е отменен и това засега е само хипотеза, тръжната процедура няма да бъде спряна. По тази причина те не успяха да отговорят накъде ще бъдат пренасочени над половин милион, колкото струваше изготвянето на документите. Поръчката е съфинансирана по оперативна програма "Административен капацитет". Всъщност вероятно нагласата е била за отмяна на закона дори преди да бъде пусната обществената поръчка, защото в противен случай в бюджет 2014 трябваше да бъдат предвидени средства за ПЧП.

Кое е най-сигурното лекарство срещу главоболието? Гилотината.

Така може да се обобщи обявеното преди няколко седмици от правителството желание да отмени приетия едва преди година Закон за публично-частното партньорство. За нуждата от подобен специализиран нормативен акт се говори още от времето на кабинета "Сакскобургготски". Но след като най-накрая беше приет, сега се оказа, че пречи. Истината е, че законът така и не започна да се прилага на практика, защото все още не са готови стратегиите и публичният регистър към него. Парадоксалното е, че този факт се посочва и в мотивите, с които правителството предлага да се отмени законът, въпреки че – забележете - изработването на липсващите стратегии и регистър е задача именно на кабинета.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    dzwer avatar :-?
    ДЗВЕР

    ... и що е вайкането, че законЯ шА сА отмени, при толкУ много кусури изброени у статиАта... Въобще, останал ли е параграф у зконЯ, който врЪши рабУта...

  • Инспектор Стрезов

    Атаката срещу закона идва от онези, на чиито далавери сложи точка. Искат да си крадат и Орешарски изпълнява. При всичките си недостатъци законът вкара стандарти, обаче на Ганьо му трябва друго - мътна вода и беззаконие, за което ще се отблагодари на властта порядъчно за изборите.

    Сложен им бил. Ами то в БГ на някой и правописът им е сложен, следва ли да отменим образованието?

    Нямам думи.

  • 3
    today avatar :-|
    today

    Е, те вярно че са страшно нагли и безскрупулни, но не могат да станат и да кажат в прав текст "Ми ние искаме да крадем, а закона пречи", защото от ЕС ще им дърпат ушите. И затова си измислят глупости.

  • 4
    altrifonov avatar :-|
    altrifonov

    По принцип съм съгласен с позицията на авторите по проблема. За по-голяма прецизност и на баз ана моя конкретен опит при разработване на проекти за ПЧП, в т.ч. и обсъждания с местни и и чужди инвеститори си позволявам да направя следните коментари:
    -Не е вярно съвсев твърдението, че дейностите за които може да се прилага законът са ограничени. Обект на ПЧП е всяка дейност от обществен интерес - чл.4(2). Това обаче трябва да се докаже чрез обществено обдъждане, решение на управляващия орган на публичния партньор по негова инициатива или по инициатива на представители на гражданското общество. По този начин се изключва възможността срещу "добрата" воля на един частен инвеститор да построи един път, който води за никъде, той да получи право да ползва публични активи или да изпълнява дейности, които да му носят прилични приходи, при мизерни разходи по неговия ангажимент. По този начин могат да се изпълняват всички други дейности, извън обявения списък, а ако е толкова наложително могат да се допълнят в Правилника за приложение на ЗПЧП, без да се отменя действащия закон;
    - Правилна е реакцията в горния коментар, че сложността не може да бъде аргумент. Това е признание за неграмотност, защото няма и един довод, кое е това сложното в закона;
    - Явно се търси формата на концесията, тъй като при нея няма прозрачност за цената на услугите, които ще плаща населението във времето - примери много. При ПЧП тези цени се записват във финансово-икономическия модел, а той се прилага задължително към договора за ПЧП. По този начин всички - от консултантите, през одобрилите документацията за тръжната процидура, през одобрилите избора на частния партньор, отговарят за данните, които са във финансово-икономическия модел. По този начин се намалява възможността частният партньор да спекулира с някакви изменения в икономическата среда, за да поиска изменение в договора в ушърб на населението и в негова полза. На база на този модел публичният партньор има право във всеки един момент да поиска разваляне на договора, като изплати записаната във финансово-икономическия модел печалба на частния партньор и той няма право да откаже. За разлика от действащите договори за концесии, които са неразваляеми, тъй като в договорите не е дефинира печалбата на концесионера и той може да съди държавата за пропуснати ползи;
    - Законът защитава 100% публичната собственост, тъй като публичният партньор участва в смесено дружество с частния партньор само с вещни права върху публични активи/услуги и финансова подкрепа. Т.е забранява да се апортира публична собственост, а такива случаи вече има в България от началото на 2013 г. Може би с отмяната се цели да се спасят тези нарушители?
    - Явно с отмяната се цели да допусне по-натъшното разграбване на публична собственост. Това особено личи в предложението за изменение на чл.43,ал.2 на Закона за държавна собственост, а именно че се разрешава да се апортира държавна собственост в търговски дружества, като отпада досегашното продължение " в които държавата е едноличен собственик на капитала"!!!
    - Пропуска и друг важен момент. С отмяната на действащия закон за ПЧП се цели да не се спазва регламент 1303/2013 ( досегашния 1083/2006), който изисква в чл. 121 оптимално участие на частен капитал при финансиране на инвестиционни проекти от Структурните фондове и Кохезионния фонд. Досега - в програмния период 2007-2014 неспазвахме регламент 1083, защото нямахме закон за ПЧП и сега отново се търси начин да не спазват европейските изисквания - явна антиевропейска политика;
    - Пропуска се и още един момент който противоречи на "загрижеността" на Правителството към бизнеса, а именно, че се изключва възможността частният бизнес да участва/ да получава финансиране по проекти за реализиране чрез ПЧП ( напр. енергийната ефективност) в Европейската програма за научни иззследвания Хоризонт 2020 за периода 2014-2020. С какво право?
    Защо инициаторите за отмяна на Закона за ПЧП не бяха прочели моите статии и книги по темата" ПЧП 100 въпроси и итговори" и "Коментар върху ЗПЧП и Правилник аза неговото приложение". Може с това се потвърждава констатацията от горните коментари - по-добре да сме тъпи и това да ни е извинение за всички глупости, които правим. Жалко за такъв подход, но с какво право инициаторите за отмяна на закона за ПЧП вземат отношение от името на всички бълтари? А между тях има и такива които могат да използват инструмента на ПЧП, но отново изниква и горната констатация в коментарите - а как ще се краде тогава?

  • 5
    mpp2003 avatar :-|
    mpp2003

    Хубаво щеше да е, ако авторите и юристите, с които са се консултирали авторите, наистина бяха прочели закона. Това е най-безсмисленият и неприложим закон, създаван някога.
    Ползата от него е нулева и ще си остане нулева, дори и да не го отменят. Аз дори бих се радвал да не го отменят, защото ми е много интересно да видя истинско ПЧП по този закон.
    Такова, разбира се, няма да има.

  • 6
    uql26355225 avatar :-|
    Noal

    Крадат като за последно и всички пречки трябва да паднат.
    То за тях може и да няма утре.
    Дано да е по-скоро

  • 7
    altrifonov avatar :-|
    altrifonov

    Всеки има право на мнение, но нека не приличаме на авторите на мотивите, които не привеждат нито един конкретен пример, аргумент, не се позовават на нито един член от закона, който пречи за прилагането на закона. По такъв начин няма да се види истината. Защо Правителството не възложи да се направи поне един пилотен проект - напр. за затвор, за депо за отпадъци, за болница, за социален дом и т.н. и да се види кое от закона куца и дали може да се промени или отмени. Самото Правителство пречи на прилагането на един закон, а общините се страхуват или им е казано да не проявяват инициативи. Иначе има указания на МРРБ за съобразяване с ПЧП при разработката на общинските планове за развитие 2014-2020, а така също и в областнит естратегии. Как да се разбира това - демагогия, никаква грижа за проблемите на населението, които са отразени в тези планове, цел за по-нататъшното потъване на провиницията с изключение на ключови градове. Така че, нека да се обединим и да поискаме да се разработи поне един проект, а желащи чужди инвеститори има. Иначе с такава политика ще ги отблъснем от България или ще идват такива, които не искат ПЧП, за да могат да крадат повече от България, от нас, какъвто е случая с повечето отдадени концесии.

  • 8
    ivalina_shu avatar :-|
    ivalina_shu

    този закон и без това не действа . той е свръхрегулация и е по-безполезен дори от Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, взети заедно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK