Колко е трудно да бъдеш инвестиционен министър
Министър Иван Данов пред "Капитал" за (не) реформата в строителството, бизнес средата, дюните, кадастъра, Франция и още
Министерство на инвестиционното проектиране (МИП) се роди в хаос. Решението на БСП и ДПС да го създадат беше остро критикувано, а първият неуспешен вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски беше именно заради новата структура. Същевременно строителният бранш посрещна идеята с надежда, че трупаните с години проблеми в сектора ще намерят по-лесен път към своето решение. Десет месеца по-късно трудно бихме отговорили положително, че МИП постигна целта, заради която беше създадено, а именно – улесняване на инвестиционния процес в България.
Налице са няколко крачки в правилната посока, а именно осигуряване на 10 млн. лева и задвижване на поръчките за попълване на кадастъра, който покрива едва 18% от територията на страната. Другата е заделянето на още около 5-6 милиона за общите устройствени планове на общините. Според Закона за устройство на територията, всички общини трябва да имат влезли в сила общи устройствени планове до 2016 г., а в момента това е валидно за само 25% от тях. Най-съществената реформа – тази в Закона за устройство на територията, обаче все още е далеч от хоризонта. Министерството публикува за обществено обсъждане поредните промени в ЗУТ, които в действителност въвеждат облекчения – административни и финансови. Уреждат се и срокове за получаване на някои разрешителни, каквито в момента липсват.
Промените обаче са далеч от понятията "реформа" в законодателство и чувствително улесняване на инвестиционния процес. Потърсихме министър Иван Данов, за да изясним какъв е напредъкът по набелязаните от министерството приоритети, буксува ли новата структура, или работи на пълни обороти, има ли напрежение при работата с общините и браншовите организации.
Основният ремонт ще почака
"От 20 години и повече ние не сме направили стъпката в правилната посока и в момента за осем-девет-десет месеца не могат да станат чудеса", казва министър Данов. Той посочва, че най-голямото предизвикателство и това, заради което е поел министерския пост, е, че иска да създаде "система от закони в целия строителен бранш – проектиране, строителство, реализация, контрол, които да направят целия процес от инвестиционна гледна точка предвидим". "За да се направи тази система от закони и да не се направи пак по погрешния начин – не може да стане бързо, трябва да стане по-бавно, трябва да се обмислят нещата, трябва да се изследват връзките. Това не може да стане от днес за утре. В противен случай рискът да сбъркаме е огромен. Промените, които предлагаме в момента – това е отстраняване на някои дребни дефекти. Този ремонт няма да реши проблемите на инвестиционното проектиране в никакъв случай, но ще облекчи част от колегите, за да не правят някои безумни движения, които са смешни в нашите среди", казва още Данов.
За него има един отговор на въпроса какво трябва да се направи, за да стане инвестиционната среда у нас атрактивна. "Основният проблем пред инвеститорите в страната – било то чуждестранни, било то български, е това, че на практика инвестиционният процес е непредвидим – не се знае кога какво се случва. Законодателството е толкова сложно, че капаните в Закона за устройство на територията, по скоро процедурите в ЗУТ, позволяват оказването на административен натиск. Това е известен факт. Още повече – аз идвам от другата страна на барикадата, бил съм действащ архитект и познавам перфектно всичките – да ги наречем номера, стъпки, подходи – къде какво се дава, това нещо ми е известно. Причината не е, че това явление – то не съществува от само себе си, за него има основа, база. Базата е именно този Закон за устройство на територията. Той е написан по начин, по който да работи за определени интереси, но за съжаление това не са обществените", казва Данов.
Кои са инвеститорите, привлечени от министъра?
Почти няма събитие с участието на арх. Данов, в което да не стане дума, че той работи по привличането на "четири големи инвеститора" в страната. Подробности се отказват с мотива, че разкриването на детайли по сделките ще отблъсне потенциалните инвеститори. Пред "Капитал" министърът разкри, че става въпрос за инвеститори предимно в сферата на туризма, както и промишлеността – включително тежката. Данов посочи още, че в преговорите е настъпил важен напредък, защото държавата е взела решение "да подпомогне тези инвестиции". "Ще бъде обявено официално, когато инвеститорите подпишат всички документи. Надявам се да са сериозни", допълва той.
Министър Данов отрича, че става въпрос за обявените вече проекти за голям зимен комплекс в Рила с участието на френски инвеститори, както и за проекта за изграждане на ваканционно селище в местността Карадере. "Те са си на икономическото министерство. За момента нямам отношение по тях. Те са още на ранен етап, анализира се доколко са рентабилни. Освен това за мен разумният подход в случая е да се развиват планинският и балнеотуризмът като целогодишни, а не сезонният", казва Данов.
Подаръци ще има
Посоченият като един основен приоритет на министерството – подпомагането на общините в изготвянето на общи устройствени планове, също изтърпя критики, заради необявяването на критериите, по които ще става това. Сумата от около 5 млн. лева ще стигне за половината от общините без планове. "Аз съм говорил и с финансовия министър – искам абсолютно всички общини да си получат общите устройствени планове, ще намеря пари", казва Данов. "Имам известни уговорки за другата половина. Няма да има принцип на някакво състезание, ще трябва да се дадат пари на всички. Ще се дадат пари на всички 44 общини, които все още нямат задания за подробни устройствени планове. Останалите са на различни етапи на развитие. В момента не ги класираме по ред – на кои ще се дадат, на кои няма. На всички ще се дадат, но на някои преди юли. На другите след това. Искам най-късно догодина да завършим общите устройствени планове на страната", допълва той.
Министерството на Данов получи и 6.3 млн. лева от Държавния фонд за развитие на регионите, но никой не разбра за какви проекти, нито как е определена сумата. Оказва се, че и в самото министерство няма яснота кои проекти конкретно ще се финансират, освен че ще бъдат за благоустройство на малки общини – до 2000 – 3000 жители. "В момента тук, в министерството пишат критериите, по които да се отпускат средства. Има различни виждания за сумите, важното е да се изпълнят социално важни и значими проекти за тези общини. Конкретно нямам пример, сега се пишат критериите, те ще се публикуват на сайта на министерство." Той коментира и критиките, че сумата от 500 млн. лева в Държавния фонд за развитие на регионите е разпределен по неясни критерии. "Не е точно така, имаше сериозен предварителен подбор, основните изисквания бяха проектите да имат разрешение за строеж и работни чертежи", посочва министърът.
Той определя като неоснователни притесненията на общините, че условието инфраструктурни проекти над 10 млн. лева да минават на одобрение от МИП, ще забави процеса по изграждането им. Досега министерството е подписало осем проекта – предимно за пречиствателни станции и депа за отпадъци в общините Стамболийски, Несебър, Кърджали, Бяла, Видин, Казанлък. В момента се разглежда документацията на реконструкцията на Централна гара София и на пречиствателна станция във Видин. Като пример за добрата си работа с общините министърът посочва и нова инициатива за съвместно представяне на проекти на изложения в Западна Европа. Проектите са за индустриални зони, а в инициативата вече са се включили обшините Айтос и Радилово.
Ах, тази Франция
Ако се върнем на критиките към самото хрумване да се отдели инвестиционното от регионалното министерство, ясно ще си припомним колко неудачен се оказа и първият избор на управляващите за министър - арх. Калин Тихолов. Името му изскачаше през годините от редица скандали за застрояване на защитени зони, а под натиска на общественото недоволство Тихолов набързо бе сменен именно с колегата му арх. Иван Данов. Министърът обясни пред "Капитал", че предложението за поста е дошло лично от премиера Пламен Орешарски. "Премиерът ми се обади единия път, беше вечерта. На другата сутрин в 9 ми се обади да ме пита дали не съм се отказал", казва Данов.
И неговото назначение обаче не мина без сътресения. Сайтът "Биволъ" публикува разследване, според което Данов е бил регистриран във френските социални служби като безработен и е получил близо 15 000 евро помощи в периода 2004 - 2005 г. През това време Данов е бил в България, преподавал е в Университета по архитектура, строителство и геодезия, регистрирал е две фирми и е работил като проектант и архитект. Данов за пореден път определи публикациите като спекулации и опит за очерняне и обясни, че не е бил в Париж, не е знаел, че получава пари от социална система, нито ги е ползвал. Историята се заплете още повече, след като Данов покани консултанти от френската консултантска компания Civipol, в която участие има и френската държава, които обясниха, че срещу Данов не се води разследване. Вместо това в Париж се прави проверка по негов сигнал, че личната му кореспонденция е открадната, а банковата му сметка - източена.
"Първо, да изясним, че става въпрос за социални застраховки, а не помощи", казва министър Данов пред "Капитал". "А темата беше повдигната при създаването на правителството, за да се създаде дисбаланс. Аз не бях ходил 10 години във Франция. Това, което се публикува – аз дори нямах информация за това. Тези кредитни карти, те не са у мен, те са откраднати. Задайте си въпроса кой ги ползва и защо ги ползва. Аз знам кой ги ползва и френската полиция знае кой ги ползва, но не мога да кажа в момента", твърди министърът. Той допълва, че първият етап от разследването, иницииран от него, е приключил, с втория ще се заеме френската прокуратура. Според Данов най-вероятно ще се стигне до съдебен процес, в който ще се изясни всичко. На въпрос каква сума е изчезнала от банковата му сметка, министърът отговаря - повече от половината, или над 8000 евро. "Тя не е източена наведнъж. Това няма как да стане без съучастието на човек в банката, но това са мои подозрения", допълва министърът.
Тихолов, дюните и още нещо...
Арх. Иван Данов държи да изясни и манипулациите, както той ги нарича, в замесването на "моя приятел, както всички знаете" проф. Тихолов в скандала "Дюнигейт". През 2012 г. стана ясно, че компанията "Сле груп" разполага с всички разрешителни за строежа на ваканционно селище със 124 къщи върху 29 дка дюни на плажа в Несебър, които бяха заравнени. Тогава се появи информация, че подробният устройствен план на комплекса е изработен от арх. Тихолов, но според министър Данов това не е точно така. "Проф. Тихолов е автор на подробен устройствен план за тази територия от 2006 г. През 2010 г. се прави нов ПУП, чийто автор е инж. Балабанов. С този, втория ПУП, първият вече не е в сила. Първият е направен за един собственик, вторият е направен за друг собственик. През този период земята е продадена. Инвеститорът, когото също го спрягат за някаква скандална фигура (Димитър Петров - бел.ред.), решава, че вторият ПУП не му върши работа и прави т.нар. комплексен инвестиционен проект (КИП). Особеното му е, че ПУП и инвестиционен проект се правят едновременно, като инвеститорът поема риска, че ако не се получи, той си носи отговорност. Авторите на въпросния КИП са съвсем различни – трети лица. Този КИП е приет, минал е през всички министерства. Годината е 2012 г. През 2013 г. се поръчва заснемането на кадастъра и тогава се ангажират тези учени от БАН да установят там има ли дюна или няма, т.е. много след като е издадено разрешението за строеж. А човекът, когото го атакуват като едва ли не черната овца на държавата, е правил ПУП за тази територия пет години по-рано. Това е една манипулация", обяснява Данов.
Темата със заравняването на дюни е анализирана надълго и нашироко, но основният проблем в случая е, че природните образувания липсват в кадастъра. Няколко години отне на експертите да направят заснемане на крайбрежието, основно заради липсата на финансиране. Сега данните са готови за нанасяне в специализираните карти по Закона за Черноморието, но пак има недоволни и процесът се бави. Според данни на учените от БАН пясъчните дюни - на различен етап от развитието си, обхващат 95% от плажната ивица, което означава, че строителството там трябва да бъде блокирано почти изцяло. "Това е нещо, което трябва да бъде решено. То бави целия процес", потвърждава министър Данов. "Доколкото знам, те (БАН) имат някакви виждания за дюните, които аз не оспорвам, вероятно е така. Не съм виждал доклада, не съм виждал критериите. Но разбрах, че има растителност, има тревички и храстчета, които показват, че там има дюни. Ако са 95% дюните, това означава, че там нищо не може да се строи, защото така пише в Закона за устройство на черноморското крайбрежие. Или го спазваме, или не. Решението не е на БАН. Решението е политическо", казва Данов.
Той припомня годините, когато е работил в държавната проектантска организация "Проект турист". "Тогава имаше стандарт, който казваше: на тази територия могат да се построят толкова легла, които се изчисляват на база плажната ивица, да кажем два и половина метра от плажа отговарят на едно легло. Имаше един баланс между леглова база на хотелите и плажна ивица. Ски пистата има толкова квадратура – на тази квадратура могат да бъдат толкова скиори, толкова леглова база плюс приходящи. Трябва да се търси баланс между едното и другото, но трябва политическа воля, за да бъде намерен", посочва министърът. Той определя като "пълна глупост" изказванията, че ще се бетонира цялото море, защото това нямало как да се случи. "Това ще е престъпление. Другата крайност е, ако оставим тази територия абсолютно непокътната – да направим резерват, да кръстим хората индианци и да им даваме някакви пари за това, че живеят в резерват, за да си запазят бита и културата, или те ще емигрират. Трябва да се мисли и за едното, и за другото, твърди Данов. Решението не е толкова просто."
