Колко е трудно да бъдеш инвестиционен министър

Министерство на инвестиционното проектиране (МИП) се роди в хаос. Решението на БСП и ДПС да го създадат беше остро критикувано, а първият неуспешен вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски беше именно заради новата структура. Същевременно строителният бранш посрещна идеята с надежда, че трупаните с години проблеми в сектора ще намерят по-лесен път към своето решение. Десет месеца по-късно трудно бихме отговорили положително, че МИП постигна целта, заради която беше създадено, а именно – улесняване на инвестиционния процес в България.

Налице са няколко крачки в правилната посока, а именно осигуряване на 10 млн. лева и задвижване на поръчките за попълване на кадастъра, който покрива едва 18% от територията на страната. Другата е заделянето на още около 5-6 милиона за общите устройствени планове на общините. Според Закона за устройство на територията, всички общини трябва да имат влезли в сила общи устройствени планове до 2016 г., а в момента това е валидно за само 25% от тях. Най-съществената реформа – тази в Закона за устройство на територията, обаче все още е далеч от хоризонта. Министерството публикува за обществено обсъждане поредните промени в ЗУТ, които в действителност въвеждат облекчения – административни и финансови. Уреждат се и срокове за получаване на някои разрешителни, каквито в момента липсват.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

Промените обаче са далеч от понятията "реформа" в законодателство и чувствително улесняване на инвестиционния процес. Потърсихме министър Иван Данов, за да изясним какъв е напредъкът по набелязаните от министерството приоритети, буксува ли новата структура, или работи на пълни обороти, има ли напрежение при работата с общините и браншовите организации.

Основният ремонт ще почака

"От 20 години и повече ние не сме направили стъпката в правилната посока и в момента за осем-девет-десет месеца не могат да станат чудеса", казва министър Данов. Той посочва, че най-голямото предизвикателство и това, заради което е поел министерския пост, е, че иска да създаде "система от закони в целия строителен бранш – проектиране, строителство, реализация, контрол, които да направят целия процес от инвестиционна гледна точка предвидим". "За да се направи тази система от закони и да не се направи пак по погрешния начин – не може да стане бързо, трябва да стане по-бавно, трябва да се обмислят нещата, трябва да се изследват връзките. Това не може да стане от днес за утре. В противен случай рискът да сбъркаме е огромен. Промените, които предлагаме в момента – това е отстраняване на някои дребни дефекти. Този ремонт няма да реши проблемите на инвестиционното проектиране в никакъв случай, но ще облекчи част от колегите, за да не правят някои безумни движения, които са смешни в нашите среди", казва още Данов.



За него има един отговор на въпроса какво трябва да се направи, за да стане инвестиционната среда у нас атрактивна. "Основният проблем пред инвеститорите в страната – било то чуждестранни, било то български, е това, че на практика инвестиционният процес е непредвидим – не се знае кога какво се случва. Законодателството е толкова сложно, че капаните в Закона за устройство на територията, по скоро процедурите в ЗУТ, позволяват оказването на административен натиск. Това е известен факт. Още повече – аз идвам от другата страна на барикадата, бил съм действащ архитект и познавам перфектно всичките – да ги наречем номера, стъпки, подходи – къде какво се дава, това нещо ми е известно. Причината не е, че това явление – то не съществува от само себе си, за него има основа, база. Базата е именно този Закон за устройство на територията. Той е написан по начин, по който да работи за определени интереси, но за съжаление това не са обществените", казва Данов.

Кои са инвеститорите, привлечени от министъра?

Почти няма събитие с участието на арх. Данов, в което да не стане дума, че той работи по привличането на "четири големи инвеститора" в страната. Подробности се отказват с мотива, че разкриването на детайли по сделките ще отблъсне потенциалните инвеститори. Пред "Капитал" министърът разкри, че става въпрос за инвеститори предимно в сферата на туризма, както и промишлеността – включително тежката. Данов посочи още, че в преговорите е настъпил важен напредък, защото държавата е взела решение "да подпомогне тези инвестиции". "Ще бъде обявено официално, когато инвеститорите подпишат всички документи. Надявам се да са сериозни", допълва той.

Министър Данов отрича, че става въпрос за обявените вече проекти за голям зимен комплекс в Рила с участието на френски инвеститори, както и за проекта за изграждане на ваканционно селище в местността Карадере. "Те са си на икономическото министерство. За момента нямам отношение по тях. Те са още на ранен етап, анализира се доколко са рентабилни. Освен това за мен разумният подход в случая е да се развиват планинският и балнеотуризмът като целогодишни, а не сезонният", казва Данов.

Подаръци ще има

Посоченият като един основен приоритет на министерството – подпомагането на общините в изготвянето на общи устройствени планове, също изтърпя критики, заради необявяването на критериите, по които ще става това. Сумата от около 5 млн. лева ще стигне за половината от общините без планове. "Аз съм говорил и с финансовия министър – искам абсолютно всички общини да си получат общите устройствени планове, ще намеря пари", казва Данов. "Имам известни уговорки за другата половина. Няма да има принцип на някакво състезание, ще трябва да се дадат пари на всички. Ще се дадат пари на всички 44 общини, които все още нямат задания за подробни устройствени планове. Останалите са на различни етапи на развитие. В момента не ги класираме по ред – на кои ще се дадат, на кои няма. На всички ще се дадат, но на някои преди юли. На другите след това. Искам най-късно догодина да завършим общите устройствени планове на страната", допълва той.

Министерството на Данов получи и 6.3 млн. лева от Държавния фонд за развитие на регионите, но никой не разбра за какви проекти, нито как е определена сумата. Оказва се, че и в самото министерство няма яснота кои проекти конкретно ще се финансират, освен че ще бъдат за благоустройство на малки общини – до 2000 – 3000 жители. "В момента тук, в министерството пишат критериите, по които да се отпускат средства. Има различни виждания за сумите, важното е да се изпълнят социално важни и значими проекти за тези общини. Конкретно нямам пример, сега се пишат критериите, те ще се публикуват на сайта на министерство." Той коментира и критиките, че сумата от 500 млн. лева в Държавния фонд за развитие на регионите е разпределен по неясни критерии. "Не е точно така, имаше сериозен предварителен подбор, основните изисквания бяха проектите да имат разрешение за строеж и работни чертежи", посочва министърът.

Той определя като неоснователни притесненията на общините, че условието инфраструктурни проекти над 10 млн. лева да минават на одобрение от МИП, ще забави процеса по изграждането им. Досега министерството е подписало осем проекта – предимно за пречиствателни станции и депа за отпадъци в общините Стамболийски, Несебър, Кърджали, Бяла, Видин, Казанлък. В момента се разглежда документацията на реконструкцията на Централна гара София и на пречиствателна станция във Видин. Като пример за добрата си работа с общините министърът посочва и нова инициатива за съвместно представяне на проекти на изложения в Западна Европа. Проектите са за индустриални зони, а в инициативата вече са се включили обшините Айтос и Радилово.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Ах, тази Франция"