С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
99 28 фев 2014, 15:38, 25926 прочитания

Да влязат мислещите

От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Имам осемгодишен син. Казва се Николас. Знаете ли каква е вероятността работата, която Николас ще започне, когато завърши, да съществува днес? Осемнайсет процента. Каква учебна програма може да го подготви за това? Сега познайте коя е най-често срещаната позиция в обявите за работа в Европа? Мениджър "Социални мрежи". Има ли учебна програма, която може да подготви някого да бъде мениджър "Социални мрежи?" Въпросите, които образователният експерт на Световната банка Алберто Родригес задава, звучат като риторични. Но не са. "Има такава учебна програма, казва Родригес, и тя е гъвкавата." Програмата, която дава на всяко дете базисни знания и умения, за да го научи как да се учи. Която гарантира, че всеки ученик може да чете, да пише и да ползва математически знания. Която го кара да пита и да търси решения.

Преди близо три месеца международният тест PISA показа, че над 40% от 15-годишните в България нямат тези базисни умения. Най-вероятно голяма част от тях скоро ще отпаднат от образователната система, а след няколко години ще се наредят на опашките за безработни. Дори да имат технически знания от професионални училища, бързо променящата се технологична среда ще ги направи неизползваеми. А липсата на умения за справяне в живота ще им попречи да се преквалифицират и да реализират потенциала си другаде. Това ще отвори още по-големи дупки на пазара на труда, който вече ще е засегнат от бързо застаряващото население. През 2012 г. неучещите и неработещи младежи в България са били близо една четвърт по данни на Евростат при средно за ЕС 13%. Това струва на страната около 2-3% от БВП. През 2050 г. само един от всеки двама българи ще е в трудоспособна възраст. Ако не се вземат мерки за включване на повече млади хора в икономиката и не се повиши производителността им, тежестта върху малкото останали работещи ще е огромна, а бизнесът и държавата ще забуксуват. Това е негативният сценарий. Добрата новина е, че до него може и да не се стигне, ако сега променим образованието така, че след няколко години от него да започнат да излизат мислещи хора.  


Какво искаме

Образование, което вдъхновява и стимулира критичното мислене, което е ориентирано към уменията и екипността, което подготвя уверени, амбицирани и адаптивни млади хора. Образование, чийто фокус е успехът на всички ученици без значение от техния социално-икономически статус. Иновативно и гъвкаво. Подмладено. Свободно и широко скроено. Създаващо бизнес. Качествено и конкурентоспособно. Това са някои от отговорите, които "Капитал" получи, когато попита учители, университетски преподаватели, представители на бизнеса и неправителствения сектор от какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна в бъдеще (всички мнения). Всички те се обединяват около едно - отговорът какво да бъде образованието се крие в това какъв искаме да е неговият продукт. Дали това да са послушни хора с теоретични знания или критични и креативни личности. Искаме ли затворени в системата университетски преподаватели или иновативни учени, които могат да променят света.

"Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, за да могат да заявят своето място в слабото ни все още гражданско общество", смята Бела Станкова, директор "Обучение и развитие" в софтуерната компания "Телерик". Тя допълва, че то трябва да научи младежите да превръщат информацията в знание, защото "за знанието е нужно да можем да свържем предишни и настоящи познания и факти, да ги пречупим през много ъгли, да стигнем до същността им – тогава сме превърнали информацията в знание за дълъг период". Крайната цел минава през възпитаване на т.нар. меки умения - работа в екип, комуникативност, решаване на проблеми. "Трябва да обучаваме мислещи хора, които да могат да анализират, синтезират и прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно", коментира Александър Александров, вицепрезидент по финанси и администрация на Американския университет в България. А програмният директор на "Център за образователни инициативи" и учител по история Емил Джасим ни казва каква е ролята на преподавателите в този процес - "да даваме такива умения на учениците и студентите, че те да се оправят без нас".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте 1 Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 956 прочитания

Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма 3 Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма

СГС вероятно ще бъде осъден на 2 млн. лв., но въпреки действията си съдията, допуснал измамата, се издига в кариерата

12 ное 2019, 1330 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как ще ги стигнем... поляците

Какво ново в образованието вече дава резултат и защо трябва да се стремим към модела на Полша

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10