Да влязат мислещите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да влязат мислещите

Да влязат мислещите

От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години

Люба Йорданова
26708 прочитания

© Инна Павлова


"Имам осемгодишен син. Казва се Николас. Знаете ли каква е вероятността работата, която Николас ще започне, когато завърши, да съществува днес? Осемнайсет процента. Каква учебна програма може да го подготви за това? Сега познайте коя е най-често срещаната позиция в обявите за работа в Европа? Мениджър "Социални мрежи". Има ли учебна програма, която може да подготви някого да бъде мениджър "Социални мрежи?" Въпросите, които образователният експерт на Световната банка Алберто Родригес задава, звучат като риторични. Но не са. "Има такава учебна програма, казва Родригес, и тя е гъвкавата." Програмата, която дава на всяко дете базисни знания и умения, за да го научи как да се учи. Която гарантира, че всеки ученик може да чете, да пише и да ползва математически знания. Която го кара да пита и да търси решения.

Преди близо три месеца международният тест PISA показа, че над 40% от 15-годишните в България нямат тези базисни умения. Най-вероятно голяма част от тях скоро ще отпаднат от образователната система, а след няколко години ще се наредят на опашките за безработни. Дори да имат технически знания от професионални училища, бързо променящата се технологична среда ще ги направи неизползваеми. А липсата на умения за справяне в живота ще им попречи да се преквалифицират и да реализират потенциала си другаде. Това ще отвори още по-големи дупки на пазара на труда, който вече ще е засегнат от бързо застаряващото население. През 2012 г. неучещите и неработещи младежи в България са били близо една четвърт по данни на Евростат при средно за ЕС 13%. Това струва на страната около 2-3% от БВП. През 2050 г. само един от всеки двама българи ще е в трудоспособна възраст. Ако не се вземат мерки за включване на повече млади хора в икономиката и не се повиши производителността им, тежестта върху малкото останали работещи ще е огромна, а бизнесът и държавата ще забуксуват. Това е негативният сценарий. Добрата новина е, че до него може и да не се стигне, ако сега променим образованието така, че след няколко години от него да започнат да излизат мислещи хора.  

Какво искаме

Образование, което вдъхновява и стимулира критичното мислене, което е ориентирано към уменията и екипността, което подготвя уверени, амбицирани и адаптивни млади хора. Образование, чийто фокус е успехът на всички ученици без значение от техния социално-икономически статус. Иновативно и гъвкаво. Подмладено. Свободно и широко скроено. Създаващо бизнес. Качествено и конкурентоспособно. Това са някои от отговорите, които "Капитал" получи, когато попита учители, университетски преподаватели, представители на бизнеса и неправителствения сектор от какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна в бъдеще (всички мнения). Всички те се обединяват около едно - отговорът какво да бъде образованието се крие в това какъв искаме да е неговият продукт. Дали това да са послушни хора с теоретични знания или критични и креативни личности. Искаме ли затворени в системата университетски преподаватели или иновативни учени, които могат да променят света.

"Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, за да могат да заявят своето място в слабото ни все още гражданско общество", смята Бела Станкова, директор "Обучение и развитие" в софтуерната компания "Телерик". Тя допълва, че то трябва да научи младежите да превръщат информацията в знание, защото "за знанието е нужно да можем да свържем предишни и настоящи познания и факти, да ги пречупим през много ъгли, да стигнем до същността им – тогава сме превърнали информацията в знание за дълъг период". Крайната цел минава през възпитаване на т.нар. меки умения - работа в екип, комуникативност, решаване на проблеми. "Трябва да обучаваме мислещи хора, които да могат да анализират, синтезират и прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно", коментира Александър Александров, вицепрезидент по финанси и администрация на Американския университет в България. А програмният директор на "Център за образователни инициативи" и учител по история Емил Джасим ни казва каква е ролята на преподавателите в този процес - "да даваме такива умения на учениците и студентите, че те да се оправят без нас".

И как да го постигнем

Алберто Родригес е категоричен - по време на задължителното образование учениците не трябва да се разделят според способностите им и по учебни програми, защото това ги сегрегира според социално-икономическия им статус и лишава голяма част от тях от базисни и гъвкави умения за живота (интервю с Алберто Родригес). Ранното професионално обучение не прави голям смисъл и заради бързо променящата се работна среда - изследвания са показали, че човек днес сменя средно осем различни сфери на работа. Тоест бизнесът има нужда от хора, които умеят да управляват промяната, могат да се учат в движение.

А как да направим така, че точно такива да излязат от училищата и университетите? Работещите в сферата на образованието отдавна имат идеи. Да има възможност за по-бързо придобиване на педагогическа правоспособност, директорите да имат задължението да квалифицират учителите ("засега квалифицираният учител е неудобен"), да има различни форми на учене и ученикът да може да избира например дали да учи с учител в час, или да работи по задача в група, изброява своите учителят по български език и литература Марта Джалева. Като даваме тласък на качественото висше образование през сериозни финансови стимули за най-добрите висши училища на базата на техните научни резултати, акредитация, класиране в рейтинговата система, реализация на завършилите, смята проф. Анастас Герджиков, заместник-ректор на Софийския университет (СУ). През активни методи за обучение, конкуренция, опростяване на административните регулации, автономия на преподавателя, допълва д-р Ангел Марчев от УНСС. А Мариана Банчева от Института за прогресивно образование обобщава голямата цел: "Като започнем да мислим за образованието по различен, свободен, отворен начин, в който няма предварително зададени граници. Решенията трябва да бъдат въпрос на национален приоритет, а не сфера за разиграване на партийно надмощие."

Засега държавата не дава много знаци, че е взела този приоритет насериозно. "Образованието е най-голямата публична инвестиционна програма в страната", заяви тази седмица зам.-министърът на образованието и науката на форума "Бизнес и образование", организиран от "Капитал". Той допълни, че тази година средствата от държавния бюджет за образование са 3.92 млрд. лв., а някои от конкретните стъпки, за които ще бъдат изхарчени, са финансиране според качеството, въвеждане на дуалната система в професионалното образование, приемането на стратегията за висшето и на закона за училищното образование. "Инвестициите в образование не са просто израз на нашата надежда за бъдещето и на желанието децата ни да живеят по-добре. Те са гаранция за това, че икономиката на страната в бъдеще ще бъде по-различна като структура и философия и с по-голяма добавена стойност", коментира още Кръстев.

Останалите участници в процеса обаче се чувстват по-скоро изоставени от централната власт. "Държавата има своята роля и често проблемът идва от това, че е абдикирала", заяви на форума професорът от СУ Николай Денков. Според него тя първо трябва да създаде посока и правила в сферата и след това да осигури финансиране на тази база. Правителството има важните задачи да привлече най-добрите професионалисти към учителската професия, да стимулира успешните директори, да работи срещу отпадането на деца от образованието, да наложи истинска реформа в учебните планове и програми дори и тя да не се хареса на всеки, да търси отговорност от автономните висши училища, но и да ги поощрява за високи резултати. Д-р Георги Няголов от СУ си представя, че пътят към качествено образование може да мине през създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаващи, гражданско общество. Тази структура трябва не само да създаде и актуализира визията за качествено образование и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяко правителство.

Как приоритетите на отделните държави показват колко честни и прозрачни са политиките им описа много добре колумнистът на The New Yorker Джеймс Суровиецки в свой анализ преди започването на олимпийските игри в Сочи. "Корумпираните политици влагат твърде много пари във физическия капитал и не достатъчно в човешкия", написа той. И цитира изследване, което доказва, че държави с високи нива на корупция харчат малко за образование. За сметка на това инвестират в големи строителни проекти, които от своя страна са податливи на корупционни схеми. Дяловете от БВП, които България отделя за образование и за наука и иновации, продължават да са доста под средните за ЕС нива. Освен това очевидно ги влага и неефективно, защото резултатите от PISA показаха, че българските ученици се справят по-зле от връстниците от други държави със сходно високи разходи за образование, например Сърбия. Проблемите са ясни. Възможните им решения - също (някои добри практики, които вече дават резултат). От това дали ще ги задвижим сега зависи къде ще сме в бъдеще.

Всички презентации от конференцията "Бизнес и образование" можете да намерите тук.

"Имам осемгодишен син. Казва се Николас. Знаете ли каква е вероятността работата, която Николас ще започне, когато завърши, да съществува днес? Осемнайсет процента. Каква учебна програма може да го подготви за това? Сега познайте коя е най-често срещаната позиция в обявите за работа в Европа? Мениджър "Социални мрежи". Има ли учебна програма, която може да подготви някого да бъде мениджър "Социални мрежи?" Въпросите, които образователният експерт на Световната банка Алберто Родригес задава, звучат като риторични. Но не са. "Има такава учебна програма, казва Родригес, и тя е гъвкавата." Програмата, която дава на всяко дете базисни знания и умения, за да го научи как да се учи. Която гарантира, че всеки ученик може да чете, да пише и да ползва математически знания. Която го кара да пита и да търси решения.

Преди близо три месеца международният тест PISA показа, че над 40% от 15-годишните в България нямат тези базисни умения. Най-вероятно голяма част от тях скоро ще отпаднат от образователната система, а след няколко години ще се наредят на опашките за безработни. Дори да имат технически знания от професионални училища, бързо променящата се технологична среда ще ги направи неизползваеми. А липсата на умения за справяне в живота ще им попречи да се преквалифицират и да реализират потенциала си другаде. Това ще отвори още по-големи дупки на пазара на труда, който вече ще е засегнат от бързо застаряващото население. През 2012 г. неучещите и неработещи младежи в България са били близо една четвърт по данни на Евростат при средно за ЕС 13%. Това струва на страната около 2-3% от БВП. През 2050 г. само един от всеки двама българи ще е в трудоспособна възраст. Ако не се вземат мерки за включване на повече млади хора в икономиката и не се повиши производителността им, тежестта върху малкото останали работещи ще е огромна, а бизнесът и държавата ще забуксуват. Това е негативният сценарий. Добрата новина е, че до него може и да не се стигне, ако сега променим образованието така, че след няколко години от него да започнат да излизат мислещи хора.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

99 коментара
  • 1
    raimond avatar :-|
    Meister Eckhart

    От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години?

    Отговорът е много прост.
    Образованието трябва да бъде по - приложно и по-малко теоритично.
    Това е основната разлика между българското и западното, и американското образование.

  • 2
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    Тоя Алберто Родригес като невидимата ръка на пазара - знае каква работа ще съществува и след 10 години. Аман от плануващи икономисти..А що се отнася до ученето най-добре първо е да е изясни какви са целите на образованието и тогава да се търсят решения как да се достигнат

  • 3
    brick40 avatar :-|
    bricky

    До коментар [#1] от "Meister Eckhart":

    Не смятам, че това е най-голямата разлика, въпреки че наистина е фундаментална. Мисля, че основният недостатък на нашето образование е, че не развива никакво мислене - нито критично, нито аналитично... То е образование на зубрачите, не на мислещите и анализиращите света хора. Друг изключително важен недостатък, който е основна причина висшето ни образование да е такъв хал, на такова отвратително ниско ниво е, че хората там не просто са стимулирани също да зубрят без да мислят, а липсва всякакъв контрол и безкомпромисност - трябва те да бъдат силни, а не образованието да е единствено борба за документ, без значение какво ще пише в него, без значение какво ще се крие зад него, в ума ти, след като си го получил този документ. Т.е. документът става по-ценен от знанието.

  • 4
    brick40 avatar :-|
    bricky

    До коментар [#2] от "ivan_g":

    Мисля, че в мнението ти очевидно има оксиморон - невидимата ръка на пазара и "плануващите икономисти" са две взаимно изключващи се неща.

  • 5
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    До коментар [#4] от "bricky":

    Да именно - явно какво е мисленето на върха на пирамидата. Въпросния Роберто няма как да види проблема защото той самия е проблем с това на какво планува да научи малките..

  • 6
    gullwing avatar :-|
    gullwing

    Основното изискване към образованието е то да бъде образование, а не пропаганда. Критичното мислене се възпитава чрез хуманитарни науки, а у нас те са подменени с митология.

    Основните обществени дисциплини - българската история и българската литература са практически изцяло митологизирани, при това напълно съзнателно. Тяхната цел е оглупяване и озлобяване на все нови и нови поколения.

    Причината е че българското образование продължава да изпълнява задачата, която е била поставена пред него преди повече от век - да подготвя не добре образовани граждани, а войници за бъдещи войни със съседите.

    Така че първата по важност задача е демитологизация на историята, формиране на реалистичен мироглед и способността живота да се възприема в неговите сложност и разнообазие.

  • 7
    yotata avatar :-P
    йотата

    Доброто образование е това, което дава способности и умения на българите да живеят от въздуха, да се топлят от Етера и да се лекуват чрез Божествената частица*.
    Само тогава ще са истински свободни.
    Да творят, ако им се твори.
    Ма даже да не им се твори, пак няма да пречат при горните условия.


    *(нямам предвид Хигс-Бозона).

  • 8
    brick40 avatar :-|
    bricky

    [quote#6:"gullwing"]изцяло митологизирани[/quote]

    Защото в нашата власт и по нашите земи продължават да върлуват два много вредни и изключително неадекватни на света форми на фанатизъм - религиозно-митологичния и историко-самохвалствения. Към втория спада и марксисткия, между другото...

  • 9
    nikolavj avatar :-|
    Никола Йорданов

    Повечето неща са смислени.
    Държавата да привлече най-добрите за учители - доста странно!
    В коя държава по света най-добрите ученици стават учители, а не лекари, адвокати, архитекти (ХХ век) или финансити и програмисти (ХХ1)?
    На учителите им трябва уважение и подкрепа!
    В момента са оставени да се оправят сами и всички тях обвоняват и с тях се оправдават.
    Също както за доброто учене на учениците, за работата на учителите е необходимо: а) ясна рамка/ очаквани резултати; б) свобода да намериш най-добрия начин да постигаш резултати.
    Който иска добро образование да направи класовете по 17 ученика и да намери начин да мотивира учителите.
    Другите глупости с таблети и схеми са само залъгалки.

  • 10
    peter1946 avatar :-|
    Peter Stoychev

    Хубаво написано,но кой ще го про4ете.Едните са малки,а другите стари. Да 4уят глухите да прогледнат слепите-кога?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK