С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
99 28 фев 2014, 15:38, 26204 прочитания

Да влязат мислещите

От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И как да го постигнем

Алберто Родригес е категоричен - по време на задължителното образование учениците не трябва да се разделят според способностите им и по учебни програми, защото това ги сегрегира според социално-икономическия им статус и лишава голяма част от тях от базисни и гъвкави умения за живота (интервю с Алберто Родригес). Ранното професионално обучение не прави голям смисъл и заради бързо променящата се работна среда - изследвания са показали, че човек днес сменя средно осем различни сфери на работа. Тоест бизнесът има нужда от хора, които умеят да управляват промяната, могат да се учат в движение.

А как да направим така, че точно такива да излязат от училищата и университетите? Работещите в сферата на образованието отдавна имат идеи. Да има възможност за по-бързо придобиване на педагогическа правоспособност, директорите да имат задължението да квалифицират учителите ("засега квалифицираният учител е неудобен"), да има различни форми на учене и ученикът да може да избира например дали да учи с учител в час, или да работи по задача в група, изброява своите учителят по български език и литература Марта Джалева. Като даваме тласък на качественото висше образование през сериозни финансови стимули за най-добрите висши училища на базата на техните научни резултати, акредитация, класиране в рейтинговата система, реализация на завършилите, смята проф. Анастас Герджиков, заместник-ректор на Софийския университет (СУ). През активни методи за обучение, конкуренция, опростяване на административните регулации, автономия на преподавателя, допълва д-р Ангел Марчев от УНСС. А Мариана Банчева от Института за прогресивно образование обобщава голямата цел: "Като започнем да мислим за образованието по различен, свободен, отворен начин, в който няма предварително зададени граници. Решенията трябва да бъдат въпрос на национален приоритет, а не сфера за разиграване на партийно надмощие."


Засега държавата не дава много знаци, че е взела този приоритет насериозно. "Образованието е най-голямата публична инвестиционна програма в страната", заяви тази седмица зам.-министърът на образованието и науката на форума "Бизнес и образование", организиран от "Капитал". Той допълни, че тази година средствата от държавния бюджет за образование са 3.92 млрд. лв., а някои от конкретните стъпки, за които ще бъдат изхарчени, са финансиране според качеството, въвеждане на дуалната система в професионалното образование, приемането на стратегията за висшето и на закона за училищното образование. "Инвестициите в образование не са просто израз на нашата надежда за бъдещето и на желанието децата ни да живеят по-добре. Те са гаранция за това, че икономиката на страната в бъдеще ще бъде по-различна като структура и философия и с по-голяма добавена стойност", коментира още Кръстев.

Останалите участници в процеса обаче се чувстват по-скоро изоставени от централната власт. "Държавата има своята роля и често проблемът идва от това, че е абдикирала", заяви на форума професорът от СУ Николай Денков. Според него тя първо трябва да създаде посока и правила в сферата и след това да осигури финансиране на тази база. Правителството има важните задачи да привлече най-добрите професионалисти към учителската професия, да стимулира успешните директори, да работи срещу отпадането на деца от образованието, да наложи истинска реформа в учебните планове и програми дори и тя да не се хареса на всеки, да търси отговорност от автономните висши училища, но и да ги поощрява за високи резултати. Д-р Георги Няголов от СУ си представя, че пътят към качествено образование може да мине през създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаващи, гражданско общество. Тази структура трябва не само да създаде и актуализира визията за качествено образование и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяко правителство.

Как приоритетите на отделните държави показват колко честни и прозрачни са политиките им описа много добре колумнистът на The New Yorker Джеймс Суровиецки в свой анализ преди започването на олимпийските игри в Сочи. "Корумпираните политици влагат твърде много пари във физическия капитал и не достатъчно в човешкия", написа той. И цитира изследване, което доказва, че държави с високи нива на корупция харчат малко за образование. За сметка на това инвестират в големи строителни проекти, които от своя страна са податливи на корупционни схеми. Дяловете от БВП, които България отделя за образование и за наука и иновации, продължават да са доста под средните за ЕС нива. Освен това очевидно ги влага и неефективно, защото резултатите от PISA показаха, че българските ученици се справят по-зле от връстниците от други държави със сходно високи разходи за образование, например Сърбия. Проблемите са ясни. Възможните им решения - също (някои добри практики, които вече дават резултат). От това дали ще ги задвижим сега зависи къде ще сме в бъдеще.



Всички презентации от конференцията "Бизнес и образование" можете да намерите тук.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел София бърза да усвои парите за ремонт на Борисовата градина, но няма ясна цел

Оказва се, че Столичната община е кандидатствала за евросредства за изпълнението му без съгласието на общинските съветници

19 фев 2020, 130 прочитания

Спецсъдът вече ще може да блокира и банкови сметки по сигнал от ДАНС 1 Спецсъдът вече ще може да блокира и банкови сметки по сигнал от ДАНС

През друг закон и на едно четене управляващите промениха Закона за мерките срещу изпиране на пари

19 фев 2020, 2007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как ще ги стигнем... поляците

Какво ново в образованието вече дава резултат и защо трябва да се стремим към модела на Полша

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10