Училището

"Образователната матрица, базирана на фронталната педагогика - такава каквато е позната от средата на XIX до края на XX век, е счупена", разбрал е отдавна Цветан Цветански, председател на УС на "Център за образователни инициативи" и автор на учебници по история. Защо - най-вече заради технологичните промени, с които се раждат и израстват днешните деца. За съвременните ученици информацията е на една ръка разстояние, те умеят да правят няколко неща едновременно и приемат интернет за даденост. Всички тези неща променят характера на ученето, а с това и методите на преподаване. Учителят вече не е единствен източник на информация, а този, който по-скоро я подрежда и валидира, каза още Цветански и припомни, че през следващите седем години над 70% от учителите предстои да бъдат пенсионирани.

Как тогава учителите да започнат да говорят на езика на своите ученици? "Ключът към ангажиране на дигиталното поколение е да го превърнем от консуматори на информация в автор на информация", категоричен е Цветански. В неговия център са намерили решението в иновативна образователна платформа, която позволява на учениците и учителите да комуникират постоянно, да споделят информация и да работят в екип, да получават знания и умения там, където са през по-голямата част от времето си - онлайн. През u4ili6teto.bg учителите могат да задават задачи, да видят кой какво е решил от тях и колко време е прекарал с материала. Могат да се правят и изпити, а оценяването става още по-лесно.

Онлайн платформите са много повече от използване на технологии в училище. Те всъщност променят начина на преподаване и го правят една идея по-близък до учениците. Другият ключов момент са учебните програми, за чието осъвременяване се говори от години. Само споменаването, че някое произведение от възрожденската българска литература може да бъде премахнато от учебниците обаче, води до истерия в обществото. И никое правителство досега не е имало куража да наложи смели реформи. Хората от системата обаче разбират последиците от тези липси и търсят начини да ги преборят. Над 650 учебни заведения например са избрали да включат в часовете си програмите на "Джуниър ачийвмънт България", които наблягат на предприемаческите умения и човешките компетенции и учат младите хора да ценят свободната инициатива, бизнеса и икономиката така, че да подобрят качеството на живота си. Организацията обучава учители и им осигурява методическа помощ. Дава на учениците да решават казуси от реалния живот и ги включва в публични прояви, за да усъвършенстват презентационните си умения.

Нищо от това не може да се случи, ако в училищата не работят активни учители и директори, които търсят новото. Ролята на учителя е особено важна в училищата с по-лоши резултати и среда. PISA показа, че ученик от профилирана гимназия е две години по-напред с материала от връстника си от професионалното училище. Често успехите на децата зависят от социалната и икономическата ситуация на семействата им. И ролята на учителя е да компенсира тези фактори. Там е мисията на фондация "Заедно в час", която привлича млади и мотивирани професионалисти към учителската професия. Идеята е те да обърнат внимание на всяко дете, да му помогнат да повярва в себе си, в това, че може. 

Университетът

"Колегите се шегуват, че сме една средна фирма", усмихва се проф. Николай Денков, ръководител на катедра "Инженерна химия" в Софийския университет. От години те участват в изследователски проекти заедно с бизнеса и ползите се виждат и от двете страни. Резултатите от научните изследвания помагат на компаниите при разработването на нови продукти, някои от които вече са наложени на пазара. Инвестицията на бизнеса е важен източник за нова апаратура, материали и допълнителни възнаграждения за учените. И им помага да се развиват в сферите им на интерес. В проектите участват и студенти и докторанти, а най-добрите от тях получават стажове, а често и работа в компаниите.

Компаниите обаче са почти изцяло чуждестранни и това е един от големите проблеми за проф. Денков. "Български фирми на международни научни конференции не съм виждал. Нито пък на нашите годишни конференции за студенти и млади изследователи", казва той. Според него те, изглежда, имат други приоритети, които не включват търсенето на изследователски потенциал. "Има голяма пропаст между нас и българския бизнес и химичната реакция, в която ние правим едно съединение, все още не се е реализирала", описва проблема проф. Денков. За него катализатор на тази реакция може да бъде правителството. Университетите и научните им колективи обаче имат роля в това да станат по-разпознаваеми, да привличат мотивирани кандидат-студенти и докторанти.

"Изследователската ориентация трябва да бъде първа, след това идва разпознаването от бизнеса", категоричен е проф. Райнхард Шмит, почетен председател на катедра "Финанси и счетоводство" в "Гьоте университет" във Франкфурт. За да повиши качеството си, неговият факултет е минал преди години през няколко основни мерки - обмен на преподаватели с чужди университети, индисциплинарен подход при преподаването, привличане на частно финансиране, силна връзка между науката и практиката, приети от всички стратегически приоритети и търсене на всички възможности за развитие. "За всеки университет с големи амбиции няма друг начин, освен да се стреми да е международен във всички аспекти - академичен състав, публикации, контакти с бизнеса", допълва още проф. Шмит.

Бизнесът

От миналата година 12 мениджъри на Coca-Cola HBC са в ролята на преподаватели в магистърската програма "Управление на ресурси в предприятията" на Технически университет - София. Съвместната работа се случва по инициатива на университета и е в рамките на европейски проект "Развитие на човешките ресурси". Основната идея на програмата е да комбинира техническите с бизнес умения и да допринесе за по-добрата реализация на студентите, които я завършват. Служителите на Coca-Cola HBC водят лекции и упражнения в извънработно време като хонорувани преподаватели. Идеята е, след като програмата се разработи и установи, преподавателите от ТУ да поемат част от предметите. "За компанията идеята е не какво тази програма ще й даде, а какво тя ще даде от себе си", споделят от Coca-Cola HBC. Казват, че основната полза за тях е социалният принос и не очакват да наемат своите бъдещи кадри от завършилите студенти. Но имат индиректни ползи - мениджърите, които преподават, повишават квалификацията си и получават морално чувство за принос.

Технически курсове в университетите водят и "SAP Labs България". На стажове при тях са минали над 500 студенти, като основното предизвикателство за компанията е как да поеме такова голямо количество студенти за такъв кратък период и същевременно да направи стажа ефективен. "Няколко седмици в годината не е начинът младите хора да добият представа за бизнеса", категоричен е вицепрезидентът на компанията Стамен Кочков и смята, че студентските стажове задължително трябва да се удължат. По SAP University Alliance Рrogram компанията дава достъп до модерни продукти и програми за обучение, но среща трудности в това да намери и мотивира преподаватели, които да минат през курсовете и да се квалифицират.

Държавата

И все пак - колкото и добри практики да се инициират от участниците в образователния процес, ролята на държавата продължава да е ключова. Примерът на Полша показва как с ясен и постоянен план за действие правителствата могат да подобрят образованието така, че то да дава отражение на икономиката. Полша е една от страните с най-убедително повишаващи се резултати на PISA, но за да стигне дотук, й е било нужно много време.

Полските политици и общество започват разговора за образователната реформа още след промените през 1989 г. Нужни са им цели девет години да постигнат консенсус какво точно искат да бъде образованието на "новата Полша". Въпреки натиска да бъде въведена дуалната система по модел на Германия и Австрия, те решават да отложат разделянето на учениците по постижения, защото основното им образование е недостатъчно добро и нямат изградена мрежа от малки и средни предприятия, които да поемат учениците. През 1998 г. приемат закон, с който променят структурата на образователната система, като въвеждат (про)гимназия и изместват професионално обучение за след 16-годишна възраст. След това сменят учебната програма, в която наблягат на базисни умения и знания, както и оценяването. Обучават учителите според новата база и създават училищни съвети, където се срещат всички страни. След реформата мнозинството от полските ученици започват да завършват гимназии, а не професионални училища. Учениците с най-ниски резултати подобряват постиженията си и така качват средния успех. Младите хора, които излизат от училище, се научават да се справят в различни области така, че да могат да се местят от една индустрия в друга. По време на кризата между 2008 и 2012 г. Полша успява да се възстанови много бързо и ръстът на нейния БВП единствен в Европа остава положителен. Образованието със сигурност не е единствената причина за това, но съвпадението не е за подценяване.

Всички презентации от конференцията "Бизнес и образование" можете да намерите тук.