С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
15 28 фев 2014, 15:38, 13982 прочитания

Как ще ги стигнем... поляците

Какво ново в образованието вече дава резултат и защо трябва да се стремим към модела на Полша

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Искаме ли да държим децата в плен на миналото или да им помогнем да участват в изграждането на бъдещето, което възрастните не можем да си представим?"

Мариана Банчева, Институт за прогресивно образование
Ако има някакъв положителен ефект от слабата ангажираност на държавата в образованието през последните години, това е самоинициативността на хората от системата да търсят по-добри решения. Постепенно много учители и директори разбраха, че за да се конкурират успешно за повече ученици, те трябва да предложат нещо различно. Да се опитат сами да подобряват качеството на обучението си. Вместо да чакат пари от държавата, университетски преподаватели започнаха да търсят сътрудничество с бизнеса за изследователски проекти. Неправителствени организации анализират успешния чужд опит и намират пътища той да проработи и в България. Компании осъзнават, че ако не се включат активно в образователния процес, след няколко години трудно ще попълнят недостига си от кадри.

На конференцията "Бизнес и образование" тази седмица поканихме някои от тези активни участници в образователната система да разкажат повече за факторите, които според тях водят към успеха. Получи се микс от конкретни идеи, очаквания за реформи и за ролята на различните страни в тях. Ето най-интересните от тях.


Училището

"Образователната матрица, базирана на фронталната педагогика - такава каквато е позната от средата на XIX до края на XX век, е счупена", разбрал е отдавна Цветан Цветански, председател на УС на "Център за образователни инициативи" и автор на учебници по история. Защо - най-вече заради технологичните промени, с които се раждат и израстват днешните деца. За съвременните ученици информацията е на една ръка разстояние, те умеят да правят няколко неща едновременно и приемат интернет за даденост. Всички тези неща променят характера на ученето, а с това и методите на преподаване. Учителят вече не е единствен източник на информация, а този, който по-скоро я подрежда и валидира, каза още Цветански и припомни, че през следващите седем години над 70% от учителите предстои да бъдат пенсионирани.

Как тогава учителите да започнат да говорят на езика на своите ученици? "Ключът към ангажиране на дигиталното поколение е да го превърнем от консуматори на информация в автор на информация", категоричен е Цветански. В неговия център са намерили решението в иновативна образователна платформа, която позволява на учениците и учителите да комуникират постоянно, да споделят информация и да работят в екип, да получават знания и умения там, където са през по-голямата част от времето си - онлайн. През u4ili6teto.bg учителите могат да задават задачи, да видят кой какво е решил от тях и колко време е прекарал с материала. Могат да се правят и изпити, а оценяването става още по-лесно.



Онлайн платформите са много повече от използване на технологии в училище. Те всъщност променят начина на преподаване и го правят една идея по-близък до учениците. Другият ключов момент са учебните програми, за чието осъвременяване се говори от години. Само споменаването, че някое произведение от възрожденската българска литература може да бъде премахнато от учебниците обаче, води до истерия в обществото. И никое правителство досега не е имало куража да наложи смели реформи. Хората от системата обаче разбират последиците от тези липси и търсят начини да ги преборят. Над 650 учебни заведения например са избрали да включат в часовете си програмите на "Джуниър ачийвмънт България", които наблягат на предприемаческите умения и човешките компетенции и учат младите хора да ценят свободната инициатива, бизнеса и икономиката така, че да подобрят качеството на живота си. Организацията обучава учители и им осигурява методическа помощ. Дава на учениците да решават казуси от реалния живот и ги включва в публични прояви, за да усъвършенстват презентационните си умения.

Нищо от това не може да се случи, ако в училищата не работят активни учители и директори, които търсят новото. Ролята на учителя е особено важна в училищата с по-лоши резултати и среда. PISA показа, че ученик от профилирана гимназия е две години по-напред с материала от връстника си от професионалното училище. Често успехите на децата зависят от социалната и икономическата ситуация на семействата им. И ролята на учителя е да компенсира тези фактори. Там е мисията на фондация "Заедно в час", която привлича млади и мотивирани професионалисти към учителската професия. Идеята е те да обърнат внимание на всяко дете, да му помогнат да повярва в себе си, в това, че може. 

Университетът

"Колегите се шегуват, че сме една средна фирма", усмихва се проф. Николай Денков, ръководител на катедра "Инженерна химия" в Софийския университет. От години те участват в изследователски проекти заедно с бизнеса и ползите се виждат и от двете страни. Резултатите от научните изследвания помагат на компаниите при разработването на нови продукти, някои от които вече са наложени на пазара. Инвестицията на бизнеса е важен източник за нова апаратура, материали и допълнителни възнаграждения за учените. И им помага да се развиват в сферите им на интерес. В проектите участват и студенти и докторанти, а най-добрите от тях получават стажове, а често и работа в компаниите.

Компаниите обаче са почти изцяло чуждестранни и това е един от големите проблеми за проф. Денков. "Български фирми на международни научни конференции не съм виждал. Нито пък на нашите годишни конференции за студенти и млади изследователи", казва той. Според него те, изглежда, имат други приоритети, които не включват търсенето на изследователски потенциал. "Има голяма пропаст между нас и българския бизнес и химичната реакция, в която ние правим едно съединение, все още не се е реализирала", описва проблема проф. Денков. За него катализатор на тази реакция може да бъде правителството. Университетите и научните им колективи обаче имат роля в това да станат по-разпознаваеми, да привличат мотивирани кандидат-студенти и докторанти.

"Изследователската ориентация трябва да бъде първа, след това идва разпознаването от бизнеса", категоричен е проф. Райнхард Шмит, почетен председател на катедра "Финанси и счетоводство" в "Гьоте университет" във Франкфурт. За да повиши качеството си, неговият факултет е минал преди години през няколко основни мерки - обмен на преподаватели с чужди университети, индисциплинарен подход при преподаването, привличане на частно финансиране, силна връзка между науката и практиката, приети от всички стратегически приоритети и търсене на всички възможности за развитие. "За всеки университет с големи амбиции няма друг начин, освен да се стреми да е международен във всички аспекти - академичен състав, публикации, контакти с бизнеса", допълва още проф. Шмит.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява ИПИ: За 20 години ефективността на бюджетните разходи не се подобрява

Всеки втори лев на данъкоплатците е похарчен не съвсем законно или нехайно

22 сеп 2019, 32 прочитания

Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София 3 Сделка или не: Ангел Джамбазки е кандидатът на ВМРО за кмет на София

Евродепутатът може сериозно да размести резултатите за другите участници, интригата е дали има "политически бартер"

21 сеп 2019, 1797 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Да влязат мислещите

От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години

Споделеното падение на WeWork

За по-малко от 9 месеца основаното в Ню Йорк дружество се превърна от един от най-високооценените стартъпи в САЩ в компания със съмнително бъдеще в инвестиционните кръгове.

Рециклиране за напреднали

Ъпсайклингът е креативност, съчетана с грижа за природата

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

20 въпроса: Магдалена Малеева

Със същия устрем, ентусиазъм и дисциплина, с които печели титли в тениса, Малеева развива и всички проекти, с които се захваща

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит