К'во пра'им?
Няколко важни политически решения се отлагат и могат да блокират преговорите за европарите
Хиляда души. Толкова хора, много от които чиновници, са участвали в създаването на споразумението с ЕК и в оформянето на оперативните програми, каза тази седмица вицепремиерът Зинаида Златанова, докато представяше заедно с други министри напредъка в процеса. По-незапознат с дълбините на българската (и брюкселската) администрация човек вероятно би се запитал как с цялата тази човешка сила, впрегната да работи за един документ от 137 стр., все още нямаме резултат от тези преговори. България продължава да не е започнала официално да обсъжда тези въпроси с комисията, като тази седмица Златанова обяви, че се очаква до март да изпратим окончателната версия на споразумението, а през юни да започнат преговорите и по отделните програми.
Отговорът може да се търси в друго нещо, което правителството направи тази седмица. Докато министрите, водени от Златанова, четяха предварително подготвени листчета, на които обясняваха колко добри ще бъдат новите програми, в сряда МС прие доклад за националната програма за реформи, в който според запознати пише, че няколко важни реформи се отлагат като краен срок за 2016 г. Първото събитие бута напред измъченото споразумение с ЕК, а второто го саботира.
Този вид политика всъщност отговаря на въпроса какво се случва вече година и повече в преговорите за новия програмен период. Процесът върви мудно и бавно, защото е разпръснат през прекалено много групи по интереси и няма достатъчно централизирана координация, която да го фокусира. Проблемът не е дали сме бързи в сравнение с останалите. Въпреки че не е сред първите, България не е и сред последните държави в ЕС като преговори. Ако продължим във времето този бавен график, в който Брюксел чете, връща коментари, после тук четат, връщат програма и така няколко пъти, трябва да минат месеци, след които би трябвало да имаме отворени линии за средства. Сега добавете европейските избори в средата на тази година, след които комисията ще бъде променена и това може да забави процеса поне до септември-октомври. После добавете няколко месеца от одобряването на програмите до първите пари, които ще започнат да излизат от държавата към бенефициентите, и получавате пролетта на 2015 г., което е и оптимистичният сценарий към момента.
Но това не е спринт кой ще вземе парите пръв, а маратон кой как ще ползва ресурсите. И тук вече няма дума администрацията, а политиката. България се бави в преговорите с ЕК, защото няма кой да вземе няколко трудни решения. Тези няколко страници, които променяме вече няколко пъти в споразумението с ЕК, не са проблем заради граматически грешки или неправилен словоред. Зад тях се крие нежеланието да се извърши реформата в здравеопазването, отказът от реформа във водния сектор, инатът да не се намали броят на градовете, които ще получават приоритетно финансиране, или да се посочат няколко сектора, които ще са двигателят на икономиката.
Ако е вярно, че в доклада, приет тази седмица, се отлагат няколко реформи ("Капитал" не успя да го види - Министерството на финансите не го качи на сайта си, а от МС отказаха да го дадат), то правителството казва на Брюксел, че по-важни са му парите, а не целите, за които те да бъдат похарчени. Това може да се окаже съществен проблем пред еврофондовете за периода 2014 - 2020 г., а - което е по-важно - показва нежелание да се взимат трудни решения. Дори към да момента рискът да изглежда малък, за него трябва да се говори, ако искаме да бъде избегнат навреме. Защото
заради нежелание или немощ
държавата отказва да промени неработещи системи, дори с риск да загуби средства.
Когато една държавна система изпадне в блокаж, тя по навик предпочита той да се случва на тъмно и тихо. Прозрачността, смятат чиновници и политици, само ще навреди. Умишлено или не, но системата за управление на европейските средства, която беше започнала да става най-прозрачната в държавното управление, тръгна бързо наобратно. Преговорите по повечето оперативни програми ставаха с минимална информация - най-абсурдният пример беше програмата за селските райони, която дори участниците в работната група не бяха виждали допреди две седмици. Някои министерства, като регионалното например, пък предпочитат да замазват проблемите, вместо да ги обсъждат. Дори разпределението на парите между програмите, което би трябвало отдавна да е готово и публично, така и не е предоставяно официално - "Капитал" се сдоби с него неофициално, след гласуването му на МС миналия месец (виж графиката). Обществеността обаче не е единствената, която не е запозната с тези числа - тъй като те не са окончателни, в последния вариант на споразумението, изпратен в Брюксел, таблиците са били празни. Това, казва запознат с процеса, е предизвикало недоумението на комисията.
Причината всичко това да се случва е, че в министерствата и програмите има толкова много различни и често противоположни интереси, че се стига до странни ситуации като тази в Министерството на околната среда и водите, където извън работната група по ОПОС има допълнителна група около единия зам.-министър, за която малцина знаят дори в самото министерство. Да бъдат примирени тези интереси понякога е много трудно, още повече че зад някои от тях стоят ясни бизнес или политически мотиви - зам.-министърът на икономиката Юнал Тасим например открито се обявява против финансовия инженеринг, въпреки че и от банките, и от Комисията са категорични, че той работи и трябва да бъде продължен.
Но за да имаме все пак някаква посока и цел, се иска да се намери пътят между тези много гласове и той да съвпада с националния интерес и с целите на "България 2020". Част от отговорността е на Зинаида Златанова, която като вицепремиер и отговорен министър би трябвало да фокусира дискусията и да поема някои тежки решения. Дали заради нежелание или заради просто невъзможност (Златанова комбинира все пак и друг доста проблемен ресор - правосъдие), но това не се случва. Източник от доста високо ниво в управлението на средствата коментира, че процесът се направлява не със срещи, а с писма до министри. Събирания с ръководителите на управляващите органи няма. Също така част от отговорностите, като например административната реформа, попадат в ресора на друг вицепремиер - Даниела Бобева. Резултатът е, че някои
решения просто не се взимат
Най-очевидният пример е програма "Региони в растеж". Вече година и половина България и ЕК спорят за броя градове, които могат да се възползват от почти 1 млрд. евро в първата ос на програмата. България иска те да са 67, а комисията посочва, че това би било разпиляване на средства между прекалено много получатели и ефектът ще се изгуби. Този спор започна с идеята, че може да бъде лесно разрешен. Тъй като общините имат свой интерес и не искат да отстъпят, управляващият орган не смее да вземе подобно решение, а министърът очевидно не иска да бъде отговорна за лишаването на част от градовете от пари, той на практика блокира програмата, която беше най-напред в подготовката си още миналата година. "Капитал" получи неофициално потвърждение от два източника от комисията, че тя няма да отстъпи по въпроса, като го счита за изключително показателен дали България възнамерява да използва ефективно парите този път. Въпреки това на въпрос тази седмица министър Десислава Терзиева отново потвърди, че не се планира намаляване броя на градовете и това не е предварително условие, следователно то няма да блокира програмата. Български експерт, запознат отблизо с преговорния процес, коментира, че дори да не е такова, е повече от ясно, че този спор може да се превърне в препъникамък за целите преговори.
За да се реши този проблем, е необходимо някой от правителството да излезе и да каже ясно, че България не може да си позволи да даде тези пари на всички градове и трябва да избере местата, където те ще генерират най-много икономически ръст. В най-лошия случай това ще значи, че около 30 града ще трябва да върнат общо 7 млн. лв., които са взели за разработката на интегрирани планове (което надали ще се случи). Тъй като европейското субсидиране е допълващо, а не основно, би трябвало държавата да запълни дупките. Какво пречеше например раздадените на око 500 млн. лв. да бъдат предвидени за онези, които няма да получат пари от "Региони в растеж", или да бъдат вкарани от държавата в тази програма допълнително? Фактът, че дори не се е стигнало до такъв диалог, е показателен.
Същата е ситуацията и в други сектори. Стратегията за специализация, разработена от Световната банка, в която се посочват приоритетните икономически сектори, които би имало смисъл да се финансират от "Конкурентоспособност", дори не е пратена за преглед в Брюксел. С документа от тази седмица нейното въвеждане се отлага за 2016 г., а самата програма бе размита така, че на практика всеки фокус изчезна и тя се върна към състоянието си от 2007 - 2014 г. Тук също прозира ясен страх - дали че някои сектори ще започнат да викат за изключването си, дали че се отнема възможността да се дават пари на "наши читави фирми".
Водната реформа, която изискваше окрупняване на ВиК операторите, регионални планове и яснота за собствеността над активите, не само не тръгна, но и се върна назад. Това също потенциално ще блокира част от парите. "Има няколко предварителни условия като здравната и водната реформа и стратегията за специализация, където трябва да е ясно какво ще се прави - най-вече ясни приоритети и ефективни системи. Но последните развития вървят наобратно - искане да се финансира всичко навсякъде и да се задоволят всички", коментира източник от ЕК. Според него партиите просто не искат да бунят духовете преди евроизборите.
Засега правителството и отделните програми, изглежда, се надяват, че всичко това няма да попречи на стартирането на новия период. Няколко програми дори може да отворят врати и да пуснат пари преди официалното им одобряване, за да не се стигне до нулева година. Но това не отговаря на основния въпрос - искаме ли да се променим. Този път тези пари трябва да финансират цели, а не да бъдат раздавани на калпак. Засега България подава сигнал, че не е разбрала това.
Докъде са програмите
"Конкурентоспособност"
Една от програмите, които имат финансово разпределение, но проблемът там е друг. Комисията иска няколко неща: приоритетни сектори, които да са подчертани ясно, ясен ангажимент за инструментите на финансов инженеринг, включването на "София тех парк" на видно място в анализа и стратегията плюс ангажимент за развитието му, измерими показатели. От програмата коментираха за "Капитал", че все още не е ясно какво ще се случи с инженеринга, като е възможно той да не бъде уточнен дори като конкретна стойност, а да бъде сложен минимум, под който да не може да падне. Не искат да се ангажират с пари, пуснати, преди да има комитет за наблюдение, както и ясен ангажимент от Министерството на финансите за покриване на средствата, ако ЕК се забави.
"Региони в растеж"
Най-напредналата програма миналата година стои блокирана заради въпроса за градовете в първа ос. Оста е от близо милиард евро и ще подпомага интегрирано развитие на най-големите градове в страната - България настоява да са 67, ЕК иска да са наполовина. Септември е последната версия на програмата, която е изпратена. Последните коментари са от декември, като освен градовете отворени въпроси са напредъкът по предварителните условия, както и ясни индикатори. Програмата планира да пусне пари още тази година, като първите схеми ще бъдат за реализиране на проекти в рамките на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие и за подкрепа на 1-ви, 2-ри и 3-ти клас републикански пътища.
Околна среда
На 2 септември е било последното заседание на работната група. Много вода изтече оттогава, а парите за сегашния период бяха прекъснати. В отговорите си до "Капитал" от програмата йезуитски посочват, че "е необходима изключителна координация на национално ниво, за да се отчита изпълнението на мерките, да се актуализира рамката при необходимост и като цяло да се гарантира постигане на целите". С други думи, тази програма е заложник на твърде много интереси, за да гарантира случването на цели. Водната реформа е нещо, без което тя не може да тръгне. Комисията е поискала приоритетно финансиране на агломерациите с над 10 000 еквивалент жители при прилагане на регионален подход. Това може да значи, че България отново се е опитала да прокара финансиране на конкурентен принцип, за да може да раздава пари на всякакви общини, без да отчита националните цели и без да търси устойчивост. Ключов момент е включването на трети етап от проекта на Столичната община за отпадъците, където ще се помогне на "Топлофикация" да изгради инсталация за обработка на част от отпадъците.
"Транспорт"
Най-бързо приключената като подготовка програма, защото договарянето й зависи изцяло от държавата. Проблемът тук ще е недостигът на средства, тъй като са планирани малко над 600 млн. евро за жп и същата сума за пътища. Те няма да стигнат за всичко, а е ясно, че проекти като тунела под Шипка и магистрала "Хемус" ще искат допълващо финансиране, за каквото е призовала и комисията. Нов момент е включването на 190 млн. евро за софийското метро.
"Човешки ресурси"
Програмата, която зависи изцяло от един фонд - Европейския социален, няма съществени проблеми, твърди управляващата Наталия Ефремова. Според нея програмата може да тръгне сравнително бързо, а препоръките на комисията са свързани с всички програми, като е важно тази да допълва мерките от другите. Това също зависи от повече от една програма. Ефремова посочва, че не е вярно, че програмата е била върната, за да се уточнят по-ясно индикаторите за включване на ромските общности. Според нея комисията иска те да бъдат по-ясно посочени в Споразумението за партньорство като национален ангажимент. Проблем тук ще бъде здравеопазването, където правителството продължава да иска да държи отворени всички болници и да не намалява броя им въпреки ясното послание на ЕК, че това не е устойчиво.
"Наука и образование"
МОН са изключително оптимистични, като твърдят, че програмата е разработена и завършена, изговорена с другите програми и няма спорни области. Това, което комисията иска, според тях е прилагане на много ясни индикатори какво се постига с парите по тази програма. Един от ръководните фактори в програмата дори твърди, че тя може да бъде усвоена много бързо, след като веднъж бъде пусната.От ЕК обаче са по-скептични. Неофициално източник коментира, че тази програма страда от същия проблем като други - искане да се финансира всичко и навсякъде, като просто се раздават пари на университети и училища.
"Добро управление"
Първоначалната идея програмата да се фокусира върху няколко приоритета, сред които е-правителство, а не да се разхвърлят средствата към всички структури на администрацията, явно е зарязана. Участници от работната група към програмата (която е от 70 души) коментираха пред "Капитал", че този подход по-скоро е изоставен и сега се върви към продължение на програма "Административен капацитет" във вида, в който е изпълнявана предходните седем години. По нея масово се изпълняваха проекти за въвеждане на системи за контрол и управление, от които нито бизнесът, нито гражданите са видели полза от рода на по бързо, качествено и евтино обслужване.
по темата работиха:
Калина Горанова, Радостина Маркова, Люба Йорданова, Калина Чернева, Десислава Лещарска
