С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 28 фев 2014, 16:15, 6689 прочитания

К'во пра'им?

Няколко важни политически решения се отлагат и могат да блокират преговорите за европарите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Хиляда души. Толкова хора, много от които чиновници, са участвали в създаването на споразумението с ЕК и в оформянето на оперативните програми, каза тази седмица вицепремиерът Зинаида Златанова, докато представяше заедно с други министри напредъка в процеса. По-незапознат с дълбините на българската (и брюкселската) администрация човек вероятно би се запитал как с цялата тази човешка сила, впрегната да работи за един документ от 137 стр., все още нямаме резултат от тези преговори. България продължава да не е започнала официално да обсъжда тези въпроси с комисията, като тази седмица Златанова обяви, че се очаква до март да изпратим окончателната версия на споразумението, а през юни да започнат преговорите и по отделните програми.

Отговорът може да се търси в друго нещо, което правителството направи тази седмица. Докато министрите, водени от Златанова, четяха предварително подготвени листчета, на които обясняваха колко добри ще бъдат новите програми, в сряда МС прие доклад за националната програма за реформи, в който според запознати пише, че няколко важни реформи се отлагат като краен срок за 2016 г. Първото събитие бута напред измъченото споразумение с ЕК, а второто го саботира.


Този вид политика всъщност отговаря на въпроса какво се случва вече година и повече в преговорите за новия програмен период. Процесът върви мудно и бавно, защото е разпръснат през прекалено много групи по интереси и няма достатъчно централизирана координация, която да го фокусира. Проблемът не е дали сме бързи в сравнение с останалите. Въпреки че не е сред първите, България не е и сред последните държави в ЕС като преговори. Ако продължим във времето този бавен график, в който Брюксел чете, връща коментари, после тук четат, връщат програма и така няколко пъти, трябва да минат месеци, след които би трябвало да имаме отворени линии за средства. Сега добавете европейските избори в средата на тази година, след които комисията ще бъде променена и това може да забави процеса поне до септември-октомври. После добавете няколко месеца от одобряването на програмите до първите пари, които ще започнат да излизат от държавата към бенефициентите, и получавате пролетта на 2015 г., което е и оптимистичният сценарий към момента.

Но това не е спринт кой ще вземе парите пръв, а маратон кой как ще ползва ресурсите. И тук вече няма дума администрацията, а политиката. България се бави в преговорите с ЕК, защото няма кой да вземе няколко трудни решения. Тези няколко страници, които променяме вече няколко пъти в споразумението с ЕК, не са проблем заради граматически грешки или неправилен словоред. Зад тях се крие нежеланието да се извърши реформата в здравеопазването, отказът от реформа във водния сектор, инатът да не се намали броят на градовете, които ще получават приоритетно финансиране, или да се посочат няколко сектора, които ще са двигателят на икономиката.

Ако е вярно, че в доклада, приет тази седмица, се отлагат няколко реформи ("Капитал" не успя да го види - Министерството на финансите не го качи на сайта си, а от МС отказаха да го дадат), то правителството казва на Брюксел, че по-важни са му парите, а не целите, за които те да бъдат похарчени. Това може да се окаже съществен проблем пред еврофондовете за периода 2014 - 2020 г., а - което е по-важно - показва нежелание да се взимат трудни решения. Дори към да момента рискът да изглежда малък, за него трябва да се говори, ако искаме да бъде избегнат навреме. Защото



заради нежелание или немощ

държавата отказва да промени неработещи системи, дори с риск да загуби средства.

Когато една държавна система изпадне в блокаж, тя по навик предпочита той да се случва на тъмно и тихо. Прозрачността, смятат чиновници и политици, само ще навреди. Умишлено или не, но системата за управление на европейските средства, която беше започнала да става най-прозрачната в държавното управление, тръгна бързо наобратно. Преговорите по повечето оперативни програми ставаха с минимална информация - най-абсурдният пример беше програмата за селските райони, която дори участниците в работната група не бяха виждали допреди две седмици. Някои министерства, като регионалното например, пък предпочитат да замазват проблемите, вместо да ги обсъждат. Дори разпределението на парите между програмите, което би трябвало отдавна да е готово и публично, така и не е предоставяно официално - "Капитал" се сдоби с него неофициално, след гласуването му на МС миналия месец (виж графиката). Обществеността обаче не е единствената, която не е запозната с тези числа - тъй като те не са окончателни, в последния вариант на споразумението, изпратен в Брюксел, таблиците са били празни. Това, казва запознат с процеса, е предизвикало недоумението на комисията.

Причината всичко това да се случва е, че в министерствата и програмите има толкова много различни и често противоположни интереси, че се стига до странни ситуации като тази в Министерството на околната среда и водите, където извън работната група по ОПОС има допълнителна група около единия зам.-министър, за която малцина знаят дори в самото министерство. Да бъдат примирени тези интереси понякога е много трудно, още повече че зад някои от тях стоят ясни бизнес или политически мотиви - зам.-министърът на икономиката Юнал Тасим например открито се обявява против финансовия инженеринг, въпреки че и от банките, и от Комисията са категорични, че той работи и трябва да бъде продължен.

Но за да имаме все пак някаква посока и цел, се иска да се намери пътят между тези много гласове и той да съвпада с националния интерес и с целите на "България 2020". Част от отговорността е на Зинаида Златанова, която като вицепремиер и отговорен министър би трябвало да фокусира дискусията и да поема някои тежки решения. Дали заради нежелание или заради просто невъзможност (Златанова комбинира все пак и друг доста проблемен ресор - правосъдие), но това не се случва. Източник от доста високо ниво в управлението на средствата коментира, че процесът се направлява не със срещи, а с писма до министри. Събирания с ръководителите на управляващите органи няма. Също така част от отговорностите, като например административната реформа, попадат в ресора на друг вицепремиер - Даниела Бобева. Резултатът е, че някои

решения просто не се взимат

Най-очевидният пример е програма "Региони в растеж". Вече година и половина България и ЕК спорят за броя градове, които могат да се възползват от почти 1 млрд. евро в първата ос на програмата. България иска те да са 67, а комисията посочва, че това би било разпиляване на средства между прекалено много получатели и ефектът ще се изгуби. Този спор започна с идеята, че може да бъде лесно разрешен. Тъй като общините имат свой интерес и не искат да отстъпят, управляващият орган не смее да вземе подобно решение, а министърът очевидно не иска да бъде отговорна за лишаването на част от градовете от пари, той на практика блокира програмата, която беше най-напред в подготовката си още миналата година. "Капитал" получи неофициално потвърждение от два източника от комисията, че тя няма да отстъпи по въпроса, като го счита за изключително показателен дали България възнамерява да използва ефективно парите този път. Въпреки това на въпрос тази седмица министър Десислава Терзиева отново потвърди, че не се планира намаляване броя на градовете и това не е предварително условие, следователно то няма да блокира програмата. Български експерт, запознат отблизо с преговорния процес, коментира, че дори да не е такова, е повече от ясно, че този спор може да се превърне в препъникамък за целите преговори.

За да се реши този проблем, е необходимо някой от правителството да излезе и да каже ясно, че България не може да си позволи да даде тези пари на всички градове и трябва да избере местата, където те ще генерират най-много икономически ръст. В най-лошия случай това ще значи, че около 30 града ще трябва да върнат общо 7 млн. лв., които са взели за разработката на интегрирани планове (което надали ще се случи). Тъй като европейското субсидиране е допълващо, а не основно, би трябвало държавата да запълни дупките. Какво пречеше например раздадените на око 500 млн. лв. да бъдат предвидени за онези, които няма да получат пари от "Региони в растеж", или да бъдат вкарани от държавата в тази програма допълнително? Фактът, че дори не се е стигнало до такъв диалог, е показателен.

Същата е ситуацията и в други сектори. Стратегията за специализация, разработена от Световната банка, в която се посочват приоритетните икономически сектори, които би имало смисъл да се финансират от "Конкурентоспособност", дори не е пратена за преглед в Брюксел. С документа от тази седмица нейното въвеждане се отлага за 2016 г., а самата програма бе размита така, че на практика всеки фокус изчезна и тя се върна към състоянието си от 2007 - 2014 г. Тук също прозира ясен страх - дали че някои сектори ще започнат да викат за изключването си, дали че се отнема възможността да се дават пари на "наши читави фирми".

Водната реформа, която изискваше окрупняване на ВиК операторите, регионални планове и яснота за собствеността над активите, не само не тръгна, но и се върна назад. Това също потенциално ще блокира част от парите. "Има няколко предварителни условия като здравната и водната реформа и стратегията за специализация, където трябва да е ясно какво ще се прави - най-вече ясни приоритети и ефективни системи. Но последните развития вървят наобратно - искане да се финансира всичко навсякъде и да се задоволят всички", коментира източник от ЕК. Според него партиите просто не искат да бунят духовете преди евроизборите.

Засега правителството и отделните програми, изглежда, се надяват, че всичко това няма да попречи на стартирането на новия период. Няколко програми дори може да отворят врати и да пуснат пари преди официалното им одобряване, за да не се стигне до нулева година. Но това не отговаря на основния въпрос - искаме ли да се променим. Този път тези пари трябва да финансират цели, а не да бъдат раздавани на калпак. Засега България подава сигнал, че не е разбрала това.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1979 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 1515 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Няма закон, няма проблем

Правителството иска да отмени регулацията на публично-частните партньорства с абсурдни мотиви

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10