млн. лв. стари задължения са били изчистени след въвеждането на единната данъчно-осигурителна сметка.
От началото на тази работна седмица задълженията към Националната агенция за приходите (НАП) вече се превеждат по четири различни сметки вместо по една, както беше досега. Единната данъчно-осигурителна сметка беше окончателно закрита в петък следобед. Промяната дойде след решение на Конституционния съд, според което данъците са задължения, а осигурителните вноски пораждат права и затова не може да постъпват на едно място. Четирите платежни са съответно за данъците към централния бюджет (ДДС, корпоративен и върху доходите на физическите лица, глоби и имуществени санкции), приходи за осигурителните фондове, към здравната каса и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това съобщиха от НАП на пресконференция по повод промяната в петък.
Три нови кода
- 11 00 00 - за плащане за данъци (приходи на централния бюджет)- 55 11 11 - за плащания за социалноосигурителните фондове към Националния осигурителен институт
- 56 11 11 – за здравни вноски (приходи към Националната здравна каса)
- Всички плащания за допълнително задължително пенсионно осигуряване продължават да се превеждат с код за вид плащане 58 11 11
Общият код за вид плащане на данъци и осигурителни вноски, който се ползваше при действието на единната сметка, се закрива, съобщиха от НАП.
От приходната агенция предупредиха, че ако някой се опита да преведе средства по единната сметка с платежно нареждане в банка, би трябвало служителите да го предупредят, че тя е закрита. Ако това обаче не се случи, средствата ще бъдат върнати там, откъдето са били преведени.
Нови и стари моменти
При превеждане на средства към НАП няма да бъде необходимо да се посочва периодът на задължението. Причината е, че принципът първо да се погасяват най-старите задължения, който беше въведен с единното платежно, се запазва в рамките на всяка от четирите сметки. Така, ако имате по-старо данъчно задължение и внесете средства, мислейки си, че ще погасите по-ново, парите ще отидат за по-отдавна възникналото. Запазва се и възможността лицата да погасяват първо главницата, а след това лихвите. Ще остане и предимството за осигурителните вноски. Самоосигуряващите се ще могат да посочат за кой период внасят двата вида осигуровки (здравни и пенсионни). Причината е, че при тези плащания има риск от загуба на осигурителни права и затова няма да важи принципът на погасяване на най-старото задължение, ако преди внасянето на пари има подадено заявление.
Новост е, че се премахва практиката внесените средства да седят необвързани със задължението, докато не настъпи неговият падеж. Дотогава парите стояха по сметка на НАП като надвнесени. Причината е, че досега, ако например една фирма внесе ДДС няколко дни преди крайния срок, но междувременно се появи друго задължение с по-ранен падеж, парите отиваха за погасяване на второто. Говорителят на НАП Росен Бъчваров обясни, че премахването на този принцип е по искане на бизнеса. Затова в рамките на 3 месеца лицата, които все още имат надвнесени средства, ще могат да посочат кое задължение искат да се погаси с тях чрез изрична декларация.
Всички електронни услуги на НАП ще могат да се ползват в пълния си обем от 4 март, както и досега, с персонален идентификационен код или електронен подпис, уточниха от приходната агенция. Няма промяна и в сроковете. Фирмите трябва да внесат корпоративния си данък и да подадат декларации до края на март. За физическите лица срокът е до 30 април. Най-скоро настъпващият е падеж е на 14 март - за фирмите, които трябва да внесат ДДС, уточни Росен Бъчваров. Няма промени и в образеца на платежното нареждане, допълниха от НАП. Всяка сметка обаче има код за вид плащане, който трябва да бъде изписан в платежното (виж карето).
Имате поща
От приходната агенция вече изпратиха електронни писма до данъкоплатците, за да ги уведомят за промените. В тях не са изписани новите номера на сметките, по които се превеждат пари, с цел да се предотвратят евентуални измами, обясниха от агенцията за приходите. Вместо това линк препраща към сайта на НАП, където те могат да бъдат проверени. Големите данъкоплатци пък ще получат хартиени писма, в които ще бъдат изписани и номерата на сметките, по които ще се извършват плащанията от вторник нататък.
Някои неудобства
Говорителят на НАП Росен Бъчваров каза, че според агенцията единната сметка е имала много повече предимства, отколкото недостатъци. Общата икономия за фирмите през миналата година е била 36 млн. лв., защото те е трябвало да подадат два пъти по-малко платежни нареждания, отколкото през 2012 г., когато нямаше единна сметка. Така вместо 24 млн. платежни бизнесът е наредил само 12 млн. По думите на Бъчваров това е било удобство за компаниите и самоосигуряващите се и е намалило значително административната тежест.
Освен това единната данъчна сметка е помогнала да се изчистят около 260 млн. лв. стари задължения, каза говорителят на приходната агенция. Така излиза, че държавният бюджет е най-големият печеливш от въвеждането на единното платежно.
Той обясни още, че въвеждането на 4 сметки от 4 март не би трябвало да повлияе на изплащането на заплати. Проблемът беше, че в последния работен ден на февруари, когато много хора очакват заплатите си, на практика не функционираха (след 11 часа) нито единната сметка, нито новите такива. Бъчваров обаче обясни, че плащането на заплатите не е обвързано с изплащането на осигуровките към бюджета. Това задължение трябва да бъде изпълнено до 25 число на следващия месец.
Дефицитът през януари
Дефицитът за януари е 373.3 млн. лв., което е по-ниско в сравнение с преди година със 163 млн. лв. Основната причина е, че има по-малко лихвени плащания - през януари 2013 г. те са били 293.4 млн. лв., а първият месец на тази година са със 158 млн. лв. по-малко. От Министерството на финансите отчитат и по-високи постъпления от данъци и осигуровки - с 291 млн. лв. Процентно най-голямо увеличение има при преките данъци (52% спрямо предходния януари), следвани от косвените (13.8%), като ръст има и при постъпленията от осигуровки.По-голямата част от дефицита по консолидираната фискална програма идва по линия на европейските средства - 215 млн. лв., което е значително повече от средствата през предходния януари 2013 г. С еврофондовете се обясняват и по-големите разходи за месеца.
Размерът на фискалния резерв към края на месеца е 6.6 млрд. лв., в т.ч. 4.4 млрд. лв. депозити в БНБ и банки и 2.2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Втората сума за пръв път се отчита в резерва заради новия Закон за публичните финанси. Иначе депозитът в БНБ и банките януари 2013 г. е бил 4.1 млрд. лв., като ниското му ниво се обяснява с плащането на главница по външен дълг в размер на 1.5 млрд. лв.
Традиционно януари завършва на дефицит. Причината е, че данъчните постъпления са малко, а разходите са високи.
млн. лв. стари задължения са били изчистени след въвеждането на единната данъчно-осигурителна сметка.
От началото на тази работна седмица задълженията към Националната агенция за приходите (НАП) вече се превеждат по четири различни сметки вместо по една, както беше досега. Единната данъчно-осигурителна сметка беше окончателно закрита в петък следобед. Промяната дойде след решение на Конституционния съд, според което данъците са задължения, а осигурителните вноски пораждат права и затова не може да постъпват на едно място. Четирите платежни са съответно за данъците към централния бюджет (ДДС, корпоративен и върху доходите на физическите лица, глоби и имуществени санкции), приходи за осигурителните фондове, към здравната каса и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Това съобщиха от НАП на пресконференция по повод промяната в петък.
2 коментара
"...Освен това единната данъчна сметка е помогнала да се изчистят около 260 млн. лв. стари задължения, каза говорителят на приходната агенция. Така излиза, че държавният бюджет е най-големият печеливш от въвеждането на единното платежно..."
А, изплюха камъчето! До оня ден тръбяха, че бизнесът бил спестил десетки милиони от неплатени банкови такси.
За 2013 г. моята клиника е спестила едва около 50 (петдесет) лв. Оттук съдя, че или родната икономика кипи и стотици хиляди фирми работят от сутрин до вечер, или че ни лъжат.
Вярно е второто...
За съжаление новият резултат през 2014 е още по-голяма административна тежест за фирмите, защото:
- до края на 2012, когато я нямаше единната бюджетна сметка задълженията към бюджета се плащаха по 4 сметки, като във всяко платежно се посочваше вида и периода на задължението
- през 2013 когато плащанията ставаха по единната бюджетна сметка, задълженията се плащаха по 2 сметки, което беше облекчението от една страна, но от друга за фирмите възникна ново задължение - да подават нови декларации през годината, за да се обвържат плащанията. Последното си е административна тежест, за сметка на намалените платежни.
- сега новото положение - връщат се плащанията по 4 сметки, т.е. платежните пак стават толкова, колкото бяха, но с "екстрата" от 2013 да се подават и декларациите за междинните плащания.
Резултатът по-просто казано е, че възстановиха броя на платежните от периода до 2012 и прибавиха декларациите от 2013.