Качественото образование и иновациите са в основата на икономическото развитие. За да може Европейският съюз, и в частност България, да се справи с последиците от кризата, е необходимо изграждането на икономика, базирана на знанието, развитие на предприемачески екосистеми и стабилни финанси. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията "ReACT София: Кризи и възможности", организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България.
Добавена стойност за жизнен стандарт
За да може България да запази сегашния си темп на развитие и да поддържа същия жизнен стандарт след 20 години, трябва да започне да произвежда продукти и услуги с много висока добавена стойност, каза Кристиан Филипов, специалист развитие на частния сектор в българския офис на Световната банка. Заради демографската криза и увеличаващия се дял на необученото население и отпадащите от училище след няколко десетилетия работоспособното население в България ще намалее. Така, за да можем да поддържаме същия стандарт, ще трябва да произвеждаме повече, обясни той. По думите му иновации се правят на ниво фирми, тъй като това ги прави по-конкурентни.
В Европа вече е прието, че преминаването към икономика на знанието ще повиши жизнения стандарт и затова Европейската комисия наложи създаването на стратегии за интелигентна специализация в страните членки, с които да се определят приоритетни сектори за развитие. В България Световната банка съветваше правителството за изготвянето на стратегията, но тя още не е приета. В същото време от това зависи усвояването на европейските средства по оперативните програми "Иновации и конкурентоспособност" и "Наука и образование" през следващите седем години. Проблемът в България е, че страната все още не може да определи приоритетните си сектори, както и че всичко е концентрирано в столицата и не се използват конкурентните предимства на регионите, посочи Филипов.
Стресът като двигател за успех
Силна икономика се поддържа от подготвено общество, а в основата му е образованието, каза Дарин Маджаров, създател на образователната платформа "Уча.се". Проектът започва преди две години като стартираща компания и получава финансиране от първия рунд на акселератора LAUNCHub. Платформата съдържа видеоуроци по почти всички предмети за всички класове, както и упражнения за проверка на знанията. Съдържанието е съобразено с официалната програма на Министерството на образованието и науката, но е разработено и представено по забавен начин на езика на учениците. Досега видеоуроците са изгледани 6 млн. пъти, като с времето платформата все по-бързо набира популярност. В началото се гледаха по 100 - 200 урока, а сега по 35 хил., разказа Маджаров.
В момента сайтът има 130 хил. регистрации и всеки ден се регистрират по 1000 нови ученици. Това прави по три нови училища на ден, изчисли Маджаров. Бизнес моделът е абонамент на символична стойност – 9.80 лв. за три месеца. Цената е ниска, защото държим да не е проблем всяко семейство да си го позволи. Разчитаме на масовост и целта ни е да подобрим образованието в България, обясни той. По думите му образователната система се отваря към новите методи, което се вижда и от факта, че видеоуроците на "Уча.се" бързо навлизат в българските училища.
Образованието е типична индустрия – има продукт, има и клиенти – учениците. Учениците искат продуктът да им е интересен и полезен и ние трябва да се съобразяваме с техните нужди, като им предоставяме информацията бързо, лесно и разбираемо, обясни Маджаров. По думите му стресът е основният двигател за успеха на бизнеса му, в който вече работи екип от 36 души. Иновациите се раждат във фирмите под стрес да се борят с конкурентите и да предоставят колкото се може по-добър продукт на своите клиенти, каза той. Според него държавата трябва да помага дотолкова, доколкото да се говори за предприемачеството и да има добра среда. Оттам нататък всичко е в ръцете на предприемача.
Предприемачеството не се учи с уроци, а като ти се дава възможност от най-ранна възраст да опитваш и да грешиш, смята Маджаров. Когато това се стимулира в училище, децата свикват и са готови да пробват и дори да не се получи от първия или втория път, накрая ще успеят.
Образование и финансова стабилност
Има пряка връзка между финансовото образование и финансовата стабилност на една система, каза Нина Колчакова от фондация "Инициатива за финансова грамотност". Основният фокус на организацията е повишаване на финансовата и икономическата грамотност. Колкото по-образовано е едно общество, толкова по-рационално е потребителското поведение, а това води до стабилност, каза Колчакова. По думите й финансовата криза избухва, от една страна, заради алчността на компаниите в сектора и, от друга, заради незнанието на потребителите. Затова в редица свои документи европейските институции препоръчват разработването на национални стратегии за финансово обучение в страните членки. Досега 14 от 28 държави имат или работят по създаването на такива стратегии, но България не е сред тях.
Изследвания на Световната банка от 2010 г. показват, че българите са на средно ниво по финансова грамотност. Нивото обаче спада рязко при слабо образованите българи и при живеещите в малките населени места, каза Росица Вартоник от фондацията. По данни на ОИСР и Световната банка в световен мащаб хората са слабо подготвени. Така те не могат да се възползват от положителните възможности, които им дават финансовите продукти, а освен това не разбират напълно отговорностите, които имат, ползвайки даден финансов продукт. Анализите показват още, че хората имат сравнително добри базови познания по краткосрочно управление на личните финанси (ежедневни нужди, семеен бюджет). Проблемите обаче възникват при дългосрочното управление като спестявания и инвестиции, каза Вартоник.
Сектори с потенциал
Пет са секторите в България, в които има потенциал за иновации и създаване на продукти с висока добавена стойност, показват анализите на Световната банка. Преработката на храни е една от сферите, в които страната има дългогодишни традиции и може да се възползва от достъпа си до пазарите както на ЕС, така и на бившите съветски републики. Машиностроенето и електрониката също имат традиции в България и в тези области работят български фирми, които са световни лидери. Проблемът обаче е застаряващата работна сила и липсата на умения в новите кадри, което налага спешни образователни реформи и привличане на младите хора към индустрията. Добри възможности има и във фармацевтичната индустрия, но тя трябва да инвестира повече в създаването на нови продукти, тъй като в момента е концентрирана основно върху генерици.Разработването на нови продукти обаче е скъп и дълъг процес и затова е необходима държавна подкрепа, смята Филипов. Информационните и комуникационните технологии също са сфера с огромен потенциал, но фирмите в сектора изпитват недостиг на кадри. Възможности предоставят и културните и креативните индустрии като архитектура, кино и реклама, където производителността е средно с 30% по-висока, отколкото в другите отрасли на икономиката, а съкращения почти не се правят. При правилна политика те могат да отбележат голям напредък.
Качественото образование и иновациите са в основата на икономическото развитие. За да може Европейският съюз, и в частност България, да се справи с последиците от кризата, е необходимо изграждането на икономика, базирана на знанието, развитие на предприемачески екосистеми и стабилни финанси. Около това мнение се обединиха участниците в конференцията "ReACT София: Кризи и възможности", организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в България.
1 коментар
Образованието е болна тема на всеки втори родител.
За съжаление, аз не виждам в скоро време, хората от които зависи осъвременяването на учебната програма и материали да се размърдат. За въвеждане на мултимедия при представянето на уроците, изобщо не може и да става дума.