Почти един процент е бил реалният ръст на икономиката през 2013 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт на страната, публикувани в сряда. Очакванията на повечето анализатори бяха за ръст от около 0.5-0.6% за цялата 2013 г. По-добрите резултати идват от ревизиите в данните, най-вече по-силният ръст при инвестициите за последното тримесечие. Експресните оценки всъщност показваха спад на инвестиционната активност за периода октомври - декември 2013 г. Европейската комисия също повиши очакванията си за българската икономика с есенната си прогноза. Тя е за увеличение от 1.7% през 2014 г. (старата прогноза беше за 1.5%).
Годишният ръст през последните три месеца пък е успял да премине прага от 1%, колкото показваха експресните данни на НСИ, и е достигнал до 1.2%. След ревизията е изчезнал и спадът от 0.1% през второто тримесечие на 2013 г. Оказва се, че всъщност икономиката е нараснала с 0.2% за периода април - юни спрямо първото тримесечие на годината. Данните на националната статистика обаче затвърждават усещането за свито потребление и ниско доверие в домакинствата.
Все още недоверчиви
Вътрешното потребление на домакинствата продължава да спада вече четвърто поредно тримесечие с темпове между 1.5% и 2.2% (виж. графиката). Първите данни за брутния вътрешен продукт, които националната статистика публикува в средата на февруари, показаха че при този показател има постоянен спад, но той беше далеч по-малък. През последното тримесечие на годината той беше пет пъти по-нисък, отколкото показват ревизираните данни (от -0.3% до -1.5%). Правителствените харчове също не са успели да компенсират колебанията на домакинствата въпреки заявките, че увеличението на пенсиите (още от кабинета "Борисов") ще има положителен ефект върху потреблението. Така общо индивидуалното и колективното потребление също са спадали в продължение на цялата година. Данните по сектори също не са много обнадеждаващи. Търговията се е свила с 1.5% на годишна база. Показателни са и очакванията на самите търговци за оборотите им през тази година - застой на бързооборотните стоки и предпазливи купувачи, което всъщност не е неочаквано при вече шест поредни месеца дефлация в страната.
Според анализатори възстановяването на вътрешното търсене е един от основните фактори, който може да гарантира устойчив ръст на икономиката. Причината е, че през следващото десетилетие притокът на капитал от развитите икономики ще остане по-нисък от нивата, наблюдавани в годините отпреди кризата. Не на последно място дефлационните процеси, които се развиват през последните шест месеца, означават, че реалните лихви по кредитите се покачват. Така няма изгледи да започне и по-силно кредитиране на домакинствата, което да задвижи потреблението. Добрите новини все пак са, че при домакинствата не се наблюдава отлагане на големи покупки, смятат икономисти. Това е сигнал, че дефлацията се дължи основно на външни процеси и няма риск да остане трайно в икономиката.
Непостоянни инвеститори
Инвестициите в основен капитал пък са ревизирани нагоре - до 2.5% ръст. Оценката на НСИ от средата на февруари показваше спад от 0.7%. Предварителните данни за първите девет месеца на годината обаче показват точно обратното. Показателят бруто капиталообразуване в основен капитал е спадал непрекъснато с темпове между 0.4 и 4.6% на годишна база (експресните данни показваха ръст). Така за цялата 2013 г. инвестициите са се свили с 0.3%. Според икономисти подобни спадове в инвестиционната активност са фатални за икономика като нашата и минусът показва, че бизнесът изчаква с инвестиционните си намерения или пък се отказва от инвестиционни проекти.
Кой се справя най-добре
Засега отговорът продължава да бъде износът (виж. графиката). Той започна да се завръща по-убедително в Европа след подобряването на икономиките там. В сряда европейската статистическа служба публикува втората си оценка за ръста там, които потвърждават (и дори малко завишават) данните от експресната им оценка, която излезе в средата на февруари. В еврозоната ръстът е от половин процент, а за 28-те страни-членки увеличението е с 1.1% през последното тримесечие на миналата година. Така логично експортът на България също ще се справя по-добре. Ръстът на износа за ЕС обаче е за сметка на търговията с трети страни, където спадът се очаква да продължи и през 2014 г. И двата ни най-големи търговски партньора извън общността - Турция и Китай, очакват забавяне на икономическия растеж. Политическите трусове и ударното покачване на лихвата на централната банка в Анкара не вещаят големи ръстове за тях през 2014 г. В Китай пък паричната политика е насочена към ограничаване на кредитния балон там, което ще се пренесе в по-нисък икономически ръст.
Основно предизвикателство за страната продължава да е пазaрът на труда, който все още не е започнал да се възстановява. Според представения от Европейската комисия (ЕК) преглед на макроикономическите дисбаланси на 17 страни членки, в България дисбалансите се дължат най-вече на слабия и нереформиран трудов пазар, както и на това, че след присъединяването към ЕС големият приток на чужди инвестиции е допринесъл за прегряването на икономиката. Според ЕК продължаващото намаляване на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия може да подейства ограничаващо върху инвестициите и растежа в някои сектори в краткосрочен и средносрочен план.
Слабата активност на пазара на труда ограничава приспособяването на икономиката и е сред основните причини за задържане на потенциала за растеж, предупреждават от Брюксел. Увеличаването на безработицата и свиването на заетостта по време на кризата е засегнало най-силно нискоквалифицираните и младите работници.
Производителността на труда расте най-бавно при услугите
Брутният вътрешен продукт, изработен от един зает, се е покачил с 2.3% през последното тримесечие на 2013 г. спрямо година по-рано. Показателят се движи с приблизително такива темпове (между 1 и 4%) от началото на 2012 г. За сравнение, през 2010 и 2011 г. ръстовете стигаха до 5-6%, като основната причина беше, че работодателите освобождаваха най-нископлатените работници и оптимизираха разходите си за труд. Най-малък ръст на ефективността са постигнали служителите в сектора на услугите - едва 1.5% (измерено като брутна добавена стойност на един зает). В индустрията и селското стопанство ръстовете са съответно 6.5% и 6.8%. Производителността на труда в аграрния сектор е четири пъти по-ниска, отколкото в индустрията и услугите, се вижда от данните на Националния статистически институт. Брутната добавена стойност, постигната от един зает за час работа в услугите, е 14.5 лв., в промишлеността - 14.3 лв., а в земеделието - 3.5 лв., сочат данните за четвъртото тримесечие на 2013 г.
Почти един процент е бил реалният ръст на икономиката през 2013 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за брутния вътрешен продукт на страната, публикувани в сряда. Очакванията на повечето анализатори бяха за ръст от около 0.5-0.6% за цялата 2013 г. По-добрите резултати идват от ревизиите в данните, най-вече по-силният ръст при инвестициите за последното тримесечие. Експресните оценки всъщност показваха спад на инвестиционната активност за периода октомври - декември 2013 г. Европейската комисия също повиши очакванията си за българската икономика с есенната си прогноза. Тя е за увеличение от 1.7% през 2014 г. (старата прогноза беше за 1.5%).
Годишният ръст през последните три месеца пък е успял да премине прага от 1%, колкото показваха експресните данни на НСИ, и е достигнал до 1.2%. След ревизията е изчезнал и спадът от 0.1% през второто тримесечие на 2013 г. Оказва се, че всъщност икономиката е нараснала с 0.2% за периода април - юни спрямо първото тримесечие на годината. Данните на националната статистика обаче затвърждават усещането за свито потребление и ниско доверие в домакинствата.
5 коментара
Голям растеж, голямо чудо, а България е най-бедната страна в ЕС!
Е, може и да споменем, че има ревизия на данните за 2012-а година.
Ръст от 0.8% отчита икономиката ни през 2012 спрямо предходната година, сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ).
А сега незнайно защо виждам 0.6%...
Анемичен растеж в най-слабата икономика в ЕС. Наистина трагедия. Ако другите страни членки имат същия ръст то ние трябва да направим два пъти повече, за да ги настигнем. А те нямат и пак са по-добре: българската икономика напредва два пъти по-бавно съпоставена с икономиките на другите страни от централна и източна Европа (според МВФ, според които ако след 40г. ги настигнем ще е оптимистично).
А икономиката няма как да дръпне с тази корупция (пак най-голяма в ЕС), безбожна администрация и процедури, липсата на каквото и да е правосъдие и реформа в съдебната система, имиграция и застаряващо население, политическа криза и прочие..