Бизнес между война и мир
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бизнес между война и мир

Бизнес между война и мир

Българските компании засега не чувстват ефекти от кризата в Крим, но бъдещето може да се влоши рязко

17391 прочитания

© Thomas Peter


Това, което става в Крим, не е война. За да е война, трябва да има две сражаващи се страни, а засега има предимно една (необозначена) страна, която превзема територията на друга, докато тя се чуди как да отговори. Но също толкова трудно е да се определи ситуацията на полуострова като мир, защото мирът не включва въоръжени части на две държави, изправени едни пред други на изстрел разстояние всеки ден.

Тази неяснота, която тегне над Крим, кара анализаторите в Европа и България да се колебаят между по-лош и по-малко лош вариант в своите прогнози за икономическите ефекти от кризата. От една страна, ЕС вече обяви замразяване на преговорите за ново споразумение с Русия, а с това и цяла серия търговски въпроси, както и на преговорите за визова либерализация. Краткосрочните изгледи не са добри, но не са и толкова лоши, ако всичко се размине без изстрели и без да се стигне до истинска война. Ако обаче ситуацията се влоши драстично, практическите бизнес последици - за Русия, за Европа и за България, могат да бъдат много тежки.

Каква е ситуацията в България

"Притесненията са много сериозни и са по две линии: дори при липса на строги икономически санкции от страна на ЕС евентуални размирици в Украйна силно ще повлияят на българския износ за Русия. Почти целият ни износ за там минава през Украйна", казва Пламен Грозданов, изпълнителен директор на Съюза на малкия и средния бизнес "Произведено в България" и бивш посланик в Русия. "Имайки предвид състоянието на руската икономика (през 2013 г. ръстът на БВП в Русия е само 1%, при планирани 3%), силната й зависимост от износа на енергоносители, очаквания отлив на капитали от Русия, увеличаването на напрежението не може да не доведе до по-нататъшно обезценяване на курса на рублата. Централната банка на Русия не разполага с инструментариум и ресурс да се противопостави. Това не може да не засегне компаниите, които работят с Русия, и техният износ неминуемо ще се съкрати."

Засега Руската централна банка интервенира с 10 млрд. долара, за да спре срива на рублата, но не е ясно колко още такива удара може да понесе. Като цяло, българските компании, които прекарват стоки през Украйна или работят нa руския и украинския пазар, засега са сравнително спокойни. Венелин  Георгиев, съсобственик на "Ромфарм", обяснява, че неговата компания вече е преориентирала транспортните пътища, които сега минават през Европа и Прибалтика, за да стигнат до руския пазар. "Транспортните фирми ни предупредиха, че застраховки не се изплащат при форсмажорни обстоятелства, сред които и война, и решихме да удължим малко пътя на стоката, но да имаме сигурност." "Ромфарм" имат и възлагателно производство в самата Украйна (лекарства за трети страни), което обаче не е засегнато според Георгиев, защото ситуацията там е сравнително спокойна.

Други обаче продължават да изнасят през Украйна и се надяват този канал да продължи да функционира. "Украйна е транзитна територия за преминаване на стоката ни за Русия, не сме спрeли износа, следим информацията, засега икономическият живот функционира", казва Константин Шаламанов, председател на съвета на директорите на "Лавена". "За нас в момента е важен курсът на рублата, тъй като при резки промени не е ясно как ще реагират потребителите – някои изкупуват всичко, други се въздържат от покупки, част от търговците увеличават цените. В момента ситуацията изглежда сравнително спокойна."

Други на пазара също твърдят, че няма събития, които да изискват извънредни мерки. Според Владимир Стойчев, търговски директор на друг производител на лекарства - "Софарма", такива ситуации вече са изживявани в много държави от бившия СССР, например Грузия. "Очакваме няколко месеца сътресения. Изнасяме редовно лекарства, получаваме си плащанията редовно и това ни дава увереност. Постоянно сме в контакт с дистрибуторите ни на местния пазар. Предполагам, че при подобна криза задлъжнялостта на пазара ще се увеличи за кратко и след това търговията ще се нормализира. Най-важното за нас е да няма фалити на партньори в Украйна."

Най-големият български инвеститор в Украйна - "Приста ойл", също не възнамерява да стопира плановете си. Преди време "Приста рисайклинг" обяви, че започва изграждането на собствен завод за преработка на отработени масла за 65 млн. долара в град Бородянка, Киевска област. Въпреки че покрай кризата проектът е бил замразен за около 3 месеца, вече е изградена инфраструктурата и е поръчано оборудването, като остава да започне и самото строителство.

"Не смятаме да отстъпваме от плановете си, дори сме си закупили втора малка рафинерия за преработка на отработени масла в Николаев, собственост на частна компания", заяви Пламен Бобоков, председател на съвета на директорите на "Приста ойл холдинг". "Купихме я, преди да започне кризата в Украйна, направихме й реконструкция и я пускаме в експлоатация", продължава той. "Аз лично съм оптимист за бъдещето на Украйна. Надявам се, че ще остане единна и неделима и разумът ще надделее. Имаше известно забавяне при издаването на някои лицензи заради промените в правителството и в администрацията, но вече всичко се нормализира. Очаквам новото правителство да е по-отворено към бизнеса, поне такива са декларациите към момента", заяви Бобоков.

Туризъм и имоти

Основните две сфери, в които има украински и руски инвестиции в България, са туризмът и недвижимите имоти. И двата сектора следят с притеснение случващото се по източните брегове на Черно море, като се има предвид, че руснаците са топ инвеститорите в имоти, а заедно с украинците са в топ 5 по брой почиващи в български курорти. Интересно е, че туристическият сектор всъщност може да спечели от ситуацията. Грозданов напомня, че Крим е топ дестинация за руски туристи, а ситуацията там може и да не се урегулира скоро. "Руски и украински туристи, които са почивали на кримското крайбрежие, по-скоро биха се пренасочили към България, отколкото към други дестинации, включително и по икономически причини", смята той.

"Астрал холидейз", които са активни на руския и украинския пазар, за момента не наблюдават спад, а ако обстановката се нормализира, очакват дори ръст на нощувките. Причината е, че две от най-големите руски туристически компании - "Корал травел" и "Пегас туристик", от тази година предлагат и България. На тази база от "Астрал холидейз", която е партньор на "Корал травел", смятат, че има потенциал за над 15% повече руски туристи тази година. "България винаги е била търсена от руснаците, но досега големите туроператори нямаха интерес. В момента обаче нещата се променят и тези, които са в Турция, влизат и тук", коментира Антон Пенев, маркетинг мениджър в "Астрал холидейз".

Според управителя на туристическа агенция "Солвекс" Галин Георгиев обаче през последните десет дни има осезаем спад на украинския пазар и донякъде – на руския. Той не се наема да прогнозира дали това ще е трайна тенденция или временен ефект. Повече яснота за новия сезон ще има към края на март, като минат туристическите борси в Русия, смята Георгиев.

Украинските туристи обаче може да се увеличат и по друга, чисто политическа причина. ЕС обсъжда сключването на споразумение с новото украинско правителство, а след това и отпадане на визовия режим. Ако се стигне дотам, това ще значи бум, смята Пламен Грозданов. "През 2013 г. в България са били над 200 хил. украинци. Ако ЕС отвори по-широко вратата за европейското бъдеще на Украйна, България ще бъде един от големите печеливши. Народите ни са близки и езиково, и по манталитет. Нямам съмнение, че числото 200 хил. ще бъде многократно по-голямо."

Притеснителен за сектора е обаче курсът на рублата и гривната, които се намират в процес на обезценяване както заради икономически проблеми, така и заради полувойната.

Точно това обаче е надеждата на имотния пазар. Според компаниите от бранша, несигурността и падането на валутата биха стимулирали инвестициите в имоти. "Обичайно при криза се влага в имот или чужда валута. Дори по-скоро в имот, защото рискът при валутите като цяло е по-висок", коментира изпълнителният директор на инвестиционната компания "ГрийнЛайф" Теофил Петров. Според него на руския пазар в момента по-силен фактор е обезценката на рублата, но очакванията са тя да доведе до по-засилено и мотивирано търсене на ваканционни имоти, не само по българското Черноморие.

Руските купувачи са изключително важни за пазара на ваканционни жилища по Черноморието, тъй като участват в над 90% от сделките. Данните на регистъра БУЛСТАТ показват, че през миналата година нови 9590 руски граждани са се сдобили със собственост по морето (областите Варна и Бургас). Броят намалява в сравнение с този през най-силната за пазара до момента 2012 г., когато новите купувачи в двете области са били 13 786, но интересът остава относително стабилен. Значително по-слаба е активността на купувачите от Украйна или Казахстан – други сочени за активни пазари. През 2013 г. регистрираните нови собственици от Украйна са 261, а от Казахстан – 154. Тази статистика обаче не обхваща сделките през фирми или за регистрираните, които инвестират във втори имот.

При по-лошо развитие

Тези привидно все още спокойни води могат да бъдат бързо разсечени от евентуално влошаване на ситуацията в Крим. Местният парламент вече гласува за присъединяване към Русия, а планираният за след седмица референдум по въпроса, по всичко изглежда, ще бъде проведен под дулата на руското оръжие. Ако този план се изпълни, то ЕС няма да има избор, освен да изпълни заканата си и да започне да налага една по една по-тежки санкции. "Отговорът на ЕС и контрамерките на Русия ще имат негативен ефект върху бизнеса", казва Кай-Олаф Ланг, експерт от германската фондация "Наука и политика". "Европейските компании ще срещнат нови търговски бариери, ще има трудности в пътуването от ЕС към Русия и обратно. Мисля, че и двете страни искат да поддържат фундамента - Русия иска инвестиции, а ЕС газ и петрол."

Това ще значи щети за всички. Тъй като Русия пък е третият по големина търговски партньор на ЕС, компаниите от съюза ще имат сериозни проблеми, а икономическото възстановяване може отново да спре. Анализатори от ING Bank в Москва пресметнаха, че ескалация на конфликта би довела до между 100 и 150 млрд. долара отлив на капитал от Русия до края на годината. Освен че ще понесе мащабен удар по икономиката си, Украйна пък би нанесла сериозни щети на световните пазари и потребителите, тъй като е един от основните износители на пшеница и царевица.

Що се отнася до България, ефектите тук могат да бъдат доста на брой и този път все негативни. Първо, българските компании ще трябва да се съобразяват с наложените санкции. Второ, търговията и износът могат да бъдат силно затруднени, тъй като Русия има дълъг опит в това да прави тежък живота на бизнесите от държави, с които има политически проблеми. Трето, по-сериозни проблеми с визите, както и по-внимателно наблюдение на руската бизнес активност могат да доведат до спад на руските туристи и инвеститори.

С две думи, българските и европейските компании гледат втренчено към полуострова, който е между война и мир. И се надяват тази дилема да не се разреши в полза на първото.

по темата работиха

Огнян Георгиев, Радостина Маркова, Десислава Николова, Калина Горанова, Светломира Гюрова

Това, което става в Крим, не е война. За да е война, трябва да има две сражаващи се страни, а засега има предимно една (необозначена) страна, която превзема територията на друга, докато тя се чуди как да отговори. Но също толкова трудно е да се определи ситуацията на полуострова като мир, защото мирът не включва въоръжени части на две държави, изправени едни пред други на изстрел разстояние всеки ден.

Тази неяснота, която тегне над Крим, кара анализаторите в Европа и България да се колебаят между по-лош и по-малко лош вариант в своите прогнози за икономическите ефекти от кризата. От една страна, ЕС вече обяви замразяване на преговорите за ново споразумение с Русия, а с това и цяла серия търговски въпроси, както и на преговорите за визова либерализация. Краткосрочните изгледи не са добри, но не са и толкова лоши, ако всичко се размине без изстрели и без да се стигне до истинска война. Ако обаче ситуацията се влоши драстично, практическите бизнес последици - за Русия, за Европа и за България, могат да бъдат много тежки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    inadilov avatar :-|
    inadilov

    За времето между "между война и мир" има изписани милиони страници. Тези от Изток - пишат за избор и морал, и се раждат титани като Толстой. Тези на - Запад филмират робството, в което трябва да живееш, не просто да оцелееш, и получават Оскар-и. Ние, тук - в безвремието на Балканите - си имаме други номера. Разказвам:
    Един успешен мениджър решил да смени начина си на живот. Купил си ферма в българско село, купил си и овце, но тъй като тази материя му била непозната, го излъгали и му продали некачествени животни, с нисък млеконадой. Местните злорадствали и чакали провала му, но за тяхно учудване, от ден на ден, продаденото от него мляко нараствало, съответно и печалбите, и скоро станал един от най-елитните фермери.
    Започнали да го ухажват, за да разберат тайната му. А той, нали не е българин, с радост я споделил:
    - Въпросът е в мотивацията. Всяка сутрин правя оперативка със стадото и им задавам един и същ въпрос: "Какво ще продаваме днес - месо или мляко?" Останалото е инициатива на персонала...
    Това ни липсва - качествен мениджър - останалото е инициатива на персонала....

  • 2
    rainbou1 avatar :-?
    rainbou1

    Едно време се обясняваше как икономиката ни трябва да се обърне на изток, за да произвеждаме стоки за необятния и всепоглъщащ руски пазар (и на бившите съветски републики)..

  • 3
    comandante avatar :-|

    До коментар [#1] от "inadilov":
    Е нали почти 100% от икономиката вече е приватизирана ... къде е мотивацията като една френска крава получава повече субсидии от колкото една българска ферма?

  • 4
    comandante avatar :-|

    [quote#2:"rainbou1"]Едно време се обясняваше как икономиката ни трябва да се обърне на изток, за да произвеждаме стоки за необятния и всепоглъщащ руски пазар (и на бившите съветски републики).. [/quote]
    До момента 2/3 от украинската икономика беше с износ за Руската Федерация. Като се обърнат на запад няма да могат да си плащат и тока.

  • 5
    www avatar :-|
    www

    Малко пресилено ми се вижда. Доколкото знам само 7% от оборота с ЕС е с Русия и това не е фатално. За България реален проблем биха били спирането на доставките от газ, а за липсата на алтернативи ние сме си виновни. Може обаче да погледнем нещата от друг ъгъл. 1. Втора газова криза може би ще отпуши падането на забраната за търсене на шистов газ и стимулира другите източници, което от където и да го погледнеш е добре. 3. Хич не ми пука за имотния пазар по курортите. Презастрояването отдавна е проблем за черноморието и ако в леенето на бетон няма далавера това е на хубаво. Инвестициите в плътно застрояване на 200-тате ни километра брегова ивица спокойно може да се нарекат "пари от дявола", простете силния израз.
    3. Един икономически шамар от кризата ще разкрие, че на Москва хич не и пука за нас, което ще отслаби позициите на тукашните ссср-овски фанатици. Това в дългосрочен план си е истинска печалба.
    Изобщо всяко зло за добро, казват хората.

  • 6
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#5] от "www":
    Подкрепям. Освен това втора газова криза би могла да е повод за преразглеждане на договорите с Газпром (при нормално правителство, а не марионетно) и поне да се изключи клаузата take or pay, заради която и да си намерим по-евтин газ от друг доставчик, пак ще трябва да плащаме на руснаците 80% от заявените количества, нищо, че не ги ползваме.

  • 7
    deltalink avatar :-?
    deltalink

    ""Руски и украински туристи, които са почивали на кримското крайбрежие, по-скоро биха се пренасочили към България, отколкото към други дестинации, включително и по икономически причини", смята той."


    Я, що така бе, по икономически причини??? Оня ден някакъв умник по телевизията - не го помня вече кой ,че те все умници наизпълзяха, ааааа май Божидар Димитров беше - та той рече, че било добре, дето руските туристи ще дойдат у нас, понеже били по-платежоспособни от пикливите англичанчета. А сега де, кому вяра да хванеш?

  • 8
    nuzzo avatar :-|

    Ако се съгласим, че целта на всяка политика, освен власт е и бизнес (тези цели почти се припокриват), сиреч пари, то би трябвало в така създалата се криза в Украйна, да надделеят ... парите, които всъщност държат и движат власта и в Русия и в САЩ и в ЕС.
    Но....знае ли човек, какво има в пълната с амбиции за велика Русия( па макар и изолирана и обедняваща) глава на Путин.

  • 9
    grand_funk.70 avatar :-|
    grand funk railroad

    Кой ви бие по главата, да търгувате с Империята на злото?
    И гледайте, там където масово руснаци са си купили ваканционни жилища, да не дойде Товарищ Путин да ги "освобождава"!
    Вслушайте се в Захари Стоянов.

  • 10
    zag52 avatar :-|
    zag52

    Тази каша с Украйна е заварена в САЩ.Военния им бюджет им е намален ,нужен е им враг за да го увеличат,там е заровено кучето.Драма в две действия,намиране на враг,Русия ,и вземане на контра мерки.Разбирайте увеличаване на средствата за военните.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK