Ефекти за икономиката от кризата в Крим
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ефекти за икономиката от кризата в Крим

При спиране на доставките на газ България ще трябва да разчита на вътрешните си запаси в хранилището в Чирен

Ефекти за икономиката от кризата в Крим

Анализ на Десислава Николова от седмичния онлайн бюлетин на Института за пазарна икономика

4550 прочитания

При спиране на доставките на газ България ще трябва да разчита на вътрешните си запаси в хранилището в Чирен

© Stringer/russia


Връща се въпросът за острата нужда от газови връзки със съседните страни, по който правителството би могло да действа.

Безспорно кризата в Крим ще има своите преки и непреки ефекти върху България, като техният интензитет и продължителност ще зависят от мащаба и възможното ѝ развитие. Все пак мисловното упражнение си заслужава от гледна точка на подготвеността на местния бизнес, гражданите и правителството., както и на потенциалните мерки за противодействие и ограничаване на риска/вредите, където това е възможно.

Преките ефекти от кризата в Украйна произтичат от:

1/ Транзита на руски газ през Украйна - с потенциално най-значими вреди за българската икономика. При спиране на доставките, както това се случи през зимата на 2009 г., България ще трябва да разчита на вътрешните си запаси в хранилището в Чирен, в което според енергийния експерт Атанас Тасев в настоящия момент има газ за около 30-40 дни, и на минимални доставки от Гърция от около 2-2.5 млн. куб. м като буфер за кризисно посрещане на най-неотложните нужди. Така отново се връща въпросът за острата нужда на България от интерконекторни газови връзки със съседните страни, по който правителството би могло да действа.

2/ Търговския обмен

Украйна е сред основните търговски партньори на България извън ЕС - четвърти след Турция, Русия и Китай за 2013 г. както по отношение на износа, така и на вноса. Прави впечатление, че до 2012 г. България изнася за Украйна в пъти по-малко стоки, отколкото внася. През 2013 г. обаче се наблюдава рязък скок на износа (със 74%) и продължаващ спад на вноса, което стопява голяма част от дефицита в търговските ни отношения до около 285 млн. лв. Основно внасяме от Украйна въглища и брикети; полупроводници и други продукти от желязо, стомана и чугун; нефтени масла; ядрено гориво; части за жп превозни средства; минерални торове. Повечето от тези стоки се включват в съответните производства в България и евентуално спиране на доставките ще има пряк ефект върху местната индустрия поне в краткосрочен план.

Рязкото обезценяване на местната валута (каквото наблюдаваме сега в Украйна) би следвало да доведе до намаляване на вноса, защото местните вносители купуват чужда валута за вносните си покупки и това ги прави уязвими. България изнася за Украйна основно нефтени продукти и медикаменти (общо над 50% от износа). С дял от 2-3% са химически продукти; електрически акумулатори; хладилници и фризери; цимент; кафе; необработен тютюн. Потенциалните негативни ефекти са свързани с влиянието на кризата върху местния бизнес и потребление. Фармацевтичният бранш е относително неподатлив на икономическата конюнктура (т.е. потреблението не зависи от състоянието на икономиката), но при останалите елементи на българския износ за Украйна може да се очаква спад.

3/ Туризма

Украйна е един от най-големите пазари за туристи в България извън ЕС. Нормално е при криза от такъв мащаб пътуванията да намалеят и потенциалният отрицателен ефект от това е относително висок, тъй като туристическият ни отрасъл расте благодарение точно на такива пазари. 

Индиректните ефекти се проявяват основно чрез международните цени на горивата и зърното, като и двата канала носят силен негативен потенциал при по-дълготраен скок. Това са и двата традиционни източника на вносна инфлация в България. Освен автоматичното рефлектиране върху цените на тези стоки на местния пазар проинфлационното въздействие включва и вторични ефекти - в ценообразуването горивата участват и чрез транспортните разходи, а зърното и чрез фуражите (месо, мляко, яйца и т.н.). Тук обикновено лостовете за противодействие са продажби от държавния резерв, а при зърното и непазарни мерки за ограничаване на износа, които обикновено имат само кратковременен ефект и не могат да предотвратят покачването на цените. 

Сред индиректните ефекти, разбира се, трябва да се отчитат и последиците от евентуални санкции срещу Русия, но тук коментарът би влязъл напълно в сферата на фантастиката заради големия брой възможности на санкции, реципрочни мерки и потенциални канали на влияние.

Връща се въпросът за острата нужда от газови връзки със съседните страни, по който правителството би могло да действа.

Безспорно кризата в Крим ще има своите преки и непреки ефекти върху България, като техният интензитет и продължителност ще зависят от мащаба и възможното ѝ развитие. Все пак мисловното упражнение си заслужава от гледна точка на подготвеността на местния бизнес, гражданите и правителството., както и на потенциалните мерки за противодействие и ограничаване на риска/вредите, където това е възможно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    rembrandt avatar :-|
    rembrandt

    Последиците за съжаление са извън нашите ръце. Така сме си послали, да сме зависими...

  • 2
    cymbaline avatar :-|
    Cymbaline

    Спешно трябва да се строи Южен поток!

  • 3
    lusilu avatar :-(
    lusilu

    Какво ново и удобно извинение за "експертите " !Направо по поръчка им дойде тази криза !Жалко за нас данъкоплатците ,ще трябва да работим 14
    месеца в годината само за държавата !

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Нищо страшно няма, ще пошумят, ще пошумят пък ще мирнат..... няма къде да ходят....
    За някои бизнесмени у нас, даже може да е от полза, справка кризата в бивша Югославия 1995-2000 години, покрай нея си издействахме Дунав мост 2.......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK