България остава на дъното по иновации в ЕС

Shutterstock/Капитал

България остава на дъното по иновации в ЕС

Данни на ЕК показват, че бизнесът все пак инвестира повече в научно-развойна дейност

9450 прочитания

Shutterstock/Капитал

© Shutterstock/Капитал


Швеция продължава да е лидер по иновации в ЕС, Швейцария е първенец на Стария континент.
Идеите на българското правителство за ре-индустриализация на българската икономика според последната мода в Брюксел са свързани не с технологично преструктуриране, а с ре-национализация на обезценени активи.

Руслан Стефанов, ръководител група Иновации.бг към Фондация ПИК

За втора поредна година България остава на последно място по иновации в Европа. Нещо повече, резултатът й през 2013 г. се влошава, с което се задълбочава разликата със средното ниво в ЕС, показва публикуваният наскоро сравнителен анализ на Съюза за иновации за 2014 г., изготвен от Европейската комисия. Единственият показател, по който страната се справя по-добре, е делът на младежите, завършили средно образование. Използваните данни за анализа са основно за 2013 г., но за някои от показателите последните налични са от 2012 и дори 2011 г., което означава, че при някои показатели за страната може да има подобрение.

Все по-далече от Европа

До 2011 г. представянето на България се подобряваше, макар че страната не успя да излезе от групата на "скромните иноватори". След това обобщеният й иновационен индекс (виж карето) започна да намалява и от 44% от средното за ЕС ниво през 2011 г. резултатът й спадна до 33% през миналата година.

По всички показатели с изключение на дела на завършилите средно образование България се представя под средното ниво в Европа. Особено слаби са резултатите й по отношение на инвестирания рисков капитал и дела на докторантите от страни извън ЕС.

Независимо от това страната отчита добър напредък по някои показатели, по-специално по търговски марки и дизайни на общността, където се наблюдава ръст от съответно 77.4% и 56.4% за последната година. Това се дължи основно на ниската изходна база, се посочва в анализа. По-добри са резултатите и при разходите за научноизследователска и развойна дейност на бизнеса (където индексът нараства с 21.5%), износа на услуги, изискващи значителни познания и нови докторанти. Най-сериозен спад има при рисковия капитал и разходите за иновации, които не са за научноизследователска и развойна дейност (съответно 17 и 11%).

Данните показват, че българските компании продължават да инвестират все повече в научноизследователска и развойна дейност. Значителният ръст в тези разходи беше посочен като положителна тенденция и в доклада "Иновации.бг" на фондация "Приложни изследвания и комуникации" (ПИК) за 2012 г.

Защо се случва така

Според специалисти причината за слабите резултати на страната са липсата на адекватна икономическа и фискална политика в областта на иновациите след като България стана членка на ЕС. "Няма дори елементарна национална иновационна политика, а националните инструменти за финансова подкрепа за участието на български организации в европейските програми за иновации и научни изследвания чрез Фонд "Научни изследвания" и Националния иновационен фонд не работят", коментира Руслан Стефанов, ръководител група Иновации.бг към фондация ПИК. По думите му дори един бегъл преглед на историята на управление на миналите или на планираните програми на европейските фондове свързани с иновации и нови технологии е достатъчен, за да покаже, че основният въпрос при тях е не как, а кой да ги ръководи. "В резултат идеите на българското правителство за ре-индустриализация на българската икономика според последната мода в Брюксел са свързани не с технологично преструктуриране, а с ре-национализация на обезценени активи", посочи той.

По думите на Стефанов в същото време последните няколко години в България влизат десетки милиони от клинични опити, което доведе дори до увеличение на разходите за наука и иновации в частния сектор на фона на кризата. "Те можеха да бъдат поне два пъти повече, ако България се беше включила по-активно в надпреварата подобно на Полша и Чехия. За това се изисква устойчив политически ангажимент", добави той.

Големи разлики

Като цяло Европа наваксва изоставането си от САЩ и Япония в областта на иновациите, се посочва в анализа. Разликите между отделните държави в ЕС продължават да намаляват, но все още остават големи. Нещо повече, данните показват, че процесът на сближаване се е забавил през миналата година и Европа се е върнала на нивото от 2009 г.

За периода 2006 - 2013 г. средният годишен растеж на ЕС в областта на иновациите е 1.7%. Всички държави подобряват резултатите си, но водещи в иновационния ръст са Португалия, Естония и Латвия. Общото подреждане по страни се запазва сравнително стабилно с малки размествания вътре в четирите групи. Полша е единствената държава, която се е изкачила от групата на скромните иноватори в тази на средните. Шведската система за иновации запазва лидерството си в ЕС. На по-широко европейско равнище Швейцария остава на първо място (с общ индекс 0.8353 спрямо 0.7502 за Швеция и 0.1881 за България), като продължава да превъзхожда всички държави от ЕС и има най-добри резултати по 9 показателя.

Иновационен индекс

Сравнителният анализ на Съюза за иновации сравнява резултатите в областта на иновациите на страните членки, като проследява тенденциите и в някои европейски държави извън ЕС, както и в 10 конкуренти от световен мащаб. Средните стойности са определени, като резултатите в 25 равностойни показателя са обобщени в един съставен показател (обобщения иновационен индекс).

Швеция продължава да е лидер по иновации в ЕС, Швейцария е първенец на Стария континент.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Липсата на коментари под тази статия поставяща изключително сериозни въпроси показва какъв интерес има към иновациите от страна на публиката.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    zangief avatar :-|
    zangief

    когато няма Хлеб и Сирене за какви иновации може да става реч?

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Иновиращите българи" май работят основно извън България. Без създадена система за поддръжка на иновациите - от професионално-образователни прес приложно-изследователски, пилотни, и внедрителски програми до центрове за поддръжка на иноваторите в процеса на банково кредитиране и първи стъпки в бизнеса (разбирай - година и половина - две) ситуацията няма да се промени от само себе си. Реалността е че има една верига от вечно гладни администратори очакващи подкупи като законна дан за разлика от страните където това си е служебно задължение и за подкуп се уволява със загуба на държавна пенсия и право на работа в държавни структури.

  • 4
    nye avatar :-|
    nye

    До коментар [#1] от "tsyrvulan":
    То не става много ясно какво се нарича "иновация", и какво спада или не към тази категория ... примерно:
    "Най-сериозен спад има при рисковия капитал и разходите за иновации, които не са за научноизследователска и развойна дейност (съответно 17 и 11%)."
    Кои са тези "иновации" несвързани с "научноизследователска и развойна дейност"? Изобщо кои са категориите, по които е правено изследването?

    Как да се коментира, като читателят (в случая аз) не може да си обясни какво точно обхваща предметната област на статията ...

  • 5
    yotata avatar :-P
    йотата

    А на бас че по отношение на собственоръчните иновации (от типа "тел успешно замества болт") сме сред първите места .

    За алтернативно ползване на домакински елуреди - тоже; само си спомнете инфото за изгорялата пералня, дето приготвяла таратор за цяла сватба.

    По отношение на иновационно незаконно захранване с електричество и вода на цели гета, пардон, квартали, сигур пък сме еднолично на първото място - далеч, далеч пред други народи.

    Та, коя иновативност, как са я мерили е въпросът. Щото тука моем и така, и иначе, и отвътре-навън, ако се наложи. Особено някои иновационно изявени микрорайони, па и цели региони.

    Да не говорим, че родните изобретения отдавна си имат и собствени електронни платформи за промотиране на ноу-хау-то. Например сейр.бг, и т.н.

    Е, те тия дадености и постижения дали ги отчетоха, като ни суркат пак на последните места, а?

  • 6
    btl56358577 avatar :-P
    btl56358577

    без коментар

  • 7
    maks avatar :-|
  • 8
    glia avatar :-P
    shogun

    [quote#5:"йотата"]Например сейр.бг, и т.н.[/quote]
    Там са показани иновациите.

  • 9
    krasenh avatar :-|
    Красен

    До коментар [#2] от "zangief":

    За да има "хлеб" трябва някой да създава добавена стойност ..... а това основно се случва чрез иновации :)

  • 10
    anaydeno avatar :-|
    anaydeno

    Няколко възможни решения, отделно от класическо "повече пари":

    - Облекчаване на кооперацията между бизнеса и университетите за съвместни научни изследвания,
    - Облекчаване на достъпа на бизнеса към работа със студенти в природонаучни специалности,
    - Повишаване на интереса на учениците към природонаучни, инженерни и технически специалности,
    - и да речем, стимулиране на инициативи като Sofia Tech Park.

    Още числа по темата: http://goo.gl/kiIExo


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход