Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
54 12 мар 2014, 18:43, 17283 прочитания

Как да (не) върнем българите от чужбина

Агенцията за инвестиции приключи европроект за привличане на емигрантите обратно в страната за близо 172 хил. лв. Реакцията зад граница обаче е далеч от възторга

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Младежи зад граница смятат, че по-важно от това да се върнат обратно е да се използва капацитетът им, за да работят за страната, дори и извън нея.
Кратки, общи и сухи презентации за възможностите за инвестиции в България и пазара на труда с акцент ИТ секторът и аутсорсингът. Патриотичен патос, малко снимки на красиви пейзажи и за фон Емил Димитров и Веселин Маринов. Малко време за въпроси и липса на конкретни отговори. Това е картината, която описват българи, живеещи в Белгия и Германия, за информационната кампания на Българската агенция за инвестиции (БАИ), с която агенцията се опитва да популяризира инвестиционния климат в страната, както и да работи за завръщането на емигрантите и студентите, учещи зад граница.

Участниците бяха впечатлени от конкретиката на представените теми и останаха доволни. Има много запитвания за възможностите за бизнес и инвестиции в България. Над 100 младежи са си изпратили автобиографиите до Агенцията по заетостта (АЗ) на специално създадената електронна поща (rabotazamen@az.government.bg) и са помолили за съдействие да им се намери работа или стаж. Това пък отчетоха БАИ и АЗ в края на проекта, който е на стойност от близо 172 хил. лв. с ДДС и се финансира по ОП "Конкурентоспособност".


В рамките на 21 дни през февруари експертите на БАИ и АЗ посетиха 13 града в 11 държави. На събитията им са присъствали над 750 участници на възраст от 18 до 35 години. Колкото хора, толкова интереси и гледни точки и впечатления. Дали мисионерският поход на държавните служители реално ще доведе до инвестиции или завръщане на студенти и емигранти и дали средствата са били разумно изхарчени, а не само на принципа "да не изгубим едни пари", тепърва ще става ясно.

(Равно)сметката към момента


Резултатите от кампанията тепърва ще се анализират и те ще са база за изграждане на дългосрочна стратегия за привличането на българите обратно в страната, коментира изпълнителният директор на БАИ Светослав Младенов. До края на месеца трябва да бъде подготвен доклад с конкретни препоръки. Към момента от ведомството са доволни от резултатите и коментират, че българите зад граница са настоявали да има по-често подобни събития. Най-голям интерес към мероприятието им е имало във Виена, Мадрид и Ню Йорк, а най-активна е била студентската група в Париж.

От консорциума изпълнител "Ламбаджиев – Кръстев" отчитат, че специално създадената във Facebook страница на инициативата има над 1150 харесвания, над 450 хил. души са били информирани за кампанията през социалната мрежа, а публикациите в електронни и печатни медии са над 50.



От БАИ коментират, че имат и доста запитвания за възможността да се инвестира или да се стартира бизнес в България. До месец-два може да се очаква посещение от САЩ на човек с инвестиционен интерес, който работи в сферата на информационните технологии, отчита Христо Етрополски, директор на дирекция "Секторно инвестиционно обслужване" в БАИ. Има интерес и от хора, които се занимават с доставки на съоръжения за пречиствателни станции, и друго запитване за бизнес възможности в сферата на бутилирането на вода. Оказа се, че и депутатът от "Коалиция за България" Мартин Захариев също е пътувал с държавните специалисти до САЩ като експерт по телекомуникации и медии. По думите му голяма част от въпросите на срещите с хора, които се интересуват от възможностите за бизнес със или в България, са били свързани с теми като туризъм, земеделие и вода. Той препоръча по-добра координация между Министерството на външните работи, консулските служби и търговските аташета.

От АЗ пък обясниха, че на база автобиографиите, които получават от младежите, им създават профили и ще се опитват да им намерят работа или възможност за стаж, за да се върнат обратно в страната. Изпълнителният директор на агенцията Асен Ангелов съобщи, че вече е започнал срещи с различни компании, на които предлага възможността да подберат бъдещите си кадри от новата им база данни. Според него към момента работодателите определено проявяват интерес.

Обратната връзка


Участниците в събитията и тези, за които е предназначена информацията, обаче не са толкова еднозначно позитивни за кампанията. Общо взето, останах с добри впечатления от презентацията, коментира Пирин Маринов, който е студент по политология в Берлин. Доволен е и от това, че е могъл да зададе въпрос от личен характер, свързан със започване на бизнес, и да получи съдействие.  

Но има студенти и млади професионалисти от Белгия и Германия са доста критични. На събитието в европейската столица е имало към 50 човека, разказват участници в него, но според тях презентациите са били твърде общи и не е имало много време за задаване на въпроси.

Събитието в германската столица пък е било посетено от около 20 студенти, което на фона на над 10 хил. българи, които живеят там, говори за лоша реклама и недостигане до целевата група, отчита Татяна Миткова, която е била сред присъстващите. Тя разказва, че лекторите са се фокусирали основно върху представянето на възможностите за работа за ИТ специалисти и инженери, без да засегнат по-подробно и други сфери, като например възможностите за студенти, изучаващи социални науки например. Коментира и че двамата гост-лектори, съставляващи "предприемаческия" панел, реално са били създали собствен бизнес преди повече от две десетилетия и поради тази причина не са можели да коментират достатъчно добре възможностите за започване на бизнес в момента.

А има ли алтернатива?


Младежите зад граница казват, че за тях би било много по-полезно, ако чрез подобни информационни кампании им се дава повече практическа информация, като например какви са стъпките за преводи и легализация на дипломите им, как могат да създадат компания и да стартират бизнес в България, от какви източници (държавни субсидии/еврофондове) биха могли да получат финансиране и т.н.
Вариант за привличането на младите хора обратно в страната пък може да бъде подходът, в който на конкурсни начала държавата финансира образованието в чужбина на българи, срещу което ги задължава впоследствие да се върнат обратно в страната. Пирин например разказва, че наскоро се е запознал с докторант от Китай, чието обучение се финансира от държавата, а той е длъжен срещу финансирането да се върне обратно в страната си за поне 3 години. "Много добре разбирам, че България няма икономическия капацитет на Китай, но все пак ми се струва, че 1 млн. лв. на година не би натоварил чак толкова много бюджета ни", казва студентът по политология.

Александър Найденов, който учи в Берлин, разделя българите в чужбина на три групи – временни работници, студенти и установили се в чужбина. Според него шансът първите две групи да се привлекат обратно в България е голям. За целта за работниците е важно да имат информация за подходящи работни места. Студентите пък се интересуват от възможности за предприемачество, стажове и начини, по които да работят за България дори и от разстояние. По отношение на последната група той смята, че акцентът трябва да бъде как може да се използва експертният им потенциал по проекти в страната.

На практика доста от младежите, до които се допитахме, коментират, че всъщност въпросът не опира до това да се привлекат обратно в България, а да се използват капацитетът и способностите им, за да работят за страната, дори и извън нея. "Какво пречи в днешно време един човек да живее в Стокхолм, но да работи по проект в София", пита риторично Калина Дренска, която учи в Германия. За целта младите хора препоръчват да се изгради по-добра и при това постоянна, а не спорадична връзка с българите зад граница, включително и с вече създадените местни общности и организации.
На лов за инвеститори
През април и май държавните експерти ще бъдат на обиколка в 10 държави в Европа, САЩ и Азия с цел да привлекат инвеститори към България, т.нар. роудшоу. Инициативата, също както и привличането на емигрантите, е финансирана по линия на европроекта на Българската агенция за инвестиции (БАИ) за популяризиране на предимствата за инвестиции в България. Индикативната стойност на обществената поръчка, която все още не е възложена, възлиза на малко над 1.3 млн. лв. без ДДС. За 1.27 млн. лв. без ДДС ще се проведе и медийна кампания за популяризирането на възможностите за инвестиране в България. Това не е първото роудшоу в търсене на инвеститори, като от БАИ отчитат, че като резултат към момента има над 10 инвестиционни запитвания основно в сферата на химическата промишленост, автомобилосторенето и ИТ сектора. Две от тях са в напреднала фаза и имат голям потенциал за реализиране.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 2191 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения 1 Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 1871 прочитания

24 часа 7 дни

29 май 2020, 19804 прочитания

29 май 2020, 5133 прочитания

29 май 2020, 4699 прочитания

29 май 2020, 2636 прочитания

29 май 2020, 2169 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Програмата за е-управление и съдебна реформа е орязана с 90 млн. евро

Правителството представи окончателната финансова рамка на оперативните програми

Още от Капитал
Наемопад при софийски жилища

Свитото търсене сваля офертните цени. При предоговаряне се стига до 20 - 30% отстъпка за период между един и три месеца

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Борсово V-ъзстановяване

След резкия спад дойде и бърз ръст на индексите, но те все още са под историческите си върхове от февруари

Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10