Консервите – между старата слава и новите пазари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Консервите – между старата слава и новите пазари

Недостигът на български суровини не е голям проблем за преработвателите им, макар че те предпочитат да работят с местни плодове и зеленчуци заради доброто им качество

Консервите – между старата слава и новите пазари

Членството на България в ЕС разшири много възможностите на преработвателите на плодове и зеленчуци

Весела Николаева
6539 прочитания

Недостигът на български суровини не е голям проблем за преработвателите им, макар че те предпочитат да работят с местни плодове и зеленчуци заради доброто им качество

© Надежда Чипева


Голяма част от сектора работи за износ

Статията е част от специалното издание на "Капитал Daily" "Земеделие и

бизнес".


Работа за износ и проблеми с персонала и суровините – така може да се опише съвсем накратко състоянието на сектора на преработвателите на плодове и зеленчуци през последните години. Същите тенденции се очаква да влияят и през тази, но новата селскостопанска политика вдъхва надежди за подобрение. От една страна, се очаква тя да подпомогне повече малки и средни фирми, а от друга, да насочи повече средства за площи с плодове и зеленчуци. Разбира се, това далеч няма да изчерпи нуждите на сектора, а и влиянието ще е по-скоро косвено. С ежедневната работа преработвателите ще трябва да се справят сами и ролята на държавата може да е само в два аспекта – възможност за повече гъвкавост и създаване на условия за износ.

Преди същинския текст нека разкажа една история. Преди около година пътувахме с екип на "Капитал Daily" до региона на Хасково – подобно на много други места в България и тук се е развила хранително-вкусова промишленост, с доста производители на сладки изделия. От една такава компания наред с притесненията за пазари и проблемите за износ в Турция имаха следното виждане как държавата може да помогне:  "Ами защо затриха пазарите ни от бившия СССР, държавата трябва да ги върне обратно." Всъщност това е разсъждение, което често можете да срещнете. Само два дни по-късно в разговор с производител на консерви от съседна област той сподели, че наскоро е подписал голям договор за износ в Русия. Разбира се, без държавна помощ.

Към целия свят

Въпреки носталгията за изгубения огромен пазар влизането на България в ЕС разшири много възможностите на преработвателите на плодове и зеленчуци. В момента голяма част от сектора работи за износ, а Русия и бившите съветски републики са само част от този експорт. Западна и Северна Европа, САЩ, Северна Африка и Близкият изток са по-новите места, към които пътуват български консерви. По данни на Министерството на земеделието през 2012 г. износът на преработени плодове е бил 43% от общата продукция, а при зеленчуците делът е 30%. Данни за миналата година ще бъдат публикувани към началото на лятото, но поне по прогноза се очаква обработените плодове и зеленчуци да нараснат. Освен традиционните консерви много предприятия се ориентираха и към продукция на готови ястия за директна консумация – с гъби, смесени с месо, различни вегетариански специалитети.

По-голяма част от тях са за износ отчасти поради ниска покупателна способност на българите, отчасти поради кулинарни традиции – в англосаксонските икономики отдавна е обичайно обядът или вечерята да се купуват готови. Културни особеностиЗаради ориентирането си към Западна Европа и тези особености все по-предпочитани са консервираните продукти в малки опаковки за един или двама души, обясни Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. За продажби на други пазари като Близкия изток и Русия се отчитат други традиции, а много от българските компании правят и консерви по традиционни за съответния народ рецепти.

Като не особено добро вижда положението на преработвателите Николай Гаджев, собственик и управител на консерви "Контракт". По негова оценка около 30% от предприятията са затворили в последните години заради трудности с реализацията на продукция. Българският пазар е свит, така че за оцеляването си компаниите постоянно трябва да търсят нови външни пазари за износ. Гаджев разказа, че неговото дружество работи за уреждане на износ за Китай и спогодба между българското правителство и източната държава много улеснява бизнеса. Макар и голям, китайският пазар не бива да се възприема като безрезервна възможност – Гаджев например разказа, че от над 30 представени продукта от Китай са избрали само три.

Несигурна суровина

Божинова изрази притеснения каква ще бъде реколтата тази година. Причината е необичайно топлото време, което може да повреди овошките, а от друга страна, малкото влага да понижи добивите на зеленчуците. Последното би могло да бъде решено с поливно земеделие, но такова в България отдавна е изключение от общата картина. По думите й е трудно да има такива инвестиции, ако самите производители не се сдружат, защото няма как да се прави модерно земеделие само върху 5 или 20 дка. Като цяло намирането на суровина не е проблем за преработвателите, но от години те се оплакват от едно и също – производителите са малки, трудно се сдружават и това прави доставките им несигурни.

Така вместо едно сдружение от 20 души да договори и достави например 5 тона патладжан в определена седмица, с улеснение и за тях, и за изкупвача, всичко това се договаря на части. Естествено подобни условия правят и цената много нестабилна. "В последните години има съживяване в зеленчукопроизводството. Поне от предварителни разговори има заявен интерес от зърнопроизводители да преминат към отглеждане на зеленчуци", обясни Божинова. По думите й програмата на земеделското министерство в подкрепа на качествени плодове също дава добър резултат, а и вече се отчита, че секторът е експорнно ориентиран и трябва да се подпомага. При всички случаи, ако разполага с условия и зеленчукови и плодови градини, България е по-добре да има мощности за преработка, защото така се осигуряват много повече (постоянни) работни места, стабилизиране на заплатите, по-висока добавена стойност.

Божинова обясни, че колкото и добре да се развива земеделският сектор, винаги се налага внос на суровини, но това не е лошо за бранша. Като цяло в сравнение с предишни години вносът е намалял, а всеки иска да работи с българска продукция. Вносните плодове и зеленчуци трябва да издържат на дълъг път, което означава устойчиви сортове, често за сметка на качеството и вкуса им. Данните на земеделското министерство сочат, че през 2012 г. изкупените директно от производители плодове са 28.6% от общо 66 хил. тона, а осигуреното от търговци на едро и посредници е 35.4%. От собствени градини е дошло само 2.4% от количествата, останалото е внос. Доста по-различно е при зеленчуците – там 76.3% са дошли направо от производители, 13.8% от прекупвачи, 3.28% е собствено производство, а останалото е осигурено от чужбина. Най-голям дял от суровините традиционно заемат пиперът и доматите, при плодовете това са ябълките, черешите и прасковите.

Прогнозните анкети на министерството показват, че тези дялове няма да се променят съществено поне в близко бъдеще. Предварителните данни на НСИ, цитирани в бюлетина на Института за пазарна икономика, показват нарастване с 16.7% на количеството отгледани плодове през миналата година спрямо 2012 г. За сметка на това при зеленчуците има 27% спад. При плодовете основната причина е производството на грозде, обяснимо с многото нови насаждения, които винарските изби направиха.

Липсващият персонал

Липсата на гъвкавост при наемането на персонал е много сериозен проблем за сектора, коментират от Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. По данни на земеделското министерство само около 40% от предприятията работят целогодишно, за останалите дейността е сезонна. Дори и при постоянно работещите се налага от пролетта до есента служителите да се увеличат, често за работа рано сутрин. От една страна, възможността да се живее от помощи прави много трудно намирането на хора изобщо, посочи Божинова. Според нея, ако се ограничат помощите на безработните, е възможно да се облекчи бюджетът не само от директното им плащане, но и с осигуряване на приходи от осигуровки на сезонно наетите. Заради спецификата при брането на плодове и зеленчуци много дни се налага да се работи само рано сутрин, но в сегашното законодателство заетостта на договор извън точно определени часове не е уредена. "В този случай трябва да може да се наемат хора почасово, като се плащат и осигуровките им", смята Божинова. Друг проблем е и местоположението на много фабрики – в малки населени места, където населението застарява, а младите не искат да дойдат заради липса на социални услуги като образование за децата си и здравеопазване, изтъкват от съюза.

Голяма част от сектора работи за износ


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    linasda avatar :-|
    Lili Nikolova

    Слава Богу, намират се все още хора в България, които не предпочитат да крадат, а се захващат да произвеждат !И това ни дава надежда, че българската нация няма да загине...

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Божинов като искате качествена суровина, почвате да обилкаляте по селата.Трудовите хора нямат време да се размотават по борси,особено в сезона всеки ден е ценен.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    И все пак помощ с кредитиране на модерни (ако искате иновационни) методи би помогнала както на селското стопанство, така и на производителите на техника, торове и т.н. За пример се върнете към опита на Сийрс и Робук през квизисните 30 в САЩ. Тогава фермерите практически масово са разорени или без пари. Когато Сиирс купува Робук, те са селски магазини. За да създаде пазар на село те организират конгломерат от производители на селскостопански машини, торове, семена, потребителски стоки и т.н. Този конгломерат започва подготовката на агенти-специалисти по видове култури и производства (например животновъдство с неговите под-раздели). Банките отпускат кредити само на тези които следват указанията. С кредитите се купуват основно необходими за дейността стоки. Така се създава съвременното американско селско стопанство което с 2.6% заети произвежда и за износ. Или опита на съвременното израелско земеделие.

  • 4
    bi_u avatar :-|
    Sofia Markarian

    диабетът е реална заплаха за животът и здравето!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ще съмне ли след НОЩ?

Ще съмне ли след НОЩ?

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.