От "Група град " бяхте сред активните критици на проекта за реконструкция на Лъвов мост с респектираща цена от 22 млн. лв. Предложихте и алтернативен проект. Успяхте ли да убедите общината да преработи проблемните моменти в него и какво да очакваме от крайния резултат?
Начинът, по който ще се изпълни реконструкцията на Лъвов мост, е много добър пример как общинската администрация стихийно взима решения за бъдещето на града. Първоначално в медиите изтече един проект, който според нашите представи бе абсолютно неадекватен и неуместен. Ние си направихме труда да предложим алтернативно решение, което по много по-прост и евтин начин би решил реални проблеми, без да създава нови. Така в резултат на гражданските усилия и натиск главният архитект на София Петър Диков промени набързо проекта в междинен вариант, който според нас продължава да бъде неадекватен. Това стана в рамките на две три седмици, което е илюстрация колко бързо могат да се взимат решения и същевременно как не трябва да се работи.Всъщност няколко са нещата, за които може да се критикува този проект. Един от проблемите е, че той е правен от инфраструктурни инженери, а не от архитекти. Лъвов мост е емблематично място в историческата тъкан на града и там не може да се подхожда по груб начин с тежка инфраструктура. Освен това движението там не е толкова натоварено, че да се правят кръстовища на две нива. Подобно съоръжение точно на това място е нелепа идея.
Прозрачно ли е градското планиране на публичните пространства?
Въобще не е прозрачно. Има една инсценирана прозрачност, която общината да отметне, защото е длъжна. На всички обществени обсъждания се повдигат въпроси, които остават без отговор и се вижда, че те се правят, защото трябва да ги има, а не защото реално някой от администрацията очаква чрез тях да се вземат по-добри решения за града. Ако хората и професионалната общност усетят, че общината е отворена към тях и участието им в подобни обсъждания води до по-добри резултати, повече хора ще взимат участие.Последните инфраструктурни проекти са показателни. Не може проекти да се възлагат директно на общински проектантски фирми, заобикаляйки Закона за обществени поръчки. Не може архитектите да са безгласна буква, а строителните компании да преценят какво и как да се направи. Не може да се възлагат изключително важни за града проекти на фирми, които чрез собствения си интерес и предложената цена в търга да решават как ще изглеждат ключови места в София. Не може визията на един проект да е свързана с това кой и за колко пари ще го направи, това са две съвсем различни неща.
Напоследък зачестиха архитектурните конкурси, което е следствие от критиката на браншовите организации към общината. Прах в очите или реално конкурсно начало са проведените търгове до момента?
Архитектурните конкурси са нормална практика в цял свят и България има традиции в това отношение, които бяха прекъснати. Сегашните конкурси не са истински и резултатите от тях са комични. Ние винаги сме се опитвали да предлагаме конкурсното начало, защото това е начин да се вземе най-доброто решение в полза на гражданите. Аз съм един от организаторите на конкурса за метростанция 20 - много интересен пример как гражданска организация и община могат да организират добър конкурс, който за съжаление беше провален от общинската фирма "Метрополитен", която се държи като община в общината, и твърди, че резултатите от конкурс проведен под егидата на кмета на София не я засягат. Друг пример за зле проведен конкурс е този за "Света Неделя". Обявен като международен, в него няма нито един международен участник или член на журито, обявен единствено на международно неизвестния сайт на дирекция "Архитектура и градоустройство", материалите са предадени на английски, какъвто членовете на журито не ползват. Вижте в какви комични ситуации се поставя администрацията заради това, че не е в крак с тенденциите и не знае как да направи една открита процедура.Тези проблеми лесно могат да бъдат решени, ако целта наистина е честно състезание за избор на най-добро за града и хората архитектурно решение.
Има ли логика в развитието на София, или се работи на парче?
Има логика, но тя не е за устойчиво развитие на града, а максимално бързо и лесно да се усвоят максимално много средства. Правят се бързи проекти, концентрирани са големи средства на малко място. Пътят за промяна е общината да се отвори към гражданите и неправителствените организации. В тези проекти се преплитат прекалено много интереси – корпоративни, политически, частни и всякакви други, но засега администрацията не показва потенциал да прокара обществения интерес в тях. Местната управа иска да усвои големи средства от европейските фондове, но не знае как да го направи, така че да е най-добре за гражданите..
Вървенето по тротоарите в София е особен вид градски спорт, който изисква специфични умения, а и пешеходните зони в столицата са обществен дефицит. Как да бъде решен този проблем?
Трябва просто вместо в кръгови кръстовища да се инвестира в пешеходни и велосипедни инфраструктури. Не може в центъра на града да се правят естакади на две нива. Това го няма никъде по света. Този подход е отречен от 60-те години насам, когато се е видяло, че това убива града, а не му помага. Общината обаче поради незнание или поради други причини прави обратното на това, което трябва да прави, за да могат хората да се чувстват комфортно по улиците.
Тук идва и казусът с реконструкцията на "Витошка". Хората са заложници на това да получават зле обновени улици, защото толкова могат, или никакво обновяване. Може ли това да е избор, това е нелепо. Това е изнудване на гражданите. А фонтанът на "Витошка" е върхът на безсилието на администрацията да създаде нещо стойностно в този град.
8 коментара
Заглавието и цялата статия обясняват прекрасно защо София не изглежда добре в по- голямата си част.
Не съм архитект, но ми е мъчно, че обликът на градът, в който съм родена и живея, столица на държава от ЕС, с годините не става по- красив. С изненада чета статия от архитект, която изразява почти точно моето виждане за това явление.
Очаквах също развитие по програми за реновиране на старите сгради /включително панелни/, но това така и не се случва. Всеки санира и ремонтира на парче.
Освен красив, градът трябва и да е удобен за жителите- достъпни зони, организирани транспортни връзки, зони за паркиране, осветен и т.н. и т. н. Има много, много пропуснато, което не се постига за един ден.
То в проектите за развитие на България се преплитат всякакви интереси без обществния, какво остава за София. Веднъж седнал на държавната софра, българският чиновник се юрва да реализира проект "Пълнене на гушата". Тука е така: Бай Ганьо прави държава.
Браво на този архитект и особено за лъвов мост
Прекрасен анализ на една трагична ситуация!
Защо хора като Арх. Кътов не са по-слушани а се оставяме на чиновниците да унищожават хубавата ни столица???
И/О Архитекти са ВЕЛИКИ!!!
[quote#5:"d.shumkov"]Защо хора като Арх. Кътов не са по-слушани а се оставяме на чиновниците да унищожават хубавата ни столица??? [/quote]
Защото хора кото този архитект рядко стават администратори/чиновници или близки до висши такива...., ако не влизат в приятелския кръг на някого нямат думата.
Много точно обобщение на ситуацията от доказал се, уважаван професионалист!
Трябват повече хора с подобна гледна точка, за да се натрупа критична маса и да се инициира промяна.
Определено на София и трябват повече пешеходни зони в центъра. Не е толкова голям град, че да няма такива. Витошка, макар и зле направена е първа стъпка. Изцяло пешеходна. Но 500м. не са достатъчни. Трябва да са поне още няколко красиви улици в центъра, да са комплекс, по който да се разхождаш цял ден, да гледаш красиви фасади, магазини, заведения и музеи. Да има дух в града. За кръстовището на Лъвов мост може и да е прав. Там май трябваше да не се прави на две нива а да се инвестира в Данаил Николаев, което да изтика транзита по-далеч от центъра. Но не би.