Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 14 мар 2014, 10:54, 20843 прочитания

Пазарът на земя: инвестирай умно

При доходността в момента покупката си струва само за дългосрочна инвестиция или производство. При това - не само на зърно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Статията е част от специалното издание на "Капитал Daily" "Земеделие и бизнес".

Ако преди десет години някой ми беше казал, че ще давам пари на земеделци, щях да го обявя за луд, призна наскоро представител на финансовия сектор. Поводът беше разговор за пазара на земеделска земя и перспективите пред него.

Назад във времето цитираните думи не са лишени от логика - допреди 7-8 години европейски субсидии в земеделието нямаше, цените на земята бяха ниски, а самата тя беше слабо ликвиден актив. Оттогава картината се промени - ниските изходни цени, появата на едри собственици на обработваеми площи, субсидиите и няколкото добри години за производителите на зърно превърнаха земеделската земя в истинска звезда на ценовия хоризонт. При това - в години на криза, когато спадът в останалите сегменти на имотния пазар изглеждаше безкраен.


Трендът личи и от статистиката на земеделското министерство, според която от 2007 г. насам средната цена на земеделската земя в страната почти се е удвоила, а сделките трайно надхвърлят 1 млн. дка годишно.

Все пак от година насам се усеща и известно охлаждане. От една страна, заради спада в изкупните цени на пшеницата, който засегна най-активните купувачи на земя - земеделските производители. От друга, заради почти единното мнение, че при сегашното състояние на земята в България - разпокъсана, без поливни съоръжения и инфраструктура, цените са достигнали пределните си нива.
Така в близките години осезаемо покачване на ренти и цени изглежда несериозно. Но и драматичен спад не се предвижда. За сметка на това купувачите на земя все по-често са хора, които планират производство или поне имат ясна идея как да я окрупнят и да добавят стойност към нея. Което определено е знак, че с чисто спекулативните очаквания към този пазар е приключено.

По-спокоен пазар



След поредицата години на растящ пазар миналата беше първата на застой в цените на земеделската земя. Данните на Системата за агропазарна информация (САПИ) показват, че средната цена на продадените в страната земи се е задържала около 429 лв./дка при 435 лв./дка година по-рано. Леко намаление има и при броя сделки и продадени декари, но като цяло пазарът остава активен. Тази статистика трябва да се гледа с уточнението, че обхваща преди всичко първичния пазар - на наследствени малки парцели, и в по-малка степен този на вече придобити от инвеститори и окрупнени земи. Такива сделки миналата година също не липсваха, но минаваха основно през продажба на самите дружества, притежаващи земята. Най-едрият пример беше продажбата на фонд "Серес" с над 186 хил. дка земеделска земя. Тя мина през прехвърляне на акции от досегашните собственици - предимно финансови инвеститори, на "Ромфарм компани", в чиито портфейл вече има близо 1 млн. дка.

На пазара отбелязват и други, значително по-малки като обем, прехвърляния на портфейли земя през годината. В повечето случаи продавачите са инвеститори, които са се възползвали от бързия ръст на цените, но вече са преценили, че е дошъл моментът да излязат от инвестицията си.
Причините за тази стъпка са няколко. На първо място, в много землища в страната цените на земята достигнаха пределните си нива, съпоставени с рентите и доходността, която тя може да донесе на тази база. Освен това, макар и добра, новата зърнена реколта беше реализирана на значително по-ниски в сравнение с предходните години цени - около 300 лв./тон пшеница при над 500 лв./тон през 2011-2012 г.
Очакванията са тези нива да се запазят и тази година, което означава и по-малки печалби за производителите, които са основните купувачи на земя. Съответно и по-малко ресурс за разширяване на стопанствата им.

При подобно съотношение участниците на пазара са категорични, че очакваната доходност от съотношението цена - рента в момента не надхвърля 4-5%. Около тези нива го определя изпълнителният директор на "Агромениджмънт" Георги Георгиев (дружеството е управляващо на компанията за земеделски лизинг "Елана агрокредит").
Според Георгиев събитията от изминалата 2013 г. трябва да се разглеждат като знаци за нормализация на пазара на земя, а годината беше показателна за това как ще се развива той оттук нататък. По думите му предхождащите я две години са били по-скоро щастливи изключения, които донесоха едновременно високи добиви и добри цени на зърното.
Отминалата 2013 г. показа също, че на много места потенциалът за сериозен ръст на цените е изчерпан. От една страна, участниците отбелязват отдръпване на продавачите, които вече предпочитат ежегодния доход от ренти и трудно се разделят със земята си. От друга страна, са очакваните по-умерени изкупни цени на зърното.
"Пазарът на земя е изключително предпазлив през последните седмици. Индикациите са, че цената на пшеницата от новата реколта ще е под 300 лева на тон, производствените разходи за торове и семена на производителите ще са 8-10% по-високи и приходът им ще е изключително ограничен", отбеляза председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя Борислав Петков.
Според него тази година отрезвяването сред купувачите е много сериозно, особено в Северна България. В това число влиза и Северозападът, където предходните години имаше силен пазар, тъй като районът беше изостанал ценово. Тази година обаче прогнозите са там цените по-скоро да се задържат около достигнатите нива.

Според управителя на агенция "Мирланд" Мирослав Йорданов най-конкурентен към момента остава Североизточният район, тъй като земята е добра и потенциалните купувачи първо се ориентират към нея. И той обаче определя доходността от ренти на 4-5%, което означава дългосрочна възвращаемост на инвестицията.
По думите му и в момента най-високата цена в страната държат нивите в Добруджа - в района на Добрич тя достига 1400 лв./дка за нива от 15-20 декара, а в Балчик и Каварна таванът на цените е 1500 лв./дка. Около и под тези нива се движи пазарът в Генерал Тошево и Шабла. В същото време това е и районът с най-високи рентни плащания - около 100 лв./дка. Във Варненско землищата се разпределят според входната магистрала от София. В общините над нея - Суворово, Вълчи дол, Аксаково, Ветрино, продажните цени варират около 1000-1100 лв./дка при ренти 50-70 лв./дка. Южно от нея - в землищата на Аврен, Дългопол, Бяла, Девня, цените са 500-700 лв./дка, а рентите - между 20 и 35 лв./дка.

Според Йорданов обаче при очертаващото се засушаване и ниски изкупни цени на зърното тази година цените на земята едва ли ще помръднат с повече от инфлационния ръст. Докато при рентите очакванията са дори за 5 до 10% спад. Същата прогноза прави Борислав Петков на базата на вече течащото договаряне на рентите за новата стопанска година. Според него в различните землища тенденцията е от задържане до понижение с 3 до 5%. По-точна прогноза обаче ще има към края на март.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г. София ще преразгледа ремонтната си програма за 2020 г.

Общината обмисля прехвърлянето на някои от големите инфраструктурни проекти за 2021 г

30 мар 2020, 17 прочитания

С конкурс ще се решава какво да има в сградата на Централната минерална баня С конкурс ще се решава какво да има в сградата на Централната минерална баня

Дори след избора на финалисти общината може да реши да не следва нито една от идеите и сама да вземе решение

30 мар 2020, 325 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Европейските избори в България ще са на 25 май

Президентът Росен Плевнелиев обобщи месеца на политическите консултации пред Народното събрание

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10