При много регулации веригите ще търсят алтернатива във вноса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

При много регулации веригите ще търсят алтернатива във вноса

При много регулации веригите ще търсят алтернатива във вноса

Генералният мениджър на "Кауфланд България" Димитър Спасов пред Капитал

Радостина Маркова
8788 прочитания

© Надежда Чипева


Димитър Спасов е мениджър на най-голямата търговска верига на българския пазар за бързооборотни стоки към момента – Kaufland. Веригата е на пазара от 2006 г. и към момента има над 45 магазина във формата хипермаркет. Годишните й продажби в страната възлизат на близо 1 млрд. лв. по данни на фирми за пазарни проучвания.

Как гледате на идеята законово да бъдат регулирани отношенията между търговци и доставчици?

Надали има верига, която би се изказала положително за допълнителна регулация в отношенията с партньорите си. Има Търговски закон, който обстойно регулира взаимоотношенията между търговските субекти. Той просто трябва да бъде спазван. Противник съм и на въвеждането на понятие за значителна пазарна сила в антимонополното законодателство. Има дефиниции за монопол и господстващо положение, което по различни методики означава, че държиш между 30 и 40% от пазара. Терминът "значителна пазарна сила" въвежда понятие, което се приравнява на "господстващо положение", но при по-нисък праг. В нашия сектор не съществува субект с подобна позиция. Повечето вериги са с под 5% дял. Ние сме най-голямата с 10% пазарен дял и пак сме далеч от господстващо положение. Новите текстове обаче реално ни третират в тази плоскост. Предложенията са търговци с оборот над 50 млн. лв. да обявят публично договорите и общите си условия? Това притеснява ли ви?

Ние имаме общи условия, които важат за всички доставчици. Също и типов договор, по който преговаряме с тях. Нямаме никакъв проблем да ги предоставим на КЗК за одобрение, стига да не се налага да обявяваме публично конкретни условия като цени и отстъпки, които, разбира се, са търговска тайна. Но като цяло това изискване е дискриминационно. Наказва се големият за сметка на малкия. И по никакъв начин не се помага на малкия, а само се влошава конкурентната среда.

Какъв ефект очаквате от готвените регулации?

В средносрочен и дългосрочен аспект всяка регулация е вредна и в конкретния случай точно за по-малките доставчици. С нея, вместо да се изпишат вежди, ще се извадят очи. Защото именно при много регулации на местния пазар ще се търси алтернатива във вноса. Нашата верига има коректни търговски отношения със стотици български доставчици.

Какво според вас е решението?

Още преди две години Сдружението за модерна търговия, в което влизат повечето големи вериги, подписа декларация против нелоялните търговски практики. А такива могат да съществуват както от страна на веригата, така и от страната на доставчика. Като например, ако договориш дадено качество, а получиш друго.

Да, но оплакванията са основно срещу големите вериги, които от позицията на силата налагат условия.

Аз не мога да взема отношение за всички вериги, а единствено за представляваната от мен. Ние работим само с писмени договори и условията са двустранно подписани. Не може да налагаме условия, защото не сме монополисти, нито имаме господстващо пазарно положение. На българския пазар съществува достатъчно голяма конкуренция и всеки е свободен да потърси партньора, с който иска да работи. Ние се стремим да предлагаме на клиентите си не само асортимент и качество, но и ниски цени. А за тези ниски цени нашите търговци трябва да се борят.

Да, но големият има повече сила в преговорите...

Със сигурност, но навсякъде по света е така. А ние нито се считаме за големи, нито бихме искали да принуждаваме някого да работи с нас. Но е факт, че сме коректен партньор – всички договорености се спазват и се плаща в установения срок.

Kaufland е международна верига. Имате ли наблюдения какви са регулациите на други пазари, където присъства?

Не съм детайлно запознат, но знам, че страни, които са въвели законови регулации, сега ги променят. Оказва се, че не работят, объркващи са и водят до повишаване на цените за крайния потребител. А подобрява ли се положението на местните компании? Обвиняват веригите, че българското производство трудно намира място в тях.

Конкретно в нашите магазини правим между 70 и 75% от оборота с произведени в България стоки. Има дори стокови групи, където 80 - 90% от артикулите са български – например хляб, месни и млечни продукти, газирани напитки.

А в кои преобладават чуждите стоки?

Естествено в сектора на нехранителните стоки. За съжаление при плодовете и зеленчуците също има много внос, но там потреблението е сезонно ориентирано. През лятото преобладават българските продукти и формират 70% от оборота ни в категорията. През зимата, когато се консумират повече цитруси, българската продукция пада до 30%. Проблемът при плодовете и зеленчуците е, че трудно намираме доставчици на достатъчно количество качествена българска стока. Имаме желание да продаваме такава, защото сме в България и определящ е българският вкус. Но само с усилие намираме стока, която отговаря на изискванията ни за качество и свежест. Тук държавата може да помогне със създаване на тържища, където малките производители да си носят стоката, а по-големите търговци да изкупуват количества. И, разбира се, трябва да се спре контрабандният внос – факт, който се знае от години.

Доставчици се оплакват, че често големите вериги искат допълнителни маркетингови бюджети, въпреки че вече са се договорили за годината. Колко често се случва това при вас?

При нас зад всяка договорена отстъпка стоят конкретни насрещни действия. Всичко се договаря в писмена форма и се подписва от двете страни. Това става веднъж годишно. Но може да се случи и допълнително през годината. Например при вкарване на нови продукти и рекламирането им по желание на доставчика или при предложение за допълнителни рекламни промоции от наша страна. В такива случаи продаваните количества се увеличават многократно, понякога 10 до 20 пъти, а от това имат полза както търговецът, така и доставчикът. Но и тук важи правилото – всичко се договаря взаимно и писмено. Често има проблем и с вдигането на крайните цени. Например, ако поскъпне борсова стока или суровина и на тази база доставчикът иска увеличение. Търговецът обаче изчаква конкурентите му да реагират, те изчакват него и така доставчикът търпи загуби.

Имайте предвид, че това са цени, които не се вдигат от днес за утре. Не говорим за гаражна търговия, а за сериозни компании с дългосрочни договори, в които това също е регламентирано. Освен това имат и складови наличности.

Трудно, при положение че веригите всяка година искат нови отстъпки от доставчиците си.

Но и всяка година доставчиците увеличават цената. Понякога и до четири пъти.

А с какви надценки се работи?

Различни при различните стокови групи. Като цяло при нехранителните стоки са по-високи, защото обръщаемостта е по-бавна. При хранителните стоки и бързооборотните те са по-ниски, но и там за различните продукти варират. Смехотворно е да се твърди, че при хляба се работело с марж 40 - 50%. При нашите крайни цени това е абсурд. Да, при някои специални и скъпи хлябове, чиято обръщаемост е изключително бавна и се поддържат в асортимента, за да има избор, може да има такъв марж. Но не трябва да се забравя, че такива продукти се продават основно в намаление, а и често се случва да има брак. Като цяло може да се каже, че чистата печалба при хляба е между 5% и 10%.

Веригите често са обвинявани, че не помагат на българските производители да пробиват на външни пазари. Така ли е?

Не, разбира се, точно обратното. Вземете например собствените марки. Някои от нашите се произвеждат именно в България. Така например наш доставчик зарежда всички магазини на "Кауфланд" в Европа със собствената марка бисквити и кексчета.

Колко често успяват да пробият българските производители?

Много по-рядко, отколкото ми се иска. Все пак в България има около 20 производителя, които изнасят през нашата верига навън. Общо доставчиците ни са няколкостотин, но много от тях нямат капацитет за износ.

Димитър Спасов е мениджър на най-голямата търговска верига на българския пазар за бързооборотни стоки към момента – Kaufland. Веригата е на пазара от 2006 г. и към момента има над 45 магазина във формата хипермаркет. Годишните й продажби в страната възлизат на близо 1 млрд. лв. по данни на фирми за пазарни проучвания.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

15 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Чугунените глави в БСП искат да ни върнат в гаражните магазини, където няма санитарни норми, касови бележки, трайност, рекламации.
    Пазарът не търпи регулация в предлагания вариант.
    Веригите - както Лидл - ще ни затрупат с чужди продукти и ще ни ги предлагат дълго и упорито на цени по-ниски от българските аналози.
    Не знам кой ще спечели. Потребителите ще губят, производителите - двойно.
    И какво - закончето на Корнелия ще бие Търговския закон ли?

  • 2
    t_ avatar :-|
    t_

    Само едни ще кажа. Относно маржа. Преди месец бях в Истанбул и там от конкурентна верига хипермаркети си купих домати на цена 1 лира. Това е 65 ст. Седмица след това в магазина на същата верига в БГ домати със същата марка бяха 2,20 лв. И в кауфланд бяха с подобна цена турските домати. Да посмятаме сега. Турският хипермаркеткупува доматките и ги продава с печалба естествено. ДДС за хранителни продукти май 8% го бяха записали на бележката. Като махнем ДДС то и предполагаемата печалба на тамошния хипермаркет от същата верига като тук, излиза че производителят продава доматите на около 50 - 60 ст. Турция има митнически съюз с ЕС и произведените там стоки трябва да се внасят без мито. И сега идва големият въпрос: Колко ли е надценката, ако купиш един продукт за 50 ст., а го продаваш за 2 лв ??? И данъците при нас и предполагаем брак(да кажем 15%, но едва ли) не могат да направят маржа по - малък от 50%! Май не си спомням да съм чел да пише, че има друг вносител, значи си ги внасят сами. А и да има, дали ще им позволят да си сложат 100% надценка? А и ако е така, дали пак маржа на веригата ще е под 25-30%. За домати? За какви екзотични хлябове говорим???

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    t_ avatar :-|
    t_

    Извинявайте за правописа. Май са ми много големи пръстите за екрана на телефона.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    antipa avatar :-P
    D-r D

    До коментар [#3] от "t_":

    Много експертно и сложно!
    Аз, например, си купувам домати от пазара Красно село само от един производител от Виноградец, защото доматите муса вкусни. За цената не споря - ако ми се вижда висока или не купувам, или купувам 2-3 домата. Не се интересувам колко печели, от къде купева разсада, получава ли субсидии, как гледа на Мая Манолова...

  • 5
    t_ avatar :-|
    t_

    Абе човек, как да няма значение? Да дох примера с доматите защото за него имам инфо. Хайде сега си сметни, ако всичките ти разходи за храна са ти двойно по - големи, а и на всички други в страната, колко много милиарди левове отиват за печалба на веригите и излизат от джоба ти. И не само това е проблемът. Големите навеждат всички по веригата и само тези с най - ниските цени продават, нищо че стоките може и да не са толкова качествени. Просто трябва да има повече начини повече производители да достигнат до повече клиенти. Голямата конкуренция винаги сваля цените и вдига качеството. Просто трябва да и се помогне.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    mano avatar :-|
    Svetoslav Pavlov

    аз не виждам никъде проблем.
    Ако производител Х има какво да предложи (стока, качество и цена) той би могъл да продава на всеки - от кварталните магазинчета до големите вериги. Ако на някой не му отърва да продава на Карфур (или кауфланд) има мнгоо други начини да се стигне до производителя. Дори и с откриване на собствени магазини.

    Само че производителя иска : да сключи един договор с голяма верига, те да му гарантират че ще му продават стоката в стотиците си магазини из страната - големите количества изискват голяма отстъпка.

    незнам дали някой е забелязал, но специално в София, много хора се ориентираха и пазаруват от малки, специализирани магазини. Наскоро ми направи впечатление, че в Карфур почти не е останали какво да се пазарува.

    Проблемът е преекспониран и му се търси най-тъпото решение с този закон

  • 7
    cinik avatar :-|
    cinik

    [quote#6:"mano"]незнам дали някой е забелязал, но специално в София, много хора се ориентираха и пазаруват от малки, специализирани магазини. Наскоро ми направи впечатление, че в Карфур почти не е останали какво да се пазарува. [/quote]

    Бъди сигурен, че някой от управляващите вече си е преписал коментара ти в бележника си. И като гласуват простотиите, след 3 месеца ще цъфне и ще каже, че всичките тези магазинчета са изникнали благодарение на тяхната "чутовна по своята регулативна мощ законодателна намеса". Точно както за 9 месеца нямат 1 нов инвеститор, цялото време притоплят медийно разни проекти, започнати от ГЕРБ и в същото време МП днес се изказва, че нямало инвеститори, защото ги било страх да не се върне.... ГЕРБ.

  • 8
    gost22 avatar :-|
    gost22

    [quote#2:"t_"] Колко ли е надценката, ако купиш един продукт за 50 ст., а го продаваш за 2 лв ???[/quote]
    От къде си сигурен, че покупната цена за малък пазар ще е същата като за голям пазар? А брака що не го калкулираш, че доматите се скапват по график, а не по покупна цена. Баси опростената сметка дето я даваш. Колкото повече оборот на обект, толкова по-евтино излиза продавача, толкова по-малък %брак за покриване, толкова повече конкуренция (и в цените), толкова и по-сериозни отстъпки за количество, ... я ги натрупай тези неща да видим дали е "купуваш за лев продаваш за десет". Отделно, че корупцията е като ДДС-то — всички по веригата си го начисляват, ама го плаща онзи дето си купува доматите от магазина.

  • 9
    zaffirov avatar :-|
    Zaffirov

    До коментар [#2] от "t_": Проблемът е, че си базираш анализа на грешни допускания. Между Турция и ЕС има безмитна търговия, но не за всичко. Особено за земеделски стоки това не важи. Субсидиите в Турция за земеделски продукти са много по-високи от тези в ЕС, следователно има вносно мито. И така лесно стигаме цената, която се плаща в България. А ако пък маржът им е 120% - браво на тях, вършат си добре работата, а ако на теб не ти харесва - има бизнес ниша, внасяй домати от Турция и им подбий цената.

  • 10
    2.5 avatar :-|
    2.5

    До коментар [#6] от "mano":
    "Наскоро ми направи впечатление, че в Карфур почти не е останали какво да се пазарува. "

    Според вас, на какво се дължи това?
    Гърците НЕ плащат, в следствие на което доставчиците не ги зареждат!
    Можете да си разиграете хипотетични варианти за изход от подобна ситуация... Защото вервайте, доставчиците, напр. по-малките "ще изядат дървото" преди Carrefour. Ясно е, че независимо от задълженията, на фирми като Coca Cola ще се плаща по-коректно, отколкото на някой по-маргинален доставчик!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK