С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 14 мар 2014, 17:50, 4378 прочитания

Ще се намеся, но не знам как

Европейските институции виждат проблема между веригите и доставчиците, но не и неговото решение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Търговски вериги vs доставчици

При много регулации веригите ще търсят алтернатива във вноса

Генералният мениджър на "Кауфланд България" Димитър Спасов пред Капитал

Трябва закон, иначе нищо няма да се случи

Вицепремиерът по икономическата политика Даниела Бобева пред Капитал

Окови за веригите

Управляващите опитват със закон да регулират отношенията между търговци и доставчици, но всъщност изкривяват пазара

В онлайн бизнес секцията си неотдавна CNN публикува интересна инфографика за какаовата индустрия – как се случват нещата от набавянето на суровината до продажбата на шоколада в магазина и каква е неговата реална стойност. От нея става ясно, че ако си купите едно шоколадово блокче, едва 3% ще отидат за тези, които с усилия и тежък труд произвеждат суровината, 5% са за местни данъци и такси, 12% - за транспорт и складиране, 20% са производствените разходи, 10% отиват при маркетинга, 7% - за преработка.

Останалите 43% от цената на шоколадовото блокче остава при търговците.


Търговските вериги са станали изключително силни. И това не е локален проблем само на България, а тема, която занимава целия Европейски съюз, а дори и бизнеса на глобално ниво. През последните 20 години веригата на доставките на храни се измени под натиска на постоянното окрупняване на търговците, концентрацията на магазините и стремежа за икономия от мащаба. Резултатът е, че от едната страна на търговския кантар имаме непоклатимо тежките международни вериги, които, от позицията си на големи и силни, могат да диктуват правилата; от другата страна са доставчиците, които в повечето случаи трябва да се съобразяват и приемат налаганите им условия. В картината се наместват и самостоятелните малки магазини, които стават все по-крехки и застрашени от изчезване.  

Европейските държави, осъзнали този проблем, се опитват да намерят неговото решение. Но засега неуспешно. Няма общ механизъм, който да представи златната формула за по-здравословни отношение в сферата на търговията. Вместо това държавите сами търсят изход от проблема, като прилагат индивидуален подход. Някои тръгват по пътя на строгата регулация, като в конкретни законови актове се опитват да контролират целия договорен процес. Други са оставили бизнеса на пълна саморегулация и добрата воля на участниците в него да се съобразяват с добри практики. Едва последните една-две години в европейски мащаб се прави опит за единна европейска политика, но засега няма конкретно решение.

Съгласни сме, че има проблем


Горе-долу на това ниво се намира европейската политика в опита си да защити конкурентосопобността на всички участници в търговския процес. Проблем беше отчетен още през 2009-2010 г., когато на европейско ниво храните поскъпнаха рязко в резултат на скок на цените на селскостопанската продукция. Според един от документите на Европейската комисия по темата тогава е било осъзнато, че ситуацията изисква анализ, а след това евентуално и намеса. Предприетите действия бяха предимно с доброволен характер. Беше създадена специална експертна група в сектора храни, която да анализира пазара. През 2011 г. тя представи набор от принципи и примери за почтени и нелоялни практики във вертикалните отношения в рамките на веригата на доставка. Това включва не само търговците, но и земеделските производители, техните доставчици и всички останали по веригата. Някои от принципите са: "Не следва да се правят едностранни промени на условията на договорите, освен ако тази възможност и обстоятелствата и условията, при които тя се използва, не са договорени предварително. Всички договарящи се страни по веригата на доставка следва да поемат своите съответни предприемачески рискове. Договаряща се страна няма право да използва заплахи, за да се сдобие с неоправдано предимство или за да прехвърля неоправдани разходи. Договорните санкции се договарят предварително, пропорционални са за двете страни и се прилагат с цел компенсация на вреди..."



Малко или много тези принципи останаха на хартия. Те бяха приети от единадесет организации, които се ангажираха, че ще ги спазват на доброволен принцип. Инициативата обаче не спечели масовата подкрепа на представителите на търговския сектор, а липсата на задължаващ характер или на контролен механизъм я превърна в добро пожелание.

Следващата стъпка дойде в началото на миналата година, когато Европейската комисия прие план за действие в търговията на дребно (European Retail Action Plan), който цели постигането на единен европейски пазар и преодоляването на пречките на него. Общо определение, зад което се крият намерения в най-различни посоки – от това да се засили информираността на потребителите, да се подобри средата за работниците в сектора и да се умножат иновативните решения. Част от плана за дейстие е и желанието да се намалят нелоялните търговски практики между търговците, техните доставчици и конкуренти.

За целта беше приета Зелената книга, в която се отделя по-конкретно внимание на нелоялните търговски практики. "Това са практики, които са в грубо противоречие с доброто търговско поведение и са в разрез с принципите на добросъвестност и почтеност при извършване на сделки. Обикновено те се налагат от по-силната страна на по-слабата при наличието на дисбаланс, срещат се от двете страни на отношението между стопанските субекти и на всеки етап от веригата за доставки", се казва в увода към Зелената книга.

В документа се констатира, че вследствие на нарушения баланс има компании, които са застрашени. Това най-често са малки и средни предприятия. В същото време стратегията на европейската политика е да създаде благоприятна среда за малките компании и затова се налага намесата и в този момент. "Нелоялните търговски практики могат да възникнат на всеки етап от отношенията между стопанските субекти. Те могат да бъдат използвани при преговорите за сключване на договор, могат да бъдат част от самия договор или може да бъдат въведени в следдоговорния етап."

Два различни свята


Според Зелената книга много от доставчиците не предприемат действия срещу подобна ситуация на доминиране поради "фактора страх". "Например 87% от доставчиците не предприемат никакви действия освен разговори с клиента. Почти две трети (65%) от тях не предприемат действия поради опасения от ответни мерки, а 50% поради съмнения относно ефективността на публичните средства за правна защита. Наскоро почти всички доставчици и производители, поканени да се явят пред ирландската парламентарна комисия по отношенията между доставчици и търговци на дребно на ирландския пазар за хранителни стоки, за да обсъдят своите връзки с търговци на дребно, отхвърлиха поканата", разказва още Зелената книга.

Документът постави 25 конкретни въпроса, от които трябваше да се разбере какво е настроението сред участниците в търговията и да се набележат следващи стъпки за действие за борба с нелоялните практики. Три месеца по-късно комисията излезе с обобщение на отговорите, получени по тези въпроси. Основната тенденция: според веригите няма проблем, според всички останали – има. Така например мнозинството от отговорите, с изключение на тези от веригите, казват, че факторът страх е водеща сила в отношенията на пазара. Според почти всички от производителите и вносителите на пазара се прилагат нелоялни търговски практики, а според някои те са дори стандарт в отношенията голяма верига - малък доставчик. В същото време повечето вериги не са съгласни с определенията за нелоялни търговски практики, посочени в Зелената книга, и смятат въпроса за преувеличен. Като аргумент се посочва, че маржовете на печалба в ритейла са много по-малки от тези при доставчиците; ритейлърите имат интерес от устойчиви, дългосрочни отношения с доставчиците и не се налага по-специална регулация на търговията с храни в сравнение с другите сектори. Според доставчиците нелоялните практики затрудняват и дори спират възможността фирмите да инвестират в развитието си и да въвеждат иновации. Веригите отричат. Друг пример за разделение на мненията е въпросът дали нелоялните практики оказват влияние на крайния клиент. Според доставчиците – да, защото се ограничава изборът. Веригите пък казват, че голямата конкуренция предоставя и по-голям избор на клиента.  
Зелената карта събра отговорите на 200 организации, институции и компании, които имат нещо общо с търговията на дребно.

Като част от плана за действие беше създадена експертна група на високо ниво, която трябва да анализира ситуацията и да консултира Европейската комисия в последващите й действия. Групата има 20 членове от различни сфери на търговията – представители на веригите за храни, мебели, доставчици на козметика и електроуреди, университетски професори. Първата й среща беше в началото на тази година.

Пред "Капитал" един от членовете на групата, пожелал да остане неназован, каза, че работата им е в самото начало и за момента е рано да се говори в каква посока ще тръгнат нагласите за регулиране или съответно саморегулиране на пазара. "Моето лично мнение е, че регулирането вреди на пазара. Аз съм привърженик на саморегулацията", каза той.

В подобен дух е нагласата и на друга от европейските институции – Европейския парламент. В края на 2013 г. той излезе със своя резолюция по отношение на ритейл плана за действие. В нея се одобряват действията на комисията като цяло и се правят някои конкретни препоръки. Но те са не толкова да се създава ново законодателство и регулации в защита на малките, колкото да се подпомагат въпросните малки и да се стимулират да се обединяват или развиват сами. Европейският парламент "призовава комисията при наблюдението на изпълнението на своя план за действие, да обърне особено внимание на действията, насочени към подпомагане на независимите търговци на дребно". Препоръчват се "насърчаване на обединения на независими търговци на дребно, включително кооперации, които се възползват от взаимна помощ и някои икономии от мащаба", "насърчава търговците на дребно с оглед на социалната и културната роля на търговията на дребно да използват в най-голяма степен иновативните технологии и да разработват нови бизнес модели за онлайн базата си от клиенти". Институцията обръща внимание на онлайн търговията като възможност за развитие на малките търговци. "Трябва да се предприемат подходящи мерки за разгръщане на пълния ѝ потенциал", се казва още в резолюцията. Сред другите препоръки са да не се приемат дискриминиращи правила спрямо някои от участниците на пазара, както и да се стимулира организирането на обединения, където да се подават оплакванията от нелоялните търговски практики.

В резултат на всички тези планове за действие, документи и препоръки, комисията ще анализира ситуацията и ще набележи следващи стъпки – дали да се действа въобще на общностно или на национално ниво. Срокове за това официално няма.

Всеки се оправя поотделно


И докато европейските институции вече няколко години анализират проблемите, но не предлагат работещо решение, държавите се опитват да се справят със ситуацията кой както намери за добре. Или по друг начин казано – в зависимост кое лоби е по-силно. Като цяло страните се разделят на две. Едните са тези, които са въвели специално законодателство за защита на по-слабите от нелоялните търговски практики. Сред тези държави са Франция, Белгия, Италия, Испания. Други пък се опитват да решат проблема с въвеждането на доброволни кодекси на добрите практики. Пример за този подход са Португалия, Словения, Испания.

Независимо дали са част от първата или втората група, държавите се различават значително по инструментите, с които боравят. Например във Великобритания, Испания или Белгия действат норми, които въвеждат защита по веригата за доставка на хранителни стоки. В Чехия, Унгария или Италия законите засягат целия агро-хранителен сектор. Примерът от Чехия е, че там беше приет закон, който въвежда понятието "значителна пазарна сила" и забранява нейното използване срещу доставчиците. Законът конкретизира още кои действия представляват значителна пазарна сила.

Във Франция пък законът за борба с нелоялните практики засяга всички отношения между стопанските субекти. В страната действа търговски кодекс, който съдържа списък на забранените нелоялни практики. Има и комисия за разглеждане на търговските практики между търговците, доставчиците и публичната администрация.

Интересен е случаят в Германия – страната, в която дискаунт търговията е най-силна, конкуренцията между веригите е ожесточена и може да се предположи, че нелоялни практики са често срещани. В същото време в страната няма специално законодателство, което да третира тези действия. Релевантен за всички е Законът за защита на конкуренцията.

Както изглежда, проблемът е осъзнат, но решение за него все още няма. Прекалено многото интереси, между които се търси баланс, правят казуса сложен и нерешим както на национално, така и на европейско ниво. В същото време силните стават още по-силни, а слабите – още по-слаби. Търсенето на алтернативата продължава.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения

И още: Заразените с коронавирус се множат в Италия и Европа, първи заболял в Гърция

26 фев 2020, 2532 прочитания

Напрежението в управляващата коалиция продължава 5 Напрежението в управляващата коалиция продължава

Бойко Борисов и вицепремиерът Красимир Каракачанов почти се скараха пред журналисти, но стабилността на кабинета не изглежда заплашена

26 фев 2020, 2102 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Комисар за един ден

Как стават политическите назначения в МВР

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10