С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
92 15 мар 2014, 8:15, 18161 прочитания

Окови за веригите

Управляващите опитват със закон да регулират отношенията между търговци и доставчици, но всъщност изкривяват пазара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

Търговски вериги vs доставчици

При много регулации веригите ще търсят алтернатива във вноса

Генералният мениджър на "Кауфланд България" Димитър Спасов пред Капитал

Трябва закон, иначе нищо няма да се случи

Вицепремиерът по икономическата политика Даниела Бобева пред Капитал

Ще се намеся, но не знам как

Европейските институции виждат проблема между веригите и доставчиците, но не и неговото решение



В борбата, в природата, а и в бизнеса, големият и силният имат предимство. В търговията гигантът е лесно откриваем - големите вериги. И ако за потребителите магазините са спокойно място със сравнително ниски цени, то по оста производител – дистрибутор – търговец искрите са постоянни.
Притиснати от кризата, свитото потребление и силната конкуренция, големите вериги изискват все по-ниски цени и все по-високи маркетингови бюджети. Производителите и вносителите на стоки пък ги обвиняват в злоупотреба с пазарно влияние, едностранно налагане на условия и неоправдано високи печалби.

Спорът е остър, а позициите – непримирими. И така се стигна до регулации от страна на държавата - група депутати от БСП и ДПС внесоха промени в Закона за защита на конкуренцията, които пряко засягат отношенията между търговци и доставчици (виж промените в карето). Акт, който не би будил притеснение, ако с него се гарантираше пазарното равновесие. Вместо диалог обаче използваните от вносителите думи са борба, монополи и санкции. Все заявки, че изкривяването на пазара вероятно няма да изчезне. Просто ще смени посоката си. Според прочита на текстовете от веригите смазването на договорната свобода и административната намеса в стил планова икономика само могат да ограничат броя на производителите, с които работят. А най-крайният вариант е големите чужди компании просто да си тръгнат и конкуренцията да се свие рязко.


Високо напрежение
Веригите са тук повече от десетилетие. В началото влизаха предпазливо, след това все по-уверено – с десетки нови магазини и във все повече градове. С тях дойдоха чистите, приятно осветени и подредени по всички правила обекти, но и нови, недотам приемливи търговски практики.

По темата за търговските вериги българските производители могат да говорят дълго – за нарастващото им пазарно влияние и за това как то води до едностранно налагане на правила за работа и влошава средата за бизнес.

Пречупено през статистиката, това не изглежда съвсем така. По данни на Владимир Чириков, мениджър "Пазарна информация" в маркетинговата агенция iCAP, делът на т.нар. организирана търговия на пазара на бързооборотни стоки през 2013 г. е бил 45% (виж графиката). В това число влизат десетки търговци, които управляват два или повече обекта. Десетте водещи компании сред тях държат общо 36% от пазара, а най-голямата (Kaufland – бел. ред.) е с дял от 10%. И обратното – в голямата си част търговията с бързооборотни стоки се случва в хиляди малки магазинчета. Тоест пазарът е прекалено раздробен, за да говорим за значително влияние на който и да е участник.



Погледът на доставчиците обаче е различен. В становище на Българската национална асоциация за етерични масла, парфюмерия и козметика се посочва, че доставчиците реално нямат алтернатива на търговските вериги като крайно звено за продажба на продукцията им. Отказът на някой от тях да работи с веригите би означавал близо 50% спад в оборотите му, което при стагниран пазар може да доведе до спиране на дейност. Позицията е изпратена до Европейската комисия за подготовката на т.нар. Зелена книга, която обобщава нелоялните практики в търговията.

"Отдавна искаме да отпаднат редица ограничения, които големите търговци на дребно налагат на доставчиците си", посочва и собственикът на млекопреработващата фирма "Жоси" Симеон Присадашки.

"Например подписваш договор, но след година веригата ти поставя едностранно нови условия и казва: Или приемаш, или спираме да работим с теб, следващият чака", описва той. По думите му в такъв случай доставчикът няма избор, защото вече е дал 10 000 лв. входна такса, за да влезе в магазина. Ако година по-късно му поставят непосилни условия и е принуден да излезе, губи платеното.

Темата за таксите, налагани от търговските вериги, е чувствителна както за тях, така и за партньорите им. Тезата на производители и дистрибутори е, че големите търговци на дребно ги товарят с всевъзможни, често произволни такси, с които постигат средно 30 до 40% отстъпка от доставната цена. Допълнително слагат още 20% надценка на дребно и така постигат добър марж, но за сметка на партньорите си.

"Съвсем различно е при малките търговци - местни вериги или магазинчета. Там работим с 5 - 10% отстъпка от цената на едро и се плаща веднага или до седмица", описва представител на дистрибуторска компания. По думите му обаче, ако бизнесът ти е с национално покритие, неизменно работиш с големите вериги. На тях се разчита за оборот, докато печалба се реализира от малките партньори, обобщава той.

На различна позиция е Сдружението за модерна търговия, което обединява най-големите вериги в търговията с бързооборотни стоки. А тя е, че по темата за таксите много се спекулира.
"В България действително има вериги, чийто модел включва много такси, отстъпки и бонуси от доставчиците. Но има и такива без нито една такса, като Lidl например. Силната конкуренция позволява на всеки да избере с кои търговци да се договори", обяснява изпълнителният директор на сдружението Йордан Матеев.

По думите му в повечето търговски вериги няма входна такса, а там, където има, тя е част от бизнес модела. Смисълът е да се поемат разходите за първоначално поставяне на стоката в магазините, както и да се сподели рискът от неуспех на новите стоки, обяснява Матеев и допълва, че в Германия едва 5% от продуктите успяват да се наложат на пазара. Така входните такси стимулират доставчиците да предлагат за продажба само стоките, за които са убедени, че ще бъдат успешни.

"Нашият стремеж е зад всяка договорена такса или отстъпка да стоят конкретни насрещни действия", коментира генералният мениджър на Kaufland за България Димитър Спасов (виж интервюто).

Той е съгласен, че нелоялните търговски практики трябва да се пресичат. Но ги има по всички звена на веригата за доставки и е пресилено да се хвърлят обвинения само към веригите. Така например доставчик от ранга на Coca-Cola или P&G също е достатъчно силен, за да диктува условия при преговори. От друга страна, при по-малките производители или вносители не липсват случаи на неизпълнение на договореното качество или количество, което също е нелоялна практика.

Затрудненията на някои доставчици да осигурят регулярни доставки и постоянно качество като цяло е пречка в отношенията им с големите търговци. Тя пък ражда обвинения, че българските стоки са пренебрегвани в магазините на търговските вериги. Повечето от тях обаче отговарят, че над половината от продуктите по рафтовете им са местно производство. В Kaufland например делът им е над 70%. В Lidl, която работи основно със собствени марки, 50-55% от оборота са от български доставчици.

Отделно от това, макар и малко на брой, български компании успяват да пробият на чужди пазари през доставки за големите търговци. Сред примерите са оранжериите "Гимел", също "Фикосота" и др. В случаите на неуспех често причината е в самия производител - не е конкурентен като цена или не може да осигури исканите количества.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 1087 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото 1 Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 2269 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 17675 прочитания

28 фев 2020, 6010 прочитания

28 фев 2020, 3117 прочитания

28 фев 2020, 2979 прочитания

28 фев 2020, 2437 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трябва закон, иначе нищо няма да се случи

Вицепремиерът по икономическата политика Даниела Бобева пред Капитал

Още от Капитал
Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

Кино: "Котка в стената"

Изчезващата милост към другия

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10