С окончателно решение от 10 март 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от КЗДЛ през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лв., която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът като представител на кооперацията в с. Гела е учредил право на строеж на свое дружество (в което е управител и съдружник). Административният съд – София-град, потвърди санкцията.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени няколко норми от евродиректива, от конституцията и от Европейската конвенция за защита правата на човека, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от двете институции.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причина смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на "обществен страж" и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото "не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица".
С окончателно решение от 10 март 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).
През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от КЗДЛ през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лв., която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът като представител на кооперацията в с. Гела е учредил право на строеж на свое дружество (в което е управител и съдружник). Административният съд – София-град, потвърди санкцията.
5 коментара
А? Ако става въпрос за собственост - може би, ама да им публикуват данните от лична карта, адрес, телефон... Това не! В никакъв случай!
Не дръжте толкова на личните си данни - щом полицията ги притежава, то изначално всеки престъпник има достъп до тях.
До коментар [#2] от "Cymbaline":
То само полицията да ги притежаваше! Кой ли не ги притежава?! Остава, да ги видим пуснати в медиите! Особено в жълтите!
"През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. "
След като вече имате право да го назоете по по име защо все още го наричате "местен бизнесмен"? :)
Три вълка печелят пред една овца - общественият интерес на трите е по-голям от този на единичната овца - това е логиката ви и тя е грешна.
Само издаването на едно име - първо, второ - трябва да се счита за издаване на лични данни. Това особено много важи в страна, където отделната личност не може да бъде защитена от физически и други нападения.
В отношенията с държавата - например ако си жертва на престъпление и искаш да сигнализираш анонимно - ако не за властите, то поне за този, който те застрашава - не можеш. Ако сигнализираш за престъплението, престъпникът научава още повече за теб - всичките ти данни и ставаш още по-уязвим!
Не виждам какъв е проблемът да се използва псевдоним, който да не е в асоциациативна връзка с името (внимавайте да не е обиден за лицето, не според закона, затова предлагам да е думата "X", защото "Иван" или "Драган" може да го обижда). Инициалите на имената също не вършат работа, защото по тях лесно може да стане ясно за кого точно става дума или какво му е името.
Публичните регистри - аз не съм показал, че ги подкрепям, та да се прави на основата на това извод, че може тези данни да се ползват и по-нататък. Те може също така да са публични, но не и широко извадени пред публиката.
Аз съм готов да вляза в дискусия с конкретни и общи казуси, за да намерим правилното решение и да го наложим законодателно.