Съдът: Медиите имат право да публикуват лични данни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдът: Медиите имат право да публикуват лични данни

Защитата на личните данни гарантира основни права, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини.

Съдът: Медиите имат право да публикуват лични данни

Решението на ВАС е ключово за пресичането на цензурата в разследващите публикации

6052 прочитания

Защитата на личните данни гарантира основни права, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини.

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


С окончателно решение от 10 март 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от КЗДЛ през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лв., която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът като представител на кооперацията в с. Гела е учредил право на строеж на свое дружество (в което е управител и съдружник). Административният съд – София-град, потвърди санкцията.

С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени няколко норми от евродиректива, от конституцията и от Европейската конвенция за защита правата на човека, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от двете институции.

Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като "личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри".

По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причина смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.

Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на "обществен страж" и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото "не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица".

С окончателно решение от 10 март 2014 г. Върховният административен съд (ВАС) отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД).

През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от КЗДЛ през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лв., която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът като представител на кооперацията в с. Гела е учредил право на строеж на свое дружество (в което е управител и съдружник). Административният съд – София-град, потвърди санкцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    А? Ако става въпрос за собственост - може би, ама да им публикуват данните от лична карта, адрес, телефон... Това не! В никакъв случай!

  • 2
    cymbaline avatar :-|
    Cymbaline

    Не дръжте толкова на личните си данни - щом полицията ги притежава, то изначално всеки престъпник има достъп до тях.

  • 3
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    До коментар [#2] от "Cymbaline":

    То само полицията да ги притежаваше! Кой ли не ги притежава?! Остава, да ги видим пуснати в медиите! Особено в жълтите!

  • 4
    spg avatar :-|
    Steliyan Georgiev

    "През април 2011 г. смолянският вестник "Отзвук" публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. "
    След като вече имате право да го назоете по по име защо все още го наричате "местен бизнесмен"? :)

  • 5
    anonymousx avatar :-|
    anonymousx

    Три вълка печелят пред една овца - общественият интерес на трите е по-голям от този на единичната овца - това е логиката ви и тя е грешна.

    Само издаването на едно име - първо, второ - трябва да се счита за издаване на лични данни. Това особено много важи в страна, където отделната личност не може да бъде защитена от физически и други нападения.

    В отношенията с държавата - например ако си жертва на престъпление и искаш да сигнализираш анонимно - ако не за властите, то поне за този, който те застрашава - не можеш. Ако сигнализираш за престъплението, престъпникът научава още повече за теб - всичките ти данни и ставаш още по-уязвим!

    Не виждам какъв е проблемът да се използва псевдоним, който да не е в асоциациативна връзка с името (внимавайте да не е обиден за лицето, не според закона, затова предлагам да е думата "X", защото "Иван" или "Драган" може да го обижда). Инициалите на имената също не вършат работа, защото по тях лесно може да стане ясно за кого точно става дума или какво му е името.

    Публичните регистри - аз не съм показал, че ги подкрепям, та да се прави на основата на това извод, че може тези данни да се ползват и по-нататък. Те може също така да са публични, но не и широко извадени пред публиката.

    Аз съм готов да вляза в дискусия с конкретни и общи казуси, за да намерим правилното решение и да го наложим законодателно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK