Санкциите по "Околна среда" може да достигнат 113 млн. лв.

Министерството на околната среда и водите е в уязвима позиция и може да бъде съдено от редица, кметове, които ще получат финансови корекции по проектите си по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Това стана ясно от думите на зам.-министъра на околната среда и водите Атанас Костадинов пред журналисти.

Преди дни екоминистърът Искра Михайлова обяви, че финансовите санкции по програмата може да достигнат 113 млн. лв. Европейските средства за проекти, свързани с опазването на околната среда, бяха спрени, след като Брюксел установи нарушения при провеждането на обществените поръчки. За да се освободят отново средствата, министерството трябваше да направи преглед на проведените тръжни процедури. Прегледаните договори от Управляващия орган по ОПОС по изпълнители са 149. Прогнозираната финансова корекция на програмата е 113 млн. лв., от тях обаче 65.5 млн. лв. са по договори, по които всички български органи по веригата са се произнесли, че са изрядни, а това дава юридическа преднина на кметовете.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Изрядни до доказване на противното
"Имаме случаи, в които категорично общини са пренебрегнали задължението да консултират документацията си за обществени поръчки с Агенцията за обществени поръчки", заявява министърът. Притеснението обаче е, че има и редица други, по които вече са се произнесли от Агенцията за обществени поръчки, Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд. Стойността на договорите по които има такова произнасяне, е 65.5 млн. лв., съобщи преди дни министър Михайлова. Така ако българският одитиращ орган и ЕК приемат произнасянето на българските компетентни органи за меродавно по качеството на проведените обществени поръчки, общата стойност на финансовите корекции би могла да бъде 47.5 млн. лв. Ако не, обаче министерството е в уязвимата позиция да наложи финансови корекции по тези проекти.

"Аз съм убедена, че общините не са сами в решенията за обществените поръчки", заяви преди дни Искра Михайлова. Проверката е показала, че 90% от договорите са минали през предварително одобрение от Агенцията за обществените поръчки. От тях 50% са били обжалвани и са минали през КЗК и голяма част през ВАС. "И накрая идваме ние и налагаме финансова корекция. На кого", допълни министърът. По нейни думи вече има случаи на общини, които съдят екоминистерството заради насложена финансова корекция, и българският съд приема, че те са прави заради предварителния контрол, през който са преминали.

Кой ще плати
Така излиза, че от съществено значение е кой ще плати финансовата корекция. Подходите най-общо са два – или всяка община да бъде санкционирана според заслуженото или да има обща корекция за всички. Към момента най-вероятен изглежда трети смесен вариант – по групи общини да бъдат наложени различни корекции спрямо нарушенията – от 5, 15 и 25%. Според Михайлова пък трябва да бъде изграден механизъм за солидарна отговорност между държавата и общините при налагане на финансови корекции.