Сметната палата ще се управлява от колективен орган

Вносители на законопроекта са Йордан Цонев и Сергей Кичиков от ДПС и Румен Гечев и Петър Кънев от БСП

Сметната палата ще се управлява от колективен орган

Депутатите в бюджетната комисия приеха поправките в ресорния закон на второ четене с минимални промени

3214 прочитания

Вносители на законопроекта са Йордан Цонев и Сергей Кичиков от ДПС и Румен Гечев и Петър Кънев от БСП

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Да се върне старият модел на управление на Сметната палата, начело на която има колективен орган от 9 души, одобриха депутатите в бюджетната комисия при второ четене на закона за одитната институция. Досега начело на палатата имаше председател (главен одитор) и двама негови заместници, като този модел беше приет през 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ.

С промените сегашните управляващи възстановяват колективния начин на управление, при който има един председател и осем членове и е по-неефективен. Те ще се избират от парламента за срок от 7 години. Отпадат и изискванията те да са специалисти одитори и счетоводители, вместо това трябва да са магистри по икономика или право и да имат поне 10 години професионален опит в съответната област. Управляващите предложиха промените с аргумент, че одитният орган не си върши работата, но според опозицията целта е да се смени сегашното му ръководство.

Спорни точки

По предложение на червения депутат Румен Гечев от законопроекта отпадна изискването за членове на колективния орган да не могат да се избират бивши членове на правителството, кметове или депутати (ако са заемали тази длъжност до 3 години преди избора). Според Менда Стоянова от ГЕРБ обаче е трябвало да отпадне забраната единствено за народни представители, тъй като останалите биха могли да са в конфликт на интереси.

Друг текст, който предизвика спорове в бюджетната комисия, е възможността за предсрочно прекратяване на мандата на някой от деветимата членове на колегията при констатирано тежко нарушение на закона или Етичния кодекс на Сметната палата. Решението за това ще се взема с мнозинство от две трети. Според Менда Стоянова този текст създава предпоставки за организиране на "другарски съд". Георги Кадиев от БСП сподели подобно мнение – според него подобен текст може да доведе до групиране на членовете на колективния орган по интереси и възможност да се отстраняват неудобните. В отговор председателят на бюджетна комисия Йордан Цонев заяви, че ще се опитат да преразгледат текстовете и може да отпаднат при гласуването им на второ четене в пленарната зала.

Първоначалния вариант на законопроекта предвиждаше и още една промяна в структурата на палатата – дейността й да е организирана в отделения, които се изграждат на функционален или териториален принцип. Според настоящия председател на палатата Валери Димтров обаче точно широката мрежа от териториални директори, началници и одитори преди 2011 г. е давала възможност на местните управници да си пишат сами одитните доклади. При второ четене на законопроекта в комисия териториалният принцип отпадна, а Цонев аргументира промяната с факта, че този модел вече не е модерен.

Чак до Брюксел

Междувременно въпросът за готвените промени стигна чак до Брюксел. Ден преди заседанието на бюджетна комисия стана ясно, че председателят на Сметната палата Валери Димитров се е срещал в Брюксел с няколко евродепутати, които са членове на комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент. Димитров е разговарял и с Бодуен Бодро, отговарящ за одитите в кабинета на еврокомисар Алгирдас Шемета.

На първо четене на законовите поправки в бюджетна комисия пък присъстваше евродепутатът Антония Първанова. От изказването й стана ясно, че председателят на комисията по бюджетен контрол към европарламента Михаел Тойрер готви питане към ЕК дали промените в българския закон са консултирани с Брюксел и дали те ще гарантират, че одитният орган ще отговаря на изискванията за професионализъм и независимост. Сега Йордан Цонев коментира, че досега не е постъпило подобно запитване.

 

Да се върне старият модел на управление на Сметната палата, начело на която има колективен орган от 9 души, одобриха депутатите в бюджетната комисия при второ четене на закона за одитната институция. Досега начело на палатата имаше председател (главен одитор) и двама негови заместници, като този модел беше приет през 2011 г. по време на управлението на ГЕРБ.

С промените сегашните управляващи възстановяват колективния начин на управление, при който има един председател и осем членове и е по-неефективен. Те ще се избират от парламента за срок от 7 години. Отпадат и изискванията те да са специалисти одитори и счетоводители, вместо това трябва да са магистри по икономика или право и да имат поне 10 години професионален опит в съответната област. Управляващите предложиха промените с аргумент, че одитният орган не си върши работата, но според опозицията целта е да се смени сегашното му ръководство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход