Един за всички. Всички за Ахмед
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Един за всички. Всички за Ахмед

Хората в Сърница са меко казано разочаровани от делото срещу водачите на Родопите. Чувстват се обидени и сами.

Един за всички. Всички за Ахмед

Осъдителните присъди на 13-те имами събуждат лоши спомени у българските мюсюлмани

Зорница Стоилова
11629 прочитания

Хората в Сърница са меко казано разочаровани от делото срещу водачите на Родопите. Чувстват се обидени и сами.

© Георги Кожухаров


Няма мюсюлманин в пазарджишкия квартал "Изток", който да не познава Ахмед Муса. "Добър човек", ще ви кажат. Направил много за промяната на махалата. "Преди", ще ви размахат пръст, "нямаше да можете да стъпите тук". "Преди" е, когато ислямът не е разпространен в "Изток". Десет-петнадесет години назад. Когато кварталът е в лапите на престъпността, алкохолизма, наркотиците. Сега, когато Аллах бди над махалата, е друго. Не се краде, не се лъже, не се пие, казват. "Питайте полицията."

В сряда, докато чакат присъдата на Пазарджишкия районен съд по делото срещу 13-те мюсюлмански духовни водачи, лицата на хората в "Изток" блестят гневни под силното мартенско слънце. Сред обвиняемите е 39-годишният необразован проповедник Ахмед Муса. Малко по-късно той единствен ще получи ефективна присъда от една година лишаване от свобода по обвинение, че е насаждал религиозна омраза, разпространявал чрез слово антидемократична идеология и членувал в нерегистрираната в България организация "Ал Уакф Ал Ислями". Ако присъдата му бъде окончателно потвърдена, Ахмед ще влезе в затвора за четири години заради предишно свое наказание.

В квартал "Изток" в Пазарджик хората са много гневни на присъдата срещу местния проповедник Ахмед Муса. Той значително се различава от останалите обвиняеми като профил и е единственият, който ще влезе в затвора, ако присъдата бъде потвърдена окончателно.
Фотограф: Георги Кожухаров

"Не е срещу Ахмед. А срещу всички нас това дело. Срещу мюсюлманите", разстроени са хората в "Изток". И ужасно обидени. На държавата. На съда. На журналистите. Всички са в кюпа на обвинителното "вие" - вие, които не съдите човека, а религията. "Вярата ни е една и съща. Каквото той изповядва, и ние го вярваме. В единобожието на Аллах и в пратениците му." По-късно ще видим една част от тях пред Съдебната палата в Пазарджик, да чакат решението за Ахмед. Той самият посрещна присъдата си с мълчалива и спокойна усмивка. А пред камерите каза само, че случилото се не е справедливо. Събралите се негови последователи реагираха далеч по-емоционално, провокирани от агресивните реплики на репортери, групичка националисти и обикновени кибици. Към бялата риза на Ахмед се завтече разплакана възрастна жена. После за ръката му се улови и облечена в бурка жена. Вероятно съпругата му. "Търсете ме в джамията, там ще съм, но не давам дума", отвърна Муса на поканата ни за интервю, преди да се качи в зелено волво и да потегли нанякъде.

Нямаше го в джамията. Вместо него там ни чакаше мъж на средна възраст, облечен в черен анцуг, който отказа да се представи и предпочете да разговаряме през решетките на портата. Сякаш за да ни покаже, че общността е минала в режим на защита след присъдата. "Един вярващ винаги трябва да очаква нещо лошо. Всевишният Аллах ни изпитва", е неговият коментар на наказанието на Муса. Питаме го за демокрацията, която беше привидяна под заплаха от прокуратурата в религиозната дейност на имамите. Отговорът ни изненада със зрелостта си: "Основата на една демокрация е справедливостта. Вие къде виждате справедливост в България? Защото аз не мога да я видя. Ако я има, да отида и аз да я търся." 

Възродителен процес в нови дрехи

Горчиво чувство на несправедливост след присъдите се е разляло не само в ромската махала на Пазарджик, а и по Родопите - от Смолян чак до Благоевград. На подсъдимата скамейка бяха изправени техните водачи. Най-образованите и най-влиятелните в общността. Хората, до които се допитват за съвет, за кураж, за насока. И това няма да се промени след присъдите. (Всички бяха признати за виновни за участие в неригистрираната организация "Ал Уакф ал Ислями", а освен Муса двама получиха условни присъди за проповядване на антидемократична идеология.) Казват, че твърдо стоят зад своите имами, които знаят от деца. Които са пораснали пред тях и са поели проповядването от дядовците си, също имами. В хода на продължилото година и половина дело обаче са натрупали огромно недоверие към институциите - ДАНС и прокуратура. И още обида и страх, които складират от десетилетия. Убедени са: това е "възродителният процес, облечен в нови дрехи". Ако питате възрастните хора в Сърница, събрали се за следобедна молитва пред джамията в кв. "Петелци" за делото, те започват да разказват истории как са лежали по трудови лагери, защото не са искали да си сменят имената. Или как старата джамия на същото място е била взривена от милицията пред 1967. "Прозорците на околните къщи се изпочупиха. Дъщеря ми беше бебе и подскочи в люлката", спомня си дядо Салих, който е бил заточен на село Остров за една година, защото е отказал да се нарича по друг начин. 

Дядо Салих от Сърница е прекарал една година в трудовия лагер на село Остров, защото не е искал да смени името си по време на Възродителния процес. Името му означава "добър".
Фотограф: Георги Кожухаров

Този ефект от процеса срещу 13-те имами беше силно подценен. Мнозинството от медиите предпочитаха да насочват микрофоните към националистите, развяващи байряци пред съда, за да усилват крясъците им. И нито за миг не им хрумна, че "другата гледна точка" по темата не са "Атака", ВМРО и производните им, които имат политически интерес да раздухват истерия. А са българските мюсюлмани. Защото имамите и процесът срещу тях имат пряко отражение върху техния живот. Никой обаче не ги попита какво означава това за тях.

Делото отмина с много други незададени въпроси. И неполучени отговори. Например как с присъдите срещу 13-те духовни водачи беше защитена националната сигурност? По-голямата част от тях бяха освободени от наказателна отговорност и са глобени единствено за това, че са участвали в нерегистрирана в България организация. Трима (Ахмед Муса от квартал "Изток" в Пазарджик, Саид Мутлу от Сърница и районният мюфтия на Пазарджик Абдулах Салих) получиха условни присъди за това, че са проповядвали антидемократична идеология чрез салафитско направление в исляма. (Може ли салафизмът да бъде антидемократичен - виж в допълнителния текст.)

Тоест след присъдите имамите ще продължат да изпълняват религиозната си дейност, защото не беше намерена причина да не го правят. (С изключение на Ахмед Муса, но той така или иначе не е служител на мюфтийството и няма нужното образование, за да проповядва.) Те самите казват, че не смятат да променят нищо в убежденията си или в начина, по който проповядват. А и никой няма право да го изисква от тях. Защото държавната намеса във вътрешния живот на религиозните общности е недопустима по закон. "Предсъдебното преследване от 2010 г. и съдебният процес събудиха много лоши спомени сред мюсюлманите в България. Те се чувстват отново репресирани, подложени на обиди и унижения. Засили се тенденцията към отчуждение и капсулация на мюсюлманите, засилиха се страховете и недоверието сред християните. Равновесието между етническите и религиозните общности, с което толкова много се хвалим и самоласкаем, беше силно нарушено", казва пред dnevnik.bg директорът на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова, която беше сред независимите наблюдатели на процеса.

Този ефект е обратен на стремежа към повече сигурност. Капсулирането на мюсюлманската общност не я прави по-малко уязвима към нездрави външни влияния. Тъкмо напротив. Още със започването на процеса срещу имамите експерти, които познават и работят с малцинствата, предупредиха, че самите български мюсюлмани са най-добрата преграда срещу проникването на опасни идеи, които експлоатират политически исляма. И не всяването на страх у тях е ключът към сигурността, а инвестициите в добри отношения между различните етнически групи в страната. В засилването на контактите между тях.

Имамът на Рудозем Хайри Шерифов: "Не могат да ни окипазят, не могат да ни изплашат и не могат да променят мнението на хората за нас. Тук ме познават от малък, познават дядо ми. Аз съм израстнал пред тях."
Фотограф: Георги Кожухаров

Процесът и последвалите присъди очаквано предизвикаха обратното. Напрежение. Затваряне. Отдалечаване. След всяко заседание националистите крещяха към имамите да си отиват в Анадола. За тях и останалите български мюсюлмани в региона този призив е необясним. Българският език е майчин за тях. Родопите са техен дом от векове. "Друга държава нямаме, друг език нямаме. Кажете ми как човек да възпитава децата да обичат България", вдига рамене имамът на Рудозем Хайри Шерифов. 

"Ако ние сме патриоти и националисти, трябва да направим така, че всички в тази държава да се чувстваме равноправни. Добре. Еднакво защитени. С един аршин да се мери към всички", казва и имамът от Сърница Саид Мутлу. "След всичко това се отвратих от двойния стандарт. И от този криворазбран национализъм - само за българите християни, другите да се оправят и изчезват", добавя той (портрети на двамата имами четете на dnevnik.bg).

Синхрон между съд и прокуратура

Имамите използват често фразата "двоен стандарт". Чувстват предубеденост още със старта на делото срещу тях. Затова не са и учудени от присъдите. Вярват, че ДАНС и съдът са работили заедно за тяхното осъждане. Хайри Шерифов от Рудозем описва процеса така: "Приличаше на път, в който търсим табелата. А тя само е покрита с нещо. Трябваше да извървим пътя, за да ни открият табелата: "Осъдени."

Действително решението на съда е в синхрон с обвинението. Всичко, което поиска прокуратурата, беше уважено от съдия Ивета Парпулова. Адвокатите на обвиняемите и наблюдателите на делото от неправителствения сектор откриха пропуски, противоречия и парадокси в обвинението. Така например в съдебната зала почти всички свидетели се отрекоха от показанията си, дадени в досъдебното производство. В този смисъл ще е интересно да се проследи в мотивите на решението защо съдията е предпочела да се съобрази с първите. Някои от свидетелите признаха, че върху тях е бил оказан натиск от службите. Това заяви сирийският гражданин с български паспорт Муафак ал Асад, считан за лице на въпросната организация "Ал Уакф ал Ислями". Пред "Нова телевизия" той каза, че е бил тормозен, а агенти от ДАНС му предложили срещу пари да напусне страната за известно време и да не се яви на заседанието. Неговото участие в делото беше една от загадките. Ако той е лице на "Ал Уакф ал Ислями" и службите знаят това, защо той не е обвиняем сред останалите имами, а просто свидетел по делото?

В интервю за dnevnik.bg след присъдите директорът на Международния център за изследване на малцинствата и междукултурните взаимодействия Антонина Желязкова казва: "Свидетелите и голяма част от експертите на прокуратурата бяха толкова некомпетентни и несигурни, свидетелствата им манипулативни и нагласени, че не предоставиха никакъв шанс да се проведе същинско наказателно дело или да се въздаде истинско правосъдие."

Имамът в Сърница Саид Мутлу: "Разочаровани сме от отношението на държавата към нас, мюсюлманите. Защото това дело е изцяло на религиозна основа. Ние сме съдени за нашата религиозна дейност. Това го потвърдиха и адвокатите, въпреки че прокуратурата настояваше, че е дело за идеология."
Фотограф: Георги Кожухаров

За да се докажат обвиненията в проповядване на антидемократична идеология, бяха използвани и показанията на анонимни свидетели. Един от тях призна, че е служител на ДАНС.  В съдебната зала пък по същество се водеше религиозен спор за това какво представлява салафизмът. В същото време сред вещите лица имаше само един ислямски теолог, който беше подготвен да води подобен дебат. По делото бяха възложени шест експертизи върху иззетата литература и компютри. Те са изготвяни от филолози, социолози, богослови и двама арабисти, като всички те сами заявиха, че не са и няма как да бъдат специалисти по въпросите на религията ислям. В преводите на иззетите от имамите книги и документи бяха открити неточности и интерпретации на думи, които нямат еднозначно значение.

Всичко това, разбира се, са детайли от делото, които тепърва ще могат да се анализират, когато излязат и мотивите на съда. Засега службите могат да си запишат пред обществото, че си отварят очите за проникването на "радикалния ислям" в България. Сегашният вътрешен министър Цветлин Йовчев е ръководил ДАНС по време на спецакцията през 2010 г., когато в ранни зори бяха претърсени домовете на имамите. Бившият вътрешен министър Цветан Цветанов пък използва делото като аргумент, когато в Брюксел трябваше да представи напредъка на българските служби по разследването на атентата на летище Бургас, в който загинаха 7 души, сред които и един български мюсюлманин. Връзка между двете, разбира се, няма. Трудно можем да намерим политическа сила, която не успя да капитализира процеса срещу 13-те имами. Начело с ДПС и националистите. Първите, за да втвърдят страха у малцинствата, че без тях във властта няма да има кой да ги защити. Вторите, за да подклаждат необходимостта на гладната за лесни отговори на сложни въпроси публика.

Хората в Сърница се шегуват горчиво, че те са "избиратели" само по време на избори. През останалото време политиците са глухи за тях и проблемите им. И без значение какво е отсъдил съдът по адрес на имамите, обществото дължи на всички останали български мюсюлмани честен дебат за мястото им в него. 

Антидемократичен ли е салафизмът

Основният спор, върху който беше съсредоточено делото срещу 13-те мюсюлмански водачи, беше дали салафизмът е идеология, която проповядва срещу "принципите на демокрацията за разделение на властите, либерализма, формата на държавност и върховенство на закона; срещу основни човешки права като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода". Такава беше тезата на обвинението (вижте цялата пледоария на прокурор Недялка Попова на capital.bg). Според имамите и техните защитници обаче салафизмът не е идеология, а религиозно направление в исляма. Метод за търсене на религиозната истина.

В експертиза по делото, направена от арабисти пише, че салафизмът е сред сложните понятия в исляма, които се използват разнопосочно. Той идва от т.нар. праведни предци "ас салаф ас салих", които са живели по времето на пророка Мохамед. Салафизмът възниква като част от реформаторското течение в исляма през XIX век в Египет. През 60-те и 70-те години на XX век младото кралство Саудитска Арабия започва да "внася" квалифицирани специалисти в различни области, като основен източник става египетското движение "Мюсюлмански братя", което е подложено на гонения в Египет. Този период бележи и обвързването на салафизма с уахабизма под егидата на саудитската монархия. Обобщен извод в арабистката експертиза е, че салафизмът преди всичко е метод за търсене на религиозната истина, свързан със стремеж да се практикува ислямът точно такъв, какъвто е бил "низпослан" по времето на пророка Мохамед.

"Когато се каже саляфии, се има предвид примерът на първите три поколения след пророка. Защото се смята, че те най-добре се познавали религията и най-добре са я прилагали в своя живот", разказва имамът в Сърница Саид Мутлу, който получи условна присъда за проповядване на антидемократична идеология. "Тук не става въпрос за политика или отношение към другите религии, а за това как се прилага самата религия в личния живот на човека", уточнява той. Според него салафизмът не може да бъде измерван въобще в категориите демократично - недемократично, защото той се занимава изцяло с отношенията между човек и Бог. Не с отношенията между човек и държава. Или човек и общество. И дава пример: "Разликата между салафизма и другите направления в исляма е в това как да приемаме някои качества на Аллах. Например дали има ръка или крак и ако има, дали те приличат на човешките. Каква демокрация може да има в това дали Аллах има ръка, или дали слиза от небето на земята", пита риторично Мутлу.

Той смята, че е опасно салафизмът да бъде причисляван като идеология. Въпреки че признава, че има такива опити. "В някои места по света той придобива политически оттенък. И вече има салафистки партии в някои ислямски държави, които претендират за участие във властта. При нас, в България, това нещо няма как да стане. Нямаме и такава идея", отсича той.

Попитан дали би се определил като салафит, имамът на Рудозем Хайри Шерифов заяви пред "Капитал": "Аз се определям като мюсюлманин сунит. Избягвам да използвам всякакви други определения. Опитвам се да водя обединителна кампания - мюсюлманите да не се разделят на парчета по този начин, защото това несъмнено ще доведе до конфликти, които никому не са нужни."

Няма мюсюлманин в пазарджишкия квартал "Изток", който да не познава Ахмед Муса. "Добър човек", ще ви кажат. Направил много за промяната на махалата. "Преди", ще ви размахат пръст, "нямаше да можете да стъпите тук". "Преди" е, когато ислямът не е разпространен в "Изток". Десет-петнадесет години назад. Когато кварталът е в лапите на престъпността, алкохолизма, наркотиците. Сега, когато Аллах бди над махалата, е друго. Не се краде, не се лъже, не се пие, казват. "Питайте полицията."

В сряда, докато чакат присъдата на Пазарджишкия районен съд по делото срещу 13-те мюсюлмански духовни водачи, лицата на хората в "Изток" блестят гневни под силното мартенско слънце. Сред обвиняемите е 39-годишният необразован проповедник Ахмед Муса. Малко по-късно той единствен ще получи ефективна присъда от една година лишаване от свобода по обвинение, че е насаждал религиозна омраза, разпространявал чрез слово антидемократична идеология и членувал в нерегистрираната в България организация "Ал Уакф Ал Ислями". Ако присъдата му бъде окончателно потвърдена, Ахмед ще влезе в затвора за четири години заради предишно свое наказание.

В квартал "Изток" в Пазарджик хората са много гневни на присъдата срещу местния проповедник Ахмед Муса. Той значително се различава от останалите обвиняеми като профил и е единственият, който ще влезе в затвора, ако присъдата бъде потвърдена окончателно.
Фотограф: Георги Кожухаров

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    geoprofi avatar :-|
    Geo

    Съществуването на мюсюлманската, християнската и някои други религии пък събуждат изключително лоши спомени у мен. Инквизиции, джихади и други такива. В "свещените" им книги пише много ясно какво се случва с друговерците и невярващите в единствения пророк/бог и т.н. И помежду другото подобни неща се случват и на прелюбодейците. За сметка на това да продадеш непълнолетната си дъщеря в (сексуално) робство или да се съвокупляваш с деца е напълно според религиозния канон.

    Някак си делото срещу някакъв имам, дори и да е било тенденциозно, бледнее пред тези неща...

  • 2
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Какво би направил Путин, ако това му е главата? Путин не трябва напълно да се отрича, а да се вземе пример добрата страна на сърцето му.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Мормони, кришнари, мунисти, йеховисти проповядват ли разделение на властите и демократична конституция?

  • 4
    grishabg avatar :-|
    grishabg

    Наличието на критика е полезно само по себе си. Но е хубаво и тя да не е твърде лесно опровержима. С почти всеки абзац може да бъде направено подбно нещо, но никой няма да го прочете. Все пак:

    " Най-образованите и най-влиятелните в общността. Хората, до които се допитват за съвет, за кураж, за насока. И това няма да се промени след присъдите."

    Що за аргумент е това? Ако ООН осъди действията на някой диктатор, едва ли всички в неговата върхушка ще се отрекат от него. Напротив, сигурно ще продължат да взимат пари и власт. Ако някой ден осъдят Станишев или Борисов, едва ли всички техни избиратели ще забравят всяка тяхна дума и няма да искат да чуват повече за тях.
    Присъдата и значението на едно осъждане в ума на хората са две съвсем различни неща.


    "Те са изготвяни от филолози, социолози, богослови и двама арабисти, като всички те сами заявиха, че не са и няма как да бъдат специалисти по въпросите на религията ислям."

    Трябва ли да бъдеш историк, за да прочетеш "Моята борба" и да я класифицираш като не особено демократична и толерантна? Грубо сравнение, но формално точно.

    "В преводите на иззетите от имамите книги и документи бяха открити неточности и интерпретации на думи, които нямат еднозначно значение."

    Не мисля, че има религиозен текст, чийто превод да няма повече от едно значения. Най-често четем, че Ева е направена от реброто на Адам, докато далеч по-точен превод би казал "страна" - нещо съвсем различно. Плурализма на значенията не е повод те да не бъдат тълкувани.


    Статията е написана с много тълкуване и размисъл, но и двете са имали предварително зададена цел. Не е хубаво тезата да предшества аргументите във времето.

  • 5
    dimko avatar :-|
    dimko

    Проблемът ни е, от коя "страна" се позиционираме по тази тема...
    Изясним ли го, остава само да сближим различните си, "мерни системи"...
    Умереното разбиране за принципите на общия ни живот днес е, че няма резон да вадим някой, от множеството им в него, той си е такъв, какъвто е...
    Тогава, в Практически проблем пред социалното ни, се очертава самото "сближване" на мерните системи...
    Със своята Публична дейност в кв. "Изток",
    Ахмед Муса е "скромен" владетел на ниша от общия ни живот, с тежестта на поне 10 000 Граждани, "автоматно" следващи прозренията, до които той е стигнал при своето "общуване" с Бога...
    Но така, Ахмед Муса дали не приватизира в Обществена полза, Политически "части" от общественото ни пространство ???...
    Със свити пестници, Демокрация не се гради...
    Доколкото не вреди на системата на общ живот на всички български граждани,
    Държавата е длъжна да осигури на всеки свободно изповядване на своята Религия, НО заедно с това и свободен избор на Политическа принадлежност и подкрепа в Обществото...
    Всяко друго е,
    Пълзящо капсулиране и отчуждаване до противостоене дори,
    на една или друга Граждански общности от целокупното ни Общество, с всички последствия от това ...
    Нека не се уповаваме на очакванията си,
    Лютви Местан да ни уверява,
    колко предани са неговите гласоподаватели на демократичните принципи на народния ни живот в национално Общество и колко демократична е етнорелигиозната им Про-форма в политиката, наречена ДПС...

  • 6
    selofia avatar :-P
    Селофия

    Точно тия пазарджишки цигани избраха Прас Пеевски за депутат от ДПС...

  • 7
    gaarsss avatar :-|
    gaarsss

    Качете се до село Грохотно, малко над град Девин и се огледайте / ще се втрещите от гледки ако се позагледате/ или влезте в магазина където ще ви посрещнат на Турски! И това отричане на Българския и Образованието като цяло / освен мюсюлманското / се среща все повече ..... Ромите / Циганите за неразбралите - да не ги сбъркате с Римляните!/ в Пловдив и Пазарджик вече не са такива - цигани - Те са Мюсюлмани "разбираш ЛИ"!

  • 9
    daaam avatar :-|
    daam

    Жалко, че няма опция за минус на статия. Омръзнаха ми тези крокодилски сълзи на "Дневник" След като са нарушили законите е нормално да бъдат осъдени. Защо не се напише статия за засилващия се ислямски фундаментализъм и у нас ?

  • 10
    innsomnia avatar :-|
    innsomnia

    Не, обществото нищо не ви дължи. Капитал, понякога се чудя кой ги пише тия статии...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK