Президентът Росен Плевнелиев се опита да реши проблема чрез указа, който издаде. Той даде предимство на ГЕРБ, като за опозицията беше определена квота от шестима членове. Това обаче стана малко преди депутатите да изгласуват членовете на ръководството на ЦИК, което даде възможност на БСП и ДПС да нанесат ответен удар, като не подкрепят кандидатурата на ГЕРБ за зам.председателското място в комисията. Така с цената на нарушаването на закона управляващите парираха предимството на формацията на Бойко Борисов. С това обаче сагата с избора на членове на ЦИК не е приключила. Твърде вероятно е казусът да стигне и до Конституционния съд.

Зад фасадата на чисто аритметичния спор как да се изчислява представителството на парламентарните партии в ЦИК битката за висшия изборен орган има съвсем прагматично обяснение и то е свързано с желанието на БСП, ДПС и "Атака" да имат квалифицирано мнозинство от две трети и така да диктуват нещата във висшия изборен орган. Спечелването на едното място пък щеше да позволи на ГЕРБ да има блокираща квота при вземането на решенията. Всъщност това е истинската причина за разиграването на целия цирк.

Изборна аритметика за начинаещи

Спорът между трите политически сили започна още миналата седмица покрай изслушването на кандидатите за членове на ЦИК. Тогава се разбра, че по силата на приетите нови текстове от Изборния кодекс разпределението на местата за парламентарно представените партии в изборната комисия трябва да е по 5 за ГЕРБ и БСП, двама за ДПС и един за "Атака". От двете управляващи партии се позоваха на два члена от кодекса, според които ръководството на ЦИК – председателят, двамата му заместници и секретарят, се избират от парламента. Две политически сили – НДСВ и "Синята коалиция", получават по право по един член на ЦИК, защото имат депутати в Европейския парламент. Останалите 13 членове на изборния орган според кодекса се назначават от президента по предложение на парламентарно представените партии.

Разбра се още, че разпределението ще става по следната формула: общият брой на депутатите от дадена парламентарна група, разделен на 240 (колкото са народните представители) и умножен по броя на членовете на ЦИК, тоест по 13. При този вариант местата трябваше да бъдат разпределени така: по 5 за ГЕРБ и БСП, 2 за ДПС и едно за "Атака". От партията на Бойко Борисов обаче настояваха в разпределението да се включат и четиримата представители от ръководството. Ако това беше прието, то навеждаше везните с едно място в полза на ГЕРБ и в ущърб на ДПС, от които то трябваше да се отнеме.

Ден преди гласуването на кандидатите на парламента за ЦИК президентът Росен Плевнелиев се обърна към депутатите с призив да постигнат консенсус за състава на ЦИК. В четвъртък сутринта обаче изненадващо Мая Манолова (БСП) и Четин Казак (ДПС) внесоха допълнителна втора точка към решението за избор на ръководство на избирателната комисия, с което разпределиха квотите според тяхната аритметика. Те направиха това, въпреки че бяха наясно, че актът няма никаква стойност, защото парламентът не може да задължи държавния глава да изпълнява решение на парламента.

По време на дебата в пленарната зала пък депутатът от "Атака" Десислав Чуколов заяви от парламентарната трибуна, че ще предложи да не се избира представител на ГЕРБ в ръководството на ЦИК, защото от формацията на Борисов "купували гласове" на изборите. От опозицията първо заподозряха, че БСП, ДПС и "Атака" няма да подкрепят кандидатурата на техния кандидат Маргарита Златарева, която първо беше предложена за председател на ЦИК, а впоследствие за зам.-председател. Те изтълкуваха това като опит на трите управляващи формации да се опитат да постигнат квалифицирано мнозинство в комисията.

Сметките на депутати от ГЕРБ сочеха следното: общо членовете на трите партии в ЦИК са 11. Към тази бройка обаче те прибавят и представителя на НДСВ – Иванка Грозева, защото според тях в предишния състав на комисията тя е гласувала винаги с БСП и ДПС (за квалифицирано мнозинство са необходими 13 гласа). От ГЕРБ имат резерви и към избраната за председател Ивилина Алексиева. Макар че е предложена от гражданското сдружение "Модерна България" на бившия депутат от "Новото време" Борислав Цеков, от формацията на Бойко Борисов са на мнение, че тя е близка както до БСП, така и до ДПС. Те припомнят, че Алексиева е работила като директор на дирекция и старши програмен ръководител на европейски проекти в Министерството на бедствията и авариите в периода 2006 - 2009, когато министър беше Емел Етем. Освен това по същото време е била и член на ЦИК от квотата на "Новото време". От 2009 г. пък е изпълнителен директор на Института за модерна политика на Борислав Цеков, който напоследък активно лобира в полза на политическата формация на Николай Бареков.

Не е изключено точно това да се е оказало решаващо за хода на президента да изпревари гласуването в парламента и да подпише указа за назначаването на 13-те членове на ЦИК, преди дебатът в пленарната зала да е приключил. Според подписания от държавния глава документ разпределението на местата в ЦИК е шестима членове на ГЕРБ, петима на БСП и по един на ДПС и "Атака". "Решението на президента е в съответствие и с резултатите от проведените избори за Народно събрание през май 2013 г. Българските граждани с гласа си определиха съотношението на политическите партии в парламента. Недопустимо е с процедурни хватки и математически спекулации да се подменя вотът", е един от аргументите на Плевнелиев за това решение. Другият мотив на президента да включи в разпределението на състава на ЦИК и ръководството е: "Ръководството на ЦИК не е отделен и обособен държавен орган, всички членове на ЦИК имат равен глас, ръководството не заседава отделно и не гласува отделно, а гласът им е равен на гласа на всеки друг член", се казва в съобщението на президентството.

Указът на държавния глава предизвика ответна реакция на БСП и ДПС, които отхвърлиха кандидатурата на номинираната от ГЕРБ Маргарита Златарева за зам.-председател на ЦИК. Така формацията на Бойко Борисов остана с пет представители в ЦИК. Решението на президента също така предизвика гневна реторика от страна на ДПС. "Защо президентът избра за жертва ДПС", попита лидерът Лютви Местан. Той изброи и как се разпределят местата в комисията според изчисленията на БСП и ДПС. "ГЕРБ има 5.25, БСП - 4.55, ДПС - 1.95, а "Атака" - 1.25", каза Местан и обяви, че според него движението има най-големия остатък и затова именно то трябва да има двама членове. Мая Манолова пък заяви, че с подписването на указа президентът е "обявил война" на парламента.

Сбърканата процедура

Досега ЦИК винаги се е назначавала от президента след консултации с парламентарно представените политически сили и никога досега тези назначения не са предизвиквали такъв скандал, на какъвто сме свидетели сега. За пръв път с промените в новия изборен кодекс "Манолова" беше прието изборът за състав на ЦИК да се раздели между парламента и президента. Аргументът на БСП и ДПС беше, че за пръв път в номинацията на кандидатите могат да участват и представители на граждански сдружения. Проблемът обаче е, че както изслушването на гражданските кандидатури, така и номинацията им на практика стана проформа. Първо, защото всички кандидати на неправителствените организации, които преминаха ситото на изслушването, бяха внесени в парламента от партии или отделни депутати. След това обаче самите партии решаваха кои от тях ще изпратят на президента като имена. Освен това, въпреки че държавният глава назначава членовете на ЦИК, на практика той трябва да се ограничи до предложените му от парламента имена.

Защо е важна ЦИК

Засега не е ясно как точно ще приключи битката за състава на ЦИК. От БСП и ДПС се заканиха, че докато държавният глава не си промени указа, те няма да гласуват кандидатурата на ГЕРБ, която им се полага по закон, и така комисията ще работи с човек по-малко. Дори и някоя от политическите сили да атакува решението за състава пред Конституционния съд, ЦИК ще продължи да работи до произнасянето на висшите магистрати. А дори и те да отсъдят например, че има нарушение при избора, това решение ще започне да има сила след произнасянето. Ясно е обаче едно – че ЦИК е изключително важен орган, независимо че в Изборния кодекс е предвидена възможност повечето от решенията й да могат да се атакуват пред Върховния административен съд. И в крайна сметка, ако трите управляващи партии наистина успеят да постигнат квалифицирано мнозинство в комисията, те ще могат да направляват изборния процес по начин, на който и Остап Бендер от "Дванадесетте стола" би могъл да завиди.