С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 21 мар 2014, 16:50, 5498 прочитания

Тринадесетте стола на ЦИК

БСП, ДПС и "Атака" се опитват да получат квалифицирано мнозинство от две трети в избирателната комисия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Половината е моя, другата половина – наша", обича да казва Остап Бендер на Кися Воробянинов. Двамата герои от знаменития роман "Дванадесетте стола" тръгват "по петите" на диаманти, скрити в едно от креслата на гарнитурата на тъщата на Кися. Вместо да намерят скъпоценностите обаче, авантюристите се озовават в най-различни трагикомични ситуации.

В нещо подобно се превърна и спорът между БСП, ДПС и ГЕРБ за квотата на парламентарно представените политически сили в 19-членната Централната избирателна комисия (ЦИК). Първоначално той започна като сблъсък между управляващи и опозиция колко от общо 13-те места се полагат на ГЕРБ. Впоследствие спорът премина към чисто аритметични изчисления на остатъци от проценти от резултатите на партиите в парламентарния вот.


Битката за 13-ия стол

Кулминацията в битката за тринайстия стол в ЦИК се случи в четвъртък, когато по време на дебата за избора на ръководство, продължил близо пет часа, народните избраници се караха, обиждаха и надлъгваха с парламентарни хватки и процедури. Двете управляващи партии твърдяха, че разпределението на местата за четирите парламентарно представени сили в изборния орган – ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака", трябва да става по схемата 5-5-2-1. От ГЕРБ пък настояваха техните представители да са 6, защото са политическата сила, спечелила последните парламентарни избори.

Президентът Росен Плевнелиев се опита да реши проблема чрез указа, който издаде. Той даде предимство на ГЕРБ, като за опозицията беше определена квота от шестима членове. Това обаче стана малко преди депутатите да изгласуват членовете на ръководството на ЦИК, което даде възможност на БСП и ДПС да нанесат ответен удар, като не подкрепят кандидатурата на ГЕРБ за зам.председателското място в комисията. Така с цената на нарушаването на закона управляващите парираха предимството на формацията на Бойко Борисов. С това обаче сагата с избора на членове на ЦИК не е приключила. Твърде вероятно е казусът да стигне и до Конституционния съд.



Зад фасадата на чисто аритметичния спор как да се изчислява представителството на парламентарните партии в ЦИК битката за висшия изборен орган има съвсем прагматично обяснение и то е свързано с желанието на БСП, ДПС и "Атака" да имат квалифицирано мнозинство от две трети и така да диктуват нещата във висшия изборен орган. Спечелването на едното място пък щеше да позволи на ГЕРБ да има блокираща квота при вземането на решенията. Всъщност това е истинската причина за разиграването на целия цирк.

Изборна аритметика за начинаещи

Спорът между трите политически сили започна още миналата седмица покрай изслушването на кандидатите за членове на ЦИК. Тогава се разбра, че по силата на приетите нови текстове от Изборния кодекс разпределението на местата за парламентарно представените партии в изборната комисия трябва да е по 5 за ГЕРБ и БСП, двама за ДПС и един за "Атака". От двете управляващи партии се позоваха на два члена от кодекса, според които ръководството на ЦИК – председателят, двамата му заместници и секретарят, се избират от парламента. Две политически сили – НДСВ и "Синята коалиция", получават по право по един член на ЦИК, защото имат депутати в Европейския парламент. Останалите 13 членове на изборния орган според кодекса се назначават от президента по предложение на парламентарно представените партии.

Разбра се още, че разпределението ще става по следната формула: общият брой на депутатите от дадена парламентарна група, разделен на 240 (колкото са народните представители) и умножен по броя на членовете на ЦИК, тоест по 13. При този вариант местата трябваше да бъдат разпределени така: по 5 за ГЕРБ и БСП, 2 за ДПС и едно за "Атака". От партията на Бойко Борисов обаче настояваха в разпределението да се включат и четиримата представители от ръководството. Ако това беше прието, то навеждаше везните с едно място в полза на ГЕРБ и в ущърб на ДПС, от които то трябваше да се отнеме.

Ден преди гласуването на кандидатите на парламента за ЦИК президентът Росен Плевнелиев се обърна към депутатите с призив да постигнат консенсус за състава на ЦИК. В четвъртък сутринта обаче изненадващо Мая Манолова (БСП) и Четин Казак (ДПС) внесоха допълнителна втора точка към решението за избор на ръководство на избирателната комисия, с което разпределиха квотите според тяхната аритметика. Те направиха това, въпреки че бяха наясно, че актът няма никаква стойност, защото парламентът не може да задължи държавния глава да изпълнява решение на парламента.

По време на дебата в пленарната зала пък депутатът от "Атака" Десислав Чуколов заяви от парламентарната трибуна, че ще предложи да не се избира представител на ГЕРБ в ръководството на ЦИК, защото от формацията на Борисов "купували гласове" на изборите. От опозицията първо заподозряха, че БСП, ДПС и "Атака" няма да подкрепят кандидатурата на техния кандидат Маргарита Златарева, която първо беше предложена за председател на ЦИК, а впоследствие за зам.-председател. Те изтълкуваха това като опит на трите управляващи формации да се опитат да постигнат квалифицирано мнозинство в комисията.

Сметките на депутати от ГЕРБ сочеха следното: общо членовете на трите партии в ЦИК са 11. Към тази бройка обаче те прибавят и представителя на НДСВ – Иванка Грозева, защото според тях в предишния състав на комисията тя е гласувала винаги с БСП и ДПС (за квалифицирано мнозинство са необходими 13 гласа). От ГЕРБ имат резерви и към избраната за председател Ивилина Алексиева. Макар че е предложена от гражданското сдружение "Модерна България" на бившия депутат от "Новото време" Борислав Цеков, от формацията на Бойко Борисов са на мнение, че тя е близка както до БСП, така и до ДПС. Те припомнят, че Алексиева е работила като директор на дирекция и старши програмен ръководител на европейски проекти в Министерството на бедствията и авариите в периода 2006 - 2009, когато министър беше Емел Етем. Освен това по същото време е била и член на ЦИК от квотата на "Новото време". От 2009 г. пък е изпълнителен директор на Института за модерна политика на Борислав Цеков, който напоследък активно лобира в полза на политическата формация на Николай Бареков.

Не е изключено точно това да се е оказало решаващо за хода на президента да изпревари гласуването в парламента и да подпише указа за назначаването на 13-те членове на ЦИК, преди дебатът в пленарната зала да е приключил. Според подписания от държавния глава документ разпределението на местата в ЦИК е шестима членове на ГЕРБ, петима на БСП и по един на ДПС и "Атака". "Решението на президента е в съответствие и с резултатите от проведените избори за Народно събрание през май 2013 г. Българските граждани с гласа си определиха съотношението на политическите партии в парламента. Недопустимо е с процедурни хватки и математически спекулации да се подменя вотът", е един от аргументите на Плевнелиев за това решение. Другият мотив на президента да включи в разпределението на състава на ЦИК и ръководството е: "Ръководството на ЦИК не е отделен и обособен държавен орган, всички членове на ЦИК имат равен глас, ръководството не заседава отделно и не гласува отделно, а гласът им е равен на гласа на всеки друг член", се казва в съобщението на президентството.

Указът на държавния глава предизвика ответна реакция на БСП и ДПС, които отхвърлиха кандидатурата на номинираната от ГЕРБ Маргарита Златарева за зам.-председател на ЦИК. Така формацията на Бойко Борисов остана с пет представители в ЦИК. Решението на президента също така предизвика гневна реторика от страна на ДПС. "Защо президентът избра за жертва ДПС", попита лидерът Лютви Местан. Той изброи и как се разпределят местата в комисията според изчисленията на БСП и ДПС. "ГЕРБ има 5.25, БСП - 4.55, ДПС - 1.95, а "Атака" - 1.25", каза Местан и обяви, че според него движението има най-големия остатък и затова именно то трябва да има двама членове. Мая Манолова пък заяви, че с подписването на указа президентът е "обявил война" на парламента.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова Нещо ново, много от същото и едно неизвестно в екипа на Фандъкова

Идеите за нови звена и лица в общината звучат красиво, но въпросът е доколко ще са ефективни на практика

7 дек 2019, 1490 прочитания

Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва 4 Подчинен на главния прокурор ще може да го разследва

Предложението на правителството е това да е началникът на отдел "Инспекторат" във ВКП, което не кореспондира с препоръките на Венецианската комисия

7 дек 2019, 2558 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Без паника! БСП спасяват енергетиката

Заплахата за отнемане на лицензите на ЕРП-тата вероятно няма да бъде осъществена, но срутва доверието в способността на държавата да регулира естествените монополи и да защитава инвестициите

Още от Капитал
Да пазиш традицията "Под Балкана"

Животновъдната ферма на семейство Кулови край Карлово е затворила целия цикъл на производство

Супер звук в мини тяло

Кои са най-добрите TWS слушалки на пазара

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

Анестезиолозите на алианса

Лидерската среща на НАТО в Лондон се проведе "на обезболяващи", позаглади противоречията и отложи решаването на фундаменталните проблеми за по-късно

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

Камион желание

Отново за мобилните кухни, уличната храна и къде да я опитаме този месец

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10