България отново рискува за остане в сива и безлична политическа зона
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България отново рискува за остане в сива и безлична политическа зона

България отново рискува за остане в сива и безлична политическа зона

Бившият министър на отбраната Бойко Ноев пред "Капитал"

3467 прочитания

© Юлия Лазарова


Какъв ще е ефектът за НАТО от руската инвазия в Крим? Може ли да се очаква възраждане на някои от стратегическите приоритети на алианса от времето на Студената война?

Без съмнение кримската криза ще се отрази мобилизиращо за НАТО. За разлика от войната с Грузия, когато вината за първия изстрел остана размита, в случая с Крим станахме свидетели на настъпателна военна операция, своеобразен "блицкриг", извършена със специалните сили на военното разузнаване на Русия, без повод и причина, без провокация от украинска страна. Предшествана беше от мащабни военни учения, с които се гарантира военното превъзходство на руските въоръжени сили на театъра при евентуална ескалация. Това си беше чисто завладяване на територия с използване на военна сила, като по учебник. Русия опроверга аргументите на онези членове на НАТО, които настояваха, че в Европа след Студената война не съществуват геополитически цели, за постигането на които могат да се използват военни средства. Това е фундаментална промяна. Не очаквам възраждане на политическите конструкции и военни планове от времето на Студената война. Иска ми се да вярвам обаче, че не само големите европейски наши съюзници в НАТО, но и САЩ ще преосмислят предвидимостта на Русия. НАТО трябва да препотвърди категорично, че чл. 5 от Договора, готовността за взаимна отбрана не е само на хартия.

Как според вас ще се отрази украинската криза на концепциите за национална сигурност на европейските държави? Ще започнат ли те да отделят повече средства за отбрана?

Вероятно някои европейски държави ще актуализират концепциите си за сигурност. Това ще бъдат преди всичко държавите от Централна и Източна Европа, правителствата на които ще имат и по-силни аргументи да поискат от обществото увеличаване на военните разходи. Особено Полша и Румъния, които пряко граничат с потенциални огнища на конфликт и които поради размерите си са важни фактори в тези регионални уравнения. Не очаквам по-малките страни от Централна Европа особено да се разтревожат. Пацифизмът вече е проникнал много надълбоко в общественото съзнание там, а и руската заплаха им изглежда доста отдалечена, през много други защитни линии.

Какъв ще е ефектът за България? Какво ще се промени за страната ни във военностратегически план и какъв според вас е правилният курс на действие?

Всъщност това е най-важният за нас въпрос. Кримската криза, наред с рисковете създава уникални възможности за решаване на някои въпроси на българската национална сигурност и отбрана. На първо място, България трябва заедно с останалите държави членки на НАТО от Централна и Изгочна Европа остро да постави въпроса за военнопо планиране в извънредни ситуации, т.нар. "contingency planning". До този момент, някои от нашите влиятелни европейски съюзници не даваха съгласие за това, за да "не се дразни Русия". Има и други конкретни въпроси, на които сега им дойде времето. Дали нещо ще се случи обаче, зависи преди всичко от самите нас. За голямо съжаление, руското влияние в България е прекалено силно и това не позволява да реализираме една консолидирана националена позиция, която да ни постави на уважавано място в започващия евро-атлантически дебат по сигурността. Вижте крайните русофили, които са влиятелни в БСП. Те открито празнуват "победа в третата кримска война". Вещаят поход на юг към Балканите, към България. Проруските кръгове в БСП отново надигат глава и търят реванш за стратегическото преориентация на България в края на 90-те години и членството ни в ЕС и НАТО. БСП в момента управлява държавата и държи ключовите ресори на отбраната и външните работи. Това, което аз виждам е един притихнал, безмълвен Ангел Найденов и един Вигенин, който здраво го мачкат по партийните форуми за разумната му европейска позиция. Първанов замлъкна, Станишев пази европейската си кариера. Привържениците на евроатлантическата ориентация и принадлежност на България не са адекватно представени във властта, а официалната опозиция чака какво ще каже Лидерът. Но Борисов по този въпроси мълчи и като никога се крие зад "партията"... Като контраст на нашите днешни политици, лидерите на Централна и Източна Европа издигат глас, те искат повече солидарност от съюзниците, включително материална солидарност и най-вероятно ще е я получат. България отново рискува за остане онази сива и безлична политическа зона, с лъкатушен и "снишен" израз, наричана не без основание от някои "руския троянски кон", а от други, при това с гордост- "мост между Европа и Русия".

Въпросът днес не е кому принадлежи Крим и дали да бъде санкциониран Путин. За разлика от другите страни, България отново е на морален и политически кръстопът- към Изтока, или в Европа.

В страната ни има три съвместни българо-американски военни бази. Смятате ли, че настоящата криза с Русия може да доведе до по-активното им използване и евентуалното разполагане на други сили на алианса у нас?

Не зная дали са три, но концепцията за съвместните съоръжения, или бази, ако искате, и тяхното създаване никога не са мислени като противодействие срещу Русия. Истинският проблем на съвместните инсталации със САЩ е в това, че част от политическия и военния ни елит гледат на тях в концептуално отношение като на някаква мъка и досада. Е, ако може да се изкара някой лев, някой ремонт за чужда сметка... За разлика от Румъния, например, където тези съоръжания са фокус на непрекъснати съвместни дейности, което допринася за бързата модернизация и на мисленето и на материалната баст на румънските военни.

В момента българската армия е въоръжена приоритетно с руско оръжие.Смятате ли, че това може да се промени в контекста на охлаждащите се отношения с Москва?

- Военната изтребителна авиация е единствената област, където все още има пълна зависимост от Русия. Както и в случая с енергетиката, и на тази зависимост не се гледа като на проблем, който трябва спешно да се решава. Обратно, гледа се като на фактор, с който също се оправдава една безлична, "балансирана" политика. Зависимостта от Русия, както в енергетиката, така и във военната авиация, тази ключова за суверенитета и сигурността област, ограничава диапазона на реализиране на интересите на сигурността на България. Изострянето на отношенията между Европа и Русия, което ще продължи неизвестно колко дълго би могло да катализира решаването на въпроса за новия тип многоцелеви изтребител. Ако управляващите го искат наистина, а не само на думи.

Какъв ще е ефектът за НАТО от руската инвазия в Крим? Може ли да се очаква възраждане на някои от стратегическите приоритети на алианса от времето на Студената война?

Без съмнение кримската криза ще се отрази мобилизиращо за НАТО. За разлика от войната с Грузия, когато вината за първия изстрел остана размита, в случая с Крим станахме свидетели на настъпателна военна операция, своеобразен "блицкриг", извършена със специалните сили на военното разузнаване на Русия, без повод и причина, без провокация от украинска страна. Предшествана беше от мащабни военни учения, с които се гарантира военното превъзходство на руските въоръжени сили на театъра при евентуална ескалация. Това си беше чисто завладяване на територия с използване на военна сила, като по учебник. Русия опроверга аргументите на онези членове на НАТО, които настояваха, че в Европа след Студената война не съществуват геополитически цели, за постигането на които могат да се използват военни средства. Това е фундаментална промяна. Не очаквам възраждане на политическите конструкции и военни планове от времето на Студената война. Иска ми се да вярвам обаче, че не само големите европейски наши съюзници в НАТО, но и САЩ ще преосмислят предвидимостта на Русия. НАТО трябва да препотвърди категорично, че чл. 5 от Договора, готовността за взаимна отбрана не е само на хартия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK