С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 22 мар 2014, 13:17, 6372 прочитания

Данък споделена отговорност

Държавата обмисля да даде още малко финансова независимост на общините

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Ако се даде повече финансова свобода на общините, ще имат сериозен стимул да се борят за нови инвестиции на тяхна територия, за да се разкрият нови работни места", казва Ангел Жиланов, заместник-кмет на община Горна Малина.
Тя е с население от едва 6300 души, но е близо до столицата и според Жиланов се развива добре, въпреки че кризата се усеща и там. Безработицата се е увеличила, но само сред нискоквалифицираните. Затова зам.-кметът е убеден, че идеята държавата да преотстъпи част от данък общ доход на общините е добра. С тези допълнителни средства кметовете ще могат да са по-самостоятелни при провеждането на местни политики.
Искането на общините е отдавна – дебатът по темата се възобновява почти всяка година, но досега нито едно правителство не се е престрашило да направи крачка в посока по-голяма финансова децентрализация. Сега изглежда, че има политическа воля за някаква промяна и дори вече има сформирана работна група към Министерството на финансите. Както винаги обаче, дяволът е в детайлите, а те все още не са съвсем ясни. Защото е наивно да се смята, че държавата ще се лиши от няколкостотин милиона, без в замяна да прехвърли допълнителни задължения към общините. Има и друго притеснение - дали малките и бедни кметства със застаряващо население и ниски собствени приходи няма да се окажат губещи от промяната. Все още има какво да се желае и от местните власти, когато става въпрос за прозрачност и отчетност на техните финанси.

Идеята


В момента от всеки 100 лв. данък 4 отиват в общинския бюджет, а останалите 96 – в републиканския, твърдят от сдружението на общините. От своя страна държавата финансира всяко кметство с различни по вид трансфери. Единият е за т.нар. делегирани от държавата дейности – за училища, болници, социални домове и т.н. (общо почти 2 млрд. лв. за 2014 г.). Вторият е т.нар. трансфер за местни дейности (около 260 млн. лв.) и целева субсидия за капиталови разходи в размер на 122 млн. лв. Парите се разпределят по специален механизъм, въпреки това в решението коя местна власт колко пари да вземе винаги има и доза политически оттенък. Затова и общините искат да получат част от данъците на хората, които живеят и работят на тяхна територия, с идеята, че това ще ги направи по-независими от централната власт.
Засега планът е от следващата година държавата да им преотстъпи част от данък общ доход (т.нар. плосък данък). Все още не е ясно за какъв процент става дума, но директорът на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Гинка Чавдарова каза преди десетина дни, че се работи по варианти за 2 или 3 процентни пункта (от общо 10%), което е между 400 и 700 млн. лв. Другата дискусия е и на каква база да се определя коя община каква част от приходите от данъка да получава – дали на база жителство или пък по месторегистрация на фирмата, която изплаща доходите. Емил Савов, зам. изпълнителен директор на НСОРБ, твърди, че вече има изготвен анализ каква картина би се получила, ако данъкът се разпределя на база регистрация на работодателя, като за БДЖ и за банковите клонове например разделението също е по местни структури. Предстои и анализ за това как би се разпределил ресурсът между общините, ако е на база постоянен адрес на хората, които плащат данък общ доход.

Промяната на модела, по който се финансират общините, вероятно ще наложи и преразглеждане на изравнителните субсидии, които се предоставят от републиканския бюджет, намекна финансовият министър Петър Чобанов преди дни.

Другият вариант е на местните власти да се прехвърлят повече задължения. "Имаме наследени дефицити при финансирането на местни дейности и те са за между 200 и 300 млн. лв. Общо загубените приходи на общините спрямо предкризисната 2008 г. са над един милиард лева. Традиционно местните власти приключват всяка година с между 150 и 200 млн. лв. общи просрочия към частния сектор. Така че, преди да говорим за поемане на нови правомощия, първо трябва да се вземат предвид тези обстоятелства", настоява Савов. Ако все пак дебатът се измести в тази посока, според него кметствата могат да поемат поддръжката на общински пътища, за които в момента няма достатъчно средства. Друго перо, което сега се финансира чрез субсидиите за делегирани дейности и което могат да поемат общините, според него е издръжката на администрацията им.



Според Савов всеки общински съвет трябва да има свободата да реши колко да бъде ставката в рамките на преотстъпената им част от данъка, т.е. местните власти да могат да се конкурират една с друга.

Плюсовете са повече

Децентрализацията на властта се обмисляше и от предишния кабинет, но тогавашният заместник-министър на финансите Владислав Горанов разубеди бившия премиер Бойко Борисов. Аргументът му беше, че така държавата ще се лиши от приходи за близо милиард лева и ще загуби възможности да провежда политики, а преотстъпените средства ще се насочат в огромната си част към най-развитите общини.

Предоставянето на повече пари и отговорности в ръцете на местните власти обаче среща повече привърженици, отколкото противници. Подобна реформа предполага и по-големи възможности за решаване на непосредствени проблеми пред местния бизнес и гражданите. В момента правителството финансира общините с еднакви разходни стандарти. А това на практика не им оставя голямо поле за действие за провеждане на местни политики.

"Общините ще осъзнаят, че приходите от този данък са обвързани с това да се конкурират за повече инвестиции, които да създават нови работни места. И ако кметът е по-находчив, ще вземе мерки и за намаляване на административната тежест за бизнеса", обяснява Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и бивш председател на парламентарната бюджетна комисия.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика обяснява, че техен анализ показва, че в момента собствените приходи на общините нямат много допирни точки с икономическите процеси в съответното населено място. "На практика идването на голям инвеститор не генерира автоматично ползи за местните бюджети, което отнема и от стимулите на местните власти да работят за по-добра бизнес среда. Именно липсата на стимули за развитие е водещият аргумент за повече правомощия и отговорности на местно ниво", казва икономистът.
Опасенията на властта пък са, че по-богатите общини ще станат още по-богати и различията с изостаналите региони ще се задълбочат. Анализът на ИПИ за данъчната политика на местно ниво на база данни до 2012 г. показва, че известна финансова самостоятелност имат общините, в състава на които влизат най-големите градове и курортните селища. "Дори и на тези места данъчните приходи са в рамките на 20 - 30% от бюджета на общината, което говори само по себе си за сериозните предизвикателства пред финансовата самостоятелност на местните власти в страната", се посочва в анализа.

Според Менда Стоянова този проблем може да се реши, като се изготви категоризация на общините и най-малките, които нямат достатъчно собствени приходи и не могат да финансират местните дейности, може да прехвърлят част от административните си услуги към по-големите общински или областни центрове. Петър Ганев допълва, че са нужни и промени в посока повече изисквания за прозрачност и отчетност към общините. "Въпросът е дали допълнителните средства ще служат за само за инвестиции, или ще отидат за увеличение на заплатите на общинската администрация. Местните власти нямат опит в изразходването на пари, които не са целенасочени", допълва Ганев.

Така или иначе, политическото решение е взето. И големият въпрос е как държавата ще отиграе ситуацията, за да не се окаже, че поредното добро намерение е изпълнено, но проформа.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 1196 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 5 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 2314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Меглена Кунева оглави листата на Реформаторския блок за евроизборите

На първите пет места са поставени само партийци

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10