Данък споделена отговорност
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Данък споделена отговорност

Данък споделена отговорност

Държавата обмисля да даде още малко финансова независимост на общините

Вера Денизова
6549 прочитания

© Shutterstock


"Ако се даде повече финансова свобода на общините, ще имат сериозен стимул да се борят за нови инвестиции на тяхна територия, за да се разкрият нови работни места", казва Ангел Жиланов, заместник-кмет на община Горна Малина.

Тя е с население от едва 6300 души, но е близо до столицата и според Жиланов се развива добре, въпреки че кризата се усеща и там. Безработицата се е увеличила, но само сред нискоквалифицираните. Затова зам.-кметът е убеден, че идеята държавата да преотстъпи част от данък общ доход на общините е добра. С тези допълнителни средства кметовете ще могат да са по-самостоятелни при провеждането на местни политики.

Искането на общините е отдавна – дебатът по темата се възобновява почти всяка година, но досега нито едно правителство не се е престрашило да направи крачка в посока по-голяма финансова децентрализация. Сега изглежда, че има политическа воля за някаква промяна и дори вече има сформирана работна група към Министерството на финансите. Както винаги обаче, дяволът е в детайлите, а те все още не са съвсем ясни. Защото е наивно да се смята, че държавата ще се лиши от няколкостотин милиона, без в замяна да прехвърли допълнителни задължения към общините. Има и друго притеснение - дали малките и бедни кметства със застаряващо население и ниски собствени приходи няма да се окажат губещи от промяната. Все още има какво да се желае и от местните власти, когато става въпрос за прозрачност и отчетност на техните финанси.

Идеята

В момента от всеки 100 лв. данък 4 отиват в общинския бюджет, а останалите 96 – в републиканския, твърдят от сдружението на общините. От своя страна държавата финансира всяко кметство с различни по вид трансфери. Единият е за т.нар. делегирани от държавата дейности – за училища, болници, социални домове и т.н. (общо почти 2 млрд. лв. за 2014 г.). Вторият е т.нар. трансфер за местни дейности (около 260 млн. лв.) и целева субсидия за капиталови разходи в размер на 122 млн. лв. Парите се разпределят по специален механизъм, въпреки това в решението коя местна власт колко пари да вземе винаги има и доза политически оттенък. Затова и общините искат да получат част от данъците на хората, които живеят и работят на тяхна територия, с идеята, че това ще ги направи по-независими от централната власт.

Засега планът е от следващата година държавата да им преотстъпи част от данък общ доход (т.нар. плосък данък). Все още не е ясно за какъв процент става дума, но директорът на Националното сдружение на общините (НСОРБ) Гинка Чавдарова каза преди десетина дни, че се работи по варианти за 2 или 3 процентни пункта (от общо 10%), което е между 400 и 700 млн. лв. Другата дискусия е и на каква база да се определя коя община каква част от приходите от данъка да получава – дали на база жителство или пък по месторегистрация на фирмата, която изплаща доходите. Емил Савов, зам. изпълнителен директор на НСОРБ, твърди, че вече има изготвен анализ каква картина би се получила, ако данъкът се разпределя на база регистрация на работодателя, като за БДЖ и за банковите клонове например разделението също е по местни структури. Предстои и анализ за това как би се разпределил ресурсът между общините, ако е на база постоянен адрес на хората, които плащат данък общ доход.

Промяната на модела, по който се финансират общините, вероятно ще наложи и преразглеждане на изравнителните субсидии, които се предоставят от републиканския бюджет, намекна финансовият министър Петър Чобанов преди дни.

Другият вариант е на местните власти да се прехвърлят повече задължения. "Имаме наследени дефицити при финансирането на местни дейности и те са за между 200 и 300 млн. лв. Общо загубените приходи на общините спрямо предкризисната 2008 г. са над един милиард лева. Традиционно местните власти приключват всяка година с между 150 и 200 млн. лв. общи просрочия към частния сектор. Така че, преди да говорим за поемане на нови правомощия, първо трябва да се вземат предвид тези обстоятелства", настоява Савов. Ако все пак дебатът се измести в тази посока, според него кметствата могат да поемат поддръжката на общински пътища, за които в момента няма достатъчно средства. Друго перо, което сега се финансира чрез субсидиите за делегирани дейности и което могат да поемат общините, според него е издръжката на администрацията им.

Според Савов всеки общински съвет трябва да има свободата да реши колко да бъде ставката в рамките на преотстъпената им част от данъка, т.е. местните власти да могат да се конкурират една с друга.

Плюсовете са повече

Децентрализацията на властта се обмисляше и от предишния кабинет, но тогавашният заместник-министър на финансите Владислав Горанов разубеди бившия премиер Бойко Борисов. Аргументът му беше, че така държавата ще се лиши от приходи за близо милиард лева и ще загуби възможности да провежда политики, а преотстъпените средства ще се насочат в огромната си част към най-развитите общини.

Предоставянето на повече пари и отговорности в ръцете на местните власти обаче среща повече привърженици, отколкото противници. Подобна реформа предполага и по-големи възможности за решаване на непосредствени проблеми пред местния бизнес и гражданите. В момента правителството финансира общините с еднакви разходни стандарти. А това на практика не им оставя голямо поле за действие за провеждане на местни политики.

"Общините ще осъзнаят, че приходите от този данък са обвързани с това да се конкурират за повече инвестиции, които да създават нови работни места. И ако кметът е по-находчив, ще вземе мерки и за намаляване на административната тежест за бизнеса", обяснява Менда Стоянова, депутат от ГЕРБ и бивш председател на парламентарната бюджетна комисия.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика обяснява, че техен анализ показва, че в момента собствените приходи на общините нямат много допирни точки с икономическите процеси в съответното населено място. "На практика идването на голям инвеститор не генерира автоматично ползи за местните бюджети, което отнема и от стимулите на местните власти да работят за по-добра бизнес среда. Именно липсата на стимули за развитие е водещият аргумент за повече правомощия и отговорности на местно ниво", казва икономистът.

Опасенията на властта пък са, че по-богатите общини ще станат още по-богати и различията с изостаналите региони ще се задълбочат. Анализът на ИПИ за данъчната политика на местно ниво на база данни до 2012 г. показва, че известна финансова самостоятелност имат общините, в състава на които влизат най-големите градове и курортните селища. "Дори и на тези места данъчните приходи са в рамките на 20 - 30% от бюджета на общината, което говори само по себе си за сериозните предизвикателства пред финансовата самостоятелност на местните власти в страната", се посочва в анализа.

Според Менда Стоянова този проблем може да се реши, като се изготви категоризация на общините и най-малките, които нямат достатъчно собствени приходи и не могат да финансират местните дейности, може да прехвърлят част от административните си услуги към по-големите общински или областни центрове. Петър Ганев допълва, че са нужни и промени в посока повече изисквания за прозрачност и отчетност към общините. "Въпросът е дали допълнителните средства ще служат за само за инвестиции, или ще отидат за увеличение на заплатите на общинската администрация. Местните власти нямат опит в изразходването на пари, които не са целенасочени", допълва Ганев.

Така или иначе, политическото решение е взето. И големият въпрос е как държавата ще отиграе ситуацията, за да не се окаже, че поредното добро намерение е изпълнено, но проформа.

"Ако се даде повече финансова свобода на общините, ще имат сериозен стимул да се борят за нови инвестиции на тяхна територия, за да се разкрият нови работни места", казва Ангел Жиланов, заместник-кмет на община Горна Малина.

Тя е с население от едва 6300 души, но е близо до столицата и според Жиланов се развива добре, въпреки че кризата се усеща и там. Безработицата се е увеличила, но само сред нискоквалифицираните. Затова зам.-кметът е убеден, че идеята държавата да преотстъпи част от данък общ доход на общините е добра. С тези допълнителни средства кметовете ще могат да са по-самостоятелни при провеждането на местни политики.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Общините трябва да нормализират данък имоти. Доколкото им позволява държавата. И с тези пари да поддържат кварталите.

    http://mickideas.blogspot.com/2013/07/blog-post.html

    Трябва да има данък върху всички имоти - включително земеделските земи и горите.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    "Според Менда Стоянова този проблем може да се реши, ...най-малките, които нямат достатъчно собствени приходи и не могат да финансират местните дейности, може да прехвърлят част от административните си услуги към по-големите "

    >>> Съсипващ популизъм, наистина...Дори на представител на "дясна партия" му треперят мартинките да изрече, че общините в България са твърде много и на доста от тях собствените приходи се равняват с изръжката на общинския съвет. Да не говорим за някакви по-дългосрочни замисли тип модела Бургас, където 10 човека имат единствената задача да привиличат европроекти и да трупат опит по тази линия. Но това последното никой няма да го каже. Партиите се дебнат, ак едната поради някакво недорзумение тръгне на смислени реформи, другата веднага да започне с кадрите на разплакани баби, които цял живот си вадили скица от голямата хубава сграда, а сега на нейно място има само един младок, който запа в монитора и пуска всичко онлайн. Да няма с кого да си похортуваш половин ден покрай вършенето на работата.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#1] от "mick":

    28-ми път, лично на теб. Данък и такса смет в София - 1,2% от стойността на имота, като същата не може да падне под някакви въведени прагове на база 2008 година, от която насам цените паднаха наполовина. 37 000 лева е един гараж в Младост-2 според данъчната оценка, на пазара не можеш да му вземеш и 1/3 от сумата.

    Ходили сме в районното кметство, писали сме, обяснявали сме. 2 етажа са офисите, по 3000 лева общински данъци и такси за 90 квадарата плащаме. Може ли да се разберем, понеже тротоарът отпред е само 1,5 метра широк, но е адски зле, догодина да заделите:

    1) за пръв път от 15 години насам, и после следващите 15 няма да ви тормозим

    2) само част данъците на фирмите на партера (другата част си остава за други цели)

    3) наистина, само от партера - нагоре има още 6 етажа, с техните данъци си правете каквото искате

    за да оправим тротоара отпред. Не, не, не, не, не и пак не. Имало по-важни работи, решавало се централно, голямата община го спускала...

    Ама моля ви, поне вендъж на 15 години, ето само част от данъците, само на 1/7 от сградата.

    Не! Всеки ще поиска същото - ще вземем да оправим тротоарите в цяла София, голяма беля ще стане - градът ще си загуби специфичния облик...

  • 4
    kapitalcho avatar :-|
    kapitalcho

    До коментар [#2] от "cinik":

    Какво е решението-централизация и намаляване на общините ли ?

  • 5
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "kapitalcho":

    В конкретния случай - да. Може да се сложи някакво ограничение, административните разходи на общината да не могат да надхвълят еди-колко-си % от приходите, след която граница субсидиите от централния бюджет се спират.

    Но общото решение за подобряване на ефективността на всяка система е, гражданинът да изпита болката от нейната лоша работа. Да го смъдне под лъжичката, да бъде "избомбен" от нея, така да се каже. Както стана с протестите за тока. Колкото и да имаше инфилтрирани клакьори и футболни агитки, те само набухнаха това, което отдавна беше готово замесено. На фактурата на ЧЕЗ имаш парола за онлайн достъп, виж си сметките назад във времето. 145 лева февруари 2013, 80 лева февруари т.г. Винаги има 1-2 капки, от които накрая чашата прелива. Случи се студен месец, удължили с 3-4 дена периода на отчитане...Но същото ще го имаме и по другите системи, които скоро време ще рухнат. Ако направленията от НЗОК за полугодието свършат този път още през март, вместо традиционното май-юни, и се получи една серия от 100 случая, в които върнати без помощ получават фатални усложнения, нещата ще почнат да изплуват едно след друго и накрая ще настанат брожения. Същото важи и за детските градини в София, където всеки втори гостенин на кварталното кафене се е превърнал в брокер "Я моем ъ ти уЕдим, звънни като наблИжи май месец..."

  • 6
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Тя държавата може и да им отстъпи част от ДОД,но ако им спре субсидиите,които сега получават, ще е пак същото.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#3] от "cinik":

    При фирмите е така. При физическите лица - не. Повечето пари са обаче за такса смет. Би трябвало данъка да е по-голям от такса смет, най-малкото защото би трябвало да се използва и за кварталната инфраструктура и за администрацията..

    В момента такса смет е много висока за фирмите, особено за тия с новите имоти.

  • 8
    skch avatar :-|
    skch

    Общините нямали опит с управлението на средства, които не са целеви... А в София сигурно са нясно 100% с местните болки и приоритети и имат опит да задоволяват местните нужди. Порочната практика да се финансират всички общини по същите механизми без оглед на икономически и географки особености трябва да бъде спряна, като най-добрият начин е да се предоставят повече средства за упварление на общините. Проблемите са два основни: голяма част от фирмите извършват реална дейност в провинцията, но плащат данък в София и това изкривява всички статистики и най-вероятно ще доведе и до изкривяване на тази система. Другият проблем е, че няма да може правителството да контролира непослушните и неверните общини и да стимулира нашите хора.

  • 9
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Според мен, трябва да има намаляване на броя на Общините! Не може една Община с население под 5000 души /с по 10-15 села в нея с население около 100 души/ да се самоиздържа! Няма как! Трябва да има минимум поне от 10 000 души и да се намери вариант за по-лесен начин на обслужване на населението. Все пак годината е 2014 и компютрите и интернет се използват! В Община Маджарово, с населеие общо около 1800 - 2000 души /че и по-малко/ си представете, че има общинска администрация и още куп разходи за поддръжка!

  • 10
    reckless avatar :-P
    Consumer

    Трябва да се приеме закон за фалита на общините, за да се престане с финансовата интубация на селищни образувания тип кочина, отдавна неотговарящи на определенията за община, просто да ги закриват и да се приключва.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK