При вас по-важни са сделките, а не правилата

При вас по-важни са сделките, а не правилата

Авторът на книгата "Защо се провалят нациите" Джеймс Робинсън смята, че България не е провалена държава. Което обаче не я прави успешна

Алексей Лазаров, Петър Карабоев
20335 прочитания

© Надежда Чипева


Песимистите да слушат внимателно: България не е, повтаряме НЕ Е провалена държава. Това твърдение вероятно щеше да звучи смешно, ако го прочетете например във вестник "Телеграф". В случая обаче то идва от Джеймс Робинсън - един от авторите на книгата "Защо се провалят нациите" (Why Nations Fail). Той е политолог, икономист и преподавател по държавно управление в "Харвард". Когато преди две години Робинсън и колегата му от MIT Дерън Асимоглу издадоха своят доста обемен труд, те едва ли са очаквали произведението им да се превърне в световен бестселър и да се преведе на няколко езика, включително български.

Основната идея на книгата е, че това, което прави държавите успешни или провалени, не е климатът, религията или мястото им на картата, а качеството на институциите в тях. Авторите разделят страните на два основни вида. Успешните държави според Асимоглу и Робинсън имат "включващи" (inclusive) институции, които защитават правата на гражданите и така ги насърчават да бъдат икономически активни, да инвестират в нови технологии и умения. Всички провалени държави според двамата икономисти имат "извличащи" (extractive) институции. Те са структурирани така, че да отнемат благата в една държава от повечето хора в нея и да ги концентрират в ръцете на много малоброен елит - политици и близките до тях бизнесмени. Основният извод в "Защо се провалят нациите" е, че икономиката не може да върви нагоре (или поне не дълго време), ако политиката и институциите, които тя създава, са построени по грешен начин. Включващите политически институции разпределят властта между много различни групи и са способни да установят ред, законност и в крайна сметка "включваща" пазарна икономика. Обратното, "извличащите" политически институции концентрират властта в ръцете на малка група хора и водят до създаването на "извличащи" икономически институции, които разпределят благата отново по несправедлив начин. Кликата, която управлява провалените държави, пази позициите си, като мачка всички алтернативи.

"България има много лошо институционално наследство", коментира за "Капитал" Джеймс Робинсън. През седмицата той беше в София, за да изнесе лекция по покана на Училището за политика. В "Защо се провалят нациите" икономистите твърдят, че миналото на една страна - какви са били институциите в нея в предишни периоди, има много голямо значение. Например

Част от причините за бедността

в Южна Америка авторите виждат в наследството от колониална Испания, която според тях е пренесла през океана своите "добивни" институции и затова и  до днес повечето държави там са слаби и бедни. В САЩ пък са пренесени "включващите" институции от по-демократичната Англия и това е създало предпоставки за успех.

Миналото на България според Робинсън определено пречи. "България е била част от Османската империя с 50 години повече от Гърция. И когато ме питат за днешните проблеми на Гърция, аз тръгвам оттам - от миналото в Османската империя. Българските земи освен това, дори и в рамките на тази империя, са били много деинституционализирани, много провинциални и неинтегрирани в пазарите и търговията", припомня Робинсън и допълва, че след това България е била и в зоната на влияние на съветската империя. "Всъщност почти никога в своята история тя не е била функционираща демокрация", казва политологът. Точно тежкото минало му дава основания да мисли, че през последните години България се радва на огромен напредък. "Ако гледам по-отвисоко на нещата обаче, България всъщност е изключителен успех през последните 25 години. Тя е свършила удивителна работа по създаването на демокрация", смята Робинсън. Според него обаче състоянието е все още нестабилно - идват и си отиват различни партии, а някои, които са били силни през 90-те, сега са изчезнали.

"Предвид историческите предпоставки младата българска демокрация обаче всъщност е доста работеща", смята преподавателят. Неговата гледна точка, разбира се, е по-дистанцирана и обхваща много дълъг период от време, но видяна през нея, България е "невероятен успех през последните 25 години". "Това не означава, че няма много неща за правене. Но не мисля, че тя е провалена държава, в никакъв случай. Разбира се, когато живеете тук, виждате всички проблеми и ви е трудно да се отдалечите от тях, но трябва да си давате и сметка какво е постигнало българското общество", казва Робинсън.

Преподавателят от "Харвард", разбира се, далече не смята, че България е успешна държава. Идеята му е, че тя е постигнала много повече от очакваното предвид тежкото си минало. "Разпадът на Съветския съюз и разширяването на ЕС създаде огромни очаквания сред хората, че просперитетът е зад ъгъла и че обществото ще се промени за една нощ. Тези очаквания обаче не са много реалистични", предупреждава Робинсън. Според него всяко успешно общество, всяка богата държава е постигнала успеха си за доста дълъг период. Той смята, че работещата демокрация със силни институции трябва да може да се справя с институционалното наследство, когато то е тежко. "Когато чета за България, изглежда, че тук имате общество, в което най-важни са сделките, а не правилата. Има много голяма доза фаворизиране, покровителстване и социални мрежи, които свързват държавата с частния сектор, така че бизнес елитът да получава изгодни договори", казва преподавателят.

Основният проблем в България

според него е в това как да се търси отговорност от държавата и политиците. "Ако говорим за принципа "сделки вместо правила", корените му могат да бъдат проследени до начина, по който функционираше съветският тип общество", предполага Робинсън. Той припомня плановата икономика ("беше напълно налудна") и всички някак си трябваше да се промъкнат през нея, без винаги да изпълняват плана, защото това често беше невъзможно. "Това създава култура на правене на сделки, а не спазване на правила. Хората бяха поставени в ситуация, в която не могат да следват правилата, защото те са несъстоятелни. Социализмът някак си пося огромно количество неформалност на всякакви нива в обществото", казва политологът.

Важна роля за не докрай ефективния преход според него е изиграла и някогашната комунистическа партия. "България е една от страните, в които преродената комунистическа партия все още има много голямо влияние - дори и сега те са във властта. Много от тези хора са се научили как се прави политика при предишната система", напомня преподавателят. Под това той има предвид, че по времето на социализма политиката беше напълно имититивна - публиката получаваше неубедително мрънкане на кухи фрази и малко резултати за себе си. Истинската работа се състоеше в това да се гарантира оцеляването на номенклатурния елит и неговите привилегии.

"Мисля, че нещата щяха да бъдат много различни в България, ако комунистите/социалистите не бяха спечелили първите демократични избори", смята Робинсън. Според него в други държави от Източна Европа, където комунистите загубиха първите избори, те е трябвало много по-сериозно да се променят. "Това предизвика много по-прогресивна институционална динамика. Така се случи например в Полша, където спечели "Солидарност" и комунистите трябваше да се променят сериозно. Тук изглежда, че комунистите/социалистите много по-дълго време са продължали да играят играта си, така както са свикнали", констатира преподавателят.

Какъв е обаче начинът да се преодолеят сегашните недостатъци на обществото? "Много е здравословно, че българите толкова се оплакват. Те не седят обезверени, а излизат на улицата и демонстрират. Това е много хубаво", казва Робинсън. Според него обаче засега българите не изглеждат много организирани.

Липсва им лидерство

така че цялата тази енергия не може да се институционализира и да се канализира по продуктивен начин. "Демократичната енергия трябва да бъде насочена към изграждането на институции, които да работят за хората", категоричен е политологът.

По принцип Робинсън е специалист по Южна Америка и затова предпочита да дава примери оттам. "Бразилия например е страна с много лошо институционално наследство, но през последните 20 години има огромен прогрес - сериозно намаляване на бедността и рязко подобряване на образованието", казва той. Всичко това се дължи на една политическа партия, която според него се формира напълно извън предишната система - Работническата партия. "Тя имаше много широка подкрепа - синдикални движения, интелектуалци, хора от средната класа… Работническа партия звучи като комунистическа партия, но случаят не беше такъв. Тя беше много хетерогенна коалиция от различни групи, които се обединиха около много силна и ясна програма и по-интересното беше, че е напълно извънсистемна", разказва политологът. Според него през годините извънсистемни партии е имало и в България, но те са били "ужасяващо персонализирани" като тази на бившия цар Симеон например. "Това обаче не е партия, базирана на програма и идеология, а по-скоро нещо, създадено за да преследва личен интерес. Доколкото съм запознат с вашата история, СДС е била партия от подобен тип [извън системна и с широка подкрепа] и когато те са били на власт през 90-те, всъщност са се случили много реформи", смята Робинсън.

Според политолога България е по-малка държава, която е била повече ориентирана към земеделие и може би това е оставило по-малко място за развиването на гражданско общество. "Работническата партия в Бразилия започва от синдиката в един завод, бившият бразилски президент също е синдикален работник в завод за трактори. Така започва и британската Лейбъристка партия", разказва Робинсън, който, макар че преподава в американски университет, е англичанин. "Ако ме попитате кога в Англия започва голяма промяна, която води до намаляване на клиентелизма, това започва с появата на лейбъристите. Англия през XIX век не е перфектната политическа система, има такива недостатъци като купуване на гласове за пари или алкохол. Британската лейбъристка партия също като бразилската работническа партия започва от синдикатите и от гражданското общество и променя начина, по който се прави политиката", казва преподавателят.

Джеймс Робинсън смята, че не бива да очакваме политиците в България да се променят - те искат да бъдат на власт и правят всичко, което им се позволява, за да останат в нея. "Истинските промени, които сме описали в книгата си, идват, когато много различни групи от обществото се обединят в коалиции. И мисля, че в България има всички шансове това да се получи - тук няма репресивна авторитарна власт, няма политическа полиция", смята оптимистично той.

Свободните медии

са абсолютно необходими за създаването на "включващо общество", категоричен е преподавателят. "Не може да имаш демокрация и отчетност, ако хората не знаят какво става", казва той и дава един много показателен пример за важността на медиите. В Перу през 90-те правителството на Алберто Фухимори опитва да контролира цялата държава, включително и медиите. "Той контролираше съдебната система, като си купуваше върховни съдии - не си спомням точните суми, но да кажем, че това му струваше по 25 хил. долара на съдия на месец. Тоест можеше да си купиш целия Върховен съд за под 200 хил. долара. Но цената да имаш на своя страна една телевизия не беше 25 хил. долара, а един милион долара", разказва Робинсън. Според него този пример показва, че най-важният ограничител на злоупотребата с власт са медиите. "Без работещи свободни медии няма никаква надежда за създаването на проспериращо общество. Няма никаква надежда да се реформират институциите. Няма никаква надежда хората да разберат какви всъщност са проблемите и да създадат тази коалиция, която може да ги реши", смята Робинсън. Според преподавателя една от основните причини за това обществото да е слабо е, че е трудно хората в него колективно да видят какъв е проблемът. Когато няма свободни медии "обществото става много разпокъсано и късогледо, на хората им е трудно да се обединят около общи идеи накъде да се върви", обобщава той.

Ако песимистите прочетат внимателно книгата "Защо се провалят нациите" ще открият много доказателства, че България върви на зле. Тук има много повече липса на правосъдие, корупция, клиентелизъм и срастване между политически и бизнес клики, отколкото е нормално за по-добрите държави. Оптимистите могат да видят България в момента в ситуация, която Робинсън и Асимоглу наричат "критично стечение на обстоятелствата" (critical juncture) - значимо събитие, което нарушава съществуващия политически или икономическия баланс. Песимистите биха възразили, че това според авторите е нож с две остриета. В някои случаи това стечение на обстоятелствата води до създаването на повече "включващи" институции, но в други - до точно обратния резултат - победа на една малка клика, която подчинява на своите интереси всички власти и ресурси. В случая и двете страни биха били прави. България в момента е в сивата зона между успешните и провалените държави - постигнато е много, но натискът в обратна посока е силен и добре организиран. Системните усилия на различни и големи групи хора да изградят работещи институции засега е почти никаква. Крайният резултат ще зависи точно от това - дали най-накрая добрите ще бъдат по-добре организирани от лошите. Каквото и да се случи обаче - успех или провал, той ще бъде изцяло следствие на собствените ни усилия.

Песимистите да слушат внимателно: България не е, повтаряме НЕ Е провалена държава. Това твърдение вероятно щеше да звучи смешно, ако го прочетете например във вестник "Телеграф". В случая обаче то идва от Джеймс Робинсън - един от авторите на книгата "Защо се провалят нациите" (Why Nations Fail). Той е политолог, икономист и преподавател по държавно управление в "Харвард". Когато преди две години Робинсън и колегата му от MIT Дерън Асимоглу издадоха своят доста обемен труд, те едва ли са очаквали произведението им да се превърне в световен бестселър и да се преведе на няколко езика, включително български.

Основната идея на книгата е, че това, което прави държавите успешни или провалени, не е климатът, религията или мястото им на картата, а качеството на институциите в тях. Авторите разделят страните на два основни вида. Успешните държави според Асимоглу и Робинсън имат "включващи" (inclusive) институции, които защитават правата на гражданите и така ги насърчават да бъдат икономически активни, да инвестират в нови технологии и умения. Всички провалени държави според двамата икономисти имат "извличащи" (extractive) институции. Те са структурирани така, че да отнемат благата в една държава от повечето хора в нея и да ги концентрират в ръцете на много малоброен елит - политици и близките до тях бизнесмени. Основният извод в "Защо се провалят нациите" е, че икономиката не може да върви нагоре (или поне не дълго време), ако политиката и институциите, които тя създава, са построени по грешен начин. Включващите политически институции разпределят властта между много различни групи и са способни да установят ред, законност и в крайна сметка "включваща" пазарна икономика. Обратното, "извличащите" политически институции концентрират властта в ръцете на малка група хора и водят до създаването на "извличащи" икономически институции, които разпределят благата отново по несправедлив начин. Кликата, която управлява провалените държави, пази позициите си, като мачка всички алтернативи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


35 коментара
  • 1
    dorn avatar :-|
    dorn

    Всичко може да се синтезира в едно изречение - успешните нации имат безкомпромисна ,ефективна и респектираща правосъдна система.

  • 2
    xyha avatar :-|
    xyha

    До коментар [#1] от "do.r.n":

    И независими медии , и свободно функционираща икономика и ...

  • 3
    ivanasenov2 avatar :-|
    ivanasenov2

    Къде в статията остана мафията....
    Включваща или изключваща е тя, или е стечение на обстоятелствата...

  • 4
    crusible avatar :-|
    crusible

    "Без работещи свободни медии няма никаква надежда за създаването на проспериращо общество. Няма никаква надежда да се реформират институциите. Няма никаква надежда хората да разберат какви всъщност са проблемите и да създадат тази коалиция, която може да ги реши", смята Робинсън

    Ето този цитат дава реалната оценка на Робинсън за ситуацията в страна. Всичко останало е по-принцип.

  • 5
    lusilu avatar :-P
    lusilu

    До коментар [#2] от "xyha":

    и най вече да няма "бивши" комунисти !

  • 6
    apollo avatar :-|
    apollo

    Огромният шанс за България да стане нормална държава е приемането в ЕС 01.01.2007 година.Но нормалните неща стават по еволюционен ,а не по революционен начин, а за това са нужни години и изграждане на гражданско общество.

  • 7
    petaratanasov avatar :-|
    petaratanasov

    [quote#3:"ivanasenov2"]Включваща или изключваща е тя, или е стечение на обстоятелствата... [/quote]
    Не е нито включваща, нито изключваща, а извличаща....

  • 8
    fortunes avatar :-|
    fortunes

    Повратната точка за БГ за съжаление води към по-песимистичната траектория на развитие. БГ тръгна по пътя на провалените държави след "демократичната революция" на генерал доктор инженер бащицата преди няколко години и въпреки усилията, тази траектория изглежда трудно променяема. Просто бойкоборисовщината победи в обществото като модел на поведение на всички нива.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Това като че ли Божидар Данев го е казал :)
    ( http://iconomicabg.blogspot.com )

  • 10
    bzm avatar :-|
    bzm

    Чета и не вярвам на ушите си:Подвели сме и този човекда повярва в една куха демокрация и пазарна икономика под всяка критика.Браво на нас!Манипулатори сме от класа,а книгата е написана все едно е описвал пошлото и фалшивото в Бг.
    =======================

    http://MegaStoon.Com/1/?share=270558


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход