С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
51 25 мар 2014, 10:54, 9538 прочитания

Правото на Путин

Има ли анексията на Крим оправдание от гледна точка на международното право

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
* Авторът Даниел Смилов е преподавател в Софийския университет и програмен директор на Центъра за либерални стратегии

Фотограф: Надежда Чипева
[[linkdosie]]Aнексирането на Крим от Русия предизвика нескрит ентусиазъм в средите на българските русофили, които разпалено почнаха да бранят легитимността, разума и тактическото съвършенство на този Путинов ход. В процеса се стигна до някои каламбури. Журналист, дерзаещ за място в Европарламента, определи референдума в Крим като "много легален", неволно оставяйки с подобен изказ възможността допитването да е много, но не и съвсем правно издържано. Друг православен славянин и издател на партиен вестник изработи в ефир неологизма прецеНдент, явно сливайки в едно неславянските думи презентация и прецедент.

Най-големият каламбур бе в това обаче, че българският национализъм се оказа всъщност руски. Емоцията, породена от излизането наяве на тази поприкривана интимна тайна, беше толкова силна, че от смущение Волен Сидеров, с характерния си месиански поглед, започна да громи фашизма като враг на славянската и националната идентичност. В дебата с прецедентите и прецеНдентите международното право, съдът в Хага, Косово, Фолкландските острови и т.н. се сляха в трудно различимо кълбо. Председателят на БСП Сергей Станишев в желанието си да демонстрира абсурдността на тезата, че с подобен референдум могат да се променят граници, предложи паралел между Крим и Кърджали, който обаче докосна тънката струна в политици, според които всякакви паралели са възможни, само да не участва България в тях.


Покрай всичката тази пушилка все пак си струва да се запитаме какво казва международното право по подобни въпроси -

Отделяне, сецесия от държави, анексиране и пр.

Да започнем от самото начало: принципът на съгласието е основопологащ в международното право. Без съгласието на два субекта, валиден договор и решение на спортни въпроси между тях не може по принцип да има. Затова най-безпроблемно става отделянето на нови държави при съгласието на всички заинтересовани. "Кадифеният развод" в Чехословакия беше пример. Шотландия може да ни предостави също подобна ситуация: там е постигнато съгласие, че ако има позитивен референдум за отделяне, той ще бъде уважен. Подобни референдуми е имало в Квебек и на други места. Доколкото Украйна нито е питана, а още по-малко е давала съгласие на подобно развитие, нито Шотландия, нито Квебек, нито кадифеният развод могат да бъдат прецеденти в сегашния казус.



Какво става, ако територия се отдели от държавата без нейно съгласие? В класическото международно право тук се е прилагал принципът на ефективността: доколкото новата власт има ефективен контрол върху територията, в някакъв момент това фактическо обстоятелство би трябвало да се признае. В съвременното международно право обаче към този принцип се добавят и други: отделянето трябва да се станеq без да се нарушават базови принципи на международното право, като например използване на военна сила, заплахи и т.н. Спазването на човешките права също става критерий за приемливостта на крайния резултат. Ето затова има много случаи, в които анексиране на територии е извършено де факто, но то остава непризнато (освен от извършителя). Турската част на Кипър е един такъв пример. Южна Осетия и Абхазия са друг (Абхазия, освен от Русия е призната и от няколко други държави, включително Венецуела и Никарагуа). Подобен, но по-особен случай е Приднестровието: и тук нямаме директно анексиране, а по-скоро поддържане на марионетни режими от страна на Русия в област с неизяснен правен статут. Всички тези казуси могат да бъдат прецедент в Кримския случай, защото е вероятно Крим да бъде признат за част от Русия само от самата нея. При една такава ситуация бихме имали съобразяване с фактическото положение, но непризнаване на неговата легалност и легитимност от международната общност. Русия, като правонарушител, би трябвало да понесе и санкции, които могат да бъдат под най-различна форма: най-вече икономически, но и политически, като отнемането на членството й в организации.

Много се изговори за паралела с Косово, когато НАТО действа едностранно и без да следва разписаната процедура в ООН. Косово изправи международната общност пред наистина трудна дилема. От една страна, Съветът за сигурност беше блокиран и не можеше да вземе никакви адекватни мерки; от друга страна, бездействието можеше да доведе (а и доведе) до етническо прочистване и други зверства, изглеждащи съвсем реални след случилото се в Сребреница. НАТО действа в разрез с традиционната интерпретация на международното право и защити албанците от Милошевич, позовавайки се на т.нар. доктрина за "хуманитарна интервенция". Според нея при сериозни и масови нарушения на човешките права държавите имат задължение да "защитят" преследваните и да се намесят във вътрешните работи на суверенната държава за предотвратяване на престъпленията.

Тази доктрина е спорна и не е универсално призната: има аргумент, че с нея сравнително лесно може да се злоупотребява. Все пак при отсъствието на подобна доктрина обаче светът ще трябва да стои и да гледа, докато някой развилнял се сатрап извършва масови погроми. Обърнете внимание, ако отхвърлим една такава доктрина, бездействието би било единственият легален избор дори когато една намеса би била военно и технически възможна (ясно е, че по отношение на Китай или на Русия това би било просто невъзможно, така или иначе)!

Правото на джунглата

Каквото и да мислим за хуманитарната интервенция, в Крим просто нямаше нужда от такава. Руските войски влязоха не да защитят някого от нещо, а за да анексират територия. В този смисъл паралел между Косово и Крим няма. Не е сериозно да се твърди, че понеже новите украински власти отменили руския като официален език (което те в крайна сметка не направиха), е било необходимо навлизането на руски войски на полуострова. А историята с местното доброволно опълчение, което разоръжава хиляди украински войници, е трогателна, но едва ли някой сериозно й вярва (като изключим нашите наблюдатели на референдума, разбира се).

Накрая, много се изписа за решението от 2010 г. на Международния съд в Хага за Косово, и то беше цитирано като прецеНдент за Крим. Тук направо трябва да се каже, че това решение в никакъв случай не оправдава анексирането на Крим от Русия. То е съвещателно мнение (т.е. не е правно задължително) и заявява, че едностранна декларация за независимост не противоречи на международното право. От това не следва, че някой е длъжен да признае тази независимост или че окупирането от друга държава на тази територия не е правонарушение. Нарушение е - Русия безспорно нарушава териториалната цялост на Украйна и това е нарушение на jus cogens - императивна норма на МП. Ако едно такова нарушение остане без санкции и последствия, то самото може да се превърне в прецедент за силни държави, анексиращи територии, населени с техни сънародници.

В този смисъл най-точният паралел със сегашната ситуация е от далечната 1938 г., когато Чембърлейн и Деладие се съгласяват в Мюнхен с претенциите на Хитлер за Судетите. Вярно е, че нито Путин е Хитлер, нито Русия днес е сравнима с нацистка Германия. Но все пак основанията за анексията на Крим не са по-различни от основанията за анексията на част от Чехословакия: наличието на хомогенно чуждо население и (слаба или имагинерна) опасност от неспазване на неговите права. На фона на подобна нова доктрина Косовската "хуманитарна интервенция" започва да изглежда далеч по-оправдана: новата путинова "доктрина", както канцлерът Меркел каза, е просто друго име за правото на джунглата. А в правото на джунглата дали има прецедент или само прецеНдент е без значение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новата дългова криза на здравната каса Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

15 ное 2019, 263 прочитания

Ще се вдигат ли данъците Ще се вдигат ли данъците

Откъде общината ще повиши приходите си, след като намалее притокът от еврофондовете

15 ное 2019, 366 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Правителството ще разпредели още почти 60 млн. лв. за образование

Средствата ще отидат основно за модернизация на базата и технологии и са заложени в резерва за непредвидени и неотложни разходи

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10