Правото на Путин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Правото на Путин

Неизвестни войници навлязоха в Украйна, за да спасят незаплашваното от никого рускоезично население

Правото на Путин

Има ли анексията на Крим оправдание от гледна точка на международното право

9859 прочитания

Неизвестни войници навлязоха в Украйна, за да спасят незаплашваното от никого рускоезично население

© Reuters


* Авторът Даниел Смилов е преподавател в Софийския университет и програмен директор на Центъра за либерални стратегии
Фотограф: Надежда Чипева

Aнексирането на Крим от Русия предизвика нескрит ентусиазъм в средите на българските русофили, които разпалено почнаха да бранят легитимността, разума и тактическото съвършенство на този Путинов ход. В процеса се стигна до някои каламбури. Журналист, дерзаещ за място в Европарламента, определи референдума в Крим като "много легален", неволно оставяйки с подобен изказ възможността допитването да е много, но не и съвсем правно издържано. Друг православен славянин и издател на партиен вестник изработи в ефир неологизма прецеНдент, явно сливайки в едно неславянските думи презентация и прецедент.

Най-големият каламбур бе в това обаче, че българският национализъм се оказа всъщност руски. Емоцията, породена от излизането наяве на тази поприкривана интимна тайна, беше толкова силна, че от смущение Волен Сидеров, с характерния си месиански поглед, започна да громи фашизма като враг на славянската и националната идентичност. В дебата с прецедентите и прецеНдентите международното право, съдът в Хага, Косово, Фолкландските острови и т.н. се сляха в трудно различимо кълбо. Председателят на БСП Сергей Станишев в желанието си да демонстрира абсурдността на тезата, че с подобен референдум могат да се променят граници, предложи паралел между Крим и Кърджали, който обаче докосна тънката струна в политици, според които всякакви паралели са възможни, само да не участва България в тях.

Покрай всичката тази пушилка все пак си струва да се запитаме какво казва международното право по подобни въпроси -

Отделяне, сецесия от държави, анексиране и пр.

Да започнем от самото начало: принципът на съгласието е основопологащ в международното право. Без съгласието на два субекта, валиден договор и решение на спортни въпроси между тях не може по принцип да има. Затова най-безпроблемно става отделянето на нови държави при съгласието на всички заинтересовани. "Кадифеният развод" в Чехословакия беше пример. Шотландия може да ни предостави също подобна ситуация: там е постигнато съгласие, че ако има позитивен референдум за отделяне, той ще бъде уважен. Подобни референдуми е имало в Квебек и на други места. Доколкото Украйна нито е питана, а още по-малко е давала съгласие на подобно развитие, нито Шотландия, нито Квебек, нито кадифеният развод могат да бъдат прецеденти в сегашния казус.

Какво става, ако територия се отдели от държавата без нейно съгласие? В класическото международно право тук се е прилагал принципът на ефективността: доколкото новата власт има ефективен контрол върху територията, в някакъв момент това фактическо обстоятелство би трябвало да се признае. В съвременното международно право обаче към този принцип се добавят и други: отделянето трябва да се станеq без да се нарушават базови принципи на международното право, като например използване на военна сила, заплахи и т.н. Спазването на човешките права също става критерий за приемливостта на крайния резултат. Ето затова има много случаи, в които анексиране на територии е извършено де факто, но то остава непризнато (освен от извършителя). Турската част на Кипър е един такъв пример. Южна Осетия и Абхазия са друг (Абхазия, освен от Русия е призната и от няколко други държави, включително Венецуела и Никарагуа). Подобен, но по-особен случай е Приднестровието: и тук нямаме директно анексиране, а по-скоро поддържане на марионетни режими от страна на Русия в област с неизяснен правен статут. Всички тези казуси могат да бъдат прецедент в Кримския случай, защото е вероятно Крим да бъде признат за част от Русия само от самата нея. При една такава ситуация бихме имали съобразяване с фактическото положение, но непризнаване на неговата легалност и легитимност от международната общност. Русия, като правонарушител, би трябвало да понесе и санкции, които могат да бъдат под най-различна форма: най-вече икономически, но и политически, като отнемането на членството й в организации.

Много се изговори за паралела с Косово, когато НАТО действа едностранно и без да следва разписаната процедура в ООН. Косово изправи международната общност пред наистина трудна дилема. От една страна, Съветът за сигурност беше блокиран и не можеше да вземе никакви адекватни мерки; от друга страна, бездействието можеше да доведе (а и доведе) до етническо прочистване и други зверства, изглеждащи съвсем реални след случилото се в Сребреница. НАТО действа в разрез с традиционната интерпретация на международното право и защити албанците от Милошевич, позовавайки се на т.нар. доктрина за "хуманитарна интервенция". Според нея при сериозни и масови нарушения на човешките права държавите имат задължение да "защитят" преследваните и да се намесят във вътрешните работи на суверенната държава за предотвратяване на престъпленията.

Тази доктрина е спорна и не е универсално призната: има аргумент, че с нея сравнително лесно може да се злоупотребява. Все пак при отсъствието на подобна доктрина обаче светът ще трябва да стои и да гледа, докато някой развилнял се сатрап извършва масови погроми. Обърнете внимание, ако отхвърлим една такава доктрина, бездействието би било единственият легален избор дори когато една намеса би била военно и технически възможна (ясно е, че по отношение на Китай или на Русия това би било просто невъзможно, така или иначе)!

Правото на джунглата

Каквото и да мислим за хуманитарната интервенция, в Крим просто нямаше нужда от такава. Руските войски влязоха не да защитят някого от нещо, а за да анексират територия. В този смисъл паралел между Косово и Крим няма. Не е сериозно да се твърди, че понеже новите украински власти отменили руския като официален език (което те в крайна сметка не направиха), е било необходимо навлизането на руски войски на полуострова. А историята с местното доброволно опълчение, което разоръжава хиляди украински войници, е трогателна, но едва ли някой сериозно й вярва (като изключим нашите наблюдатели на референдума, разбира се).

Накрая, много се изписа за решението от 2010 г. на Международния съд в Хага за Косово, и то беше цитирано като прецеНдент за Крим. Тук направо трябва да се каже, че това решение в никакъв случай не оправдава анексирането на Крим от Русия. То е съвещателно мнение (т.е. не е правно задължително) и заявява, че едностранна декларация за независимост не противоречи на международното право. От това не следва, че някой е длъжен да признае тази независимост или че окупирането от друга държава на тази територия не е правонарушение. Нарушение е - Русия безспорно нарушава териториалната цялост на Украйна и това е нарушение на jus cogens - императивна норма на МП. Ако едно такова нарушение остане без санкции и последствия, то самото може да се превърне в прецедент за силни държави, анексиращи територии, населени с техни сънародници.

В този смисъл най-точният паралел със сегашната ситуация е от далечната 1938 г., когато Чембърлейн и Деладие се съгласяват в Мюнхен с претенциите на Хитлер за Судетите. Вярно е, че нито Путин е Хитлер, нито Русия днес е сравнима с нацистка Германия. Но все пак основанията за анексията на Крим не са по-различни от основанията за анексията на част от Чехословакия: наличието на хомогенно чуждо население и (слаба или имагинерна) опасност от неспазване на неговите права. На фона на подобна нова доктрина Косовската "хуманитарна интервенция" започва да изглежда далеч по-оправдана: новата путинова "доктрина", както канцлерът Меркел каза, е просто друго име за правото на джунглата. А в правото на джунглата дали има прецедент или само прецеНдент е без значение.

* Авторът Даниел Смилов е преподавател в Софийския университет и програмен директор на Центъра за либерални стратегии
Фотограф: Надежда Чипева

Aнексирането на Крим от Русия предизвика нескрит ентусиазъм в средите на българските русофили, които разпалено почнаха да бранят легитимността, разума и тактическото съвършенство на този Путинов ход. В процеса се стигна до някои каламбури. Журналист, дерзаещ за място в Европарламента, определи референдума в Крим като "много легален", неволно оставяйки с подобен изказ възможността допитването да е много, но не и съвсем правно издържано. Друг православен славянин и издател на партиен вестник изработи в ефир неологизма прецеНдент, явно сливайки в едно неславянските думи презентация и прецедент.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

51 коментара
  • 1
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Анексирането на Крим има толкова правно основание, колкото независимостта на Косово, колкото референдума на Венеция за независимост и абсолютно еднакво с нападението над Ирак заради "химическите му оръжия"!

  • 2
    hary avatar :-|
    hary
    • -101
    • +58

    Още самото заглавие е мошенически манипулативно, предпоставяйки отговора на така зададения въпрос. Това не е анексия, а връщане на незаконно отнета територия. Конституцията на СССР отдавна не съществува и този противоестествен и недемократичен акт от 1954 г. , когато никой не е питал местното население, дали е съгласно да се включи в Украйна, не може да предопределя едно вечно статукво, все едно, че е закон божи. Второ, хората там си казаха думата, това е правото на народите за самоопределение. Трето, незаконния характер на държавния преврат, извършен в Украйна на 22 февруари, дава правото на народа и на хората като такива на законна съпротива и самоотбрана. Референдумът е един такъв акт, а освен това е и в съответствие с международното право. И тези лизачи на американски задници, ако следваме тяхната логика, биха изкарали и Освобождението на България от турско робство също анексия.

  • 3
    naffoo avatar :-|
    naffoo

    Няма международно право, има правото на по-силния!
    И в крайна сметка, пострадалите са най-обикновените хора... те плащат цялата сметка!

  • 4
    hary avatar :-|
    hary

    Надписът под снимката е също така миризлива лъжа- руските войски са в Крим съгласнодотовора с Украйна и и до днес не са превишили позволеното в него количество. Лъжа е, че населението на Крим не се е намирало в опасност. Ето един обективен, - защото е строго документален - видеоматериал от Ю Тюб - руснаци са карани да пълзят на колене, да пеят украинския химн и да скандират: "Ние сме позор за украинския народ! ", бити и заплашвани със смърт...

    https://www.youtube.com/watch?v=uRhgDWwFSQk

    Ако има нещо по-характерно за един истински нацизъм от тези издевателства, здраве му, кажи. След преврата на майданскската хунта са съставени доброволчески отряди от кримски жители и те са поели защитата на местното население от бандеровските банди. Да не говорим, че първото дело на хунтата би било да пусне натовски войски в Крим и, без да пита когото и да било, а това си е пар екселанс държавна измяна. Добре охраненият и гладко зализан автор на статията може с ЧИСТА СЪВЕСТ да продължава да си взима своите 30 сребърника и да продължава за пише нелепости и да лъже хората. Нула уважение обаче и плюнка в лицето му. Ето как се е взимала властта в Киев. Ако някой смята това за нормално, цивилизовано, демократично, по добре да се обеси на някое дърво:

    http://vk.com/surnod?z=video180153191_167752455%2F85e605f6c3488cd831

  • 5
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    Явно правото на самоопределение важи само когато на Вашингтон му е удобно, както и държавния суверенитет и международното право. Ако не бяха обезценили толкова международното право с действията си, особено през последните две десетилетия, САЩ и адептите им щяха да имат някакви основания да мрънкат. Сега обаче просто изглежда като потресаващо лицемерие. Особено на фона на подкрепата на безумното, незаконно и фашизоидно правителство в Киев

  • 6
    today avatar :-|
    today

    Но русофила не мисли, той е като набожния, вярва в нещо, и толкоз. М/у другото, в много от случаите русофилите са и набожни.

  • petar_georgiev

    Достатъчно е само да прочете горните "коментари" и виждате всички "опорни точки" на цар Пу от Кремъл и неговият главен говорител (все още) в България - тов. Сидеров и компания.

    Вече няма смисъл от никакви думи срещу такъв неспиращ нито за миг смрадлив порой от лъжи, измислици, манипулации, активни мероприятия, мръсни номер и т.н, и т.н.
    Не ви ли досрамява понякога, момчета??
    Това което пишете вече просто не се чете от смрад!

  • 8
    flader avatar :-P
    Златан Дапчев

    Атака са си пуснали троловете пак.

  • 9
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Приказки, приказки..... правото на сомоопределение е неотменимо право, особено когато в Украйна е в ход провоциран и подпомогнат от Пиндус...тан преврат на бендеровци и други разни фашизоиди....
    Вижте сами по ТВ-то, в Крим не пукна и една пушка, в Киев още ходят въоръжение главорези в маски, стрелят и прибират хората ...
    Апропо международното право важи за всички и винаги, се само когато Нюландн раздава курабийки на Майдана.....


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK