Грешно е да се търсят инвеститори на всяка цена и само за бройката

Любомир Попйорданов, председател на асоциацията за алтернативен туризъм

Държавата не трябва да е инвеститор в "Химко" или в корабостроителници, а да развива среда за предприемачество, еднаква за всички.
Администрацията е огледало на бранша и тя мултиплицира липсата на визия. Не мога да кажа, че държавата е по-виновна от предприемачите.
Руските пазари са тези, който нашите дядовци в туризма познават най-добре и продължават да ни обвързват към тях като с вериги.
Ще бъде страхотен успех за това правителство, ако успее да направи профил на инвеститорите, от които имаме нужда.

Любомир Попйорданов е в бизнеса от 1990 г. Председател на БААТ от нейното създаване (1998 г.). Работил е по няколко стратегии, има зад гърба си десетки печатни издания, филми и успешен бизнес като туроператор, предлагащ бутикови пътувания с уважение към местните общности ("Одисея-ин", "Зигзаг холидейз"). Носител на три първи  награди за дарителство и устойчиво развитие. Участвал е като лектор в Start up събития. Юрист и запален планинар, той стои и зад проекта "Зелени дни" и сертификацията "Зелена къща". С него разговаряме за новите намерения за инвестиции в сектора, за (липсващите) политики, еврофондовете и нерешените проблеми на българския туризъм.

Неотдавна правителството обяви, че предстоят няколко мегаинвестиции в българския туризъм, една от които френска - за ски курорт в Рила на рекордна стойност от 550 млн. евро. Как да гледаме на тези новини?

- В момента правителството си е поставило за цел да намери инвеститори и да докаже, че е по-успешно от предишното на всяка цена. Нищо друго няма значение освен в статистическо отношение да бъде задминат кабинетът на ГЕРБ, за да могат да кажат предизборно - сега или по-късно, че са направили много повече. Има трескаво търсене на инвеститори, но без профил – ние не знам какви искаме да са нито в туризма, нито в земеделието. Поради кризата търсенето е изместено много на Изток, защото там има субекти с големи парични ресурси, които искат да превърнат в нещо реално. И България им се предлага като лесна алтернатива.

За гигантския проект "Дестинация Рила" казаха, че ще е френска инвестиция. Във Франция има много хора, които знаят как, могат и искат да развиват различни видове туризъм – зелен, приключенски, устойчив, селски и какъвто се сетите. Но ние незнайно как намерихме точно тези френски инвеститори, които искат да направят една голяма бърза инвестиция. И това е така, защото хората, с които работят в България, не се интересуват от устойчиви практики, а от това да се направи една бърза врътка, която без много усилия, с малко нарушения на закона и с малко лобизъм да донесе и бърза печалба. Тези инвеститори обаче не живеят тук. Ние живеем тук и развиваме бизнес вече 25 години и искаме да продължим, защото го правим със съзнанието, че е за децата ни. На инвеститорите трябва да се гледа с отговорност към поколенията, а не като предизборна статистика. Защото това обрича целия път на развитие не само на един отрасъл, а на цялата страна.

Треската по мегастроителството явно е обзела четвърто вече правителство. Защо е толкова трудно да се осъзнае тази грешка?

- Защото е лесно. От гледна точка на инвеститора, ако успееш да промениш законите, което си е работа на едно лобиране в парламента, и вдигнеш хотел или курорт в сърцето на Рила или Пирин, това ще има много добра стойност. Друг е въпросът ще има ли туристи за него, но ще може да се продаде. С подобни инвеститори пък властите могат да отчетат бързи "успехи".

Очаквахме, че след кризата и имотния балон това, което се случи по морето, няма да има второ действие. Видяхме много ясно, че зад имотния балон стоеше стремеж към бърза печалба, без да има реално пазарно търсене на толкова голямо количество имоти, каквото бе създадено. И въпреки това, вместо да мислят за развитието на периферните райони на страната, целта на управляващите отново е да бетонираме най-ценните останали природни територии - Рила, Пирин, Южното Черноморие.

Но тези ценни територии трябва да бъдат опазени, защото тяхната стойност идва от запазения пейзаж и екосистеми и именно това ги прави интересни за туризма. В момента, в който бъдат застроени, те ще престанат да бъдат интересни. В тях трябва да се правят друг тип инвестиции - такива, които ще помогнат за развитието на местните общности, така че и други българи да пожелаят да живеят там – да разтоварим малко София, да има поминък, но запазвайки ресурса. Иначе той ще послужи еднократно за една покупко-продажба.

Ако тези места трябва да останат автентични, къде тогава могат да се насочат инвеститорите?

- В България има много територии, подходящи за инвестиционни намерения. Но не с идеята за ски. България няма ресурс да бъде голяма дестинации за ски - сезонът е къс, а тази година дори природата показа, че не може да се борим дори за идеята да бъдем сред световните ски дестинации. Ние сме една значима балканска дестинация.

В планините трябва да развиваме целогодишен туризъм, който стъпва на семейното хотелиерство и къщите за гости, на автентичната атмосфера на селата, на традициите и занаятите, традиционното земеделие и животновъдство. За това си струва да се правят и проекти. Всичко това обаче изисква друг сценарий за нашите планини. Сценарий, който например може да развие масов туризъм от двете страни на Стара планина – от Белоградчик до Сливенския балкан, базиран върху кухнята, местните фестивали и приключенията. Апелираме за такъв туризъм, законодателна рамка и инвестиции в него, защото, ако го има, то местното население няма да търси къде да бяга. Ще се открият нови работни места.

Така държавата ще изпълни своето предназначение – тя не трябва да е инвеститор в "Химко" или в корабостроителници. Тя трябва да развива среда за предприемачество, еднаква за всички, а не само за големите инвеститори, които искат да се настанят в най-ценните природни територии. И да благоприятства по този начин развитието на местни инициативи и малките бизнеси. Постоянно слушаме за демографския проблем на България, но той е свързан именно с липсата на перспективи и напускане на страната. Държавата в последните 25 години насажда едно нежелано развитие за всички граждани. Те не могат да създадат общност на идеи, в която да обичат и да желаят нещо заедно, а вместо това взаимно се лъжат и мразят. В тази ситуация нито може да се развива индустрия, нито туризъм, нито земеделие, нито каквото и да е.

- Европейското финансиране в немалка част от случаите е предназначено за развитие именно на такива устойчиви практики. Усвояват ли се ефективно тези средства?

Европроектите са инструментариум, който обаче се управлява от държавата. И тя чрез него много често се намесва и създава некоректни отношения, фаворизира едни и ги настройва срещу други. Така убива бизнеси. Прави го например, за да попречи на едни бизнеси, които са си извоювали място и са създали среда с предприемачески усилия, за да настани там други бизнеси, които да взимат наготово. Мога да дам пример. В прекрасния Триград в края на селото има изграден по проект един грозен хотел, който прилича на сграда от околностите на София - на 4-5 етажа, оранжево-жълт, насред този каменен, минерален пейзаж с борове. Кой е допуснал това и защо? При това с пари от ЕС, които най-често не служат за създаване на капацитет, а се разпределят между някакви кръгове. И това създава напрежение сред хора там, които от 20 години развиват устойчив туризъм. Държавата, вместо да помогне на тях, да създаде среда за развитие и да поправи дисхармонията, създава допълнителна дисхармония.

По този начин губим ресурси. А съседните ни дестинации се развиват по един доста по-различен начин. Сърбия например не работи по идеята за големи курорти, а залага на зеленото, вкусното, автентичното. Румъния също търси тази визия. В тези страни туризмът няма голяма предистория, но на младите хора е даден картбланш и да създадат търсене, което отговаря на изискванията на днешния ден.

Модерните млади хора не са ли интегрирани в управлението на туристическия сектор в България?

Хората, които стоят начело на българския туризъм, не искат да оставят никакво пространство за кариерно развитие на младите хора. Визията на сектора се определя от хора със старо мислене и няма дебат с хората с модерни идеи. Българският туризъм прилича на един пенсионер, който продължава да мисли в остарели рамки и вижда нещата от едно друго време. Това е болезнено, но е факт. Той още не си е отговорил на въпроса как иска да изглежда и кои са неговите туристи. Дали са млади или стари, бедни или богати, как идват - с вагони ли, с чартъри ли или с велосипеди?

Всички искат тези туристи да харчат лесно, да са небрежни към услугите, да не се заглеждат в инфраструктурата. Да, обаче живеем в глобализация и милиарди хора трупат туристически опит, и то на места с много по-качествено предлагане на туристически услуги от нас. И ние не можем да залагаме на нищо по-малко от качество, и то в развитие. Това означава преди всичко качество на човешките ресурси, защото те решават какви инвеститори каним, какво правим с отпадните води и т.н.

Ние сме оставили тези решения на държавата, но тя е и огледало на бранша, на обществото. И тя мултиплицира тази липса на визия. Не мога да кажа, че държавата е по-виновна от предприемачите. Мисля, че тези предприемачи заслужават тази държава. Хората, които имат разбиране какво може да се направи, са малобройни. Българският туризъм се страхува от модерните идеи. И същите хора позволяват да имаме такова министерство, в което се пишат такива обществени поръчки.

Обществените поръчки по проектите за развитие на туризма с европейско финансиране обикновено не протичат с толкова много шум. Сякаш в други области са много по-скандални.

- Това е така, защото вече никой дори не ги обжалва, защото за повечето от тях има по един кандидат. Независимо дали за пътища или рекламни материали, тези поръчки нямат никакви качествени критерии. Единствено цена. Но това не е никакъв критерий. Според мен с тези поръчки няма нужда от експертен съвет. Един счетоводител стига. Дори за елементарни неща е така. Брошурите дори станаха едни такива... твърде лъскави, с визия от друго време, с лоши текстове, кичозни.

Наскоро участвах в журито на проект за изработване на рекламни филми. Не бяха лоши. Но заданието на  поръчката беше правено през 2007 г. А се изработват сега. Ами проектът вече не е актуален. Видяхме нелепици – материалите например дойдоха на дискове. Кой ползва дискове вече! Но така е по задание. Вместо на мобилни приложения имаме дискове.

В администрацията липсва капацитет дори за да се направят добри задания за обществени поръчки. А те са дългосрочно важни, защото дори да смениш правителството, ако заданието е направено лошо, поръчката е неспасяема. Трябва да се обучи администрацията. Трябва да се отделят средства за експертиза от модерни хора.

Рекламата на българския туризъм в чужбина е също нещо, което от чието качество и ефективност браншът се оплаква от години. Какви са вашите наблюдения?

- Английски говорещият пазар – най-големият и най-заможният в света, е тотално подценяван от нас. България участва само на една туристическа борса на този пазар – в Лондон. За сметка на това на много борси в Русия. Това е несериозно. Пазарът на Русия е този, който нашите дядовци в туризма са познавали най-добре и продължават да ни обвързват към него като с вериги. Но трябва да се съобразим и с реалността – ситуацията в този район е сложна в момента и не се знае как ще ни е се отрази това.

И мисля, че ще бъде страхотен успех за това правителство, ако успее да направи профил на инвеститорите, от които имаме нужда. Да представи нови територии, които трябва да се развият. Но да е в интерес на България, а не в интерес само на парите. В това могат да участват широк набор от експерти от най-различни сфери. Това е голяма топка, пожелавам им да го постигнат.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    comandante avatar :-P

    Не ние търсим инвеститори а те нас и си ни намират ! Колониалния закон за насърчаване на инвестициите трябва да се ревизира!
    Закона за инвестициите трябва да обхваща няколко приоритетни сектори като био земеделие, еко туризъм ,ядрена енергетика ,машиностроене и високи технологии !

    От къде на къде ние данъкоплатците трябва да насърчаваме инсталирането чуждестранни бакалии , молове ,бензиностанции концесионери които за жълти стотинки да събират цветни метали , злато и дървесина за да расте износа ни ?

  • 2
    vladd avatar :-|
    vladd

    снощи го гледах в "референдум" по бнт, направи ми много добро впечатление, заедно със свилен овчаров от "зелени адвокати". битката срещу съществуващата реалност обаче е страшно неравностойна. страх ме е, че ще я загубим и язък за пропиляното време :(

  • 3
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Това което говори човека е хубаво. Да се обърне взор и към нови видове туризъм. Кулинарен, селски, религиозен и то на международно ниво. Но да зачеркваме големите комплекси е несериозно. По-скоро трябва да мислим как да направим така, че морските курорти да се сдобият с приличен вид. Тук много сериозен минус е разпокъсаната собственост, липсата на цялостно планиране и поддръжка на инфраструктурата. Иначе частния сектор е доста гъвкав и лесно намира ниши. Не трябва да го подценяваме.

  • 4
    millton avatar :-|
    millton

    "Българският туризъм прилича на един пенсионер, който продължава да мисли в остарели рамки и вижда нещата от едно друго време."
    То да беше само българския туризъм за гледан с носталгия по отминалото....

  • 5
    millton avatar :-|
    millton

    Разбира се, "загледан" се пише слято...

  • 6
    millton avatar :-|
    millton

    Всичко казано звучи логично и принципно е правилно, и на всички им е ясно, и всеки поотделно питан ще се съгласи...ала защо, в крайна сметка, когато се стигне до изпълнение, не се получава?

  • pinoccio

    В БГ туризма са 95% мутри и червенушки. Не разбират бизнеса и не желаят да се съобразят с реалностите. Интересува ги само да си преперат мръсните пари.
    И докато не бетонират и осерат всичко няма да мирясат...
    Толкова е просто!

  • 8
    yotata avatar :-|
    йотата

    "...Така убива бизнеси. Прави го например, за да попречи на едни бизнеси, които са си извоювали място и са създали среда с предприемачески усилия, за да настани там други бизнеси, които да взимат наготово. Мога да дам пример. В прекрасния Триград в края на селото има изграден по проект един грозен хотел, който прилича на сграда от околностите на София - на 4-5 етажа, оранжево-жълт, насред този каменен, минерален пейзаж с борове. Кой е допуснал това и защо? При това с пари от ЕС, които най-често не служат за създаване на капацитет, а се разпределят между някакви кръгове. ..."

    Е ДОКАТО ПОЗВОЛЯВАМЕ НА ПОРЦИОНИСТИ ОТ СОФИЯ да определят кое е подходящото за местното добитък, така ще е. Име едно нещо дето в нормалните държави му викат "овластяване на общностите".
    У нас то ще се случи кога Росия заприказва на Молдовски.
    Няма да е по-рано.

  • 9
    antonydelarea avatar :-|
    Антони Де ла Реа

    Любо е страхотен! Радвам се че е в евролистата на Зелените, отлично попадение!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход